Малката японска къща с големия потенциал

Японците имат таланта да правят от нищо нещо. И то нещо изумително!

От малко ориз и риба – суши, от парче плат – кимоно, произведение на изкуството, от няколко думи – красиво хайку.

Тази нация са истински магьосници и когато стане дума за инженерство. Може би знаете, може би не, но в Япония имат проблеми с липсата на място. Прекалено много хора на малка територия. Това обаче е амбицирало тамошните инженери, архитекти и дизайнери да творят чудеса и да усвояват всяко едно пространство, колкото и малко и невъзможно да изглежда то.

Поредното изумително строително решение на японския гений е една продълговата къщичка, появила се на малко място между река и път, което е изглеждало невъзможно за усвояване.

Проектът е дело на архитектско студио „Mizuishi“, а изпълнението е повече от впечатляващо. Представяме го и на вас, за да го видите и пожелаете и вие да си имате една такава малка, практична и толкова светла къща в града.

 

Реклама

Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Първа част от историята за пътешествието ми до Прага можете да прочетете ТУК.

Минавайки за кой ли пореден път по Карлов мост, реших и аз като стотиците хиляди други туристи да си пожелая нещо на статуята на св. Йоан от Непомук (или както в последствие започнах да го наричам – г-н Памук). Има някакво поверие, че ако на статуята си пожелаеш нещо и я докоснеш, то ще се сбъдне. Затова и на няколко места г-н Памук е изтъркан до блясък от пипащи ръце.

Пожелах си да си намерим някакво хубаво заведение в хубавата Прага, където като бели хора да се веселим в навечерието на 2017-а. И по онова време желанието ми се виждаше доста голямо, предвид обстоятелствата, но разчитах господин светията да реши все пак да ми помогне.

Относно Карлов мост… Забележителен е! Огромен, масивен, красив, впечатляващ най-вече с желанието на всички, които са го градили, да изглежда точно така и да не се пести нищо за целта – нито средства, нито време (строен е от 1357 до 1402 г.).

Вече завършен, мостът е свързващото звено между резиденцията на чешките крале Пражкия замък и кв.Старе место. Освен това с него са свързани още няколко събития:

  • през моста върви така нареченият „Кралски път“;
  • през 1648 г. шведите атакуват Прага през моста.

На моста са поставени 30 скулптури на различни светии и важни за историята на страната люде, като св. Йоан от Непомук, например. (Можете да прочетете още за тях тук)

Много ми се искаше да мога да разгледам тези фигури, да ги снимам, да разгледам детайли и т.н., но тълпите от туристи не ми позволиха… Представете си море от хора, които ви запречват пътя и едва се провирате между тях.
Ей така беше горе-долу на всички забележителности в този град, което в някои моменти силно ме изнервяше и ме водеше към по-страничните улички, където е по-спокойно и можеш да се насладиш на архитектурата на града, пък било то не и на най-знаковите сгради.

Разходихме се до стената на Джон Ленън, зяпах във възторг „танцуващата“ сграда, разходихме се и до Пражкия замък, наслаждавахме се на гледката от откритата тераса там и на 31-и следобед решихме да се качим до кулата им.

Това беше едно приятно предизвикателство за телата ни, които в последните няколко дена само са се возили (часове наред) в кола и са преяждали (и препивали) доволно. Беше си като малък туристически поход. До кулата има фуникуляр – като лифт, само че на релси като трамвай, който обаче не успяхме да разберем от къде точно да хванем, затова с малко повечко усилия, се изкачихме до кулата, а от там (след като си платихме билетите) по стълбите до последния ѝ етаж, за да видим гледката, да снимаме и да осъзнаем, че реално това чудо се клати.

На това място (не на върха, а долу до входа) ядох най-вкусния триделник! Беше приготвен на въглища, намазан с течен шоколад и представляващ истински разкош.

wp_20161231_031

Ако не знаете какво е триделник, това е техният вариант на нашите гевреци или баница. Прави се от вид козуначено тесто, което се разточва на ивица, увива се около подобен на точилка дървен прът и се слага да се пече, като се върти.

Когато е готово, се потапя в захар на кристали и се измъква от точилката, като се получава една голяма кухина, която може да се намаже с шоколад, да се сложи крем/сладолед или просто да си остане така и да си го хапнете.

И точно като в песничката за зайченцето бяло, и ние така в игри и закачки се замотахме при тази кула, изведнъж се стъмни, стана 17ч и хората вече сядаха на маси да празнуват, а ние трябваше да си стигнем квартирата, която се оказа доста далечко.

Избрахме различна пътека от тази, по която се качихме, за да излезем на уж по-удобно място, но се озовахме на едни стръмни, слабо осветени пътечки, по които други хора почти не се срещаха, а атмосферата беше като филм на ужасите. Е, разбира се, преувеличавам, тъй като се спуквахме от смях как се намираме на майната си из горите на Прага в навечерието на 2017-а, а хората вече са на третата манджа и шестата чаша ракия.

В крайна сметка си стигнахме до квартирата (а улиците на града бяха абсолютно празни!), въведохме се в подходящ новогодишен вид и се насочихме към заведението, където направихме резервация в последния момент, изцяло благодарение на г-н Памук.

Там настроението беше празнично, сервитьорите сновяха между масите, приятно подпийнали, конфети имаше навсякъде, бирата се лееше доволно, градусът се покачваше и в 23:40 се разплатихме и заливайки се от смях, тръгнахме към площада с часовника.

Изведнъж се пренесохме в един нов свят.

Това не беше Прага, а ивицата Газа!!! Толкова пукот, гръм, бомбички и тежко въоръжени полицаи + пожарни коли не бях виждала. Хората в тоя град не се шегуват, а за Нова година вадят цял арсенал и властите, явно приели този факт, просто се стараят да обезопасят доколкото е възможно улиците.

По едно време бяхме почти сигурни, че някоя пиратка с размерите на малка подводница ще ни отнесе главите, но си казахме голяма работа, поне ще се случи в толкова красив европейски град. Разбира се, нито пиратка, нито заблудена тапа на шампанско ни улучи, посрещнахме новата година с отброяване на чешки и невероятна заря, която освети града.

Припявах си „пада лист от календарааа“ на Веско Маринов, което за мен е най-новогодишната песен от всички, които съм чула и когато си изпихме бутилката шампанско сред навалицата на площада, решихме все пак да си потърсим бар.

Тук вече и г-н Памук с цялата си сила и желание не можеше да ни помогне, дори и на колене да му се молим. Баровете изобилстваха от хора, както и самите улици, а общото настроение беше… на разрушение. Изпочупени спирки, прозорци на някои магазини и затворени заведения, бутилки и боклуци абсолютно навсякъде, пикаещи орди по улиците и ако си жена и случайно за момент останеш без приятеля си до теб, то веднага се изпречва някой нахалник, който директно те заговаря и дръпа за ръката на някъде.

След като направихме близо двучасов поход пеша из улиците на града, приехме факта, че бар няма да си намерим, метнахме се в едно такси (и там има копърки, затова следете дали си има ясно обозначена тарифа на прозорците, апарат и разбира се, фирма, към която е колата) и се прибрахме, за да се стоплим и наспим.

1-и януари мина като насън и добре, че KFC  поне работеше, та успяхме да хапнем нещо, а привечер – вече физически възстановени, минахме още веднъж на поход из града преди да си тръгнем.

Имахме огромното желание да посетим една средновековна кръчма точно до замъка, над чиято входна врата имаше наредени черепи, а вътре атмосферата, обзавеждането и осветлението те пренасят буквално няколко века назад, но за жалост нямахме резервация.

wp_20161230_031

Оказа се, че почти всяка вечер след 18ч започва бели денс шоу програма (много средновековно, няма що), за която има куверт от 600 крони, които включват ядене и пиене на корем и затова е нужно предварително да си запазиш маса.

В крайна сметка вечеряхме в италиански ресторант с доста добра пражка кухня, минахме през базарите за сувенири, а на следващата утрин потеглихме към България.

wp_20170101_010

Пътьом се отбихме в Братислава, където честно казано няма какво да се види. Ядохме в някаква кръчма Kozel, която според TripAdvisor трябва да е нещо уникално като кухня и да, на вид ястията го докарваха много добре, но на вкус разбираш, че са притоплени от сутринта, а цялата обстановка (и тоалетна) беше доста нечистоплътна, но в един момент просто спира да ти пука и приемаш, че ще живееш опасно.

Пътят до България ни се стори по-дълъг от на идване, но към 3 часа през нощта на 3 януари си бяхме вече по домовете, успешно пристигнали.

Най-доброто, което можете да направите за себе си, е след пътуване да си вземете един ден отпуска, за да се аклиматизирате, наспите и изперете всички дрехи. А и за да имате време да осмислите всичко преживяно през последните дни.

Какво да кажа в заключение за Прага… Изключително красив град, който ще трябва да посетя още веднъж, когато е топло.
Изгодна дестинация, която си заслужава да посетите. И трябва да сте толерантни към цигарения дим, тъй като се пуши свободно в почти всички заведения за хранене и пиене, а по улиците честичко се усеща миризмата на трева.
В реката плуват необезпокоявано лебеди, градът е чудесен за дълги разходки и е лесен за ориентиране, което не ни попречи всеки ден да се губим поне по веднъж, но пък така разглеждахме още повече неща.

Силно препоръчвам не толкова популярните заведения и исторически местностни, където ще усетите истинския дух на града, неговата кухня и маниери, а и ще срещнете редовите хора, а не блъскащи се туристи.

Пътувайте, прекрасно е 🙂

Новогодишни приключения в Прага. Част 1

Решението да посрещнем новата година с приятели в Прага бе взето още към края на 2015-а, но до изпълнение се пристъпи чак през 2016. Към средата на октомври решихме, че няма време за губене и по-добре да се организираме от рано.

От София до Прага щяхме да се придвижим с автомобил – нощен преход, който да започне към 22ч на 28-и декември и да завърши към 9-10 сутринта на 29-и в Прага (като пътьом да спрем и разгледаме Бърно).

Успяхме да намерим истинска находка като квартира за 4-ма в airbnb, а именно разкошният кокетен мезонет на Адриян (вижте го ТУК). Апартаментът се намираше на чудно място в Прага 2 (туристическата част е Прага 1), като точно пред входа ни спираше трамвай, който ходи към всички забележителности, но ние предпочитахме да се разхождаме пеша (в този град винаги има какво интересно да видиш).

Искрено бяхме изненадани от местенцето, което си бяхме наели.

На снимките изглеждаше чудесно, но не очаквахме на живо като го видим да е още по-хубаво!

Всичко беше ново, подредено с вкус, без нищо излишно, но с всичко необходимо (включително разкошни фотографски албуми за различни италиански градове). Разполагахме с две спални – една долу и една горе, както и с две бани и тоалетни към тях (като нашата се падна да е с вана, йей!), малка кухничка, в която си правихме кафе и греяно вино и чудесни дивани, на които се излежавах блажено след дългите разходки.

 

wp_20161230_003

Един от албумите в къщата на Адриан

Най-уникалното от всичко беше цената – 5 нощувки струваха 250лв на човек. Толкова красиво, удобно и евтино място в Прага си е чиста находка.

Ако желаете да планирате следващата си почивка с airbnb, този линк www.airbnb.com/c/245c29 ще ви осигури 20 долара отстъпка при първа резервация. Няма нужда да ми благодарите 🙂

Относно самият път към Прага, следва да кажа, че не е малко, но не и толкова страшно.

Нужни са поне двама шофьори, които да се сменят честичко, а за тези на задната седалка – одеалца и възглавнички за път, за да могат да спят в колата.

Никакви проблеми не срещнахме по границите, минавахме лесно и безпроблемно, като в Сърбия вместо винерка си плащаш таксата за пътя на междинни пунктове, а добрата новина е, че приемат както динари, така и евро и всякакъв вид банкови карти. Бензинът в Сърбия наистина е по-евтин, но никъде по другите държави не беше неразумно скъп. Не мога да цитирам цени, тъй като не бях аз шофьорът, а и вече позабравям излишните подробности от пътя 🙂
Мисълта ми е, че само пътят е дълъг и малко отегчителен, но не излиза скъпо като гориво (на дизел бяхме), винетки и такси.

wp_20161231_005

Когато вече пристигнахме в Прага, беше слънчева утрин, поразяваща със своя студ. Студът беше наш неизменен спътник по време на целия ни престой в града и ако трябва да съм честна, ще е основното, с което ще запомня това пътуване.

По принцип не съм лигла, нямам проблеми с горещини и студове, но в тази Прага преживях нещо коренно различно. Излезеш ли навън, тялото ти просто се пропива със студ и се смразява. Навлиза през дрехите ти и нищо не може да те спаси, освен може би, ако не си облечен като за покоряване на Еверест. Може би Нова Година не е най-доброто време да посетите Прага, освен ако не сте моржове или руснаци (с каквито Прага изобилстваше! Бяха на всяка крачка, като се редуваха от време на време с украинци).

Постоянно зъзнех, а пръстите ми болезнено умираха под двете ръкавици на всяка ръка, които се видях принудена да си надена. Спасяваше ме греяното вино, което не знам доколко беше вино, но определено сгряваше и най-вече – продаваше се на всяка крачка, буквално.

И така плавно и полека стигнах до храните и напитките в този очарователен град.
Първият ми сблъсък с пражката кухня бе в деня, когато пристигнахме и мъжете легнаха да спят след шофирането, а ние с другата девойка се отправихме със залепнали за гърба стомаси да си търсим нещо топло за хапване.

636188049450783397

На няколко метра от квартирата ни попаднахме в най-обикновената и очарователна кръчмица в града. Там ядох най-вкусните свински ребра на света (а по принцип не съм фен), а трайна следа в кулинарните ми изживявания направи чесновата супа, която предлагаха. За целия си престой в Прага срещнах това блюдо само там и трябва да ви кажа, че няма нищо общо с френската лучена супа, беше по-добро!

wp_20161229_018

Великата чеснова супа

Нека обясня: това е уж бистра супа, в която има настърган или много ситно нарязан чесън, парченца тънка наденица, цял жълтък (!!!), който от горещата вода се стяга колкото да не се разлее, но си остава рохък, настърган кашкавал и крутони.
Забележителна вкуснотия! Исках да изям още една такава супа в момента, в който приключих с първата, но ребрата ме бяха заситили прекалено много (крехки, идеално изпечени, ароматни, приятно мариновани – са си оближеш пръстите!).

wp_20161229_019

Уникални свински ребра, да си оближеш пръстите

Относно великия им гулаш, смея да твърдя, че най-вкусен такъв ядох във Виена, в заведение в центъра на града, на което за жалост не запомних името.

wp_20161230_025

Пример за гулаш като основно ястие, поднесен във фенси кръчма. Месо, сос, пресен стар лук и филийки хляб

В Прага гулашът – на супа и на основно, беше вкусен, но чесновата супа е по-добра.

wp_20161229_020

Сметката ни в кварталната кръчма. Ще ви помогне да се ориентирате с цените

Вечерта на Нова година тествах глиганско месо в сос и беше фантастично. Знаете, че дивечът има един по-особен вкус и аромат, който лично мен леко ме побърква (в добрия смисъл на думата), а с това глиганско отиде и много бира, което пък сътвори една чудесна вечеря.

За бирата да казвам ли? Има каква ли не, главата да ти се завърти от избор. На мен ми харесаха Svijany и Pilsen.

Ще си позволя обаче да дам някои насоки относно заведенията. Като всеки голям туристически град, Прага има разкошни капани за туристи, които се набухват в прословутите „кръчми на Швейк“ и оставят едни грешни пари там.

Пример – в една такава „Швейк“ кръчма (има ги из старата част и ликът на добрия войник е изтапанчен на входа) бирите струват по 100 крони половин литър. За сравнение на нормалните места е между 30 и 60 крони. Според курса на БНБ 100 чешки крони са 7,23лв.

wp_20170101_001

Сметка за 4-ма от „Швейк“ кръчма

В Прага можете да се храните (и пиете) на изключително изгодни цени, но ако се поддавате на туристическото изкушение да хапвате гулаш до Карлов мост, то ще ви струва скъпичко, а и срещу парите си няма да получите нищо кой знае колко уникално.

Малко като на нашето черноморие – шопска салата с умрели домати и спаружени краставици за 6лв.

По-лошото обаче е, че на много места – ресторанти и заведения за хранене, сервитьорите бяха крайно троснати и честно казано смотани. Отделно е и политиката на заведенията – дори в най-скъпите не получаваш нищо като комплимент.

wp_20161230_022

Класическа Швейк халба, която срещу 150 крони си взех за вкъщи като сувенир за баща ми

И ние, разглезени от гръцките ресторантьорски маниери, оставаме неприятно изненадани, че шотовете медовинка, които сервитьорът донесе на своя глава на масата ни, после си ги платихме по 90 крони на шот (в кръчмата на Швейк се развива действието). Както и че на масата има оставени прецели като солети, които са под точно обределена бройка и хапнеш ли един – 30 крони.

wp_20161230_023

Миниатюрен вариант на пражка шопска салата

За сравнение – чесновата супа в кварталната кръчмица струваше толкова. Основните ястия в „скъпите“ заведения, издържащи се само от туристи, бяха между 450-750 крони, а специалитетите – над 800. Всеки си избира сам 🙂

Много интересни ми бяха в Прага коледните базарчета – няколко къщички, които предлагат греяно вино, триделник и други разни вкусотии. Имаше ги из целия град и около тях в пронизващия студ се носеха упояващи аромати на карамел, печено месо, хляб, вино и т.н.

636188049239482885

Триделник на жар

Единственото изключително неприятно на базарчетата бяха откритите обори с живи животни вътре – задължително поне по едно пони, няколко козички и овца… Поставени като атракция, около тях се тълпят хора, деца пискат истерично, светкавици от телефони и фотоапарати светят… А животните седят завързани за оградата на обора и срещу няколко дребни пари можеш да вземеш от автомат храна и да им я дадеш.

Нямаше как да не се сетя тук как всички скочиха срещу клетката с нещастните елени пред мола, а в Прага видях поне 5 такива обори с изложени на стрес животни и никой нищо…

wp_20161229_023

Музикална програма на едно от базарчетата с група „Бакхус“, които свиреха разкошни народни песни от забравената галска култура

И така, полека лека си наближаваше новата година – единственото нещо, за което нямахме организация. Е, не точно, знаехме, че искаме да я посрещнем на площада пред прословутия им часовник (само смъртта, която бие камбаната на Страшния съд, ме впечатли…), но какво ще правим до тогава? Трябва някъде да се яде, да се пие, да се лее шампанско.

На 29 и 30 решихме да огледаме ресторантите в центъра дали някъде ще успеем нещо добро да си намерим в последния момент. И както можете да се досетите, положението изглеждаше отчайващо, а реалността да посрещнем новата година в квартирата, започна да ни се вижда не чак толкова лоша.

Втора част от новогодишните ми приключения в Прага очаквайте утре!

В дома на Дядо Коледа

Като малка обичах да си представям къде живее Дядо Коледа. Всички филмчета – игрални и анимационни, както и книгите, посветени на белобардия старец, насърчаваха въображението ми и си представях невероятна земя на снежна зима.

northern-lights-photography-finland-34-584e5d30a06c2__880

Всичко е потънало в бляскава красота, топлина и уют, точно като в най-хубавите коледни приказки.

И разбира се, в страната на Дядо Коледа не е студено. Там цари онзи студ, които само леко те щипе по нослето и ти дава да си играеш в снега без да измръзнеш.

northern-lights-photography-finland-92-584e7569d5df8__880

Къщичките са дървени и затрупани от бели преспи.

Цялата обстановка е празнично застинала в тишина и всеки момент знаеш, че ще чуеш веселите звънчета на шейната с елените.

northern-lights-photography-finland-100-584e7b2a38d31__880

Когато поораснах и разгледах истински снимки на Лапландия, се оказа, че не съм била далеч от истината. Е, студът не е точно приятен и безобиден, но за сметка на това Северното сияние създава истинска магическа реалност.

Все още само на снимка мога да видя всички тези невероятни красоти, но пък и това е нещо.

И понеже красотата трябва да се споделя, ето някои от най-добрите снимки на Лапландия – да им се полюбувате и да се убедите, че щом има такава чиста красота някъде по света, значи този живот си заслужава да се живее.

И няколко любпитни факти за Лапландия:
*Това е най-северната финска провинция.
*Столицата е Рованиеми – град, разположен изцяло върху Полярния кръг. Население – 35 000 души.

northern-lights-photography-finland-111-584e923dd2e2d__880

*В Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Това се дължи основно на факта, че страната, особено столицата, е слабо заселена и основният поминък на населението е отглеждането на тези чудни животни.

Прочетете още:

Коледният дух се е настанил в Москва

Пъстроцветната славянска култура и модата

В последно време съм особено впечатлена от работата на различни руски фотографи. Както вчера ви показах проекта на Кристина Макеева, така сега искам да ви представя невероятната красота, сътворена от креативното дуо Яковлев и Алеева.

Той е фотограф, а тя креативен директор. Двамата живеят и творят в Москва. Освен това са женени.

Решили да покажат пъстроцветната красота на богата славянска култура чрез традицията с великденските яйца и модата.

slavic-folklore-fashion-photoshoot-andrey-yakovlev-lili-aleeva-8

Проектът им се отличава не само с наситените цветове и ярки образи, но и с факта, че са успели по забележителен начин да вплетат традиционните текстилни шарки и бижута във висшата мода.

Знам, че чакаме Коледа, а не Великден, но въпреки това разгледайте фотографиите на Андрей Яковлев и Лили Алеева.

Коледният дух се е настанил в Москва

Москва е един от градовете, който искам да посетя, но честно казано, не виждам да ми се случи в близко бъдеще, освен ако не спечеля от тото или не спечеля джакпот, търкайки талончета като луда, а аз не правя нито едно от двете.

Стоя си кротко и спокойно и подхранвам мечтите си, като гледам снимки на прекрасната руска столица. Благодарение на фотографа Кристина Макеева и BoredPanda.com имам възможността да видя красотата на Москва в навечерието на коледните празници.

Кристина е професионален фотограф и е решила да направи фотосесия на родния си град и да я пусне свободно в интернет, за да стигне до повече хора магията на зимна Москва.

Макеева споделя, че по нейно мнение градът е най-красив през зимата, най-вече заради богатата светеща украса.

magic-time-in-moscow-58493c8fc5fff__700

Няма как с леко съжаление да не си помисля, че нашата мила София тази година е изключително бедно украсена… Може само в моите очи да е така, но съм убедена, че през предходните поне 3 години градът блестеше с повече светлини и красиви коледни украси, които радваха малки и големи и създаваха невероятна празнична атмосфера.

Насладете се на снимките на Кристина Макеева, а ако сте ходили в руската столица или пък искате да ни разкажете за друг ваш любим град, можете да го направите на editors@vitamorena.com

Ето и малко любопитни факти за Москва:
*Това е столицата на Русия и най-големият град в страната. Според преброяване от 2010 г. населението на Москва е над 11 млн. души.

*Москва е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента

*В своята история градът е столица на поредица държави — от средновековното Московско княжество и наследилото го Руско царство до Съветския съюз.

*В центъра на Москва се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент и на изпълнителната власт на страната.

*Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.

magic-time-in-moscow-5847d45b02851__700

Луис Басат – името на креативността

Ако не знаете кой е Луис Басат, можем да ви го обясним най-кратко и просто така – това е една от най-ярките креативни личности на нашето време. И е с български произход.

Басат пристигна в България за oткриването на изложбата „Съвременно каталунско изкуство 1950 – 1979 – Колекция Басат“, която ще представи част oт личната му колекция в Национална галерия КВАДРАТ 500 до 15 януари 2017.  

Изложбата бе открита във вторник (29.11) лично от Луис Басат, Еми Барух, посланика на Испания Хосе Луис Тапиа и директора на Националната галерия – Слава Иванова.

louis-bassat_exhibition_preview

По-рано същия ден медиите имаха възможност да се срещнат на специална пресконференция с него и изкуствоведа Яра Бубнова, която заедно с екипа на Националната галерия подбира 33-те произведения, включени в експозицията. През днешния ден програмата продължи с лекция на Басат на тема “Креативността“ в Аулата на Софийски университет.

Луис Басат е eдна от най-великите творчески личности на нашето съвремиe и носител на над 400 отличия в областта на рекламата.

На тържествена церемония в Министерство на външните работи вчера Басат получи отличието „Посланик на добра воля“ лично  от заместник-министърът на външните работи Румен Александров. Заместник-министър Александров изтъкна както българския произход на Басат, така и неговата дейност в областта на успешната международна комуникация.

Изложбата представя част от личната колекция на Басат, събирана от него и съпругата му Кармен в продължение на 48 години. Тя е една от най-богатите сбирки на съвременно изкуство в Каталуния и включва 3000 оригинални творби, от които 150 склуптори, както и обширен фонд графики, които намират място в музея за съвременно изкуство в Матарó, помещаващ се в първата сграда, проектирана от известния архитект Антони Гауди, наречена Нау Гауди.

louis-bassat_2_preview

Луис Басат

Чиида, Мирó, Тàпиес, Домингес, Агилар, Клавé, Гиноварт са само част от артистите, чиито произведения са включени в селекцията, която гостува на Националната галерия. Творбите им, създавани през периода 1950 – 1979 г., се показват за първи път извън Испания. Те илюстрират тясната връзка между концептуалното изкуство и рекламата и представят едни от най-интересните години на съвременното каталунско изкуство, както заради разнообразието на автори и движения, така и заради включените естетически открития.

„Изпитвам особено вълнение от факта, че българската публика може да се запознае с работата на изключително важни испански артисти от 70-те и 80-те години на миналия век, които илюстрират еволюцията на изкуството през този период”, коментира Луис Басат по време на пресконференцията.

louis-bassat_exhibition_2_preview

“Надявам се скоро да се върнем с още по-голяма експозиция и да представим най-интересното от съвременното каталунско изкуство.”

Експозицията „Съвременно каталунско изкуство 1950 – 1979 – Колекция Басат“ е част от проектa “Луис Басат и креативността”, който включва серия културни и образователни събития. В проекта е включена и последната книга на Басат – „Креативността“, която излезе на българския книжен пазар от издателство Colibri. 

Проектът се осъществява по инициатива на Фондация Фотофабрика и в партньорство с Ogilvy Group Bulgaria.

 

Дует WEIL – България има повече талантливи музиканти, отколкото си мислим

Много обичам да научавам за успехи на сънародници в чужбина! Така или иначе прекалено често чувам по новините за поредната банда българи, заловени някъде по широкия свят и обвинени за трафик на наркотици, цигари без бандерол, фалшиви пари, телефонни измами, просия и какво ли още не.

Затова когато науча за успех на нашенци в областта на изкуството, модата, науката или филантропията искрено се радвам и се старая новината да стигне до повече хора.

Днес реших да ви споделя за успеха на Мая и Пламен (Папи) Ковачеви, по-известни като струнен дует Weil. Те се завърнаха от Щатите с престижно отличие в категорията “Най-добри инструменталисти”.

covercd

Преди броени дни в Лас Вегас те пребориха конкуренция от цял свят и бяха обявени като едни от фаворитите на наградите Most Famous Awards Show 2016. Бронзовата статуетка, която получиха, е еквивалент на наградите Грами в областта на модерната класическа музика.

Отличието им бе връчено в хотел Ballys, където се провеждат големите шоу програми във Вегас. Водещи на церемонията бяха Мат Галант от MTV и Естер Голдбърг, американски актьор и шоумен. Събитието протече като концерт, който откриха именно Мая и Пламен Ковачеви. Музикалното семейство от Пловдив представи авторски парчета, както и техни версии на класика и рок.

На полуфиналите дует Weil елиминираха американски музиканти, които в последната вечер на гласуване излезли да свирят на улицата, за да призоват публиката да даде гласа си за тях. Въпреки това на финала Мая и Пламен се изправиха срещу цигуларка от Украйна, но надделяха и над нейното изкуство.

weil-maya-pop

Родните творци грабнаха журито и публиката с авторска музика, въпреки че това не е задължително условие за участие в конкурса Most Famous Awards Show. Сред важните критерии са и сценичното поведение, както и умението да представяш нещо ново на публиката. Нашенците впечатлили публиката и журито с авторските проекти “Инвазия” и “On The Top”, които са част от албума им “Инвазия”.

Наградата от Most Famous Awards Show 2016 включва и запис за световна музикална компания.

“Вратите, които могат да се отворят, са много, но е важно в коя човек си струва да влезе“, категорични са музикантите, които след събитието имали възможност да се запознаят с продуценти от цял свят.

“Това е глобално мероприятие, в което участваха артисти от цял свят – Франция, Русия, Украйна, Германия, Австралия, Еквадор и от къде ли още не. За всеки изпълнител, който има авторска музика е особена привилегия тя да е оценена по-високо от това да представиш популярните и очаквани мелодии”, разказват още за събитието семейство Ковачеви.

postcard-2

Пламен и Мая са заедно на сцената и в живота от 7 години. “Началото беше  като на шега. Ние и двамата свирихме в други формации. Не е тайна, че в България, когато човек се раздели с нещо и някой дори и в служебен план и особено когато продължи да търси своето място в същата област среща подсечки и скептицизъм. Ние ги подминахме. Някак, знаехме, че има път в посоката, която рискувахме да поемем. Защото другото е да не поемаш никакви рискове, да заложиш на сигурното и никога да не опиташ вкусът на това,което сам можеш да създадеш”, редят мъдрости за живота си родните творци.

 

Кои са Мая и Пламен от дует Weil

Мая има класическо музикално образование. Пламен (Папи) също. Двамата са завършили НУМТИ „Д. Петков“ в град Пловдив. След това Мая продължава образованието си в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а Пламен завършва Московския държавен институт за изкуства и култура. През 2009 г. те сформират дует Weil, чието име е съкращение от думите Wonderment, Emotion, Inspiration, Love. В творчеството си Мая и Папи непрестанно експериментират с ефектите от съчетанието на цигулката и китарата, двата класически инструмента, които те първи са обикнали. Любимият им стил е неокласически и мелодичен рок. Двамата са семейство и имат три деца.

Новите букети – от плодове, зеленчуци и подправки

pirmoji-parduota-5826db4d8e582__880

Без значение какво казват, без значение дали изглеждат романтични или практични, жените обичаме да получаваме цветя. Неоспорим факт.

И когато получим букет, сме толкова поласкани и щастливи, че не се сдържаме да не се похвалим на целия свят като качим снимка в социалните мрежи. Затова и Инстаграм прелива от снимки на неприлично големи и разкошни букети и някакви щастливи жени около тях.

Даже Алла Пугачова е възпяла отчаяно влюбения художник, който разпродал цялото си имущество и картини, за да купи милиони алени рози и да ги подари на актрисата, която обичал.

Създаването на букет е истинско изкуство, като се иска много повече от два цветни стръка и малко целофан с панделка, за да направиш красиво изглеждаща цветна изненада. Все по-актуални стават по-нестандартните предложения като слънчогледи, декоративни зелки, дори храстчета люти чушлета.

Една находчива дама обаче вдига летвата много високо, като решава да предлага букети от плодове, зеленчуци и подправки.

iki-iol-brangiausia-5826db4669df1__880

Звучи леко налудничаво, но Valgoma (както се казва студиото) създава истински запомнящи се, оригинални и забележително красиви букети, които съвсем спокойно можете да сготвите (това може би е насочено към по-прагматично мислещите дами и господа, които не искат да дават парите си за нещо, което ще увехне след 3 дена).

populiariausia-5826db50a11fb__880

Valgomа споделя, че направата на един букет ѝ отнема между един и два часа, а призведенията ѝ тежат межу два и три колограма.

portretas-1-5826db5395520__880

Интересното е, че букетите се радват на все по-голяма популярнос, а ако трябва да сме честни, на нас също много ни харесват. Повече информация можете да намерите в сайта на дамата тук.

Вълшебният конкурс за деца и техните фантастични приятели

Едно от най-любимите ни неща в ИКЕА, по-любимо от масичките за 10 лева и белите чашки за левче, по-любимо дори от моливчетата и тефтерчетата, които спокойно можеш да прибереш за себе си, са плюшените играчки, направени по детски рисунки.

А още по-готиното е, че в глобален аспект ИКЕА даряват фиксирана сума от цената на всяка от тези играчки в полза на проекти, които подкрепят правата на децата по света и у нас да играят и да се развиват.

ph124711

От началото на ноември тази година у нас стартира третото издание на конкурса, в който всички деца до 12 години в България могат да нарисуват своя въображаем приятел, който ще може да оживее като истинска плюшена играчка.

20 рисунки ще представят страната ни на международния финал, в който ще се включат техни връстници от цял свят. От тях ще бъдат избрани 10 творби, за да се превърнат в играчки, които през следващата година ще се продават в полза на добра кауза във всички магазини на ИКЕА по света!

ph129296

Малките художници могат да качат рисунката си на ikeaplay.bg или я предадат в магазин ИКЕА София или Центровете за поръчки във Варна и Бургас. Важно е да се каже, че тази година  посетителите на сайта на конкурса ще могат да гласуват за своите фаворити, като трите рисунки, събрали най-много гласове, автоматично ще влязат във финалната двайсетица! Останалите 17 ще бъдат селектирани от жури.

soft toys, drawings, crayons Standing images

Играчка от миналогодишния конкурс

Победителите в локалния етап на конкурса ще бъдат обявени на 5 декември.

Споделяйте новината, за да стигне до повече деца, които да имат шанса да нарисуват въображаемия си приятел и още по-якото – да видят после рисунката си претворена в играчка!

И тази година партньор на ИКЕА у нас ще бъде УНИЦЕФ – всички набрани средства от кампанията ще подпомогнат локални проекти на Детския фонд на ООН в България.

Още за ИКЕА:
Живеем по свой вкус с ИКЕА