Една рускиня и нейните рокли покоряват света

За рускините се носят легенди – като започнем от красотата и преминем през отношенията им с мъжете, та чак до това какви домакини са.

И ако в голямата част от тези митове и легенди са абсолютна измислица, тъй като няма как да сложиш милиони жени под общ знаменател, то поне едно е сигурно – рускините никога не остават незабелязани.

Поредният такъв пример е блогърката Нинели. Тя е решила да се снима на различни места по света, облечена в ефирни рокли. Проектът е под името #MyDressStories и е истински забележителен!

Нинели споделя, че голяма част от роклите са създадени по нейн дизайн, а целта ѝ е да улови магията на природата и смелостта на женския дух.

До момента е обиколила Нова Зеландия, Индия, Шотландия, Турция, Израел и Казакстан и казва, че няма намерение скоро да си взима почивка.

Ние искрено се възхищаваме на снимките ѝ, но също така се чудим и как успява да спонсорира своите пътувания до толкова далечни и различни дестинации? Отговор на въпроса тя на дава, но пък с удоволствие се радваме на креативността ѝ.

57ClTGuE8Ws-59c1102e4e762__880

Изгрев някъде из планините на Русия

BG8wuNqBLnY-png__880

Улица „Пятницкая“ в Москва, Русия

BK2V3LeBH6R-png__880

Батуми, Грузия

BPka5rIhq2Y-png__880

Индия

BRLM5FuAoxq-png__880

Кападокия, Турция

BSf9skQgG8M-png__880

Уанака, Нова Зеландия

BVUM6DEg5wc-png__880

Кормайер, Италия

BVUwh-sARmn-png__880

Милано, Италия

BYIoMICAIMT-png__880

Ньошатѐл, Швейцария

IMG_0152-59c232e9b2bb5__880

Планински масив Кук, Нова Зеландия

IMG_2448-59c2348f6bfb3__880

Индия

IMG_2746-59c2327eedd26__880

Тадж Махал, Индия

IMG_5105-59c235e63a940__880

Езеро Брайес, Италия

IMG_5997-59c2328e2a9de__880

Площад Сан Марко, Венеция, Италия

photo_2017-01-18_17-55-16-59c11052b40cb__880

Удайпур, Индия

photo_2017-02-28_11-01-48-59c11136b3fdf__880

Из планините на Грузия

UY2W1G9XQDM-59c1113c9f2f1__880

Москва, Русия

 

Реклама

Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка

Първа част на историята, както и полезни съвети как се пътува с животно в самолет, можете да прочетете ТУК

Стигайки във Франфурт в 21ч местно време се оказа, че всички гишета, както и колцентровете на AirBerlin са затворени и трябва да чакам до 3 часа сутринта на следващия ден (иначе казано – да прекарам нощта на летището), докато отворят и ми дадат информация.

Питах всеки възможен човек на информация, почти се разплаках пред един, но никой не можеше да направи нещо различно за мен.

И така, с Кота останахме на летището да чакаме от 21ч в петък до 3ч сутринта в събота някакво спасение.

Налагало ми се е да спя на летището в Скопие и трябва да ви кажа, че там беше в пъти по-удобно. Но какво да се прави, задоволих се с металните груби седалки във Франкфурт, който имаха дръжки за ръце между местата, за да не можеш да легнеш.

Заредих си телефона в един ъгъл, седнала на земята, където имаше и други изтерзани души като мен, използващи контактите в стената.

С Кота обаче какво да правя? Вече ѝ се събраха повече от 5 часа в тая клета (от 16ч в петък, когато тръгнахме за летището). Дойде ми гениалната идея да ползвам инвалидната тоалетна, тъй като само тя беше с плътно затваряща се врата без една педя дупка c пода, а освен това беше доста широка и добре затоплена.

Инвалидните тоалетни (поне в чужбина) са много по-чисти от другите, тъй като се използват много по-рядко. Това също беше плюс и с Кота поне 5 пъти ходихме за по 10-15 мин в тази тоалетна, където пусках горкото животно от клетката да се раздвижи малко и да пие вода.

Притесних се, когато в един момент не искаше вече да пие, а бяха минали часове без да се хидратира. Тогава ѝ намокрих едно хубаво лапите и муцуната, че поне като се облизва, да поема влага.

Стана 4ч сутринта и гишето, което обслужваше AirBerlin отвори за моя огромна радост! Аз вече бях проверила всички възможни полети и имаше директен на Луфтханза до Копенхаген, излитащ след няколко часа, на който можеха да ме качат.

Да, но не… Симпатичната служителка много мило ми обясни, че BulgariaAir носят отговорност за ребукването на билета ми, след като съм изпуснала прикачванията по тяхна вина. А техните офиси (които са в София, не и на летището във Франкфурт) още не са отворили, затова трябва да чакаме до 7ч местно време, когато нашенците ще започнат работа.

А това, че служител на ЕърБерлин ме е заблудил с информация!? А това, че прекарах цялата нощ на летището!? А това, че ми дължат поне един сандвич, ако не настаняване в хотел за тяхна сметка, заради това закъснение?!

“Съжалявам, ръцете са ми вързани, докато не отвори офисът на компанията…”

Тих ужас за Кота и горчиви сълзи за мен, като вече се чувствах напълно отчаяна и убедена, че от тук няма да излетя никъде.

Какво да правя? Да се върна в София? Да потърся влак/автобус? Да си купя друг билет за друг полет?

Връщането отпадна като вариант, все пак бях минала половината път.

Влак имаше, но пътуваше за 9-10 часа до Копенхаген, а и тръгваше след 4 часа, през които все пак имах време да си разреша случая с полетите. Да купя друг билет се оказа изключително скъпо, а и следващите удобни полети бяха най-рано след 5 часа, нямаше смисъл да бързам.

Поне имах късмет, че на летището бяха отворени няколко магазинчета, от които да си купя вода и някакви неща за ядене, та 50-те евра, които баща ми набута в ръцете на тръгване, а аз му изсумтях, че в Дания ползват крони, ми подействаха чудесно (мислено се извинявах на баща си поне 10 пъти).

И най-сетне дойде заветния момент – българският офис на BulgariaAir отвори, но о, чудо – никой не вдигаше телефона!!! И аз, и милата служителка звъняхме нон стоп като на пожар на всички възможни телефони, включително и на вътрешните, които тя – служителката, имаше. Но никой не вдигаше…

Аз вече бях претръпнала към несгодите и реших, че тъпата родна администрация не може да ме изплаши. Щях да си купя билети за полета (пак на AirBerlin), който щеше да ме закара до Копенхаген (пак с прикачане на Берлин тегел), за да съм сигурна, че няма да пропусна и тази възможност. А и останалите удобни полети, след като изпуснах директните на Луфтханза, бяха чак в 14ч, което вече беше прекалено късно.

Служителката обаче, реши да дадем още 10 мин време на българите да отговорят, като допълнително реши да им пусне и имейл с описан моя проблем.

И така, в последните 20 мин, в които можех да купя билети за полетите, които ми трябваха, БългарияЕър не вдигаха, а аз вече вадех кредитната си карта, за да се разделя с 800лв за мен и 120лв за Кота за нужните полети, когато чудото се случи!

Милата, разбрана и толкова прекрасна, че исках да я разцелувам, служителка реши за последно да си погледне пощата и видя отговор от българите, че ми ребукват билета!!!!

Казват, че немците били студени, груби хора, криещи емоциите си дълбоко в практичните си души. Е, ако бяхте видели как тази сладурана зад гишето вика, пляска с ръце и подскача на място, ще разберете, че това са пълни глупости. Момичето беше толкова щастливо, а аз толкова невярваща какво се случва, че трябваше да има камера отстрани да снима, а бабите пред телевизора да плачат.

Вече бях спокойна, щастлива и свежа като репичка! След няколко часа щях да съм в Копенхаген, прикачването в Берлин изобщо не ме вълнуваше, на Кота все още ѝ оставаха 7-8 живота, така че всичко щеше да се оправи.

Наложи се отново да минем проверка на багаж, тъй като офисът наAirBerlin беше в публичната обща част на летището.

Сега по нов начин провериха Кота – накараха ме да я извадя от кутията и да я гушна, след което много бързо прекараха софтбокса през скенера да видят, че не нося бомба вътре и ми ги върнаха обратно, за да вкарам котенцето.

Трябва да ви кажа, че Кота беше абсолютен герои! Не само, че не се дърпаше, не драскаше и не изпадаше в истерии, а даже с желание и готовност влизаше в софтбокса си след всяко изваждане оттам. Тази кутия ѝ даваше чувство на сигурност и защита от околната непозната, враждебна и шумна среда, така че с готовност си стоеше вътре.

В дългите часове през нощта, докато чаках някаква развръзка на случая си, бях взела Кота, гушната под връхното ми яке. Тя се нагушваше плътно в мен, с муцунка под мишниците ми и така двете успяхме да поспим за час-два. Е, не може да се нарече точно сън, по-скоро дрямка, защото емоциите не ти дават да се отпуснеш, но все пак беше почивка.

Най-хубавото беше, че котето ми топлеше, защото дори и през август вечерно време на летищата става студено.

И така, към 13-14ч в събота вече бях в Копенхаген (за справка, от летището в София трябваше да излетя в 18ч и да пристигна в Дания в 22:30 същата вечер) и се чувствах истински щастлива и благодарна.

Тъй като идвах от Германия, дори не ми провериха паспорт на граничен контрол, а както вече казах – Кота не представляваше интерес за абсолютно никого никъде от всички места, на които бях с нея през последните 24 часа.

Изумителното беше, че за цялото това време, тя нито беше пишкала, нито нещо друго, а аз бях убедена (и подготвена), че няма да издържи и ще се изпишка в софтбокса си.

IMG_20170810_165730

Кота обаче е страшен пич и за отрицателно време овладя изкуството на уюта и щастието – хюге. Сега живее като щастлива котка, похапваща датска храна и зяпаща през терасата преминаващите датчани с техните велосипеди.

IMG_20170811_110644

Искам да ви споделя още, че след този случай съм искрено благодарна всяка вечер, като се сгушвам в собственото си легло в топлите завивки. Нещо, за което не се замисляме, но реално трябва дълбоко да оценяваме – че имаме къде да спим спокойни и защитени.

IMG_20170904_095638

Ако някой има някакви въпроси относно пътуване с животни или друго подобно и смята, че мога да съм му полезна, или пък иска да сподели своя приключенска история за пътуване с животни, нека пише на editors@vitamorena.com

Поглед към Гърция

Гръцките острови и полуострови са едни от най-прекрасните места, които можете да посетите през лятото.

Там ще почувствате обещание, че раят наистина съществува, щом дори на грешната ни земя може да има подобни красоти.

И тук не говорим само за така популярната сред българите дестинация Халкидики, а включваме и по-далечните и не толкова известни гръцки острови.

Искаме да ви покажем част от снимките на Viktoria Viaggia, която тя е направила по време на почивката си на островите Санторини и Наксос. Виктория няма претенции да е фотограф, снима сGalaxy S7 Edge и публикува в профила си в Инстаграм. Но това, което кадрите ѝ показват, заслужава внимание! Насладете се на Гърция през прогледа на Вики:

13-599b3e3c2fc7b-jpeg__88014-599b3e3fa5e48-jpeg__88015-599b3ec1e37d9-jpeg__88016-599b3ec3eb68d-jpeg__88017-599b3ec739331-jpeg__88018-599b3eca26053-jpeg__88019-599b3ecfcd342-jpeg__88020-599b3ed56d97b-jpeg__88021-599b3ed9a65e5-jpeg__88022-599b3ee12887e-jpeg__880

Сегедински гулаш

Текстът е написан от Петър Дончев и предоставен на Вита Морена за публикуване. Всяко следващо републикуване трябва да посочва него като автор и Вита Морена като източник.

 

Разхождах се безцелно из центъра на Сегед и се любувах на красивата архитектура на някои сгради. Бях в този не много голям, но прелестен унгарски град за трети или четвърти път. Но винаги за по един ден.

Сегед е разположен на място, недалече от границата с Югославия, което го прави удобен за преспиване при пътувания към по-далечни части на Европа или на връщане към България.

Този път се връщах от продължителна командировка в Германия и Австрия. Беше горещ летен късен следобед в началото на седемдесетте, слънцето слизаше все по-ниско и аз с нетърпение очаквах вечерната прохлада.

Вниманието ми бе привлечено от невероятна глъчка. На площада навлезе група хора, които вдигаха неописуема врява. В началото не можах да разбера плачат ли, смеят ли се, скандират ли нещо. Казах си, че най-вероятно са демонстранти или стачници, но бързо отхвърлих тази мисъл – не видях никакви плакати, пък и не се появи и милиция да ги разпръсне. Спрях, да видя какво чудо се задава, част от минувачите – също.

Тълпата, която приближаваше на талази, се състоеше от около 30 – 40 души, мъже и жени. От двайсет и няколко годишни, та до предпенсионна възраст. Трудно можех да си представя, че и триста души могат да вдигнат такъв шум. Понаближиха още и разбрах, че всички говорят едновременно. Но защо по дяволите трябваше да крещят така? Гласовете им ехтяха като ерихонски тръби и врявата огласяше тихия и спокоен Сегед.

segedin-3

Само след минутка ми се поиска да потъна в земята от срам.

Бързо съобразих обаче, че никой от случайните минувачи не знае, че съм българин и следователно няма защо да потъвам.

Срещу мене идваше група българи, най-веротно екскурзианти. Не, идваше група бай Ганьовци и лели Ганки, тръгнали да покоряват Европата. Очаквах всеки момент да започнат да се бият в гърдите и да крещят гордо: „Булгар, булгар…“

Скандализираните унгарци с погнусени физиономии тръгнаха по пътя си. Аз също се поокопитих и съвзех от стреса и се канех да продължа безцелната си разходка.

И в този момент в мене се пробуди ловецът. Така наричам на шега за себе си внезапно появяващото се желание да наблюдавам нестандартни хора в нестандартни ситуации, особено не често срещащите се. „Купувам“ характери и образи, не измислени, а от плът и кръв и когато се наложи, ги имам готови под ръка. Такъв ми е занаятът.

Тъкмо се канех да се присединя незабелязано към тях, когато случаят ми даде по-добър шанс. Първите се изравниха с мене, когато една от жените извика:

-И-и-и-и! Цецо, я питай човека къде е този магазин! – тя чевръсто измъкна от сутиена си кътаното като светиня листче с написан адрес, а човекът бях аз. Подаде листчето на Цецо и допълни – Братовчетката ми го даде и каза, че там са най-евтините стоки в цяла Унгария!

Като стана дума за евтини стоки, групата като по даден сигнал млъкна, наостри уши и се скупчи около нас. Всяка екскурзиантска група си има тартор. Това обикновено е човек, който е пътувал вече, знае кое как е, а и се оправя с чужди езици. Затова и думата му се слуша. Очевидно Цецо беше тарторът на тази група и разговорът му с мене щеше да бъде неговият изпит по унгарски език пред групата. Видимо попритеснен, той се изкашля няколко пъти и предпазливо започна:

-Добар дньом!

Спрях смеха си, преди да излезе от гърлото ми и любезно кимнах с глава. Това окуражи тартора, явно го разбираха и той продължи:

–Скажете на меною, куде требе да находилсе етому адресий?

Унгарският му се състоеше от неправилен руски и неправилен български. Вероятно за да изглежда езикът колкото се може по-чужд. Можеше да мине и за международен. Цецо ми подаде листчето с адреса. За мой късмет знаех къде е тази улица, дори и магазина знаех, защото се намираше недалече от любимото ми ресторантче, в което всеки път вечерях известния сегедински гулаш. Разбира се, не трябваше да се издавам, че съм българин, затова с красноречив жест им показах, че ще ги заведа до там.

Цецо изпадна във възторг и се разкрещя:

-Видяхте ли, бре, аз какво ви казвах! Видяхте ли как се оправих с унгареца?! Хем унгарският е най-трудния език на света!

Видели бяха и го гледаха с благодарност и умиление, а той хвана ръката ми и дълго я друса.

segedin-putovanja-evropa-6

Тръгнахме бавно към магазина и врявата се поднови с нова сила. Говореха, по-точно крещяха за какво ли не и аз за десетина минути успях да разбера почти всичко за тях.

Били цяла една бригада от голям машиностроителен завод в малко подбалканско градче. Спечелили социалистическото съревнование и профкомитетът ги наградил с двуседмична екскурзия до Будапеща, Прага и Берлин.

На пълни разноски на завода. Лично другарят директор им бил отпуснал най-новичкия заводски автобус, с все шофьора. Сегед бил първата им спирка. В какъв хотел ги били настанили само – супер лукс! Това било то да си „на Запад“…

Изтръпнах при мисълта, че може да са в моя хотел и цяла нощ нощ няма да мога да мигна от шумотевицата, но бързо се успокоих- в друг хотел бяха настанени.

-Ей, елате, ма! – две лелки се залепиха на витрината на магазина, покрай който минавахме. – Елате, ма, секретни копчета!

Цялата група се юрна да види чудото, като че на витрината бяха изложени Мерцедеси по 2 за лев. Едва не строшиха стъклото.

-За какво са ви да ги мъкнете от тук? – каза млад мъж. – В ЦУМ имаше колкото искаш само по 3 стотинки едното.

Нужен беше арбитър.

-Цецо, я ела да кажеш колко струват в пари, че тук цената е във форинти!

„В пари“ би трябвало да означава в левове. Като че форинтите бяха дренки, а не пари.

Цецо бавно и авторитетно се приближи, направиха му път да мине. След кратки изчисления на ум, той тържествено обяви цената в пари – една стотинки и четири десети.

Малииии, колко е на сметка! Хайдете да купуваме! – няколко жени не издържаха на изкушението и се юрнаха към вратата.

-Ваня, Елке, чакайте! – извика Цецо. – Миналата година в Берлин, в Центрума, секретните копчета бяха една стотинка и две десети и половина.

Центрумът е берлинският Цум, универсалният магазин. Само преди двайсетина дни имах възможност да наблюдавам как вършеят българските групи там – излизаха с огромни пакети, превивайки се под тежестта им. Всеки купуваше всичко онова което не му трябва, но беше на сметка.

Един ден се случи така, че през Центрума минаха четири големи български групи, в резултат на което рафтовете на огромния магазин останаха полупразни.

На другия ден един от колегите ни прочете уж написаното във вестника: „Кметът на Берлин изказва специална благодарност на българските туристи, които са прочистили Центрума от ненужните и залежали боклуци…“

-Ех, кога ще стигнем по-бързо в Берлин…- размечта се Ваня.  – Ще купя сто секретни копчета! В България ще има да раздавам подаръци…

Лесно беше за изчисляване – щеше да спести 15 стотинки. Почти съм сигурен, че ако в България види 15 стотинки на улицата, едва ли ще се наведе да ги вземе. Но щом е келепир, то и половин стотинка е важна!

Години вече си блъскам главата върху този български феномен – келепира и все още не мога да разбера какво е това и от какво е продиктувано. Но едно е ясно – това е национално заболяване.

Придвижвахме се бавно, от витрина на витрна, с безкрайни коментари на цените и крясъци до Бога. Сънародниците ми бяха опиянени от сполетялата ги слободия – могат да говорят всичко, никой не ги разбира, давай, сега ни е паднало! Това е то свободата, това е то да си „на Запад“! Правиш си каквото ти душа иска…

По тази причина не липсваха и нецензурирани подмятания. Минава красива унгарска девойка с къса поличка. Изящна е, като правена на струг. Цялата група, мъже и жени придружават обръщането си след нея с неприлични дюдюкания и подсвирквания. Един от мъжете заявява, че тази… /ще спестя думата, която употреби/, само да му падне… Следва подробно описание какво точно и как точно ще ѝ го направи. Очаквах на тези думи женската половина от групата да запуши уши и да се изчерви. Нищо подобно!

Ехтеше неистов женски кикот и допълнения какво още може да се ѝ се направи на тази… Жените като че гледаха да не изостават и когато минеше хубав младеж, се чуваше: „Ах, на кака! Ела, какичка да си го схруска като бонбонче!“  „Не, при мене ела, да видиш как е на седмото небе!“

Като отвързани коне бяха. Съвсем очевидно, групата освен от слободията, беше блъсната здраво и от хормона, но това явно бяха свързани неща.

На фона на всичко правеше впечатление един мъж на предпенсионна възраст, който като че бе със заключена уста. Дори и думичка не обелваше. А останалите отвреме навреме му викаха:

-Евала, бай Иване! Браво бай Иване, на тебе дължим всичко!

Бай Иван беше бригадирът на групата и главно негови бяха заслугите за спечелването на социалистическото съревнование и екскурзията. Не отвръщаше на поздравленията и хвалбите, а оставаше вглъбен в себе си. Може би обмисляше как ще спечелят и следващото съревнование.

Стигнахме най-сетне заветния магазин, показах им го, а аз продължих малко по-нататък, влязох в ресторанта и след няколко минути се отдадох на любимия си сегедински гулаш. Поръчах си и втори и го полях обилно с бира. Мислех си за моите нови познати, за байганьовщината, за келепироманията.

h2048w2048p

Класическият сегедински гулаш

Припомнях си разни случки с български групи, за които ми бяха разказказвали. Например за Папагала, който имал магазин на пристанището на Неапол. Продавал парцалки, обувки и разни джунджурийки. Не вървяла особено търговията му, но човекът не губел надежда – знаел, че ще удари и неговият час. Често наблюдавал с бинокъл в открито море пристигащите кораби. И когато видел български трибагреник, запретвал ръкави. За минути преобразявал магазина си.

Облепвал витрините с огромни надписи със сигнален цвят: Салди, Салди, Салди -40%. На всички стоки сменял табелките с цените. Ако примерно нещо е струвало 2000 лири, той слагал предварително приготвена нова цена 4000, задраскана, а отдолу написана цената  минус 40% – 2400 лири. Докато българската група слезе на брега, всичко било готово. Първите, стигнали до магазина, крещяли на останалите: „Тичайте, бре, че при Папагала пак има намаление! Почти наполовина!“

След половин час в магазина оставали празни рафтове. Доволните нашенци мъкнели пакетите на кораба и повече не слизали на брега – какво толкова да му гледаш на Неапол? Къщи и хора те гледали всеки ден и в България. Щом е имало келепир, другото не е важно. А предоволният Папагал броял пачките и благославял лакомията  и глупосттта. И така – до следващата българска група.

По-късно, когато падащата нощ прогонваше светлината, се разходих по бреговете на Тиса. Вечер осветяваха реката и моста с цветни светлини, предимно в жълто и гледката беше красива и феерична. Имах чувството, че съм попаднал в златен декор на някаква приказка. С неохота си тръгнах, но трябваше да се прибирам в хотела, защото утре ме чакаше път до България.

Съвсем близо до входа се спрях да разгледам осветена рекламна витрина с фотоси от някакъв нов филм.

И в този момент ги чух. Такъв мощен смях, разцепващ тишината на сънения Сегед, можеше да излиза само от гърлата на моите сънародници. След няколко секунди последва нов залп от смях, вече по-наблизо. След миг групата, водена от Цецо, изскочи иззад ъгъла на хотела и се понесе към мене. Повечето вървяха по двойки – мъж и жена, хванати за ръка, под ръка или прегърнати. Очевидно с настъпването на нощта чифтосването беше започнало.

Залепих се за витрината с надежда да не ме забележат.

Но не би.

-Я вижте кой е тук! – извика една лелка. – Нашият унгарски приятел!

Заобиколиха ме и се наложи да се обърна с лице към тях. „Ей, как си, бе, що си, бе, ей, откога не сме се виждали, ей!“ Потупваха ме по раменете и фамилиарничеха, сякаш три години бяхме делили хляб и покрив.

-Ама този хич не е за изхвърляне! – викна една жена, която засега нямаше партньор за тази нощ. – Само да каже и съм готова!

Дружен кикот, предимно женски, се опита да пробие тъпанчетата на ушите ми.

Нямаше „да кажа“, но все пак ѝ благодарих мислено за комплимента.

-Цецо, попитай го за реката, бе, да не се мотаем много! – рече някой.

Цецо, този път доста по-уверено, се обърна към мене:

-Кажите, где тук находитса реката Тиса?

Отговорих на колкото се може по-чист български език:

-Продължете в същата посока, на втората пряка завийте на дясно и ще излезете на Тиса при самия мост. Аз оттам идвам – много е красиво!

-О, сбасибо, спасибо! Лекой ночт!

И с обичайната шумотевица групата се понесе към Тиса.

Това вече беше в повече – никой дори не забеляза че им отговорих на български. Тези хора изглежда не бяха на себе си от обсебилата ги еуфория. Но не изминали и няколко крачки, Цецо спря и се обърна към мене. Изглежда беше забелязал, че нещо не е наред, а може и да се бе досетил, че съм говорил на български. Помълча, разглеждайки ме внимателно и неочаквано запита:

     -А значит вий…вий болгар?

Това пък беше капакът на всичко.

Цецо не дочака отговора ми и поведе дружината си към Тиса.

А на мене вместо смешно, ми стана тъжно. Шумната и интересуваща се само от себе си простащина вървеше към реката. Една влюбена двойка, идваща насреща, предпазливо мина на отсрещния тротоар.

Гледах след тях, докато се скриха от погледа ми и си мислех за Алеко Константинов. И ми беше много тъжно.

И кой знае защо малко страшно.

Още от Петър Дончев:

Пратерът и среднощната истроия на една разбита мечта

Как бях цар за една нощ

А Ш А

Култура на бита по света и у нас

Край езерото Комо – как живеят аристократите

Ако сте имали късмета да се разходите край езерото Комо, то сте останали възхитени от разкошните вили, сгушили се в района.

Това е едно от най-живописните кътчета в Италия, а гледайки невероятните къщи, няма как да не ти се прииска да живееш в някоя от тях.

Истината е, че има облагодетелствани от съдбата хора, които живеят в приказните крайбрежни вили или поне ги притежават. Надяваме се да знаят какви щастливци са и да оценяват истински това, което имат.

Благодарение на Vogue, днес ще ви отведем на пътешествие точно в една от тези къщи в Комо.

Тя с казва Villa Sola Cabiati и датира от 18 век. Първият ѝ собственик е бил завидно заможния херцог Gabrio Serbelloni, но неговите деца префасонират вилата в бароковия вид, в който ни е известна към днешна дата.

Интересен факт е, че в къщата са нощували Наполеон и жена му Жозефин.

Последните години вилката функционира като хотел (виж тук), така че ако разполагате с достатъчно средства бихте могли също да прекарате ден-два на това поразително с красотата и изтънчеността си място.

Ето и малко повече от Villa Sola Cabiati

Vila 1Vila 14Vila 13Vila 12Vila 11Vila 10

Прочетете още:

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Vila 9Vila 8Vila 7Vila 6Vila 5Vila 4Vila 3Vila 2

Драсканиците на пътешественика

Максел Уилсе е пътуващ илюстратор и ние благородно му завиждаме. Той има невероятен талант да рисува местата, на които е бил и трябва да ви кажем, че стилът му изключително много ни харесва!

Споделяме ви част от неговите произведения, посветени предимно на Прага и Париж, а ако желаете, можете да го последвате в Инстаграм ТУК.

(цък върху всяка снимка, за да я видите като голяма)

Прочетете още:

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

Новогодишни приключения в Прага. Част 1

Копенхаген – градът на щастието

Ritual Gatherings – новият и по-добър начин за провеждане на събития

Нова парти концепция, родена между Барселона и София, идва в България за двудневно събитие на 5 и 6 август.

Първата локация ще бъде бар Ботаник, намиращ се на брега на плаж Червенка. В него ще се включат добре познати имена от българската клубна сцена – Shosho, The Foreigners, Anatolkin, MEDO, Peppou, Soulful Traveller, Stefan Popov и Valdy, а специално за събитието от Барселона пристига и мексиканецът Габриел Еспиноса – Gemm.

Master Chef 2017 Божана Кацарова ще представи своята лична интерпретация на истинско гурме изживяване, което ще съпътства различните части на деня.

Пикът на кулинарната част ще бъде вечеря със седем степенно меню, специално подготвено за 200 гости, които предварително са закупили куверт.

Програмата плавно ще премине в многопластово музикално изживяване до посрещането на изгрева. През двата дни гостите ще имат възможност да се насладят на специално селектирана музика, гурме храна, различни спортно-развлкателни дейности и местни производители, които ще допълват и изграждат естествената атмосфера на събитието.

Ritual Gatherings е поредица от събития, чиято концепция се ражда в приятелския кръг на музиканти от Барселона и София, а основната ѝ идея е да събира фенове на различните електронни стилове в неподправена и семейна атмосфера, която да задоволява всички сетива.

Първото издание цели да приеме фестивален характер и да създаде приемственост и колаборация между различните културни сфери. Основна част от концепцията е събитията да се провеждат на открити локации,  близо до природата, а визуалната продукция е изцяло плод на ръчна изработка с естествени материали.

Екипът, който стои зад Ritual Gatherings, концентрира усилията си в налагането на природосъобразни практики и участва в подобряване на околната среда, а след събитието ще бъдат направени целенасочени стъпки към облагородяване на плаж Червенка.

Куверти за Ritual Gatherings вечерята от Божана Кацарова вече могат да бъдат закупени тук.

Най-интересните кътчета в Европа, които да посетите

Пътешествениците непрестанно търсят вдъхновение при избора на ново място, което да посетят у дома или в чужбина. За да направи почивката им незабравима, Mastercard разкрива Топ 44 на най-интересните скрити кътчета, като подчертава най-специалните, непознати и достъпни дестинации за пътуващите в Европа.

Начело на класацията се нарежда област Астурия в Северна Испания с невероятния манастир Ковадонга, спиращия дъха храм, който все още не е пренаселен с туристи и въпреки това предлага разумни цени.

Малта се нарежда на втора позиция със средновековния град Зебуг, а на трето място е регионът Залцкамергут в Австрия с красивото езеро Халщат.

В класацията намира място и родният ни Пловдив, който привлича вниманието като един от най-старите населявани градове в света.

Като основен акцент за гостите на града е посочен Античният театър, както и малките калдъръмени улички.

ТОП 15 на най-интересните кътчета

 

1. Астурия и манастира Ковадонга, Испания 9. Регионите Волос и Пелион, Гърция
2. Мдина и Зебуг, Малта 10. Велика планина, Словения
3. Региона Залцкамергут, Австрия 11. Кашуби, Полша
4. Азорските острови, Португалия 12. Наарден, Холандия
5. Пераст, Черна Гора 13. Нос Колка, Латвия
6. Леднице – Валтице, Чехия 14. Дунавската делта, Румъния
7. Остров Паг, Хърватия 15. Балатон, Унгария
8. Остров Сааремаа, Естония

rawpixel-com-211022

Още полезна информация за пътешественици:
Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул
Копенхаген – градът на щастието
Писма на пътешественика: Бари, Италия

Най-интересните кътчета в Европа (вижте всички тук) са подбрани от Mastercard с помощта на информация от местни блогъри, пишещи за пътувания, както и от експерти в туризма. Дестинациите са подредени в зависимост от тяхната красота, населеност, методи на разплащане, цена за престой и удобство.  

31% от анкетираните българи посочват, че последно са посетили Гърция за почивка в чужбина. Интересен факт е, че на същия въпрос 13% от анкетираните румънци посочват България като дестинация. Други популярни дестинации, където българите предпочитат да отдъхнат, са Италия и Испания.

„Експертизата на Mastercard за местата, където хората предпочитат да харчат, даде като резултат уникален списък с препоръки, които позволяват на пътешествениците да сравняват различни дестинации според тяхната атрактивност, удобство и цена,“ заяви Адам Блейк, директор на международния център за изследвания по туризъм в университета Борнемут.

jakob-owens-269240

Още полезна информация за пътешественици:
Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите
Новогодишни приключения в Прага. Част 1

„Информацията от Mastercard, съчетана с препоръките на местните, прави този пътеводител много информативен дори за най-запалените туристи.“

Картите се превръщат във все по-верни партньори при пътуване

Пътешествениците в Европа все повече и повече разчитат на своите карти при резервация на своята почивка и дори повече по време на пътуване. Потребителско проучване, съставено от Mastercard през 2016 г. в 12 държави в Европа, разкрива, че 55% от пътуващите използват картата си за резервация на полети, настаняване и други разходи преди пътуване, а 45% – по време на самата почивка. Повечето от тях обичат да пътуват на кратки разстояния в рамките на собстената си страна или в съседство.

Същото изследване сочи, че 38% от българите са използвали разплащателна карта, вместо кеш по време на последната си почивка, като същият процент са предпочели този метод за плащане и преди самото пътуване.

Вита Морена също е част от този процент, като притежателка на всевъможни карти – MasterCard, Visa, Visa Electron, и трябва да ви споделим от личен опит, че това е най-хитрият, безопасен и удобен начин за разплащане по света!

Не взимайте много пари в брой в себе си, разчитайте на картата си за повечето плащания, които искате да направите 😉

chris-lawton-217432

Още полезна информация за пътешественици:
Съвет на пътешественика: Да, имате право на обезщетение!
Малдиви, Сейшели, Мадагаскар, очаквайте ни!

Mastercard предоставя няколко съвета,  които да вземат предвид:

  • Да се запознаят с услугите, които картата им предоставя като сигурност и услуги за пътуване и почивка, които могат да направят преживяването им още по-специално.
  • Да уведомят банковата или финансовата институция за дестинацията на пътуването си, за да има възможност за бърза реакция, ако това се наложи.
  • Да запазят номера за загубена или открадната карта в телефона си, ако се наложи да я блокират.
  • При плащане в ресторант или кафене да помолят сервитьора да донесе до тях ПОС терминал или да отидат до него за приключване на сметката.
  • Да не записват PIN кода си на хартия или на телефона си.
  • Когато плащат с картата си в чужбина, това трябва да бъде винаги в местната валута, за да се възползват от най-добрия курс при обмяна.
  • Да проверят извлеченията си и да докладват за измама до 30 дни. Ако нещо изглежда съмнително, да се обадят в банката.
  • Услугата Mastercard zero liability ви защитава от неидентифицирани трансакции – за поръчки, които не сте направили вие.

slava-bowman-161206

За Mastercard
Mastercard, www.mastercard.com, е глобална платежна и технологична компания. Ние работим с най-бързата в света мрежа за обработване на плащания, като свързваме потребителите, финансовите институции, търговците, правителствата и компаниите в над 210 държави и територии.

Продуктите и решенията на Mastercard правят ежедневните дейности като пазаруването, пътуването, управлението на бизнеса и финансите по-лесни, по-сигурни и по-ефективни за всички. Последвайте ни в Туитър на @MastercardNews, присъединете се към разговора в блога BeyondtheTransactionBlog и се абонирайте за последните новини на EngagementBureau.

Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите

„Мръсен!“, „Голямо разочарование“, „Нищо особено“, „Изобщо не оправда очакванията“ – това са само част от глупостите, които бях чула от кого ли не по отношение на Париж. Задължително се подчертаваше и че градът е пълен с „негри“, „араби“ и т.н. явно неприятни индивиди. И като за финал се заявява твърдо, че французите са изключително неучтиви към чужденци, дори и да разбират какво ги питаш на английски, ти отговарят на френски и т.н.

Аз пък имам огромна мечта да посетя Париж от години насам. Дори не съм сигурна кога точно се зароди това желание, но с времето само нарастваше. Не можех обаче да го изпълня и вече с тъга си мислех как най-вероятно Айфеловата кула ще я съборят в някой терористичен акт, преди аз да я видя на живо.

В един момент ми писна само да мечтая и взех твърдото решение, че трябва да се пристъпи към действие. Около Коледа 2016 казах сама на себе си, че искам 30-я си рожден ден да го посрещна в Париж, без значение дали ще имам с кого да отида, а нужните пари… ако трябва ще ги изгладувам.

За щастие аз имам изключително добра приятелка, която ми е повече и от сестра, която каза, че ще дойде с мен в Париж, въпреки че не изгаря от желание да посети точно това място. Така че имах вече компания, а за финансите – реших, че ще е най-добре да плащам всяко нещо поетапно, за да не претърпи банковата ми сметка голям шок.

Билетите

Насочих се първо към самолетните билети – започнах да следя активно промоциите и полетите на WizzAir (единствените, които летят до там на някаква адекватна цена). Харесах си дати – излитане на 23 май (вторник) рано сутринта и връщане на 27 (събота) по обяд.

Френската земя, погледната от високо

Някъде към средата на февруари видях, че за полетите в тези дни остават още 2-3 места на съответната цена и реших да действам. Близо 200лв (с предварително харесани и запазени места в самолета) ми струваше отиване и връщане от София към летище Бове в Париж и обратно (имам карта за намаление, което също помогна да се свали цената).

Airbnb

След което пристъпихме към разглеждането на места за отсядане в Airbnb. Лошото при квартирите в Париж беше, че почти навсякъде хазяите изискваха някаква много голяма сума като депозит – по 200 до 400 евро за стая в апартамент! Искаше ни се да не трябва да плащаме подобен депозит, нищо че след това щяха да и върнат парите.

И съдбата ни се усмихна някъде към края на март, когато попаднах на нереално добър апартамент, точно в центъра – до Парижката Света Богородица. Отделна стая в апартамент в стара, аристократична сграда с типичната за града архитектура. Огромен прозорец с изглед към съседната разкошна сграда, чисто нови баня и тоалетна, кокетна кухня, светъл хол и най-кроткият и отзивчив парижанин за хазяин.

Френският ни дом! Клик върху някоя снимка, за да я видите голяма

След като имахме вече самолетните билети и квартирата, започнахме по-ясно да осъзнаваме, че ще ходим в Париж.

Бяхме наясно, че за 4 дена няма как да видим кой знае какво, а и никак не ни се тичаше от забележителност на забележителност като най-големите туристи. Искаме лежерно, кротко и спокойно да обикаляме из града и да установим колко точно разочароващ е 😊

IMG_20170523_111607032_HDR

Изгледът от стаята в парижкото ни „вкъщи“

Решихме да отидем във Версай, да се качим на Айфеловата кула, да минем през Монмартър, да посетим катедралата Свято Сърце, галери Лафайет, гробищата и колкото се може повече паркове и градини, като започнем с Люксембургската.

Полезно е да спомена, че всяка една забележителност в Париж си има сайт, през който можете да си купите предварително билети и така да си спестите чакането по опашки.

Искрено благодаря на Густаф Айфел и на всички, които са съдействали тази кула да се случи!

За Айфеловата кула обаче е нужно да си купите билети (от тук) няколко седмици по-рано. Ние закъсняхме с купуването и така останахме без билети. Затова пък открихме небостъргача Монпарнас. Там има тераса на 59-я етаж с умопомрачителна гледка към цял Париж! Установихме, че небостъргачът е бил по-доброто решение, защото от него се вижда Айфеловата кула (която вечерно време е осветена), докато ако си на самата кула, няма да можеш да видиш красотата и величието ѝ отстрани.

IMG_20170524_223453331

Изгледът на свечеряване от Монпарнас

За Монпарнас билетите са два вида – дневен и вечерен, както и комбиниран – в рамките на два дни можеш да посетиш кулата през деня и през нощта.

image-0-02-05-6f56c03031a8f093e6d9270dafde995b21ae775d9f587ba38210db63bdc973a8-V

Така срещу 23 евро получихме две посещения и се насладихме на светлините на нощен Париж, като видяхме и емблематичните му покриви през деня. Забавното е, че асансьорът те качва за 38 секунди до 56-я етаж. Оттам имаш 3 етажа пеш, за да стигнеш до откритата тераса с гледката. Можете да си купите билет от тук.

Трябва да призная, че MotoZ на Lenovo прави фантастични снимки!

Нотр Дам и „Сакре Кьор“ (Свято Сърце) се посещават безплатно. Единствено за Свято Сърце се заплащат 6 евро на човек, ако искаш да се качиш до върха на базиликата и да погледнеш Париж оттам, което горещо ви препоръчвам! Това бе една от най-красивите гледки, на които съм била свидетел. Там опашки от чакащи няма, така че не е необходимо предварително да си купувате билети.

Свято Сърце е най-красивата базилика, които съм имала късмета да посетя

Интересното на базиликата Свято Сърце е, че по времето, когато е строена (1874 – 1914) е била пример за църква в романско-византийски стил.

IMG_20170524_134124710_HDR

Изгледът от Сакре Кьор определено си заслужава

Нотр Дам от своя страна полага основите на готическата архитектура, постепенно завладяла цяла Европа.

IMG_20170523_135640315_HDR

И двете места са невероятно красиви и горещо ги препоръчвам!

IMG_20170523_135252833

И моля ви, ако се окажете в храмовете, проявете уважение и пазете тишина, както и махнете светкавицата от фотоапарата/телефона си. Много е неприятно да виждаш туристи-идиоти, които смущават покоя на мястото и се налага разпоредителите да им шъткат, за да не обезпокояват молещите се (защото такива има!)

Повечето хора ми се изумяват, като им кажа, че съм посещавала гробищата в Париж и Копенхаген (припомнете си разказа ми за този разкошен град тук). Това е, защото не знаят, че въпросните гробища са истински впечатляващи и дори мога да кажа произведение на изкуството. Нямат почти нищо общо със стила на нашите гробищни паркове, всеки надгробен камък е интересен с нещо, а най-често това е скулптура или барелеф.

Ако сте в Париж, то задължително посетете старите гробища и ще разберете за какво говоря. Само трябва да знаете, че към 17-17:30 ч ги затварят (защото си имат охрана и високи дувари, които да предпазят от натрапници и вандали).

IMG_20170523_170351024_HDR

Не съм снимала много в гробищата, за да ви покажа красотата им, защото ми се струва неуважително към покойниците и роднините им…

Галери Лафайет е друго прекрасно място, което можете да посетите за няколко часа, да се потопите в лукса и красотата на предлаганите (доста скъпи стоки) там и задължително да се качите на последния етаж, където има разкошна открита тераса.

Изгледът от терасата на Лафайет

Можете спокойно да си носите храна и напитки, за да си направите пикник на терасата, никой няма да ви спре, даже напротив.

IMG_20170526_133531

Това с хапването на открито много силно ме впечатли в Париж! Също като в Копенхаген, градът е наситен с добре поддържани паркове и градини, където е разрешено да се излегнеш на тревата, да ядеш, пиеш, спиш, ако искаш, стига след това да почистиш след себе си.

IMG_20170524_124806502_HDR

На площадката на Свято Сърце на 24 май

На моя рожден ден – 24 май, си спретнахме чудесен пикник в една от градините. На слизане от Монмартър, след като бяхме посетили Свято Сърце, минахме през супермаркет, напазарувахме сиренца, вино, хлебчета и други вкусотии, намерихме най-близкия парк и там спретнахме обяд за чудо и приказ! И в най-луксозния ресторант в Париж да бях, нямаше да ми е толкова хубаво както на тревата в този парк.

Цените

По отношение на цените на храната, трябва да ви споделя, че очаквах да е много по-скъпо. Сутрин закусвахме в близко до квартирата ни кафене, където се предлагаше френска закуска за 6-7 евро – капучино, плодов сок, половин франзела (доста големичка) щедро намазана с масло, купичка конфитюр и много маслен френски кроасан.

IMG_20170524_110808769_HDR

Закуска по парижки

Обедите ни се случваха в ливански, виетнамски, турски и подобни ресторанти с международна кухня. Не знам защо стана така, просто ни привличаха погледа и апетита с изкушаващите си менюта.

Специално ливанският ресторант беше в селцето на Версай и трябва да ви кажа, че там опитах най-вкусното телешко и агнешко месо! Това са специфични и малко миризливи мръвки, но готвачът ги беше приготвил така, че да ти се топят в устата и изобщо да не ти мирише на агне.

Вечерите си ги правихме край Сена по добър пример на всички парижани.

 

Това е другото, което ме изненада, защото не бях чувала за него – целият парижки народ се изсипва край Сена, сяда където може (има и тревни площи) и се започват едни весели гуляй!

IMG_20170525_114523653

Кадри от градините на Версай

От тийнейджъри, през влюбени двойки, шумни тумби young adults до семейства с деца и пенсионери. Всички се наслаждават максимално на хубавото време, хапват и пият край Сена. Трябва да ви кажа, че изживяването си заслужава.

За последната ни вечер в града си бяхме взели суши и бутилка вино, заехме място от слънчевата страна на реката върху тревичката и се почувствахме като най-щастливите момичета на света.

IMG_20170526_200507829

Вечерята ни край Сена

Друго полезно и важно – думата „тирбушон“ е еднаква и на нашия, и на техния език, което много помага, когато помолиш в магазина да ти отворят бутилката, за да си я изпиеш край реката.

За по-софистикираните натури нека кажа, че всеки бар предлага happy hour между 18 и 22ч, като тогава бирата и коктейлите са по 5-6 евро.

Градски транспорт

Относно градският транспорт, то мога да споделя единствено за метрото и железницата или казано по тяхно му “RER”. С rer-a за около 45 минути се стига до Версай. Билети се купуват от автомати в метрото, като самият вход за rer-a също е свързан с метрото. Нужно е просто добре да четете указателните табели, които са доста ясни, тъй като всичко е разделено с букви, цифри и цветове.

Полезна информация можете да откриете тук, а схема на самото метро тук.

image-0-02-05-9d5cf9a5f4b0f95b24608f1bd4a06d7e3a86dab3afbf6a2fd7a3afe47beff9ca-V

Площад и фонтан Свети Михаил

Единичен билет струва 1,90 и можете да си го купите от автоматите, намиращи се на всяка спирка на метрото. Те приемат карти, банкноти и монети. Има и т. нар. „корнет“, който е за 10 пътувания и е нещо като нашия талон, но ние не се възползвахме от услугите му, така че не мога да дам повече яснота.

Кадри от Версай, където чесно казано, не ми беше чак толкова интересно, затова и не съм снимала много.

Ще споделя обаче, че на първия ни сблъсък с парижкото метро, поради някаква причина дебитната карта не беше успяла да плати билетите и ни пусна не билет, а някаква хартийка с неясни обяснения. При което ние отнесохме въпроса до продава на билети на самото гише (защото има и такива), който се оказа сърбин и реши да ни обясни на сръбски какъв е проблемът и като цяло беше супер отзивчив и приятелски настроен не само към нас, а към десетките останали туристи, които го ползваха за гише информация. Той обясняваше на всички, даваше им туристически карти на града, даваше подробни указания и се стараеше да е максимално полезен.

Местните

Навсякъде срещнахме невероятно разбиране и отзивчивост от всички. Никъде никой не се е държал грубо с нас. Във Версай ми се беше размагнетизирал билета за rer-a и не можех да премина към перона. Незнаеща какво се случва се въртях на място безпомощно, когато към мен се приближиха от персонала, попитаха ме „как да ви помогнем, мадмоазел“, а мадмоазел на свой ред си обясни тегобите и съответно получих нов билет.

IMG_20170526_132350615

В Париж малка бутилка вино струва колко една кола-кола. Не обичам газираното, затова нямам против да пия розе в 11 ч по обед. Все пак съм на курорт 🙂

Друго полезно е, ако пътувате през Бове, да си купите предварително билети за шатъл автобуса. Цената е 14,50, купуват се лесно и важат не за конкретна дата и час, а за цяла година.

Можете да носите билетите разпечатани или свалени на телефон, приемат ги навсякъде и в двата варианта. За да ги купите, цъкнете тук.

IMG_20170524_143148738

Почти се влюбих в тази парижка порта

Това, което мога да ви дам като съвет е, ако ще ходите скоро в Париж, е да си вземете най-удобните обувки, добре зареден смартфон (мога да ви препоръчам този, с който бях аз, вижте тук), защото постоянно ще ви се налага да гледате карта и да се ориентирате, както и да правите снимки*, и да не си забравяте слънцезащитния лосион, че слънцето е силно.

По 40-50 евро на ден на човек са напълно достатъчни, за да се чувствате спокойни, да хапвате прилично, да пиете кафе и да се возите на метро. Ако сте по-пестеливи, ще успеете и с по-малко. Избягвайте туристическите капани или иначе казано – заведенията, тупнати до самите забележителности.

IMG_20170524_124237975_HDR

И винаги преглеждайте менюто, което е изнесено отпред, за да се ориентирате. Така ще си спестите шока да получите огромна сметка след скромно хапване в ресторантче край Айфеловата кула.

И взимайте пример от местните 😊 Щом всички са се изсипали на тревичката в парка или са седнали край Сена на самата земя, значи нито е срамно, нито лошо, забранено, мръсно или страшно да го направите и вие.

IMG_20170524_184819537

Лувърът, в който нямах никакво желание да влизам. Оставих го за следващото ми посещение

Искрено очарована съм от Париж и се радвам, че имах шанса именно там да навляза в 30-тото десетилетие на веселия ми живот. Градът е невероятно красив и изумително спокоен! Няма орди тълпи по улиците, задръствания има само на най-големите кръстовища в града, масово хората са кротки (също така и много красиви и добре облечени), никой не ви гледа лошо или пък нещо подобно.

IMG_20170523_200214915

В Люксембургската градина има поствани столчета навсякъде, за да можеш спокойно да седнеш и да отмориш

IMG_20170523_194022292_HDR

Един от фонтаните в Люксембургската градина

IMG_20170523_131732576_HDR

Искрено се чудя какво точно са видели онези хора, които ми говориха толкова много колко разочароващ е градът.

Фонтанът Свети Михаил е нещо забележително!

С ръка на сърцето трябва да кажа, че това беше едно от най-прекрасните ми пътешествия до сега!

Препоръчвам на всеки, а ако имате някакви въпроси или искате да споделите своята пътешественическа история, то можете да го направите на editors@vitamorena.com

Ще се радвам да прочета и други истории 🙂

*За последните ми пътешествия ползвам MotoZ на Lenovo и съм искрено впечатлена и благодатна на този апарат! Буквално ме е спасявал, когато е трябвало спешно да купя билети или да представя такива, помагал ми е да си намеря пътя, прави фантастични снимки, видеа и гифчета, а батерията му е желязна! Ако си търсите смартфон, горещо ви препоръчвам този!

Още пътешествия на Вита Морена:

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Античната и романтична Матера

Писма на пътешественика: Бари, Италия

Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Истанбул е изумителен град. Фантастичен. Градът, в който се влюбих моментално и към който винаги се завръщам с удоволствие.

Градът, по който изпитвам повече носталгия, отколкото към родния ми Пловдив.

Спокойно мога да заява обаче, че Истанбул не е за всеки. Мултикултурната му, пъстра и шумна атмосфера, наситена със специфични аромати и необчайни гледки могат да понесат на определени хора.

Други ще останат неприятно изненадани, стресирани и може би леко погнусени. Зависи кой какво търси в пътешествията си и колко широко скроен е към нови култури и различни хора.

Цариград, Константинопол, Византион, Станбул – част от имета, с който градът е известен и до днес. Разположил се на два континента, горд със своя Босфор и богатата си култура, Истанбул е като машина на времето, която има способността да те върне няколко века назад във времето или да те изстреля напред в модерното и лукса.

До момента съм посещавала града три пъти – през летата на 2014 и 2015, и сега – началото на май, 2017 година. За жалост, при последното ми гостуване, установих, че явно кризата в Турция се усеща по-сериозно. Но за това ще разкажа малко по-късно.

Не бих искала да разказвам за местните забележителности, тъй като по различни туристически сайтове (и уикипедия) за тях е разказано много по-добре, отколкото аз бих могла да ви кажа.

Мога само да ви заръчам задължително (ама наистина) да минете през Синята джамия, да посетите Долмабахче и да отидете до Принцовите острови. Както и да пиете много чай и смело да хапвате от местната кухня. Няма да съжалявате.

IMG_20170501_111218565

Всички снимки съм направила с телефона си Moto Z Play, за който специално ревю можете да прочетете тук!

В този текст по-скоро бих искала да дам някои други насоки и надявам се полезни съвети и информация.

Като началото отново ще ви насоча по отношение на нощувките към airbnb. Възможността да отседнете в дом на местни не е за изпускане. Ще изживеете града по много по-добър и красив начин, отколкото ако сте в хотел (които навсякъде по света са еднакви).

IMG_20170429_170800885

Също така горещо ви препоръчвам да се настаните някъде в старата част или още наричана „туристическа“, където са всички интересни са виждане неща, а и морето е близо.

В момента цените на нощувките в Истанбул са изключително ниски. При последното ми посещение бяхме отседнали (заедно с най-добрата ми приятелка) ето ТУК и трябва да ви кажа, че беше просто великолепно! Идеален център, изглед към морето, тихо, чисто и спокойно.

IMG_20170430_144732901

По отношение на транспорта – вече два пъти пътуваме с „Метро“ и определено мога да ги препоръчам. Автобусите са нови, седалките са изключително удобни и забележително широки, винаги има стюард, както и безплатни кафе/чай, вода, сладко и солено.

Тръгват по разписание и пристигат по такова, никакви проблеми не съм имала с тях.

Когато пристигнете в Истанбул, най-умно и изгодно е да си вземете Istanbulkart. Това са пластики, които получавате срещу 5 (или 10) лири от всяка една бутка за вестници, туристическо дюкянче или подобно. Можете да си заредите картата на автомати, разположение непосредствено преди входа на метрото или пристанището.

С Istanbulkart пътувате без проблем на всички видове транспорт в града (метро, влак, трамвай,ферибот, marmarey – което е подводно метро, свързващо европейската част с азиатската), както и да си плащате за обществена тоалетна.

Важно е само да има пропусквателен пункт, на който да чекирате картата и да видите колко ви струва входа, както и колко пари ви остават в картата. Когато приключите с нея, можете да я върнете отново в някое магазинче за вестници край гара или спирка, като ще ви върнат депозита.

IMG_20170429_171230645_HDR

Никога не съм ползвала такси в Истанбул, но съм чувала, че са същите копърки като нашите юнаци тук и без да им мигне окото ще ви прекарат по по-дълъг маршрут, за да ви вземат колкото могат повече пари.

Самият трафик в града е кошмарен, а пешеходци и шофьори подозрително добре са усвоили италианските привички – всеки да се движи както си иска, без значение светофари и знаци, а клаксони да се ползват свободно и шумно.

Задължително трябва да сте с удобни обувки, забравете за токчета и платформи. Също така е най-добре да носите дълги поли или панталони, не за друго, а защото в нито една джамия няма да ви пунста с голи крака (без значение дали сте мъж или жена), с голи рамена и деколте и непокрита глава (това вече се отнася само до жените).

На входа на туристическите джамии ще ви се даде голям шал тип покривало за краката и/или главата, а вие от своя страна бихте показали добра култура, ако си измиете краката преди да влезете в храма. Не за друго, но в джамиите е абсолютно задължително да влезеш бос.

Ще ви изненада чистота в джамиите, която е просто изумителна на фона на това, колко много хора минават оттам, особено през “Султан Aхмед”.

По време на молитва, големите джамии затварят за туристи и после отново отварят. Всички джамии са безплатни за посещение. Вход има за места като Айя София, която е със статут на музей (и си заслужава да бъде посетена, уникално място е!).

IMG_20170429_110305144_HDR

Почти навсякъде е разрешено да газите зелените площи, като много от местните се възползват, като си организират пикници на полянките, които пък са перфектно поддържани.

И полека-лека стигаме до турската кухня. Лично аз съм ѝ голям почитател! Турският чай е най-хубавият и без значение къде го пиете – в заведение, ресторант или на улицата от улични търговци (такива обикалят с чашки и огромен парещ чайник на гръб), винаги е еднакво добър, ароматен и освежаващ.

IMG_20170429_171527552_HDR

Поглед от единия пешеходен мост

Турската закуска е разкошна. Тя представлява хляб (може да е плосък, арабски), масло, маслини (черни и зелени), домат, чушка (понякога е люта), твърдо сварено яйце, мерудия и ако сте много лакоми (като мен, когато става дума за турска кухня) – мед за десерт и дояждане на хляба.

Като основни ястия е задължително да опитате искендер кебап или адана кебап. От всичко, което съм яла, това са най-успешните и вкусни кебапи. Ще ви се прииска да имате още един стомах, защото много след като сте заситили глада, ще продължавате да ядете, понеже ви е вкусно.

IMG_20170429_112315529

Малка част от прекраската градина Гюлхан. Цветните лехи са оформени като паун!

За десерт (ако изобщо имате място за такъв) препоръчвам да опитате кьонефе. Това е сиропиран сладкиш, доста тежък, но омайващо вкусен. Веднъж опитате ли го, ще ви стане любим завинаги.

Иначе ако тествате тамошна баклава или кадаиф, ще установите колко по-малко сладки и захарни са от нашите тук.

IMG_20170429_110133866

Като тестени закуски можете да тествате гьозлеме, на което аз лично съм страстен почитател и пиде, представляващо лодка от тесто, пълна с различни неща – от масло и кашкавал, през сирене, доматки с кайма и т.н.

Не мога да се сдържа и да не похваля Moto Z с това какви разкошни снимки прави, включително и на тъмно.

Това, с което Истанбул ми направи непритяно лошо впечатление при последното ми посещение, беше непрестанното желание на всички ресторантьори и подобни да надписват сметки… Както и по-високите цени в заведенията.

При предходните ми две ходения всички се надпреварваха да те глезят! То не бяха баклавички for free със сметката, то не беше чай от заведението, рахат локум с кафето и още, и още, и още…

IMG_20170429_100319224_HDR

Да, в самото сърце на Истанбул сред закътаните сукаци се срещат и такива гледки

Всеки, когото си уважил с присъствието си в заведението му и с желанието си да му оставиш парите си, се чувстваше длъжен да се представи като невероятен домакин.

За жалост, от това вече няма и следа… Във всички заведения, в които седнахме, без значение в коя част на града се намират (туристическа, модерна, азиатска, европейска), усещахме как се опитват да ни „цакат“. И колкото да ми беше неприятно, трябваше да се разправям. Относно безплатните неща пък, такива вече изцяло липсваха.

Цените мога да кажа, че са като тук. Лирата е по-ниска, но реално стойността, която заплащаш, не е по-евтина. Кебапите започват от минимум 27 лири, като рязко тръгват нагоре, чаят варира между 3 и 6 лири, кафето е по същия начин, пидетата са между 16 и 26 лири средна цена. Гевреците, продавани на всеки ъгъл и площад на града също леко са си вдигнали цените – преди бяха по 1 лира, сега са по 1,25-50.

IMG_20170430_140332869_HDR

Много обикновено (и не особено чисто) улично заведение в азиатската част. Както се вижда, то е на няколко етажа. Сядаш на възглавничките и килимите, а сервитьорите ти носят всичко, от което имаш нужда. Единственото заведение, в което не се разправяхме за надписана сметка…

Разбира се, това поскъпване не е много и не е фатално, но ми беше единствено неприятно, когато трябва да обяснявам, че чай не съм пила, съответно не искам да го плащам.

image-0-02-05-45b67458e89179a2e37f5b9990a1f58d0907272cb5ba42b8cf0c7046265bd5a4-V

Може би знаете, може би не, но аз все пак ще спомена – в Истанбул (и цяла Турция) алкохолът липсва. Реално такъв има, но вие няма да го видите. Само в баровете се предлага ракия, вино, бира и т.н., в ресторантите такива почти липсват, в магазините също. Цигари също има, но са скъпи и с много неприятни некролози на тях (картинките на умиращите от тумор хора).

IMG_20170429_171230645_HDR

Наргилета се пушат навсякъде, като специфичният им и омагьосващ аромат се носи из въздуха на града, допълвайки уникалната атмосфера.

Като изключим тарикатлъка за сметките, хората са изцяло приятелски настроени, навсякъде се радват, като чуят, че си от България и засмяно казват „комши!“.

IMG_20170429_114252143_HDR

На площада пред Айя София имаше огромен килим от лалета за радост на всички

Туризмът е един от основните отрасли в града, затова всеки се стреми на туристите да им е добре, за да си харчат с кеф парите.

Въпреки тези негативи, които споменах, препоръчвам да посетите Истанбул поне веднъж! Градът може да ви впечатли по много начини, предлага абсолютно за всеки по нещо и няма да ви остави безразлични.

Истанбул никога, ама никога не спи и дори само 2 или 3 дена да му отделите, той ще ви впечатли толкова силно, че дълго след това ще си спомняте за него (и най-вероятно ще желаете да го посетите отново).

Ако искате да ни споделите за ваш любим град, можете да го направите на редакционната ни поща editors@vitamorena.com

IMG_20170429_163126571_HDR