Спести малко днес, за да ти благодари Природата утре

Темата за устойчивите решения и продукти в ежедневието не е нова, но постоянно търпи развитие и се надгражда. Поредният повод, който постави на дневен ред въпроса за околната среда и нашия отпечатък върху нея, е Европейска директива 2019/904, която цели да предотврати и намали въздействието върху околната среда на определени пластмасови продукти и да насърчи прехода към кръгова икономика.

За да сме отговорни към природата и бъдещето обаче, освен рециклиране, можем да предприемаме малки стъпки с мисъл към ресурсите, които използваме ежедневно. Ето няколко примера:

Електричество – умни решения с множество добавени ползи

Освен задължителното изгасяне на лампите, когато не са необходими, има още начини за намаляване потреблението на електричество в дома, а съответно и на домашните сметки. Интересен факт е, че дори да не използваме електрическите уреди, ако са включени в мрежата, те продължават да консумират електричество. 

Изключването от захранването на големите консуматори (особено телевизори и компютри) може да намали общото потребление с 5-10%. За да не се налага да се изключват уредите един по един, това може лесно да се случва чрез разклонители с ключ за изключване.

Коментар от Вита Морена – в това отношение мога с радост да кажа, че нашето домакинство редовно пести ресурси, без това да нарушава удобството ни на живот. Например – постепенно успяхме да сменим всички големи и важни ел. уреди с „умни“ такива, които освен, че са висок енергиен клас (което неминуемо пести енергия), могат и да бъдат успешно програмирани кога точно да започнат работа (визирам основно пералня/сушилня и миялна). Имаме приложение на датския ни доставчик на електричество, където всеки ден се отбелязва кога през следващите 24 часа токът е най-изгоден. Това е направено не само да намали сметката ти за ток, но именно и за да се пести от ресурс. И така програмираме част от уредите да работят, когато цената на електричеството е най-ниска. Интересно, но не и изненадващо, е, че винаги когато се очаква голямо потребление – вечер след 17ч, събота и неделя през деня, токът е скъп.

Вода – обмисли смяна на душа

В България използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване е средно около 100 литра на човек на ден. Ако спираш водата, докато си миеш зъбите, спестяват повече от 700 литра на месец. Затварянето на кранчето, докато сапунисваш ръцете си, може да намали консумацията на вода с още 20 литра на ден.

Друг, по-малко очевиден начин за спестяване, е чрез инвестиция в нови душове – те постигат същото налягане с по-малко количество вода. 

Хартия – днес е все по-лесно да бъде спестена

В днешния дигитален свят много от хартиените предмети, с които сме свикнали, се превръщат в рядкост, а понякога и в отживелица. Хартиеният органайзер е заменен от множество дигитални решения, които да напомнят за предстоящи ангажименти, а любимите ни книги, вестници и списания вече са достъпни и в електронен вариант. 

С разумно и балансирано използване на хартия, дори когато взимаш само необходимите ти салфетки в закусвалнята, без излишно разточителство, пестиш от този ценен ресурс и запазваш хиляди дървета.

Текстил – не на бързата мода

Бързата мода залага на отличителни сезонни трендове, които често се сменят и задържането на гребена на модната вълна е свързано с чести промени на целия гардероб. За производството на всяка дреха са необходими много и разнообразни ресурси, включително вода, а самият процес отделя 10% от общите емисии на въглерод в световен мащаб. Накрая, 85% от всички текстилни изделия отиват на сметището всяка година.

Всеки, разбира се, иска да е актуален, но има редица възможности това да се постига и с по-малко природни ресурси. Винаги може да се залага на по-класически и адаптивни облекла, които лесно се съчетават с аксесоари за завършена визия. Също така, съществуват достъпни и устойчиви начини за пазаруване на облекло – магазини за втора употреба, както и опции за продажба и размяна на облекло онлайн.

Коментар от Вита Морена – лично аз пазарувам редовно втора ръка, както и дарявам на Червения кръст редовно дрехи, обувки и т.н. В гардероба си не държа нищо, което не нося редовно, а от second hand магазините намирам много добри попадения – като марка и качество, на много изгодна цена. Особено пък за детски връхни дрехи и аксесоари винаги проверявам какво се препродава около мен. Хубавото е, че в Дания пазаруването втора ръка е не просто разпространено и нормализирано, но и превърнато дори в тренд. Има хора, които купуват само такива стоки, отделно има редица бизнеси, занимаващи се с поправка на вече ползвани ел. уреди и/или мебели, които после продават.
За мен е важно да намеря баланса между новото и ползваното, за да извличам максимална изгода и от двете, както и да не задръствам дома и живота си с излишности.

Пластмасови бутилки – време е да изберем екологичните алтернативи

Темата за намаляване употребата на пластмаса е много обширна, но тук фокусът е върху възможностите да ограничим използването на пластмасови бутилки – на всяка обикновена пластмасова бутилка отнема 400 години, за да се разложи, а само 5% от пластмасовите отпадъци биват преработени за повторна употреба. 

Тук, освен препоръките за използване на собствени бутилки от по-природосъобразен материал, когато е възможно, е важно да се обърне внимание и на цялостната консумация на напитки в пластмасови бутилки. Чрез избора си на продукт, всеки от нас пряко подкрепя или отхвърля политиките и решенията на производителя.

Пример за по-природосъобразни опаковки за напитки, алтернативна на пластмасовите, са алуминиевите кенове. Те са 100% рециклируеми, като около 75% от целия алуминий, произвеждан някога, все още е в обращение. Благодарение на ефективното рециклиране със затворен цикъл, в рамките на само 60 дни след изхвърляне на кенчето, то може да се преработи в ново.

Quality Pack Production

Така например от тази година HELL Group става първият производител на напитки в света, който гарантира, че ще използва най-високо рециклирания алуминий за всичките си опаковки за напитки, включително и за най-голямата световна продуктова категория – газирани безалкохолни напитки.

Коментар от Вита Морена – още по-добре ще се отрази на потребителските ни навици, ако всякакви пластмасови бутилки, кенчета и подобни могат да бъдат връщани срещу пари. Не само в Дания, но и на още много места в Европа подобни консумативи имат специален баркод, който позволява да ги върнеш обратно на конкретни места (най-често това са супермаркетите) и срещу всяка бутилка получаваш обратно пари. Може да сте сигурни, че по този начин бързо ще се реши проблемът с търкалящите се по улицата шишета.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

„Жар“ – най-големият графит в Източна Европа, грейна в Сливе

„Жар“ – така се нарича най-големият детайлно разработен стенопис-графит в Източна Европа и Балканите, който се намира в Сливен. Композицията е нарисувана от световноизвестния български графити артист – Станислав Трифонов (Насимо), а поканата идва от „Домейн Бойар“.

Тази година компанията празнува 30 години от своето създаване и проектът е комплимент към всички, които искат да се отбият през избата на „Домейн Бойар“ и да се насладят на творбата, както и да опитат от богатото портфолио вина на избата. 

Художествената композиция, която разказва за пътя на виното и човешкия живот, е разположена върху 11 винификатора (индустриални съдове за съхранение на вино) в изба „Сините скали“ на „Домейн Бойар“, като е изрисувана върху площ от над 1 декар или 1000 кв.м. За разлика от други подобни свръх монументални проекти, правени досега по света, които впечатляват със своя мащаб, но не дотолкова със сложност на изпълнение, тази композиция представлява 12 отделни разработени в детайл и концептуално свързани творби.

Това е най-големият и най-трудният за изпълнение проект в кариерата на Насимо, който отнема на него и на екипа му 45 дни рисуване по 10 часа на ден. За направата му са използвани над 600 литра боя. 

„Горди сме, че успяхме да създадем този проект заедно с Насимо, защото историята в рисунки много напомня за нас като компания и за нашата философия. Тази година празнуваме своята 30-годишнина и бихме искали да отправим послание към младите хора у нас как да оценяват важните моменти в живота, показвайки колко е важна всяка една стъпка и в живота на виното, за да бъде то пълноценно и качествено“, коментира Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на „Домейн Бойар“. 

Ето защо всички 12 картини (вижте ги тук – https://www.facebook.com/nasimo.org/posts/345708370254546 ) абстрактно разказват етапите от живота на виното, които много наподобяват човешкия живот. В творбата е заложено дълбоко философско и духовно послание и то е своеобразен апотеоз за силата на човешкия дух, за етапите, през които преминава животът, за душата която се преражда отново и отново и не спира да търси най-сладкото, най-радостното, най-истинското – точно както „Домейн Бойар“ влага любов в производството на висококачествено вино на световно ниво. 

„Домейн Бойар“ е единственият български винен бранд в TOP 50 класацията на NIELSEN и е бил винен бранд номер 4 във Великобритания. 

За последните 10 години избата е донесла на България над 200 топ отличия от най-престижните световни винени конкурси, включително е обявена от експертното жури на Mundus Vini 2021 за най-добър производител от България, вината й са на челно място в класацията ТОP 100 BEST BUY в й на в САЩ, както и отново е обявена за българският винен Супербранд в класацията на SUPERBRAND България.

Насимо е един от най-уважаваните по света съвременни български художници-стенописци. Той е известен с това, че картините му трудно се побират в рамки и понякога негови платна са фасадите на цели сгради. Започва да се занимава с графити изкуство в средата на 90-те, а 25 години по-късно негови творби красят фасади на сгради не само в България и на Балканите, но и в страни като Канада, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Португалия, Белгия, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Индия и Китай.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

by vitamorena юли 4, 2022юли 15, 2022

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

by vitamorena юли 2, 2022юли 12, 2022

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

by vitamorena юни 24, 2022

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

by vitamorena юни 23, 2022юли 12, 2022

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

by vitamorena юни 15, 2022юли 12, 2022

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

by vitamorena юни 9, 2022юни 23, 2022

Писма от Копенхаген и моята нестихваща пощенска епопея

Винаги съм обожавала хартиените писма. От момента на очакването и надничането в пощенската кутия, до откриването на плика и прочитането на подателя, после отварянето на писмото и потапянето в съдържанието му.

Като малка си търсех penfriends (толкова добър термин на английски – приятели, с които се познавате и комуникирате само чрез писма) във вестник Тийнейджър LOVE (ако го помниш, значи знаеш, че излизаше всеки петък, беше супер хит и имаше рубрика точно за намиране на приятели през писма).

С двама от откритите ми там приятели успях да поддържам доста дълго време “хартиено” приятелство. Едното момиче веднъж ми се обади по телефона, само за да установим, че и двете може да си разменяме дълги страници с обяснения за живота и чувствата ни, но през слушалката разговорът никак не върви.

Другият пък беше момче и нашите дълбоко се притесниха как така си пиша с някакво непознато момче от друг град, с когото даже не сме си говорили да се виждаме или каквото и да било друго… родителите могат да бъдат доста странни и досадни понякога.

С времето писмата замряха и се забравихме с “хартиените” приятели, но пък аз не се бях отказала от желанието да изпращам и получавам писма. Затова когато вече в гимназия, прекарвах по 1-2 месеца от лятото на вилата ни, се заех да пиша на най-добрата ми приятелка, останала в Пловдив. Даже открих, че ако разтопя със запалка мазен пастел, мога да направя разкошен восъчен печат на плика, какъвто съм виждала само по филмите. 

Котката ми държи също да участва в писането

Десетилетие и половина по-късно, се преместих в Копенхаген и реших, че ще създам малко оборот и работа на датски и български пощи. 

Първите ми препятствия обаче бяха доста неочаквани, а именно – да си намеря химикал и тетрадка… Знам, че това звучи повече от странно, но Дания е доста дигитализирана и еко-ориентирана държава, което е свело до абсолютен минимум ползването на хартия и мастило. Цялата комуникация с община и държава се извършва онлайн, никъде по институции няма да ти се наложи да пишеш или подписваш нещо на хартия, съответно ги няма и симпатичните химикалчета, вързани на канап за бюрото.

Така изведнъж установих, че в наскоро създадения ми датски дом има един химикал пред свършване и някакъв стар тефтер, който няма да ми свърши подходяща работа за писане на писма. След обиколка на всичките три квартални супермаркета, разбрах, че тетрадки и химикали явно се продават сезонно – в навечерието на първия учебен ден и трябва да потърся книжарница. Такива обаче има основно в търговските центрове, където аз – с прясно родено бебе по онова време, нямах чак такова желание да обикалям. 

В крайна сметка след известно търсене успях да сглобя пощенския волтрон и писмата ми към България тръгнаха.

С времето разбрах няколко важни и доста тъжни неща – софийски пощи (как не ви е срам!!!) активно губят (или крадат?!) писма, защото 8 от 10 изпратени до адреси в София така и не пристигнаха. Получените 2 се появиха месец и половина след изпращането им, измачкани и ОТВОРЕНИ!
Българският народ явно още вярва, че хората от чужбина пращат надиплени пачки в хартиени пликове… особено ако писмото е с по-хубава опаковка, по-твърдо и тежко (когато вътре има картичка), почти задължително бива вандализирано. 

За сметка на това писмата ми до Пловдив се получават за рекордно кратко време и без никакви проблеми. 

Хартиените писма носят една особена радост, не мислите ли?

Реших за допълнителна сигурност да “маскирам” пликовете като изпратени от дете и започнах да им лепя стикери с цветенца, сърчица, да рисувам по тях и други подобни. Приятелките ми от своя страна изпитват други трудности и те са основно свързани с пълната невъзможност на Български пощи да влезе поне в 20 век и да започнат да обслужват клиенти адекватно бързо и приятно. Та, купуването на марки е едно малко приключение. 

Аз си мислих, че и за мен е такова, докато една усмихната баба-касиерка не ми разкри, че мога да си купувам пощенски марки през мобилното приложение на датските пощи. Както мога да си поръчам марки, които да ми доставят, така мога да си купя самия номер, който ми е нужен, да го напиша на плика и да си изпратя писмото. Отделно на това мога да направя и персонализирани марки – слагам снимка по мой избор, изпринтвам готовия резултат и воала – имам пощенска марка с моя образ! 

Към момента едно мое писмо с написан код на плика, вместо пощенска марка, е тръгнало към България и чакам с лек скептицизъм да разбера дали ще пристигне или ще се стори прекалено иновативно и неясно на някой пощаджия и ще бъде върнато обратно или ще потъне в небитието на загубените писма (където може би се намират и всички втори чорапи, както и обещанията “повече няма да правя така”).

Нека спомена обаче, че благодарение на пощенските марки и една картичка от Норвегия, разбрах, че една от най-обичаните и до днес джаз певици в скандинавската страна се е казвала Радка Тонев и е била българска (прочетете повече тук)

А любовта ми към изпращането и получаването на писма надали скоро ще стихне и ще се боря до последно с пощи, хартия и премеждия, за да поддържам хартиените си приятелства и очарованието от писмата. 

Толкова красота и природа, а толкова различни – провинциални Дания и България

Всеки път, когато отидем някъде из провинциална Дания, си говорим с мъжа ми колко много ни допада начина на живот – китните къщи, спокойствието, “бавният” ритъм на ежедневието, сплотената общност. Има някои неща, които виждам като минуси, а именно – изключително зависим си от автомобила, който е главното превозно средство, денонощни магазини няма, а супермаркетите като цяло са на разстояние 5-10 минути с кола, та трябва добре да се зареждаш с провизии. 

Разбира се, всичко е въпрос на нагласа и организация. Засега градския живот в многоликия Копенхаген ни харесва прекалено много, за да се откажем от него, но пък обожаваме периодично да “превключваме” на провинциална вълна.

Късчета датски бит

Трябва обаче да споделя още една от причините, поради които толкова ми допада датската провинция – усещането за спокойствие и просперитет, които се излъчват от общото състояние на инфраструктура, общини и прочее.

Пътищата са надеждни, без дупки, с налични знаци, маркировка и т.н., шофьорите спазват ограничения и правила (колко от съвест, колко от солени глоби, които нямат избягване), после идват китните поддържани къщи, заредени магазини, приветливи хора.

За жалост, колкото пъти съм минавала през малки села в България, че дори и по-големи населени места из провинцията, изпитвам лека меланхолия, тъга и обезкураженост. Разбити пътища (на места тотално липсващи), изоставени къщи, бедни, почти обезлюдени села, туристически обекти, които могат да бъдат в пъти по-добре представени и менажирани… едно общо усещане за безцелно съществуване и тихо отчаяние, сякаш хубавите емоции и наслади от живота са избягали към големите градове в търсене на по-щастливи и усмихнати хора.

Разбира се, не навсякъде е така, има и китни местности с приветливи лица, надничащи от кафенето на площада или зад оградата на двора, но са рядкост.

Като казах ограда – друг интересен факт – досега в Дания не съм видяла нито една провинциална лятна къща с ограден двор. Може да има някакъв нисък жив плет, но нищо повече. Само ако къщата е край главна улица, има изградена ограда.

Оставени край пътя продукти домашно производство. Цените им са написани, взимаш си каквото пожелаеш и плащаш кеш в касичка или чрез МобайлПей през телефона си (директен и безтаксов превод). Изключително типично датско явление.

Нека отворя и една скоба, в която да поясня, че не съм пътувала много из датската провинция, нито съм обикаляла надлъж и нашир българската. Но из остров Шеланд (най-големият и гъсто населен датски остров, където се намира и Копенхаген), както из Южна България, съм се движила доста и често, за да открия гореописаните разлики. А имам и личен опит…

Преди почти 20 години баба ми реши, че ще си купи вилна къща край Пловдив, за да се отдаде най-накрая на страстта си към овощарството и приложната агронимия като цяло (по образование тя е агроном, но никога не ѝ се е случило да работи на полети, грижейки се за насаждения и дървета, а ѝ се е искало). Успя да намери прилична къща с близо 3 декара двор в малко село на 17 километра от Първомай и там реши, че ще прекарва по-голямата (и топла) част от годината там, установявайки пенсионерското си царство.

За всички тези години, откакто притежаваме този имот и го посещаваме редовно, мога със съжаление да споделя, че районът бавно, но сигурно запада. Първо е инфраструктурата – пътят до селото, че и до къщата ни, която се пада в края на селото, близо до гората, е абсолютно разбит, без никакви перспективи за оправяне. До нашата къща има отсечка черен път, който е изровен в огромни коловози, след като съседите хитро се придвижват с гигантски стар джип, който изравя пътя и го прави изключително трудно проходим за нашите автомобили.

После идва състоянието на селските магазини, които са няма и 6 на брой, ако броя кафенето, където се продават вафли, кисело и прясно мляко, ел. крушки и други разнородни продукти. Хлябът е винаги със записване – казваш предварително колко бройки искаш и след това трябва да идеш да си ги вземеш до определен час, иначе ще ти се наложи да си месиш питки или да чакаш до другия ден (писала съм повече за това почти забавно явление тук – “Ставай, мами, да идеш за хляб”).

Изглед към балкана от вилната ни къща.

Летата на детството ми, прекарани в това село, бяха белязани от постоянно безводие. Водата спираше постоянно и за дълго, понякога се появяваше вечер, хората си звъняха, за да се известят, че има вода, че да свършиш някаква работа с нея или да си полееш насажденията в двора. А иначе селото се води богато на минерална вода, както и има общи чешми още от турско време, от които водата прелива и се стича по улиците. Като малка бутах количка с мръсните чинии, за да ги измия на една от тези чешми.

Може да вметна и положението с пощата, която работи с работно време, избрано от пощаджийката, а именно – три дена в седмицата за по няколко часа, но пак не е сигурно. Доставяне на писма или пратки до вратата на баба ми е научна фантастика за пощаджията, звънят ѝ да иде да си ги вземе или да ѝ ги пратят по някого.

Красивата сграда на някогашното училище е почти разрушена под напора на времето, но поне местната църква бе изцяло реставрирана и сега стои горда и красива в центъра на града.

Иначе районът около селото е изключително исторически богат с разнородни разкопки и открития на храмове от византийско време, тракийски гробници и прочее, но първо иманярите са свършили добра работа да разграбят всичко, второ – нищо от заслужаващите внимание обекти не е обозначен, организиран и представен както трябва, че да привлича туристи.

Но пък има култова кръчма “Майстор Манол”, в която май още се вдигат весели празненства, огласяващи цялата невероятно красива общност.

За финал само ще кажа, че въпреки, че плащаме редовно такса “смет”, кола за боклук НИКОГА не идва дори близо до къщата ни, затова трябва да измисляме алтернативни начини, като най-често това е превозване с колата до близка станция. Съседите просто си го изхвърлят в близкото дере, с явно някаква тайна надежда, че от там той просто ще изчезне.

Лекар няма, нито сестра или фелдшер, но пък баба ми беше веднъж викнала бърза помощ, че ѝ станало лошо и линейката се беше явила почти на време.

Разказвам всичко това, защото ми е изключително тъжно да виждам такава огромна разлика между датска и българска провинция. И двете изобилстват от пенсионери, но едните са спокойни, усмихнати, обикалящи с малките си автомобили по магазини и на гости на приятели на съседния баир, а другите се радват, че не са им спирали водата скоро и че в магазина са заредили риба и вафли, че да си купят, като ходят за хляб.

По едните пътища можеш да се придвижваш спокойно с колело, за другите ти трябва огромен джип. Едните не си заключват къщите и нямат ограда на двора, на другите им разбиват вилите и изнасят каквото могат (както се случи с нашата и не, не откриха извършителя).

Причините за тези и още много различия са цяла плеяда и не ми се навлиза в тях в дълбочина. Но ми е тъжно, дори ядосано, че реалността е такава, защото най-малкото не е честно.

Вярвам обаче, че може да започнем промяната, като първо насочим вниманието към себе си. Нека първо ние спазваме правилата, действаме съвестно и проактивно, за да спомогнем поне малко за откриването на баланса и общото подобряване.

Нека в пряк и преносен смисъл подредим двора си и го направим красив, за да се почувстваме по-добре, но и да дадем добрия пример, да поставим началото.

Пък току виж се подобрили и останалите неща…

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

by vitamorena юни 8, 2022

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

by vitamorena юни 8, 2022

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

by vitamorena юни 7, 2022

Остров Мьон и скритите късчета от рая

Още в началото на годината ни стана ясно, че плановете за лятна почивка в Испания, гостуване на приятели в Прага и т.н, няма да се изпълнят. Решихме да спазим съветите на датското здравно министерство да не пътуваме извън страната, но пък провинциална Дания толкова много ни харесва, та с удоволствие се замислихме къде извън Копенхаген може да отидем.

Ако не друго, то тази година местният туризъм процъфтя и то благодарение именно на корона вируса. Оказа се, че изключително много датчани са послушали съветите да не пътуват в чужбина и са насочили интереса, времето и парите си към дестинации в страната. Имаше и редица рекламни кампании с цел поощряване местния туризъм, които показваха какви невероятни кътчета има в Дания, заслужаващи си посещение.

Интересът явно е бил достатъчно голям, защото цените на летните къщи бяха скочили.

Та, търсейки дестинация по бюджета ни, а и не прекалено далеч от Копенхаген (все още не се наемаме на дълго пътуване с кола заедно с дъщеря ни) се спряхме на остров Мьон. Миналата година в края на септември бяхме там за една седмица – точно след края на сезона и толкова много ни хареса, че бързо взехме решението да отидем отново. Този път в началото на септември, когато все още не е приключил сезона, но повечето туристи да си отишли.

Наехме разкошна вила край морето, наехме и автомобил, който е абсолютно задължителен за подобна дестинация и с удоволствие планирахме кои места искаме да видим отново.

Изглед от скалите на Мьон

Мьон е известен най-вече с прословутите си бели скали край морето, от които се разкрива спираща дъха гледка. Но на острова има още много какво да се види и прави. Мьон е идеален за вело-преходи или туристически пешеходни обиколки (особено по скалите край морето има туристическа пътека), отделно има разнообразни музеи като колекционерския ретро музей “Thorsvang”, който ти разкрива забравения свят от младостта на бабите и дядовците ни, музеят на датския селски бит, където пък се потапяш в атмосферата на стара провинциална Дания, музей на град Стеге, съхранил истории от изграждането на Мьон като общност, музей на бижутата, музей на керамиката, най-малкият музей в Дания, намиращ се на остров Нюорд, отделно са разнообразните изложения и галерии, както и възможностите за посещение на местната т.нар. “Сладоледена” мандра, мьонската пивоварна, парка за гледане на нощното небе, където поради липсващото светлинно замърсяване звездите се виждат прекрасно и още много, много неща.

Мьон обича своите туристи и се старае да улесни максимално живота им, като предлага безплатни списания, брошури и каталози, където е събрана информация за буквално всичко, което можете да видите, вкусите, купите, изпитате на острова. 

Това, което няма, са нощни клубове и дискотеки. Причината може би се крие в това, че Мьон привлича като жители и туристи основно хора, почитатели на къмпингуването, дългите разходки или колоездене, тишината и спокойствието. На острова ще откриете кино, уютни кафенета, сладкарници, пекарни, чудни ресторанти и тук-таме по някой винен бар, но след 22ч партитата са по частните домове. 

Подобни почивки са ми любими! 

Винаги съм обичала да прекарам колкото се може повече време навън в обикаляне на знайни и незнайни улици, търсене на нови вкусове и изживявания, избягване на струпванията от туристи за сметка на потапяне в местния начин на живот. А вечерите съм посвещавала на няколко чаши вино/бира и ранно заспиване. На някой това може да му се стори “пенсионерско” и сигурно ще е прав, но е моят начин на почивка.

Кадри от музея на селския живот в Дания, който реално представлява обитавана някога къща на заможно семейство

Сборни кадри от ретро музея „Thorsvang“ и музея на Стеге. Стеге е главният град на Мьон, където са средоточени основните магазини, ресторанти и кафенета, както и местното киното.

Затова и места като Мьон толкова много ми харесват. 

Забавно беше да гледаме реакциите, когато на въпроса от къде идваме, казвахме ”България”. Явно български туристи са изключителна рядкост на острова, за сметка на немските такива, които изобилстват до степен немският да е вторият език на острова след датски и преди английски. Мога да спомена, че бяхме и единствените млади (да се разбира под средна възраст) туристи с дете, което пък особено радваше хората и срещнахме особено приветливо отношение (няма такова нещо, че датчаните са студени хора).

Местната мандра произвежда собствен сладолед, който е сред най-вкусните, които съм опитвала (първенството се води от една сладоледаджийница на езерото Комо). Отделно може да се порадваш на кваричките, но без да ги пипаш 🙂

Относно хапването и пийването, няма как да не изразя очарованието си от местните бира, сладолед, кафе и сладки, както и домашните сладка, плодове и зеленчуци, които се продават на самообслужване край пътя (минаваш, плащаш в брой или през телефона си и си взимаш каквото искаш), Мьон има забележителна собствена продукция, която не мога да си обясня защо не стига до Копенхаген. 

Домашно отгледани зеленчуци и плодове, както и домашни сладка, оставени край пътя с касичка или телефонен номер, на който да платиш. По същия начин се продават и книги, домашна посуда, разсад, цветя и подобни.

Традиционни мьонски ястия обаче тук няма. Стандартните за цяла Дания бургери с различни вариации на домашно приготвени картофи, както и прословутия датски smørebrød (отворен сандвич), което ще рече две филии черен хляб, щедро затрупани с яйце, скариди, салата, хайвер, горчица и още различни вариации.

Друго традиционно ястие са пържени/панирани рибни филета, кюфтета от месо или риба и кафяв сос за заливка на варени картофи. Всичко е направено на място, вкусно и засищащо.

Много искам да разкажа и за малкия, но горд, красив и самотен остров Нюорд, явяващ се част от Мьон, но ще е в отделен текст.

В края на материала ми имам усещането, че не успях да предам достатъчно точно колко прекрасно място е Мьон, както и колко силно привързана се чувствам към него.

Никога не ми е минавало през ум дори, че ще се озова така влюбена и мечтаеща за къща на подобно отдалечено място нейде из Дания, за която пък изобщо не съм имала планове да се превръща в мой дом. Но ето, че клишето за живота като низ от изненади е вярно.

Пожелавам си догодина да отида пак там и да ми бъде още по-хубаво и спокойно.

(ако имате въпроси или лични впечатления, чувствайте се свободни да ми пишете :))

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

by vitamorena юни 7, 2022

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

by vitamorena юни 6, 2022юни 23, 2022

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

by vitamorena юни 6, 2022

Отвори прозореца и поздрави света

Санди Мейджър е поредният творец, на когото съм благодарна, че споделя работата си със света, оттам и с мен.

Тя е ливано-американка, както сама се определя, живее във Вашингтон, САЩ и е фотограф. Едно от любимите ѝ неща е да снима, докато пътува. Разбира се, ние всички също правим това, когато посещаваме нови места, но на Санди някак ѝ се получава по-добре 🙂

Последният ѝ проект е плод на страстта ѝ към снимането и пътешествията и се казва  „An Open View“ (буквален превод от англ. „Отворен изглед“). Като разгледате снимките, ще ви стане ясна цялата ѝ концепция:

Да Нанг – сюрреалистичният мост над виетнамските планини

Знаете ли, че към момента Виетнам е една от водещите туристически дестинации в света?

Да, хората все още искат да видят Париж, Лондон и Малдивите, но азиатските страни набират повече и повече популярност сред пътешествениците.

Виетнамците усещат това и започнаха да инвестират още по-сериозно в развитие на инфраструктура и забележителности. Благодарение на това се създаде изумителния Златен мост Да Нанг.

Със сигурност сте виждали снимки от него, които са толкова впечатляващи, че първоначално може да решите, че това е по-скоро декор от филм.

Да Нанг се издига на 1400 метра надморска височина и предлага покъртително красива гледка към виетнамските планини. Отделно на това самият мост се “държи” от огромни човешки ръце, което прави цялостното внушение сюрреалистично и магично.

Общата стойност на проекта е 2 млрд. долара и според мен всяка стотинка си е заслужавала.

Вече имам още едно място в мечтаните ми дестинации, което искам да посетя. Насладете се на снимките:

Най-красивите библиотеки в света

Италианският артист Масимо Листри издаде през юли т.г. фантастичен албум с фотографии на най-красивите библиотеки в света.

Гледайки ги, можеш да се объркаш, че са декор на филм, отколкото реално съществуващи убежища за книги и почитателите им.

Пожелавам на себе си лично да видя поне някои от тези библиотеки на живо. До тогава нека ви споделя няколко кадъра, а ако желаете да се запознаете по-подробно с творчеството на Масимо, вижте сайта му – massimolistri.com

Сен-Женевив, Париж, Франция

Библиотеката в абатството на Метен, Германия

Кралският кабинет за четене в Рио де Жанейро, Бразилия

Манастир Страхов, Прага, Чехия

Библиотеката на двореца в Мафра, Португалия

Фермо, Италия

Библиотека „Marucelliana“ Флоренция, Италия

Библиотеката към манастира Сан Франциско, Перу

Колеж „Тринити“ в Дъблин, Ирландия

Уиблингентското абатсво, Германия

Ескориал, Мадрид, Испания

Библиотека Рикардиана, Флоренция, Италия

Сейнт Гален, Швейцария

Библиотеката в абатсвото на Зайтенщетен, Австрия

Уиблингтън, Германия

Още една мечта: Нуса Пенида

Нуса Пенида звучи прилично екзотично и най-вероятно не ви говори нищо, също като на мен. Оказва се обаче, че това е индонезийски остров, съсед на Бали.

Малък, но райски красив, Нуса Пенида вече е в списъка ми на желани места за посещение. Огромна заслуга за това има архитектът и любител фотограф Ерик от Индонезия. Той е направил разкошни снимки на острова с цел да го популяризира по широкия свят и ето, че е успял.

Предлагам ви някои от фотографиите му, а повече можете да видите в инстаграм профила му тук – instagram.com/ericandoko

Нестле поема повече отговорност към природата

Нестле днес пое ангажимента да увеличи значително количеството рециклирана пластмаса, която използва при някои от опаковките на свои продукти в Европейския съюз.

До 2025 г., в зависимост от вида на опаковката, бутилки, PET опаковки, капачки от стъклени буркани и кутии, тарелки за месни продукти и фолио, ще съдържат между 25% и 50% рециклиран материал.

Ангажиментът следва глобалната амбиция на Нестле при опаковките, която бе обявена през април тази година, при която компанията цели да направи 100% от опаковките си рециклируеми или годни за многократна употреба до 2025 г.

„Горд съм, че вече предприемаме конкретни стъпки за постигане на нашите амбиции при опаковките на продуктите ни“, заяви Марко Сетембри, изпълнителен директор на Нестле за Зона Европа, Близкия изток и Северна Африка.

„Нестле подкрепя Стратегията на Европейския съюз за пластмасите. Споделяме визията, че нито една пластмасова опаковка не трябва да попада в околната среда. Рециклируемата опаковка, добрата инфраструктура за рециклиране и по-голямата употреба на рециклиран материал ще ни помогнат да затворим цикъла.“

Съобщението на Нестле допринася за доброволното използване на рециклирано съдържание от страна на Европейската комисия. Марко Сетембри подчерта решимостта на Нестле, като съобщи обещанието лично на Европейската комисия днес.