Жените, на които се възхищавам: Кат Бегович

Когато мечтая, неминуемо част от копнежите ми за бъдещето са обвързани и с постижения на реални личности. А когато във вдъхновение и мотивация се превърне успешна жена, няма начин да не ви разкажа за нея…

Тя е доктор Кат. Кратко, ясно и съвършено – като самата нея. Или иначе казано – Катрин Бегович, пластичен и козметичен хирург, практикуващ в Бевърли Хилс.

13628358_1749936558564679_1454199465_n

Първият ми досег с Кат Бегович бе в Инстаграм. Попаднах на профила ѝ в социалната мрежа и истински се развълнувах от кариерата и начина на живот, които води тази удивителна жена.

Кат Хоанг, както е моминското ѝ име, завършва Медицина в Харвард, а оттогава до ден днешен към лекарското ѝ портфолио има десетки специализации, практики и отличия за отдадеността ѝ към работата и перфектните резултатите от нея. Членува активно и в няколко от най-престижните лекарски организации в Щатите и по света.

13267449_136814120061338_1998040701_n

Тя не е от пластичните хирурзи, които се занимават предимно с козметични интервенции.

Работата ѝ основно е насочена към реконструкции на лице и тяло, сложни манипулации, вследствие на генетични деформации, заболявания или инциденти, изискващи голям опит, професионализъм и прецизност.

13827438_1134708079935092_318050513_n

Но това, което ме нахъса да ви разкажа за доктор Кат, е нейното умение да управлява времето и живота си по невероятен начин. Да менажира работата и личния си живот така, че да има възможност да вземе максимума и от двете.

Освен отговорна, сериозна и натоварваща психиката професия, извън работно време доктор Кат има своето лично пространство, за да се занимава с хобитата, които обича…

13725629_1126060420762530_1350574403_n

Тя спортува активно, практикува йога, плува с делфини, пътешества, свири на пиано и насърчава последователите си в Инстаграм да бъдат проактивни, точно като нея.

14052477_286597748373717_1079671332_n

Омъжена е за шведския спортист и бодибилдър Бинаис Бегович, с когото имат дъщеря.

13712503_1742418779329726_1902046032_n

Ежедневието на Кат наистина изглежда зашеметяващо – личен бизнес, уважавана професия, прекрасен съпруг, разкошна дъщеря… и всички други шеметни блага, които животът предлага с пълни шепи.

13561953_1057292190990571_691513114_n

Сякаш тази крехка жена с азиатски черти е успяла да постигне всичко онова, към което ние се стремим от 20 до 50-годишна възраст.

Исках да ви разкажа за нея, защото жените като доктор Кат трябва да се знаят.

Щом тя може да бъде всичко, което иска, значи всяка от нас го може.

Всяка от нас може да развива брилянтна кариера, да основе собствен бизнес, да намери правилния човек за себе си и да създаде семейство с него.

13724447_1744047395865939_333038471_n

Това е. Точка. Можем го!

Да сме образовани, любознателни, упорити, красиви, умни, да работим здраво за името си, да се забавляваме, да се поддържаме в добра форма и най-вече – да правим нещата, които обичаме, които ни зареждат и разтоварват – и то често!

13643549_1758954124361066_1258924706_n

Доктор Кат е една от най-възхитителните и инспириращи жени в моята лична класация. А кои са другите – ще ви разкажа съвсем скоро…

*Инстаграм профилът на доктор Кат можете да разгледате тук
**А Фейсбук страницата ѝ – тук.

 

 

Реклама

Когато гледам снимките ти с нея…

Не ѝ е лесно на жена, влюбена в мъж, който всъщност не е неин…

Който никога не ѝ е принадлежал и вероятно никога няма да има истински.

Който ѝ казва колко много я харесва, как тя е съвършената за него, колко е недоволен от настоящата си връзка, но не предприема нищо, за да промени нещата към по-добро.

Ще има докосване с думи, ще има секс и много вятърни целувки. Ще има разговори в стил “Ако ситуацията не беше такава”, ще има догатки, ще има въпросителни…

“А дали някога ще остане сам, за да имаме шанс да бъдем заедно?”

Ще ѝ е хубаво за кратко. И дълго ще я боли.

Ще чува често “Обичам те”, а след него онова самоубийствено “но…”. Защото той предпочита да наранява себе си отколкото онази, третата, нищо неподозираща жена. Без да си дава сметка, че наранените са повече от един.

Отворот-соперницы-2

Няма да ѝ е лесно. Ще се превърне в една лутаща се сянка, очакваща с трепет нещо да се случи: смелост за щастие, напускане на зоната на комфорт или опит за по-различен живот.

Но съдбовният омагьосан кръг на изневерите трудно би могъл да бъде прекъснат. Защото те са една безкрайна спирала от криворазбрани небивалици, невъзможни да се разплетат без жертви на душата.

А удобството и спокойствието на една непулсираща връзка е много по-изгодно от страха. От уплахата към начина, по който това изпепеляване го кара да се чувства, защото предпочита да не усеща нищо.

Животът ѝ ще преминава в измамни копнежи, които никога няма да оправдаят надеждите. Всеки ще е наранен по един или друг начин, изгубил по нещо, изчезнало отдавна…

До онзи момент, когато ще попадне на неговите снимки с официалната. Върху тях вероятно гордо ще бъде изписано “feeling обичана”.

И тогава през главата ѝ ще преминат всички онези гърмящи мисли. Като патроните на пистолет, насочен в собственото ѝ чело.

“И нея ли гледа по онзи начин? Такъв ли е, когато правят секс? И с нея ли трепва, когато му е най-приятно?”

13658412_313617222361096_165202047_n

Да, наистина не ѝ е лесно на жена, влюбена в мъж, който всъщност не е нейн. Толкова лъжи и илюзии събира нейното въображение. Сякаш  мъжете винаги избират практичното, а жените мечтателно се втурват да преследват вятърни мелници и вятърни целувки.

Ще гледа снимките му с нея и ще се пита колко ли любов всъщност съдържа един вероятно насила създаден кадър?

Какво се случва, когато една жена се влюбва в мъж, който не е неин?

Агония.

Via-Say-It-As-It-Is

Подобен тип объркани заплетени истории не завършват добре. Никак.

Те са един възел на въже. За да бъде съхранена и малката част здраво сърце, която е останала, възелът трябва да се скъса. Иначе човек се беси сам!

Какво нещо е животът, а?

Понякога изпраща правилните хора, с които да останеш и да дадеш покой на душата си, а друг път те среща с онези, заради които се налага да продължиш напред сам. Защото това е единственият начин да останеш жив, след като нещо те е убило веднъж.

Гробище за изтрити хронологии

“Delete This Entire Conversation?”

Пита ме един лъжец…

Традиционно е облечен в синьо, дипломатичен, всички го харесват. Създава ти илюзията, че с него всичко ти е позволено. Можеш да бъдеш всеки, да се преструваш, да лавираш между истината и заблудата. И да запазиш това в пълна тайна. Да го заровиш дълбоко, като в гроб.

“Щом изтриете своето копие на този разговор, тогава това действие не може да се отмени.”, допълва… за да потвърди и оправдае пред себе си и пред мен “престъплението”, което предстои да бъде извършено.

Обещава ми, че всичко ще се превърне в бяло петно. Сякаш точно там никога нищо не е имало.

И хоп! Случилото се полу-виртуално, полу-реално е погребано.

Той знае как да бъде дискретен. Фейсбук! Знаеше, че е той, нали?

794957ec820fedfc4fc30529602ec518

В неговата бездна са потънали толкова хронологии, безвъзвратно изтрити от някой, който не желае никога да бъдат прочетени и който не желае никога да бъде подозиран за онова, което е всъщност.

Замислял ли си се как би изглеждало едно хипотетично гробище с изтрити хронологии?

Безкрайно поле с издъхнали послания. Душите на “Обичам те”, “мразя те”, “искам да съм с теб, но трябва да съм с нея…” – леко клише… още не са напълно разядени от вечността, но е ясно, че вече няма кой да ги изрече и кой да ги чуе.

Труповете на празните обещания и неизживените забранени чувства все още са топли, но никой няма да изпитва печал от липсата им…

95d08c33ce9a73f7c65c69418d3b7575

Колко ли хора по света трият всеки ден хронологиите си във Фейсбук, преди да се срещнат с “любимия” човек, преди да се приберат при семейството си вкъщи?

Ако Фейсбук можеше да даде тази статистика, колко ли хора с честна ръка на сърцето щяха да потвърдят, че никога, ама никога през живота си не са трили хронология…

Ти ли? Аз ли? Ами ако Фейсбук представи данни за конкретните профили и броят на “погребаните” кореспонденции…

Хмм… май вече не сме толкова невинни.

Триеш хронологии, за да излъжеш хората, които обичаш. Или всъщност лъжеш най-много себе си.

Криеш, за да предпазиш трети човек от болката… от страдание, което отдавна разяжда точно теб, нали?

Триеш хронологии, защото пишеш правилните думи на неправилните хора? Защото изневеряваш? Защото се продаваш за внимание и комплименти? Защото е лесно думите да са големи, а действията – нищожни?

Натискаш без угризение бутона “Delete”, защото искаш да извършиш същото и в сърцето и душата си? И да речем – сторил си го, дори и само на думи… А дали е било изтрито и от отсрещната страна на Messenger-а? Ако на теория “погребеш” разговора си с човека, за който до вчера си мислил непрестанно, дали той ще “погребе” усещанията си към теб… но на практика?

Мястото, към което отива всяко едно изтрито съобщение, е същото, към което сме се запътили всички, включително и ти.

Защо се лъжеш? Поправеното не е ново. Изтритото не е недокоснато. Счупеното не е непокътнато.

Там, където някога нещо е имало, винаги нещо ще липсва.

iphone-5s

Дори и да остава бяло празно пространство – и за пред другите то да символизира чистотата на взаимоотношенията, и твоето, и моето съзнание знаят, че това не е обикновено бяло, а мраморното поле, под което заравяш душата и копнежите си.

А тялото ти, празно и изнежено, остава на повърхността. До следващото “Щом изтриете своето копие на този разговор, тогава това действие не може да се отмени.”

Че на кой му е притрябвало да го отменя?

Вече си подписал собствената си присъда. Съвсем сам. Доброволно: пазител на мръсни тайни.

И ще я понасяш, докъдето ти стигне страхът и започне смелостта.

“Имате ново съобщение”. Ще го погребеш ли или ще му вдъхнеш живот?

Ах, Флоренция, моя сбъдната мечта

За презентацията е нужен JavaScript.

Какво ли ѝ е толкова уникалното на Флоренция? „Град като град: хора, къщи, салтанати“ както е казал Алековия Бай Ганьо. И той, разбира се, е прав. Във Флоренция ще видите все къщи, все хора, все улици и „салтанати“, но това, което ще усетите, е нещо неповторимо и красиво. Романтична италианска атмосфера ли е или чиста доза внушение, не знам, но да се поразходиш из улиците на този град и да се почувстваш част от него дори за кратко, е преживяване, което си заслужава да се изпита и запомни 🙂

Феминизмът е до време, космите са вечни

photo-1445088803572-b7b975c96e12Много обичам докато се епилирам, да слушам музика от ютуб. Проснала съм една стара червена покривка, опънала съм се на нея или по-точно казано – заела съм невъобразима поза, която и в йогата я няма, и стиснала зъби с един стържещ епилатор в ръка жуля тая кожа и унищожавам косми всякакви.

Те хвърчат с все корените си, падат по покривката, която вече е приела съдбата си, че няма да има следи от шампанско или поне хубаво вино по нея, а косми от всяка част от тялото.

Повярвайте ми, в епилирането, бръсненето, коламаскирането и всички отсналаи методи за обезкосмяване няма нищо забавно, приятно, женско или дори човешко. Това е един гаден акт, жертвоприношение, което всяка жена прави в името не дори на красотата, а в това да се натъпче в общоприетите представи за красота. Защото може да си дебела или анорексично слаба, може да си бяла, жълта, черна или лилава, българка или филипинка, с големи или малки гърди, каквато си искаш можеш да бъдеш и все ще си окей, но космата не можеш да си позволиш да си.

От както има жени на тоя свят, го има и правилото, че те трябва да са колкото се може по-гладки. Сигурно е издълбано в някой камък някъде, но още не са могли да го разчетат. Защото археолозите гледат йероглифи, петроглифи и всякакви други лифи и си мислят, че е сигурно някакъв важен държавен указ, историята на велик вадетел, молитва към боговете.

Да се върна на темата – ТРЯБВА да скриеш следите от вероятния си маймунски произход, за да се наречеш жена. Има една шепа отчаяни феминистки, които се опитват да навират косматите подмишниците си в очите на другите като протест срещу възприемането на жената като сексуална вещ и манифест на сосбтвената си отдаденост да измислят междуполови проблеми там, където ги няма. Но тия т. нар. „феминистки“, дори майките си са разочаровали с пълната си липса на женственост.

Има и такива късметлийки, които са попаднали на свестни и леко извратени мъже, които харесват по-натуралния вид там долу между краката и задника. Но дори и те не искат да виждат и галят косми по краката, под мишниците, от пъпа до клитора и на други екзотични телесни места.

ДА, жените могат да имат дори косми по гърба и задника, без да са жертва на жесток хормонален дисбаланс.

Back to the roots с епилацията ми и с ютуб. Скубя си се аз върху покривката, клекнала и запотена, със стиснати устни, но със силна воля да победя майката природа. И слушам Шаная Туейн. Не че толкова ме кефи, но след Дженифър Лопез, чийто вид насърчава кифлата в мен да вземе връх над феминистката, ютуб ми пуска каквото си иска. И така се стига до That Don’t Impress Me Much на Шаная. Да припомня клипа – тя е от главата до петите в тигрово и изглежда супер секси, защото на ония години животиснкият принт едва прохождаше в модата и не беше се превърнал в носията на мутресите.

That_Don't_Impress_Me_Much

И обикаля тази Шаная из една пустиня облечена като за северния полюс и  чака нещо си. Както си чака, така се появяват един след друг от готини по-готини мъже. Един на мотор, друг на тир, трети на бъги, на кон… Всякакви идиоти. Тя до един ги отхвърля! Ей така, сякаш не е насред Сахара, без вода и храна, само с една шапка в кръгла кутия. И чака нещо си, дето и тя не знае какво е. Ама защо ги отхвърля тия неповикани спасители? Лирическата героиня в песента веднага обяснява – единият бил много суетен, другият вманиачен по автомобила си, третият нещо друго и така. Никой не можел да я накара да се чувства като истинска жена до сутринта.

Аз леко зяпнала срещу лаптопа, защото с умиление си припомням тоя стар клип, стържа левия крак с епилатора без дори да го поглеждам дори и си мисля, ако аз бях в тая пустиня на мястото на Шаная какво щях да направя?!

Хвърчат косми и мисли. „Как съм попаднала в тая Сахара, не е интересно, от жените всичко може да се очаква. Ама как да си избера мъж ей така… То само по возилото и на външен вид можеш да се опиташ да ги прецениш. Все едно да чакаш на спирка на градския транспорт и да почнат да спират пред теб разни мъже. Разбира се, че ще ги сиктирдосаш всичките, все пак не е прилично ей така да се качиш при някого. А тази в пустинята може би чака да се появи някой още по-добър. Защото все пак на кон, колкото и да е жребец и да е красив, и черен, трудно могат да се качат двама, че и 100% няма да им е комфортно. Другият пък някакъв тираджия…

Shania-Twain-That-Don-t-Impress-Me-Much-YouTube-577x315

Кара охладено пилешко към арабския свят. Изобщо всичките изглеждат ненадеждни. Но пък до един искат да помогнат на жената в беда, без дори първо да я инспектират дали си е махнала космите! Особено с тоя леопардов костюм, дето ѝ поркива всичко, че тя може да е Йети от глава до пети…“

Вече съм с епилатора на подмишниците и все още не съм намерила решението на тая загадка – как точно взимаш избор като си в беда. Накрая, за да се успокоя ментално, решавам, че просто режисьорът на клипа е бил тъп, както и целият замисъл. Вместо да направят нещо поучително, те насърчават женското неспособие да се вземе решение и да се намери отговор на въпроса „Какво, аджеба, искам“, а ми се пее само „такъв не ща, онакъв не понасям, този е тъп, другият е красив, ама какво от това, за какъв се мисли“.

Изобщо едно голямо, изострено предменструално страдание, причинено само и единствено от хормони. Хормони, които ти докарват и окосмяването, най-вероятно и унищожителните мисли, че само жените са обречени на страдание и ако мъжете знаеха какво наистина ни коства да сме така гладки, меки и благоуханни на любимите им места по нашите тела, щяха да ни носят на ръце и нямаше да се правят на интересни с коментарите си  „това са женски глупости“ и „пак ти става нещо!“.

В крайна сметка, на всички ни става нещо – на тях едно, на нас друго, и по тoва ставане точно се търсим и си отказваме из пустинята, в която бродим по някакви си причини, ясни само на режисьора отгоре.

П. С. Когато се обезкосмявате с епилатор, талкът за тяло е ваш най-добър приятел. Извод-наgрада за всички, стигнали до края на тия писаници.

Изповядай своите #КухненскиПризнания

photo-1420730614543-e39f93134b0dВсяка кухня има своите тайни. Всеки готвач също. Малките прегрешения са най-различни – от ползването на подправки, чиито срок на годност никой не проверява, през сервирането на по-лошото вино на масата за гости, до занемаряване на хигиена в един или друг момент.

Е, разбира се, никой не е склонен да изповяда открито своите кухненски грехове, а тактично ги замазва и продължава напред.

Най-хубавото обаче е, че именно тези прегрешения правят една кухня уникална и истински вкусна.

Интересното обаче идва от Икеа. Същата Икеа, на която като ѝ гледаш каталозите оставаш с усещането на перфектност и кукленско очарование.

Сега компанията обръща поглед към нормалните човешки истории, в които перфекционизмът е само фикция. Икеа насърчават всички без значение дали са професионални кулинари или не, да споделят в няколко секунди своите кухненски прегрешения.

 

Самите те дават пример с различни хора, които с известна доза свян споделят как са наливали на гостите си от по-евтиното вино, изпусната на пода, но сервирана след това храна и т.н.

Посланието е ясно и много хубаво – спокойно, никой не е съвършен! С радост подкрепяме тези думи, като ще си позволим да добавим, че нито една забавна история не започва с „Помниш ли, когато всичко беше перфектно!“

Истината е, че дребните инциденти и малки неразбории са солта на живота, а никой не иска безсолно блюдо, нали 🙂

Минало по никое време

photo-1454197950334-603473a7e6aeКазват, че хората се делят на два типа – такива, които държат крайчеца на тоалетната хартия над рулото, и такива, които го държат под него.

Но всички обичаме мусака. И всички в някакъв етап от живота си сме изпращали песни по никое време на някого, за да му обясним чрез текста какво изпитваме към него.

Тъпичко, нали?

Тъпичко, защото винаги тези тематични песни са изпратени в малките часове на нощта до човек, който много отдавна е извън живота ти поради една или друга причина.

Може причината да е в него/нея самия или в теб, или в друг човек между вас, или пък в грешното разположение на звездите, но вече се срещате единствено в спомените си и бързо се отминавате.

Или само в твоята глава е имало нещо, а отсрещният дори не е разбрал, понеже не си посмял да си кажеш, а си споделял само песни, пък „нека се сети“.

Тъпичко е още, защото нямаш право да се включваш ненадейно в живота на някого, който отдавна е тръгнал по друг път, и то по този тарикатски начин – със споделен гол линк.

Не си си дал труда дори да съставиш едно просто изречение, в което да кажеш „здрасти, сори, че така от нищото, но се сетих и реших все пак да ти споделя…“

Но така е по-лесно, понеже само опипваш почвата. Чакаш да видиш какво ще ти отговори другата страна – дали е на твоята вълна или не. Защото ако е – идеално!

С една песничка си върнал лентата назад и сега остава само да видиш докъде ще стигнат нещата.

Дали само сладко ще си припомняте миналото и ще си откровеничете, или пък ще стигнете до нещо повече. Ако пък удариш на камък, имаш прекрасното извинение – „ама аз нищо не искам, просто ти споделям песен“. Колко удобно, нали!

Тъпо е и поради още една причина – защото почти винаги такива неща се случват, когато „скърбящата“ страна има някакви съвсем различни проблеми, като караница с гаджето, скорошна раздяла или просто скука, и в самосъжалението си се хваща за сламки от миналото.

Няма лошо в това да си решил, че не можеш да живееш без определен човек и искаш да го върнеш в живота си, но богът на успеха изисква своите жертви и това са желание, упоритост, често дори и сълзи на отчаяние и много старание.

Нищо не идва ей така в живота ни, дори за да спечелиш от тотото, трябва да пуснеш фиш.

Има много лошо в това да си безотговорен както към своите чувства, така и към тези на другите.

Когато ти дойде на ум да си играеш на призрак от миналото и да възкресяваш стари неща (или пък да си внушаваш, че някога е имало нещо), първо спри да пиеш и си вземи студен душ.

Ако пък алкохолът няма пръст, то тогава се обади на най-добрия ти приятел и си поговори с него за нещата от живота и му сподели какво мислиш да правиш, за да те разубеди или поне разсее, докато ти се осъзнаеш и се откажеш от глупостите.

Песните нека си останат в плейлиста или най-много на стената ти във фейсбук, а ако от вътре те напира на чувства, то изживей си ги в компанията на бутилка вино и без налични мобилни устройства.

И вместо финал – най-добре се живее в сегашно време. Миналото е прекалено населено, а бъдещето твърде неясно.