По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Датският национален отбор по футбол след победата им над Холандия през 2017 (Photo by Maja Hitij/Getty Images)

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на гол и т.н.

Тази година обаче се хванах да гледам женски футбол и трябва да кажа, че ми е изключително интересно! Дания има сериозна дамска футболна школа и националният отбор се справя доста добре. Затова и някак се усетих с повишен интерес към мачовете им. Покрай тези на кралството обаче, с мъжа ми започнахме да гледаме и другите от течащото в момента европейско.

Усетих как играта на жените ми е доста по-интересна, отколкото тази на мъжете. Намирам, че има повече динамика и по-лесно се отбелязват голове. На мен лично това ми е най-интересното от цялата игра – успехът да отбележиш точка или вратарят на твоя отбор да спаси такава. Затова и често пъти футболните срещи на мъжете ме отегчават с резултат 0:0 или 1:0.

При жените обаче има страхотна динамика, а и друго, което дълбоко ме впечатлява, е колко по-бързо стават и продължават играта след удар/сблъсък с друг играч. Нагледала съм се при мъжете на всякакви стойки, драми и търкаляне по терена, докато при жените сякаш всичко минава много по-бързо и играта продължава.

Отделно на това и чисто визуално ми харесват повече, както и съм пощадена от гледане на секнене и храчене по терена, което мъжете футболисти явно смятат за абсолютно задължителен елемент.

Докато гледам женски футбол, си мисля колко подценен е той и как няма да е никак лошо, ако му се обръща повече внимание. За щастие, към момента няколко датски телевизионни канали излъчват мачовете, отделно са и шведката, норвежка и немска телевизия, до които също имаме достъп.

Забелязвам как стадионите също са пълни с публика, голяма част подрастващи момичета, които се радват да подкрепят любимите си спортистки. 

Още нещо си мисля, докато гледам дамски футбол и то е толкова типично женско, че само жените биха ме разбрали. Мисля си как поне половината от жените на терена – футболистки, съдия, помощник съдии и т.н., са в цикъл. Поради честото вземане на проби за забранени вещества и допинг, много често спортистките не могат да приемат дори обикновени обезболяващи. Отделно на това няма как да откажат да играят, защото са неразположени, а обуват екипа и бутонките, и излизат на терена, за да дадат най-доброто от себе си. Това нито един мъж може да си го представи, камо ли пък да го преживее. 

Мислех си за спартанската издръжливост на момичетата, но и за още нещо – хигиенни менструални продукти. Ако някой някога успее да направи подобна реклама, в която футболистките споделят какъв тип и марка на превръзки, тампони или чашка ползват, то ще си ги купя без каквито и да било задръжки, на каквато и цена да са. Не знам кога и коя рекламна агенция ще се престрашат да направят нещо подобно, но няма да сбъркат.

И така, казвам “Ура! Ура! Ура!” за последната победа на датския отбор и чакам с нетърпение следващия им мач 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие!

Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като Crazy P Soundsystem, номинираният за награда Grammy Axel Boman, французинът Traumer, забележителните Иван Шопов и Нейко Бодуров, едно от най-актуалните имена на детройтската електронна сцена – DJ Holographic, и редица български артисти, които варираха в стилове от хаус, през диско и ню джаз. 

Освен нощната програма, фестивалът предложи редица активности през деня на ентусиастите – от йога, през работилници за витраж, направа на естествен репелент с масла и разговори за традиционни български ритуали.

Посетителите имаха възможност да опитат и атрактивни водни преживявания, като каяк по река Камчия, йога върху съп и зорбинг в морето с плаващите топки на Answear. 

Фестивалът откри първата вечер с вечеря на плажа за повече от 100 човека, настанени на 50-метрова маса и специално изготвено за случая меню от шеф Филип Спасов, шеф Владислав Пенов и екипът на ресторант Космос. Това бележи вечерята, като едно от най-мащабните и зрелищни кулинарни събития у нас, тъй като шефовете трябваше да готвят на плажа, без ток и меню с нулев отпадък в 5 степени, а всяко ястие беше съчетано с бутиковите вина на изба Кортен.

Масата бе разположена до огромната бяла дюна, а за да напомни за важността от нейното опазване – организаторите бяха поканили MP-Studio с малка част от Lunar – фестивал на светлините – забележителна светлинна инсталация – холограма под формата на 7 цветя с човешки размери.

Посланието за опазване на плажната ивица и животинските видове в нея и близкия резерват, бе предадено и от Mastercard®, чрез бурканчета със семена ехинацея, които привличат пчелите и всеки гост отнесе със себе си, за да засади след събитието. Жестът е продължение на инициативите на компанията в посока опазване на изчезващи животински видове, а в последните 2 години – усилията, които Mastercard полага в подкрепата на технологичната компания Pollenity и нейната платформа istinskimed.bg. 

Няколко дни преди събитието, организаторите, с помощта на община Аврен и екипите на Mastercard, Банка ДСК и Филип Морис България, изчистиха плажа при устието, като резултатът беше над 100 чувала събрана пластмаса и битов отпадък. Към инициативата за по-екологичнo фестивално преживяване, се включи и KIA, с най-новия 100% електрически автомобил, с който беше превозена част от декорацията на фестивала, направена изцяло от естествени материали. 

Събитието беше изцяло безкешово, благодарение на MyPOS, като на входа всеки посетител се сдобиваше с фестивална гривна, осигурена от MBE България, с която да извършва плащания в рамките на фестивала. Независимата платежна система направи плащанията светкавични, а чакането и грешните трансакции бяха елиминирани, което е част от дългосрочната стратегия на Ritual Gatherings – да дигитализира изцяло услугите по време на фестивала. 

Партньори на проекта са общините Аврен, Кюстендил, Троян и Шумен, Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, норвежкият артистичен колектив Pikene på Broen и ежегодният културен фестивал The Barents Spektakel в Норвегия, Музеят на Живото Изкуство/The Living Art Museum – Рейкявик, Исландия, Национална художествена галерияресторант Космос, Музеят на хумора и сатирата в Габрово, Академия за изучаване на музикални технологии Sound Ninja и Фондация GLAS. 

За снимки, видео и информация за следващото издание на фестивала, следете www.ritualgatherings.com , Facebook страницата и Instagram профила на проекта.

Проект  „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство – механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми” се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът е част от ОП „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“.  

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до тоалетна сам и когато поиска, както и невероятния лукс да се възползва от фиксирана обедна почивка, през която получава готова питателна храна.

Който е гледал сам бебе, знае за какво говоря…

Завистта ми нарастна още малко, когато се появи второто дете, а известно време след него и редките, но все пак случващи се командировки. Нужно ли е да казвам каква недостижима мечта за една майка е идеята да ТРЯБВА да отидеш на чужди разноски в друг град (даже друга държава), сам в хотелска стая, служебни вечери и свободно време за разходки и цялото това нещо за няколко дена?

Отделно на това за завиждане са и разнообразните служебни вечери, тиймбилдинги и други подобни уж работни, но пък доста приятни и добре организирани активности, на които пак да подчертая – трябва да отидеш, защото са важни за кариерното ти развитие в самата компания.

Аз и сина ми

В такива моменти няма как да не си помислиш, че искаш в следващия живот да се родиш мъж.

За завиждане си е и фактът как като мъж хем се сдобиваш със свои деца, хем тялото ти не се раздува до неподозирани размери, после спуква и спихва.

Има доста за какво да им се завижда на мъжете… и който си мисли, че може да има абсолютно равенство между таткото и майката по отношение на грижата за бебетата, доста се бърка. Най-малкото самата природа ни е създала различни и по-различен начин е устроила механиките за възпроизвеждане и отглеждане на поколението. 

Когато обаче се улавям унесена в такива мисли – колко нечестно са устроени биологичните роли на мъжете и жените (поне да можеха и татковците да кърмят бебета, за какво изобщо природата им е дала тия зърна?!), се замислям и за обратната страна на нещата.

Дали щях да се чувствам добре, знаейки, че ми се налага сутрин да излизам от вкъщи, да прекарвам часове наред сред чужди хора, а вечер да се прибирам малко преди децата да трябва да си лягат? Да съм през целия ден далеч от тях и да пропускам толкова безценни моменти, като техните усмивки, смях, радост, опити да пълзят, да се изправят, да правят бели, да се хранят сами.

Да растат, докато аз трябва да работя, за да се поддържа финансовия баланс на домакинството и да чакам събота и неделя, за да прекарам малко повече време с тях.

Прекрасните ми спящи деца

Дали в тази “мъжка” ситуация не бих завиждала на майката, която има възможността да обгрижва бебенцето, да го прегръща и целува колкото иска, да го разхожда, да му пее, да го приспива, да го гледа, докато спи (тогава бебетата сякаш са най-сладки), да трупа толкова много абсолютно безценни спомени и най-вече – да не страда от натрапчивото усещане, че пропуска толкова много от порастването на децата.

Истината е, че когато се чувстваме угнетени, стресирани или сме недоспали, е много, много лесно да си помислим, че на другите им е по-добре. В чуждата градина винаги е по-зелено, гласи ненапразно поговорката.

Когато нещо ни липсва, то ни се струва още по-привлекателно, важно и желано. По-добре е обаче да се замислим как бихме се почувствали, ако ненадейно загубим това, което вече имаме. Тогава именно ти просветва колко дълбоко обичаш майчинството и колко се гордееш именно с факта, че си майка. И как не би сменила това с мъжката роля за нищо на света. Както децата са расли току до сърцето ти, така после не искаш да ги пускаш от ръцете ти. И това е благословия.

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. 

Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които слушах, а именно “Майстора и Маргарита”, “Феликс и невидимият извор”, “Тънкото изкуство да не ти пука”.

От тях единствено “Феликс” на Ерик-Еманюел Шмид е ново издание, но пък рядко избирам книгите си по годината на публикуване. 

Ще започна с “Майстора и Маргарита” на Булгаков. Да, знам, че е абсолютна класика и че най-вероятно е било редно да я прочета много по-отдавна.

Но отношенията с книгите са като с хората – за да са успешни, трябва да се случат в подходящия момент. Така и аз досега не бях усетила нуждата да прочета този така култов роман. Е, определено надмина очакванията ми, които бяха за една затрогваща любовна история между споменатите Майстора и Маргарита. Такава наистина има, но тя идва като в добавка на цялостния сюжет. Много по-открояващи и важни са самите разсъждения на философски въпроси, проследяването на човешките реакции, стремежи, слабости и страхове, както и библейските мотиви

Повествованието е водено изключително изкусно, образите са пълнокръвни и ярки, може би единствено ми дойдоха малко в повече героите, от гледна точка, че започнах да бъркам кой кой е, но това може да се дължи и на моята момента разсеяност. Бих си позволила единствено да коментирам заглавието на романа – според мен би било по-удачно да е друго, загатващо повече за широкия мащаб събития и емоции в книгата, но не съм в положение да критикувам гений като Булгаков.

“Феликс и невидимият извор” беше заглавието, което подхванах след “Майстора и Маргарита”.

Зарадвах се, като видях, че в Сторител има нова книга от Шмид, който ми стана абсолютен любимец след “Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Е, новият роман на автора не разочарова – също така спретнато, увлекателно и ненатоварващо се лееше страница след страница, разкривайки любопитната съдба на героите. Много приятно четиво, което бих препоръчала на всеки. Шмид има талант да успява да разкаже голяма и запомняща се история в малък обем, за което му се възхищавам.

“Тънкото изкуство да не ти пука” на Марк Менсън години наред я отбягвах, убедена, че е поредната тъпоумна боза за самопомощ, каквито бяха много модерни да се издават у нас преди десетина години. Искрено не понасям книги, настояващи, че ще те научат как да станеш успешен и богат, като спазиш само няколко условия, първите от които са да си купиш книгите на автора и да си платиш за семинарите му.

Менсън обаче ме изненада много и приятно. Книгата му използва оригинален подход в повествованието, разказва умни истории и обосновава честно и откровено теориите си.

Още докато я слушах, знаех, че искам да я имам и на хартиено издание, за да мога да си я разлиствам на случаен принцип и прочитам отделни неща. 

Единственото искрено разочароващо и откровено тъпо е корицата. Хората, които са я създали и одобрили, или не са чели книгата изобщо или им е било абсолютно все тая как ще илюстрират изданието.

Въпреки това обаче, препоръчвам книгата на всеки един човек, който може да чете. 

Сега реших да си взема своеобразна литературна почивка и подхванах да слушам една кратичка и свое рода романтична книжка на Астрид Линдгрен “Всички ние, децата от село Шумотевица”. 

Много харесвам не толкова популярните романи на Астрид, та тази лятна и мила книжка ми идва идеално.

Може би следващата си селекция книги ще посветя именно на детските романи, заслужаващи внимание. 

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така и още докато се занимавахме с къпането на малките, вниманието ни трудно можеше да се откъсне от последните новини за ставащото в столицата. 

Мога да го резюмирам по най-краткия начин така:

22-годишен мъж, етнически датчанин, открива огън с ловна пушка в мол в Копенхаген. Това е най-големият пазарен център в страната, стрелецът е избрал 3я етаж, където е бебешкият кът, киното, ресторантите. Полицията не съобщаваше брой убити и ранени, но се знаеше, че има жертви. По същото време трябваше да се състои концерта на Хари Стайлс в зала, разположена непосредствено до мола. Тежко въоръжени спец.части, полицейски кучета, хеликоптери и мобилни болници бяха окупирали целия район, концертът беше отменен.

Първоначално, когато чух, че е имало предполагаема стрелба в мола, помислих, че не е нищо сериозно. Най-вероятно преувеличен инцидент с халостни патрони или нещо подобно. Колкото повече информация излизаше обаче, толкова по-сериозно започваха да звучат нещата.

Гледахме директното предаване на националната телевизия, когато чух една от най-страшните истории.

Млада журналистка интервюираше евакуирани от мола хора. Случайно попадна на мъж, за когото постепенно се разбира, че е един от хората, оказали първа помощ на част от пострадалите. Човекът е бил на етажа на стрелеца и се е опитал да помогне на простреляна майка и дъщеря ѝ. Разказът му се разгръщаше бавно, защото човекът беше в шок и нито журналистката, нито ние пред екраните бяхме готови за това, което последва.

Мъжът сподели как се е опитал да помогне на момичето, изглеждащо на около 15, но не засякъл пулс. Насочил се към майката, която била улучена в гърба и не можела да се движи, но питала дали детето ѝ е добре. Били си взели торта, когато чули истрелите и не разбрали дори какво става.

Човекът не знаел как да ѝ каже, че дъщеря ѝ не диша, затова се опитал да я успокои, че скоро ще дойде помощ и всичко ще е наред.

Интервюто с този човек повече не се повтори никъде по телевизията, нито пък думите му бяха цитирани от сериозните и отговрни медии в страната, въпреки че това беше първата информация за загинал и то дете. Ясно е, че мъжът се оказа ключов свидетел, открит по чиста случайност от журналиста. От уважение към него, а и заради разследването на случая, повече не се коментираше нищо от репортажа.

Чак на втората или трета извънредни пресконференции на полицията официално обявиха, че има трима убити – момче и момиче на по 17 години и 47 годишен мъж. Отделно казаха, че има пострадали в тежко състояние.

Не мога да опиша как се чувствах в момента, докато слушах историята на човека… това, че плачех, е най-малкото, което мога да спомена. Болката е огромна и тежка, и искрено не мога да разбера защо се случват подобни неща и защо страдат и загиват деца?! Абсолютно нищо на този свят не оправдава насилието и убийствата на деца!

Трябва да споделя, че точно в този мол – Fields, водех дъщеря ми на балет и сме посещавали безчет пъти мястото както само с нея, така и семейно или с приятели. Познавам мястото добре и знам колко много хора има, особено на въпросния етаж, където има прекрасно място за преобличане и хранене на бебета, където абсолютно винаги има родители с колички. Не мога да си представя дори какъв ужас са преживели всички хора там, какъв страх са изпитвали и изобщо как човек се справя с подобно събитие?!

На мен самата ми е много трудно да продължа с ежедневните си задачи и тревоги, когато знам, че някъде по света се е случила трагедия с деца… Само за последната година имаше толкова много съобщени случаи, които нямам намерение да изброявам, защото от това само боли. Като родител постоянно изпитвам страх за децата си, но при такива фатални новини страхът прераства в тих ужас. Отделно е дълбокото състрадание, което имам за майките и бащите на жертвите. Това е кошмар, през който никой не заслужава да минава.

Времето наистина помага, но с оглед на това, че постепенно забравяш, а и се трупат толкова много нови проблеми, занимания, впечатления, че не остава ресурс да мислиш и изживяваш всичко. Но болката си стои загнездена някъде дълбоко вътре и периодично те пробожда и напомня за себе си. И за това, че светът е доста страшен, доста опасен, доста голям и непредвидим.

Мислите и молитвите ми са за пострадалите и техните близки… Дано бъдем пощадени от други подобни нещастия.

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална.…

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа…

Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към позицията, но ще продължат напред с други кандидати.

И това, ако си имал късмета изобщо да ти отговорят, защото някои дори не го намират за нужно. 

Наясно съм с всички успокояващи и насърчаващи методи, прилагани в такива случаи.

Няма страшно, една врата се затваря, ще се отвори друга.
Не е било писано.
Ще стане следващия път.
Трябва да опитваш още.
Не се притеснявай, те губят.
Провалите са неизменна част от израстването.

И всииииичко останало, което може да бъде казано, си го повтарям сама на себе си. Това обаче не винаги успокоява и насърчава. 

Да си търсиш работа не е особено весело занимание и всеки отказ те удря по самочувствието и увереността, отронвайки по малко от тях.

Не очаквах обаче, че ще продължава да ме жегва под лъжичката, при положение, че в професионалния си живот до момента съм получавала безчет откази за какво ли не – от позиции за работа, през повишения, одобрения на проекти и идеи и т.н. 

Неуспехите са нормална част от живота и не трябва да се приемат като голяма драма или края на света. Въпреки това обаче е и съвсем нормално да ни вгорчават ежедневието. 

Майчинството ми е към края си, затова съм се ориентирала към търсене на по-удачна, смислена и удобна работа от предходната ми, която така или иначе трябва да напусна (нали се преместихме – Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти и вече съм прекалено далече от работното място).

Оглеждайки за нова позиция, се чувствам развълнувана от различните възможности, които виждам в разглежданите обяви за работа. Получените откази обаче ме обезсърчават малко или много и зараждат в мен съмнение и притеснение, че може и да не ми се получат нещата. Може и да не успея да си намеря работата, която искам и тогава вече ще трябва да търся друга, не по сърце. А няма по-кофти от това да трябва да работиш нещо, което не ти харесва…

Е, поне успокояващото е, че работните места се сменят, шефове и колеги идват и си отиват, нищо не е чак толкова притеснително и страшно, защото това е само работа. Колкото и да е важна част от живота ни, професията не е семейството и не следва да получава повече внимание и емоция от него. 

От отказите боли, но слабо, пък и се забравя бързо, улисан в подготвянето на следващото мотивационно писмо и кандидатура. В крайна сметка, ако искам да продължавам напред в търсенето, ще трябва да се примиря и с неуспехите. Пък вярвам, че все в един момент ще ми се обърне късметът 🙂

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е…

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки…

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка…

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и…

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението,…

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“    …