На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не е прекарвал достатъчно време на детска площадка.

Случва се понякога обаче да намериш приятни за разговор родители или да стане нещо по-вълнуващо от обикновените падания и последвал рев.

Та, един ден на площадката в Пловдив, където ми се налагаше да прекравам доста време при последното ни прибиране в страната, се разигра неочаквана и не чак толкова забавна случка. 

Нека обрисувам първо сцената, а тя е следната – малка детска площадка, защитена с оградка и предлагаща редовните люлки, пързалка, пясъчник и т.н., в близост наблъскан до козирката с чипс, сладолед и семки павилион, предлагаща още три хладилника с бира, сайдер и сок (всичките на двойни и тройни от редовните цени), масички, столчета и пепелници за клиентите, общински пейки (неизпочупени!) наредени щедро една до друга и на тях насядали на раздумка баби и дядовци плюс тук-таме някой родител и безобидната квартална пиянка в компанията на двулитровка бира. 

Така ситуираната градинка се освежава от тупнатия в средата абсолютно безсмислен фонтан. Малък, но на три етажа, с шадраван, за да има къде да си охлажда алкохола пиянката и децата да се мокрят. В крайна сметка, защо общината да разшири детската площадка, едва побираща децата, да оправи разбитата настилка или пък околните съсипани тротоари, като може да харчи толкова усилия и средства за фонтан с шадраван! 

Ако си достатъчно врял и кипял като родител, ще си наясно, че с наличието на подобно водно съоръжение до играещи деца е само въпрос на време някое да се озове цялото във водата. И точно това се случи в един горещ (за щастие) майски следобед. 

Зяпайки вяло какво става наоколо и улисани в разговор, в един момент забелязахме как дядото от съседната пейка рязко скочи (евала, предвид годините му) и се засили към фонтана, откъдето изкара едно няма и двегодишно момиченце, току преобърнало се вътре. 

Настана суматоха, крякане и спорадични възклицания, натоварени с доста обвинителен тон “Майката къде е?!?!?!”

Майката – доста спокойно и невъзмутимо, се появи и започна да прегръща и успокоява изпадналото в истерия момиченце. 

Аз грабнах детското одеало, което носех с мен, и го дадох да завие детето, а друга майка предложи да донесе дрехи и обувки, защото живеела наблизо.

Жената благодари, но каза, че домът ѝ също е близо и ще се прибере без проблем да преоблече детето, а аз само настоях да задържи одеалцето, пък по-нататък може и да се засечем пак на площадката, за да ми го върне.

Така и стана – близо час след разигралата се сцена, се насочвахме към дома, когато по пътя срещнахме майката с вече сухото и спокойно момиченце. Тя носеше одеалото ми и се заговорихме за кратко. Жената сподели, че не е от родителите, които лесно се шашкат и щом не се е случило нищо фатално или страшно, не се притеснява излишно. 

Честно казано, искрено ѝ се възхитих – на това, а и на факта, че изглеждаше изключително добре – и като физика, и като облекло. Самата аз трябва изрично да се постарая, за да изляза от вкъщи в различен от спортно-смачкания вид. 

А относно шашкането, с първото ми дете до момента имам доста опит с падания на и от различни места. Тя също е цопвала във вода – голям детски басейн, малко по-дълбок от шадраван. Успях да я извадя бързо, като я издърпах за ръката, въпреки че до това време един татко вече беше скочил с намерение да помага. И сега се чудя дали не трябваше и аз да скоча, но логиката ми тогава и на място беше, че дълбочината е по-малко от метър и ще ми е по-удобно, а и по-бързо, да я уловя и издърпам. Но кой знае, може и да се бъркам, фактът обаче е, че нищо лошо не се случи, всичко беше наред и след първоначалната си уплаха (най-вече от студенината на водата), щерка ми се върна обратно на ръба на басейна, заплашвайки да падне отново. 

Замислих се, че и моята философия тогава и сега е “щом не е станало нищо страшно или опасно, няма защо да се шашкам”, но пък и често ме връхлитат мисли за конкретни детски падания и ме гризе съвестта и мисълта “а не можеше ли да го предотвратя?!”, както и “ами, ако беше станало нещо лошо?!”.

Почудих се аз как бих реагирала и бих се чувствала, ако бях на мястото на тази майка и моето дете беше паднало във фонтана. Не бих изпаднала в паника и бих реагирала максимално спокойно, но със сигурност осъдителните коментари и погледи на околните щяха да ме изгарят. Защото както вече споменах, насядалите на пейките бабички не си спестиха възгласите, че майката я няма, не си гледа детето и всякакви подобни. 

Истината е, че жената беше седнала на близка пейка и си беше хванала телефона. Много е лесно веднага да зацъкаш с език и да я обвиниш в безхаберие, но реалността е друга. Първо – колкото и да се стараеш, колкото и да кръжиш около децата си, колкото и да ги пазиш, те все някога и някак ще паднат. 

Дъщеря ми беше точно пред очите ми и на една ръка разстояние, когато се хлъзна и падна в басейна, за което писах по-горе.

Също нека кажа, че това, че си гледаш телефона, не означава, че задължително скролваш инстаграм или си пазаруваш обувки онлайн.

Аз съм от тези майки, които редовно могат да бъдат видяни с телефона в ръка и на този телефон в 7 от 10 случаи търся или чета нещо, свързано с децата. Разбира се, има и моменти, когато просто искам да разгледам нещо разтоварващо за себе си, като фейсбук, инстаграм, туитър и в това не трябва да има нищо лошо! Защото повярвайте ми, за повечето майки (мен включително) това е ЕДИНСТВЕНОТО забавление, което имаме!

Най-лесно е да раздаваш осъдителни погледи и да правиш коментари. По-трудно е да бъдеш съпричастен, да се постараеш да влезеш в положение, да разбереш отсрещната страна и първо да се опиташ да помогнеш, преди да съдиш. Защото никой не казва “ей, браво, виж тая майка как хубаво стои до детето си и го люля на люлката вече един час като гламава”, но веднага ще започнат да сочат с пръст, че не се справяш добре, ако детето ти вземе да падне някъде.

Пък аз си пожелавам да срещам по-често толкова уравновесени, усмихнати и спокойни майки, като тази в Пловдив, които не позволяват на детските падания и коментарите на случайни хора да навредят на настроението и родителските им методи.

И съм убедена, че това далеч не е първото, нито последното паднало дете в тоя безсмислен фонтан и за това вина ще носят не родителите, а инициаторите на проекта от Община Пловдив…

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори … Нататък Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Реклама

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 … Нататък Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на … Нататък По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като … Нататък Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до … Нататък За завистта към мъжете

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които … Нататък Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

“А майката къде е?!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s