Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия.

Когато бях малка, семейството ми не пътуваше. Дори и малки излизания от града бяха рядкост. Затова пък ме изпращаха на каквито училищни екскурзии е имало. От тях обаче основно са ми останали спомени за безкрайни и скучни автобусни преходи, кофти леглова база и кофти храна, както и редовното явление да си изхарчиш джобните пари без време. 

Когато обаче пораснах достатъчно, че да изкарвам сама парите си и да решавам аз кога и къде искам да прекарвам свободното си време, започнах с плам да се оглеждам за достъпни дестинации. 

Огромен късмет изкарах и с най-добрата ми приятелка, с която се оказахме идеалната пътуваща двойка. Паснахме си чудесно в това къде искаме да отидем, какво да видим, какво да пропуснем, къде да се разхождаме, какво да ядем и кога да си лягаме вечер. За да бъде всичко още по-хубаво, живеехме под един покрив и така лесно планирахме и изпълнявахме пътуванията си.

Имахме навика да лекуваме криви периоди с разглеждане на самолетни билети и airbnb-та, като вдъхновени от видяното, много бързо купувахме билети и буквахме квартири. Да знаеш, че имаш предстоящо пътуване, за което да си мечтаеш и планираш, е сред най-добрите лечители на депресия и стрес. Поне за нас.

Може би тук е удачен момент да подчертая, че в никакъв случай не сме разполагали с кой знае какви излишни финанси, за да харчим за самолети и почивки. Просто планирахме добре, следяхме за изгодни оферти, а и пътешествията ни бяха с приоритет пред барове, дискотеки, нови телефони, маркови дрехи или скъпи хобита. Нашата логика беше, че нямаме против да сме със стари кецове, ако се разхождаме с тях из Париж. А и на местата, които посещавахме, избягвахме туристическите капани.

Спомням си, че след поредното пътуване, един колега ме попита шеговито дали все още сме с равни заплати или съм получила увеличение.

Париж

Стана ми смешно, но не изкоментирах, че той има комфорта на личния си автомобил, който не е като да не гълта доста пари за гориво, поддръжка и т.н., докато аз си късах нервите със софийския градски транспорт или разчитах на велосипеда си.

Другата причина да можехме да си позволим толкова разходки из Италия, Париж, Лондон, Истанбул, Гърция и т.н., беше, че планирахме добре разходите си и ги разпределяхме във времето – първо пътните, след това квартирата, после купувахме предварително билети за местата, които задължително искаме да посетим (като музеи, градини и т.н.), след което вече отделяхме джобни и така разходът не се натрупваше, нито усещаше в тежест.

Имах късмета да посетя толкова прекрасни места, да видя толкова вдъхновяващи гледки, да се почувствам като у дома си в градове, където стъпвам за първи път, да вкусвам, да докосвам, да вдъхвам, да преживявам така прекрасни емоции, че се чувствам истински щастлива, обръщайки се назад към пътешествията ми.

Останали са ми топли и красиви спомени, които ме изпълват с радост и благодарност. Не съжалявам нито за момент за похарчените пари, посветенето време, направените усилия, които са ме завели там, където съм искала.

Бари, Италия

Замислих се и че се чувствам много по-щастлива, докато пътешествам, защото смяната на средата ми помага да се задържам в момента, да бъда тук и сега, и именно така успяваш да уловиш щастието в ръка. Не мислиш за вчера, не се притесняваш за утре, далеч си от ежедневните битовизми и сякаш именно така се докосваш по-добре до себе си. 

В годината преди да се роди дъщеря ми имах 11 полета (нечетно число, защото един беше еднопосочен към новия ми дом в Копенхаген) и честно казано, добре, че осъществих всички желани пътувания тогава!

Не че децата толкова пречат, но със сигурност те забавят, правят планирането малко по-трудоемко, а и вече не мислиш само за себе си и какво ти искаш да видиш, къде да отидеш и т.н., а се съобразяваш (и то много) с бебешко-детския режим и неговите специфики. 

В заключение бих искала да кажа само, че колкото и клиширано да звучи, няма лошо да се борим за мечтите си, защото щастливите спомени от сбъдването им наистина топлят! И вдъхновяват да продължаваме напред, да се борим за щастието и радостта си. И да пътуваме, когато ни се иска, няма по-хубаво от това 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори … Нататък Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Реклама

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 … Нататък Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на … Нататък По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings.

Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев.

Фестивалът цели да наложи устойчиви практики за провеждане на екосъобразни масови събития на открито, като ще приложи редица мерки за опазване на локацията – мащабно почистване на плажа преди фестивала, лекции и дискусии с експерти, разделно събиране на отпадъци, минимизиране на потреблението на чаши за еднократна употреба. 

Ритуална Вечеря с нулев отпадък

Ritual Gatherings стартира на 30 юни, като спазва традицията да сложи начало на тридневното преживяване с Ритуална Вечеря, която тази година ще се настани между устието на река Камчия, морето и типичната за местността бяла дюна. Концепцията на вечерята също лежи на основното послание за устойчивост и намаляване на човешкия отпечатък върху природата, като ще предложи изцяло zero waste меню, стари приготвено с локални продукти от местни производители, типични за Североизтока. 

Изкуство с послание

Тази година един от най-големите и красиви плажове у нас ще се превърне в галерия за съвременно изкуство на открито с изложба на някои от най-обещаващите млади автори у нас, подготвена специално за фестивала от Мартина Йорданова – куратор в Национална художествена галерия.

Изложбата ще представи няколко различни форми на изкуство – скулптура, стрийт арт, съвременен танц, илюстрация, като всички те ще бъдат обединени от темата за намаляване на човешкия отпечатък върху природата, културното многообразие и приемственост.

Темата за екологията е интегрирана и в сценографския план, като основната сцена е специално създадена за събитието от шведския артист Philip Jakobsson и неговото студио FlipZurd, изцяло от дърво и естествени материали. В началото на май месец, софиянци ще могат да видят част от сцената, изложена на площада пред НДК, като част от Фестивала за светлинно дигитално изкуство LUNAR. Зрелищният спирален дизайн на творбите на шведския артист кара огромните дървени скулптури да “оживеят” през нощта, подкрепени от впечатляващи светлинни ефекти. 

Провеждането на фестивала на открита природна локация винаги е било в основата на концепцията, още от първото издание през 2017. Тази година всички посетители на фестивала ще имат възможността да се включат в зелени практики, дискусии за опазване на плажа, устието на река Камчия и плажните дюни.  

Партньори на проекта са общините Кюстендил, Троян и Шумен, Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, норвежкият артистичен колектив Pikene på Broen и ежегодният културен фестивал The Barents Spektakel в Норвегия, Музеят на Живото Изкуство/The Living Art Museum – Рейкявик, Исландия, Национална художествена галерия, Кулинарна Академия HRC, ресторант Космос, Музеят на хумора и сатирата в Габрово, Академия за изучаване на музикални технологии Sound Ninja и Фондация GLAS

Фестивалът има 5 направления: природа, музика, изкуство, ритуали и храна, основополагащи фактори за културната идентичност на всеки човек. Всяко от тях ще бъде засегнато под различна форма и в различни дисциплини, а екологията ще бъде основен фокус, съпътстващ всяка стъпка от преживяването на посетителите. 

Ritual Gatherings Festival & Forum 2022 ще продължи от 30 юни до 3 юли. Следете www.ritualgatherings.com , Facebook страницата и Instagram профила на проекта.

Билетите за Ritual Gatherings Festival & Forum 2022 са вече в продажба тук.

За Ritual Gatherings:

Ritual Gatherings ежегоден интердисциплинарен културен фестивал, съпътстван от серия градски събития, който съчетава музика, съвременно изкуство, традиционни ритуали, кулинарни и практически екологични практики.

Ritual Gatherings 2022 ще бъде уникално 5-дневно преживяване за July Morning, разделено на две части: 2-дневен форум в град Варна с презентации и дискусии, насочени към хора от креативните индустрии, последван от 3-дневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия с вечерна музикална програма с лайв банди и популярни имена от световната и локална електронна сцена, изложба съвременно българско изкуство на плажа, дискусии, работилници за духовни практики, спортни активности и занимания за деца. 

Колективът зад Ritual Gatherings организира още ежегодни почиствания на плажове, информационни кампании за намаляването на пластмасата и отпадъка, малки градски събития, изложби и кулинарни преживявания с известни шеф готвачи.  

Проект BGCULTURE-2.001-0117-C01 „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство – механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на  199 984 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът е част от ОП „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“.

Основна цел на проекта е прилагането на холистичен подход за съживяването на малки културни екосистеми, чрез събития и активности, насочени към ключовите участници в тях и с фокус – обмяната на опит и културни прояви с експерти от културния сектор в Исландия и Норвегия.

От една страна, проектът цели подобряване достъпа до култура в малките населени места посредством провеждането на серия регионални микросъбития,последвани от национален, мултидисциплинарен фестивал.

От друга – проектът цели и повишаване капацитета на местните културни оператори и творци, посредством провеждането на семинари, лекции, работилници и ежегоден професионален форум.

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като … Нататък Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до … Нататък За завистта към мъжете

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които … Нататък Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си.

Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си. 

Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко от чувството на вина и неудобство, което ми носи.

Беше топъл месец май в Пловдив, аз се бях прибрала от Дания за няколко седмици почивка и посещение на роднини и приятели. Заедно с мен беше и едногодишната ми по това време дъщеря.

В онзи ден бях решила да я кача на доброто старо БДЖ и да посетим бабата на най-добрата ми приятелка, която имаше къща с прекрасен двор близо до Пловдив. Приятелката ми също щеше да е там, а бабата ме познава още докато бях пъпчива и дива тийнейджърка, и ѝ гостувахме през летата двете с внучка ѝ. Жената ме приемаше радушно и щедро вски път сякаш съм ѝ семейство и знаех, че ще се зарадва и на детето ми. 

Поех с количката към централна гара, купих си билет и се качих с малката на влака. За щастие, пътническите линии, които минават през всички села и паланки, се обслужват от чисто нови машини, предлагащи простор, сравнителна чистота и най-вече лесно качване с количка – детска, пазарска или инвалидна.

Спомням си колко добре се почувствах във влака. Времето беше слънчево и топло, дъщеря ми се радваше на малкото ни приключение, аз можех да седна удобно и да гледам през прозореца редом с нея. Детската количка беше паркирана на спирачка до нас и поглеждайки я, си помислих, че баща ми доста добре я е избрал. 

В Дания имам типичната за тези ширини голяма, стабилна, надеждна количка марка Емалюнга, която може да вози без проблеми до 20кг маса (тествала съм, така е), но пък е доста обемна и трудна за взимане на път. Затова разчитах, че в България ще имаме друга и баща ми на драго сърце се хвана да осигури такава.

Уреди мен и малката с чисто нова и много удобна лятна количка, издържана в лилав десен на цветя. Беше толкова хубава и практична, че се замислих дали да не си я взема обратно за Копенхаген. 

Във влака не бяхме много хора, все пак беше предиобед на делничен ден. Около мен имаше още една жена на средна възраст и малко по-встрани млада циганка* с нейното дете относително на годините на моето. Погледнахме се двете и се усмихнахме взаимно, когато децата ни започнаха приповдигнато да се радват на тръгването на влака, майки сме все пак и знаем как е.

Тя обаче стоеше леко встрани от мен и другата жена. Усещаше се, че поради една или друга причина търси дистанция. Забелязах и колко опърпана и стара беше нейната количка, кой знае коя поред употреба. Майката се беше постарала да я направи удобна за детето, но немотията си личеше както в количката, така и в дрехите и обувките на малкото и майка му. Но ние сме свикнали с подобни гледки, нали? Даже ги приемаме за нормални… хората от малцинствата, сякаш фактът, че са бедни, е съвсем в реда на нещата.

За мен пътуването щеше да е кратко – десетина минути до селото, където слизах. Вече наближаваше моята спирка, когато се появи кондукторката. Не бързаше да проверява пътниците, за нея пътуването на влака беше в началото си. Заговори се с другата жена при нас, явно се познаваха, после се обърна към дъщеря ми и започна да ѝ се радва, билетът ми го продупчи без дори да го погледне.

След това се насочи към циганката и детето ѝ. Хвърлих поглед към тях, защото предусещах какво ще се случи.

Кондукторката ѝ поиска билета, но тя нямаше такъв. Не чух какво отговори жената, но кондукторката вече беше повишила тон – назидателно и скандалджийски. Тогава дойде неин колега, който не знам дали е бил по-главен от нея, но определено даваше повече авторитет и съвсем спокойно, но твърдо каза “Остави я, с дете е”. 

Кондукторката продължи да кудкудяка някакви неща, но вече по-укротено и безобидно и замина към останалите пътници, а аз се почувствах ужасно неудобно… усещах как погледът на другата майка изгаря с негодуванието и гнева си. Гняв за много неща, но едно от тях беше, че станахме свидетели на унижението ѝ – тя няма билет и трябва моли да не я свалят с детето ѝ от влака.

Опитвах се да изглеждам особено заета с дъщеря ми и подготовката за скорошното ни слизане, да се правя, че нищо не е станало и да прикривам смущението си.

Чувствах се безкрайно неудобно заради самата себе си и фактът, че не предприех никакво действие. 

Бях убедена, че циганката няма да има билет. Знаех какво трябва и най-вече какво искам да направя – да ѝ платя билета, като просто ѝ дам 5 лева от джоба си. Без обяснения, без питане, без нищо, просто така. Но не го направих… поколебах се вътрешно, изпуснах момента, а след това ми стана още по-неловко и не действах.

Влакът намали скорост, аз си взех добре облеченото дете с хубавата чисто нова количка и когато машината спря, слязох на спирката си, за да продължа ведро към деня и живота си. Живот, в който така се е случило, че не се налага да пътувам, знаейки, че не мога да си платя билета, не мога да имам нова количка за детето си, не мога да облека нито него, нито себе си с нови и хубави дрехи и не може околните да погледнат към мен, без веднага да видят и осъдят етническата ми принадлежност…

Това се случи преди почти 3 години и знам, че не е кой знае каква случка или събитие, но още ми тежи на съвестта, че потънах удобно в привилегированото си положение и не направих дори дребен жест на помощ.

Да, ако ѝ бях дала пари за билета, нямаше да ѝ реша проблемите, надали пък тя щеше да иска да похарчи 5 лева точно за билет за влака, където най-вероятно е свикнала да пътува безплатно и да си има разправии с кондуктори и пътници. Но щеше да е жест, който поне малко да покаже човещина и разбиране.

Негодувам дълбоко от тази несправедливост – и двете сме майки, но защо аз да имам спокойствие, комфорт и да не се притеснявам за ежедневните нужди на мен и децата ми, а други да не могат да си позволят дори свястна количка?

С какво аз съм по-добра от циганката? С нищо… Или по-скоро с изваден късмет в генетичната лотария да се родя бяла и в семейство, пощадено от етикети като “роми”, “цигани”, “малцинства” и т.н.

Надявам се другата майка от онзи ден да е забравила отдавна случката и да не я гори въпросът с какво е по-лоша от другите, че трябва да им гледа подредените и красиви животи от страничния ъгъл на безизходното си положение на вечен недоимък.

А аз нека продължа да помня случката и да ми бъде за урок, че трябва да се действа, когато е нужно и когато искаш, а не да се колебаеш и да си траеш. Пък дано един ден се преборим да живеем в по-добър и справедлив свят, че сегашният хич не го бива…

*В никакъв случай не употребявам думата с обидна насоченост! Да използвам обаче “ромка” не желая, защото звучи изкуствено и излишно.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така … Нататък Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към … Нататък Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на … Нататък Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че … Нататък Уроци по родителство? Защо не!

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не … Нататък “А майката къде е?!”

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две … Нататък Впечатления от България, пролет 2022

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев

Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам.

После се появи един старшина и каза, че трябва да отида на баня. След като се изкъпя, трябвало да облека войнишки дрехи, а цивилните да сложа в куфара си. Един младши сержант щял да дойде да ме вземе и да ме заведе в банята, която била в Аспарухово.

     След час дойде младши сержантът. Носеше един вързоп с дрехи и обувки и тръгнахме към Аспарухово, на няколко километра от Галата. Беше приказливо момче и по пътя ми разказа какви страхотии ме очакват в батальона, колко тежка е подготовката, но пък съм щял да стана истински мъж и боец.

     След като се изкъпах, започнах да се обличам. Най-напред дрехите. Не можех да видя как ми стои граничарската униформа, тъй като нямаше огледало. После дойде ред и на чепиците, както наричаха войнишките обувки. Младши сержантът ми показа как се навиват партенки, обух левия чепик, а в десният кракът ми влезе много трудно. Премерихме ги външно, двата бяха съвсем еднакви. Но…

     Но се оказа, че и двата са леви!

     -Ами сега? – затюхка се момчето. – Не можеш да вървиш бос, изключено е… Добре, обуй го и пробвай да вървиш.

     Едва изминах около половин километър и седнах на земята. Болеше много, кракът ми беше се разранил, не можех да вървя повече.

     -Хм, май ще трябва да те нося – мърмореше младши сержантът.

     Метна ме на гърба си и така, малко по малко се добрахме до поделението.

     А там новобранците се превиваха от смях.

     -Гледайте! – викаха. – Старата служба носи новобранец на гръб!

     Преди да вляза в казармата съм слушал какви ли не истории. Разказвали са ми и как дават на новобранците две леви обувки и аз мислех, че това са измислици. А то…

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се … Нататък Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места. … Нататък Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в … Нататък Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея. … Нататък Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на … Нататък Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални … Нататък „Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие.

Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак извадих късмет”.

Хареса ми идеята за родените в неделя, винаги е хубаво да има нещо, което да ти помага да се чувстваш специален.

Доста дълго време неделя ми беше и един от любимите дни в седмицата. Има нещо толкова прекрасно в тихите неделни следобеди, когато съзнанието ти се смълчава и изпитваш уют и благодарност. 

После дойдоха децата и тишината рязко се изпари от дома ни. За тях няма особено значение кой ден от седмицата е, а ги занимава единствено идеята за игри и това е напълно нормално. Съответно уютните неделни дни, прекарани вкъщи, се изпариха, за сметка на нестихващата глъчка, непрекъснатото подреждане, бърсане и пране, както и повишеното внимание към опазване безопасността на децата и целостта на покъщината. 

Сега мога да кажа, че сред любимите ми дни е понеделникът – когато ясла и градина милосърдно отварят вратите си отново и аз без угризения им посвещавам децата си.

Към момента мога да изпратя само голямото дете, докато бебето остава на моите грижи, но пък е толкова по-лесно, когато имаш на ръцете си само едно. 

Отделно и мъжът ми заминава за офиса, което също осигурява повече спокойствие и тишина в дома. Не че ми пречи човекът, но когато искаш да си починеш от уикендите с пълна и шумна къща, всяка възможност за оставане насаме със себе си е приветствана.

Та, докато други хора с навъсено примирение пуфтят “оф, пак е понеделник”, аз с доволна усмивка казвам “ах, понеделник!”.

Разбира се, като всичко в живота и това ще се промени един ден. Колкото повече растат, децата стават толкова по-самостоятелни и съответно става по-лесно на родителите да си отдъхват и да намират време за себе си.

Ще дойде отново моментът да се наслаждавам на неделите си, когато и децата ще се радват на възможността да бъдат вкъщи и необезпокоявани да се отдават на своите си занимания. До тогава и понеделниците ми вършат работа 🙂

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал … Нататък Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със … Нататък Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг … Нататък Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше. … Нататък Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът … Нататък Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко … Нататък Две майки във влака – споменът, който ме изгаря