“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки по цял ден и през половината нощ.

За три месеца и малко съм “прочела” 14 книги и наченала, след което оставила, още толкова (и никога няма да ги довърша, защото не си заслужават).

Без да искам да правя реклама на Сторител, само ще кажа, че платформата ти дава чудесна възможност срещу приличен абонамент да имаш достъп до невероятно разнообразие от заглавия на различни езици. Откакто ползвам платформата, с удоволствие се замислих колко пари за книги, които щяха да ме разочароват, съм си спестила. Защото съгласете се, няма по-досадно да дадеш 15-20лв за хартиено издание, което след 20та страница да оставиш с разочарование и никога повече да не подхванеш отново.

Та, който има възможност, нека даде шанс на аудио книгите, ще види колко приятно занимание е това. Хем четеш, хем готвиш или буташ количка, чистиш, приспиваш бебе, люлееш люлка и т.н.

Сега ще си позволя да представя няколко заглавия, които ме впечатлиха по един или друг начин.

“Човек на име Уве” – това беше не само първата ми аудио книга, но и първият ми досег с Бакман. Следва да кажа, че останах изключително очарована. Смях се, плаках, мислих, слушах с ненаситност. С удоволствие ще си взема и хартиеното издание на романа! Много богата на емоции и чувственост книга, заслужава си всички хвалби на критиката и да, не е “висока литература”, но не е и нужно да бъде. Чудесен човечен роман, препоръчвам на всеки.

След Уве обаче подхванах “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук” и “Тревожни хора”, с което изчерпах всички произведения на автора в Сторител. Книгите са лесни за четене/слушане, но… бързо лъсва шаблона, по който Бакман пише и това малко, даже на моменти много, дразни. Винаги има бременна жена, винаги има самоубийство/убийство, винаги има навъсени, но иначе сърдечни старци, както объркани млади хора, бързо намиращи правилния път. Не пише лошо Бакман, огромна част от разсъжденията му ми харесват и допадат, но тоя шаблонен начин на създаване на романи дразни.

“Остайница” на Рене Карабаш – първи досег с Рене, за която иначе отдавна знам, благодарение на периодичното ѝ споменаване в различни медии. Нямах особени очаквания, да не кажа, че подозирах незнайно защо плосък и беден литературен талант, но колко съм се бъркала!!! Чудесна грабваща книга на оригинална тематика, бързо разгръщаш се сюжет, пълнокръвни герои, грабващ магически реализъм.

Препоръчвам предимно на женската аудитория, мисля, че на мъжете може да им дойде леко неразбираема, поради разгърнатата чувствена душевност.

“Всички цветя в Париж” на Сара Джио – приятен роман, четящ се лесно и написан по правилата на чиклита. Държи определен съспенс, но спестява прекалено драматични и натоварващи сцени на насилие, въпреки че говори за кошмарите на окупиран от немците Париж по време на Втората световна.

Имаше обаче моменти в сюжета, които доста дразнеха с нереалистичността си, като например как човек със загубена памет, не се замисля “Абе, аз какво всъщност работя, за да се издържам?!”, а обикаля парижките заведения и ресторанти. Също така малко ми дойде в повече главните герои да са богати връзкари.

Прекалено удобно е героинята ти да няма битовизми за мислене, за да преоткрива красотите на Париж през удобно пълната кредитна карта, отколкото да надникнеш в истинския живот на редовия човек.
Но все пак увлекателен и лек роман.

“Добър ден, тъга” на Франсоаз Саган – не мога да повярвам как може да има така красиво написана книга с толкова тъп сюжет!

Завърших романа само, за да видя дали пък случайно няма да вземат обрат нещата и да си покрие ласкавите критически отзиви и грабващо заглавие, но уво. Даже напротив – в края си стана изключително нелогична и по холивудски клиширано и тъпо. Чак не можех да повярвам.

Никаква логика в развитието на героите, изключително плоско замислен и изпълнен сюжет.

Отново богати и презадоволени хора, които да мислят за луната и звездите, а не как ще си платят сметките тоя месец. Книга разочарование, не препоръчвам на никого.

“Корнелия” на Емил Ценов – тази книга трябва да я отбележа като попадението на първото тримесечие четене за 2022а. Ценов е съвременен писател и към произведенията на такива като него винаги подхождам с голям скептицизъм. Не заради друго, а защото срастването на интернет с ежедневието ни роди невероятно количество графомани. Всеки пише, защото си мисли, че има какво да каже и дори да избере интересна тема, съсипва всичко с кофти стил, грешки, плоскост и цялостна профанщина. Нагледала съм се на какви ли не самиздат недоразумения…

Та, подходих към “Корнелия” с големи резерви, които се стопиха още след първите две глави на книгата.

Изключително умело разгърнат сюжет, увлекателен повествователен стил, достоверни герои и най-вече – реалистични техни диалози и мисли. Също така романът носи информация с добавена стойност, та обогатяваш и общата си култура. Не мога да кажа, че намерих и едно нещо, което да ме подразни в книгата, за сметка на това толкова ме увлече, че я приключих за два дена.
Бих препоръчала изданието на всеки, заслужава си!

Ще приключа ревютата на изслушаните/прочетени книги от мен до тук, защото няма смисъл от още подробности. За книгите, които подхванах, но няма да продължа поради разочарование, също ще си спестя коментарите, тъй като литературата все пак е въпрос на вкус и не искам да сугестирам прекалено и отказвам някого да ги прочете. 

В момента слушам “Сапиенс. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари и не мога да спра да се дивя колко бедно и неточно е било образованието ни в часовете по история… но това е друга тема.

Ще завърша обаче с думи, които често споделям, като стане въпрос за книги – време за четене винаги има! Дори и да е като слушане на аудио формат. Просто явно не сте намерили достатъчно интересна книга, която да ви докаже това.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка от норвежки Ева Кънева. Вълнуващо усукан и смущаващ трилър за феновете на Ю Несбьо, Джилиан Флин, Кейт Аткинсън и Тана Френч, който задава въпроса „Възможно ли е да си смениш кожата?“

„Из мемоарите на едно влечуго“ е хищна и постоянно изменяща се история за семейни тайни, за стремежа към създаване на ново „аз“ и за последиците от психологическите травми. Брилянтно изследване на границите на човешкото хладнокръвие. Нетипичният дебют на Силие У. Юлстайн очертава трагичната връзка между две жени, едно безпардонно ченге на ръба на пенсионирането и един тигров питон.

Лив дели студентски апартамент с двама приятели в Олесюн в западна Норвегия. Една сутрин, след пореден купон в квартирата им, тя вижда питон в предаване по телевизията и изведнъж идеята да си купи змия като домашен любимец я обсебва. Така не след дълго Неро, бебе питон, става четвъртият съквартирант в апартамента. Между Лив и Неро възниква неизразима връзка и младата жена е поразена от желание, което я изненадва със своята интензивност. Най-накрая тя се чувства в безопасност.

Тринайсет години по-късно. Няколко дни преди първия учебен ден 11-годишната Ибен изчезва безследно след като с майка ѝ Мариам се скарват в мола. Изпадналата в шок Мариам се качва в колата и подкарва без посока. Пред очите ѝ оживяват болезнени картини от миналото ѝ, които я хвърлят в мъчителни подозрения кой е похитил дъщеря ѝ.

Междувременно полицията повежда разследване на предполагаемото отвличане. В екипа работи и Руе – депресиран, самотен 55-годишен полицай, постъпил наскоро в отдела. Докато разпитва Мариам, у детектива се зараждат подозрения… Защо обаче той се стреми с такова настървение да уличи в престъпление майката на отвлеченото дете? Никой от героите в тази книга не е такъв, за какъвто се представя…

С напрегнат сюжет и психологическа дълбочина „Из мемоарите на едно влечуго“ представлява брилянтно изследване на мъчителния процес на самоопознаване, на желанието да скъсаш с онзи човек, който доскоро си бил, и да се преобразиш в друг – желание, познато на мнозина.

За авторката:

След като придобива магистърска степен по литература от Университета в Осло, Силие У. Юлстайн (р. 1984 г.) следва курс по творческо писане в Академията в Берген. „Из мемоарите на едно влечуго“ е първият ѝ роман. Книгата е вече определена от медиите в Норвегия като „най-добрия дебютен трилър от десетилетия насам“ и бързо завладя читателите по целия свят. 

От медиите:

„Оригинален, остър, пленителен и смразяващ – „Из мемоарите на едно влечуго“ е амбициозно и хипнотизиращо четиво.” – Крис Уитакър, автор на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“

„Из мемоарите на едно влечуго“ е дързък и противоречив дебют, който ни запраща в най-мрачните дълбини на съзнанието. Майсторско, вълнуващо, неудобно изследване на манията, на желанието и отхвърлянето, на сексуалността и табуто. Юлстайн ни оставя без дъх в стремежа си да проучи коя версия на човека е способна на любов и коя – на насилие.“ – Сара Шмид, авторка на „Виж какво“

„Силие У. Юлстайн пише за змиите по начин, каращ ме да се чувствам така, сякаш никога преди не съм ги виждала. На език, колкото съблазнителен, толкова и хаплив, тя слива границите между влечуги и хора, възрастни и деца, били те престъпници, или жертви. Страшно, смущаващо и напълно потапящо четиво.“ – Емили Фридлънд, авторка на „История на вълците“.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…