Спомени на Петър Дончев от войнишкия му живот, описани от него самия

На заставата имахме три коня. По-точно два коня и една кобила, Олга се казваше. Беше щуро животно и не даваше на никой да я докосне. Можеше да я язди само Петко Конски, който се грижеше за конете и конюшнята. Всеки друг, опитал се да се качи на нея, завършваше в лечебницата.

Отдавна се канех да ходя на наряд дозор с кон. Нарядът представляваше сутрешен обход до крайната точка на един от двата стика,  с цел проверка дали няма следи, оставени през нощта или нещо друго нередно. Отиване и връщане до заставата беше около двадесет километра. 

  Реших да си спестя ходенето пеша и докладвах на началника на заставата, че като ученик съм изкарал курсове по езда /пълна лъжа!/ и желая да ходя на нарядите „дозор“ на кон.

  И ето, дойде дългоочакваният момент – получих наряд дозор за следващата сутрин. Не можах да спя от вълнние, мислено си преговарях на ум как ще оседлая коня, какви думи ще му говоря, как ще се кача на седлото, как ще подръпна юздите… Гледах внимателно какво правят другите и помнех. На разсъмване влязох в конюшнята с разтуптяно сърце. Нямаше никой, Петко Конски още не беше станал. Погледът ми падна на Олга и взех безумното решение – ще отида с нея! Тя може да е щура, но и аз не падам по-долу!

Взех седлото, отидох при Олга, потупах я по шията, казах ѝ няколко гальовни думи и я оседлах, а тя стоеше кротка като агънце. Дотук добре! Изкарах я навън, галих я отново и бързо се метнах на седлото. Не беше за вярване, но всичко беше повече от добре!

След минутка минах покрай часовия, който видя, че съм  яхнал Олга и зяпна от учудване. Махнах му с вид на победител и продължих към северня край на селото. Когато и последните къщи останаха зад гърба ми, Олга внезапно се преобрази и започна да хвърля къчове.

Още на втория опит успя да ме изхвърли от седлото, аз се преметнах през главата ѝ, но се озовах под шията ѝ се вкопчих като индианец с ръце и крака в нея, с гръб към земята. Тогава кобилата направо побесня и хукна в луд галоп. Не зная колко дълго продължи това, но ми се стори цяла вечност. Автоматът удряше гърба ми на всяка нейна крачка и ме насини порядъчно.

Най-сетне Олга се измори и спря. Почаках малко, за да се убедя, че няма да хукне отново.  Стъпих внимателно на земята, а тя не направи дори опит да ме ритне с преден крак. Хванах юздите, заведох я бавно до близкото дърво и я вързах за него. Отсякох с големия войнишки нож чепат клон и без да го окастрям много, хвърлих на Олга един порядъчен бой. Удрях, докато се изморих, после седнах на земята да си почина, а тя чакаше, навела глава и сякаш признаваше, че аз съм по-силен от нея и съм победител. 

     Винаги съм си мислел, че приятелство и с бой може да се завърже. Сега обаче се убедих в това. С Олга останахме верни приятели докато си тръгнах от заставата.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори … Нататък Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Реклама

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60 … Нататък Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на … Нататък По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като … Нататък Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до … Нататък За завистта към мъжете

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които … Нататък Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

Граничарски дневник: Олга

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s