Петър Дончев публикува първият си разказ, посветен на спомените си от войнишките години.
През лятото на 1961 г.16-та застава, на която служех, щеше да бъде обявена за Първата Образцова застава на Осми граничен отряд. Намираше се в село Бяла /сега град/, Варненски окръг. Логично изборът беше паднал на нея, Бяла беше родното село на полковник Андрей Премянов, командир на граничния отряд. Постройката беше нова, двуетажна с отлична материална база.
Дойде комисия от щаба на Гранични войски в София, начело с генерал Борачев. Изпитваха ни по всички дисциплини, които изучавахме, а условието беше средният успех да бъде над 5,50 и да няма нито една двойка. Минаха строевата подготовка, политическият изпит, както и всички останали и последен беше изпитът по стрелба. До този момент нямахме нито една двойка, а средният ни успех беше близък до отличен 6. Всички бяхме добри стрелци и отидохме на полигона с повишено настроение. Вече предвкусвахме наградите, отпуските… Но както се казва – „Човек предполага, бог разполага“.
Моя милост беше в трето отделение, което значи, че щях да бъда един от последните. До този момент всички стреляха за „отличен“. И вероятно всичко щеше да бъде наред, ако не беше се разиграла драматична сценка, в която бях главен герой. Две думи за правилата: стрелях с автомат Шпагин по картечна мишена от 50 или 100 метра, вече не помня точно колко. В пълнителя имах 18 патрона. Поразяване на мишената от първо показване означаваше шестица, от второ показване петица и т. н. Ако мишената въобще останеше непоразена – двойка. Подходих аз към рубежа, залегнах, заредих и зачаках показването на мишената. Но за зла участ едновременно с нея, но далече по-назад видях заек да подскача, вероятно подплашен от стрелбата.
Не зная какво ми стана, но пуснах един ред по него, заекът подскочи и повече не се показа. Мишената също се скри, но си казах, че няма нищо, ще я прострелям на второ показване за петица. Показа се, натиснах спусъка, затворът жално тропна, но изстрел нямаше. „Засечка отсечка“, казах си. Нищо, ще отстраня засечката и ще стрелям за четворка. Разглобих светкавично и гледам – нямам повече патрони. Всичко съм изстрелял по заека. Двойка!
Така попарих надеждите на всички за Образцова застава.
Разбира се командирът веднага ме наказа с десет дни в ареста. Арестът беше в мазето на заставата. „Е, поне ще ми е хладно в тези горещини“, успокоявах са аз. Вечерта съм заспал, но към полунощ ме събудиха някакви песни, които идваха от гостната стая, точно над мазето. Малко след това вратата се отвори, влезе дежурният по застава и викна:
-Дончев, бегом да си облечеш новата униформа, заший си и чиста якичка и отивай в гостната. Полковник Премянов те вика.
Само след пет минути влязох в гостната и отдадох чест по устав:
-Другарю генерал, разрешете да се обърна към полковник Премянов!
-Разрешавам! – казва той.
-Другарю полковник, ефрейтор Дончев се явява по ваша заповед!
-Влизай, Дончев и сядай ей там! – и ми посочи свободното място до генерала.
Седнах аз и чак сега видях, че масата, около която е седнала цялата комисия е отрупана с прибори и чаши с вино.
-Това е за тебе, юнак – каза генерал Борачев и ми поднесе чиния с заешко бутче. – Премянов, трябва да се гордееш, че имаш такива войници! От двеста метра да улучи заек! Ако не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам, че е възможно при тази разсеяна стрелба на Шпагините! А за Образцовата застава не се кахъри, след два месеца, като мине законния срок, ще дойдем пак и дано тогава да няма зайци!
Така и стана, след два месеца положихме нов изпит и заставата ни стана образцова. То и тогава имах едни случки, но за тях ще разкажа друг път…
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 