Сред „Известните жени в историята“, популярната поредица исторически романи на издателство „Емас“, се нареди испанка – Исабел I Трастамара Кастилска, една от най-великите владетелки на всички времена.
Обединителка на Испания, разширила територията ѝ до невиждани дотогава размери. Благодетелка на Христофор Колумб, с чиято благословия генуезкият мореплавател открива Америка, а Испания прибавя нови земи към територията си, ставайки империя. Владетелка, наложила в огромната си държава единна вяра – католическата, макар и с методи, които днес будят смесени чувства.
Предводителка на войските, довършили Реконкистата и отвоювали Иберийския полуостров от мюсюлманите… Това е кратката история на нейното 30-годишно управление, довело Испания до световно могъщество чрез битки, но и чрез дипломация и визионерство.
Годината е 1469-а. Осемнайсетгодишната Исабел, трета в линията за унаследяване на испанския трон, се жени в тайна церемония за своя втори братовчед Фернандо, син на краля на Арагон. Едва ли някой преди това е предполагал каква сила на духа и решимост се крият в дребната златокоса девойка, отхвърляща едно след друго пет предложения за женитба.
Едва ли някой е предполагал, че едно младо момиче ще се осмели да води тайни преговори зад гърба на брат си, кастилския крал, за да встъпи в брак, който да ѝ осигури не само млад и привлекателен съпруг, но и бъдещ крал на силна страна, с която да обедини своята Кастилия.
И не след дълго, през 1474 година, след смъртта на брат си и след победата над другата претендентка за трона, Исабел е вече кралица на Кастилия и историята на бъдещата могъща и обединена Испания може да поеме своя победоносен ход. А така щателно подготвеният династичен брак се превръща в страстна любов и Фернандо става мъжът, подкрепящ с разбиране и мъдрост своята пламенна съпруга…
Романът „Исабел Кастилска“ на немската авторка Сюзън Хейстингс, вече известна у нас със своите исторически книги, следва историята в едно плътно и изпълнено със събития повествование.
Написано като „класически“ исторически роман, произведението остава вярно на историческата истина и на хронологията, като завладява с творческото им пресъздаване, с живите картини от кралския двор и с ярките образи на героите.
И най-незабравима остава Исабел, момичето поело в ръцете си една раздирана от противоречия, неголяма страна и оставило зад себе си най-могъщата за времето империя. А българските читатели имат удоволствието да се потопят в нейния живот, благодарение на изключителния превод на проф. Борис Парашкевов.
Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес.
Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това.
Истината е, че отдавна искахме да се изместим от апартамента ни в уж хубав и модерен, но реално пренаселен и шумен, квартал и да заживеем някъде в китните предградия в къща с двор. Не толкова недостижима мечта и не толкова трудна за изпълнение. Така се случваше обаче, че офертите една след друга ни се изплъзваха и оставахме да чакахме да ни се усмихне късметът.
В средата на декември, съвсем неочаквано, това взе, че се случи. Първоначалната еуфория беше задушена от лекото притеснение от прекалено близката дата за влизане във владение – 1и януари 2022. Казахме си обаче, че няма да изпускаме шанса си и все пак това е, което искахме, та ще стиснем зъби и все ще се пренесем, колко му е.
За годините ми живот в София (малко над 10) ми се е налагало да се местя над 14 пъти. То не бяха квартири, то не бяха общежития и гаджета… Който е преминавал през подобни сътресения в 20те си години, знае за какво става въпрос. Дори местенето ми от България в Дания не беше толкова голяма работа, освен проблемът с котката и изпуснатите полети (на когото му се чете – Специфики на пътуването с котка в самолет ).
Нито едно от тези местения обаче не ми е било така стресиращо и изпиващо силите както това сега. Причината е, че преди отговарях сама за себе си. Колкото и да е било тежко, трудно, времеемко и финансово изпитателно, все съм се мобилизарала и съм го преживявала. Сега обаче има две малки деца, едното бебе на няма и 4 месеца, които пряко зависят от мен и това коренно промени нещата.
Интересното е, че когато първото ми дете беше на 2 месеца, пак се изместихме от първото ни общо жилище с мъжа ми, което беше идеално за двама, но малко за трима. Тогава пак беше стрес и си казах, че в следващите 10 години не искам и да чувам за местене, но съдбата има своите начини да ни изненада.
Няма да влизам в излишни подробности, но само ще спомена, че въпреки че наехме фирма с хамали за преместването на мебели и т.н., целият процес пак беше невероятно изпитание за физическото и най-вече психическо здраве. Точно в този период бебето влезе в сънната регресия на 4я месец (или поне аз се успокоявам, като си обяснявам проблемите му със съня с това), а кака му ще се наложи да почака месец и половина, докато получи детска градина.
И така сред ред изпитания, безсънни нощи и стрес местенето се случи, озовахме се в новата къща и въпреки че първоначално си отдъхнахме, не мога да кажа, че заживяхме веднага спокойни и щастливи. Напротив.
Първо, новият дом си има нови специфики – миризми, шумове, изисквания. Това доведе до поредица трудни за сън нощи, докато успеем да свикнем с новото място. Особено децата имаха нужда от почти седмица. След това аз и мъжът ми осъзнахме колко още много, много работа (и пари!) се искат от нас, за да подредим и нагласим къщата. Но баща ми веднъж каза, че дом се събира цял живот и особено в последните седмици обичам да си припомням тези думи. Няма как да стане за една вечер, нито за седмица, нито месец. Ще се иска време, отдаденост и желание, за да си го направим наше и уютно. Поне хубавото е, че усещам как с всяка изминала нощ и всеки прекаран в новата ни къща ден, улягаме по-удобно и добре в жилището ни.
Замислих се как това никога преди не ми е било чак такъв проблем. Една-две вечери на ново място и вече съм свикнала с него.
Явно сега годините си казват думата. Колкото повече узряваме, толкова повече се привързваме към навиците и ежедневието ни. Именно те ни карат да се чувстваме стабилни на мястото, което обитаваме, вдъхват ни спокойствие и уют.
За да изградиш навици и любим ежедневен ред на ново място се иска време и докато се случи, няма как да не се усещаш леко като на гости. Хем знаеш, че това си е твоето жилище, хем го усещаш някак чуждо. Но времето е велик вълшебник и е способно да измени перспективата ти за всичко, както и да ти даде ценни уроци по търпение. Затова се старая да се осланям на него и да си повтарям, че съм на прав път, а утре е нов ден, нова надежда, нова радост.
И да, мечтите се сбъдват и това носи съответните последици. Налага се да платим цената за желанията си, защото няма нищо безплатно в живота и по един или друг начин следва да се борим и да заслужим всичко, което искаме. Затова и тънкостта не е в това да внимаваш какво си пожелаваш, а по-скоро да знаеш как да се справиш, когато желанието тупне сбъднато в скута ти.
А сега отивам да мия прозорци и да чистя две бани, повтаряйки си каква съм щастливка, защото нали точно къща исках за Коледа 🙂
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 