И днес опазих децата живи и здрави, това не е малко

Майчинството е занимание самотно. С второто дете само се убеждавам в това.

Колкото и да говориш с други хора, да споделяш с околните майки, да намираш подкрепа и да получаваш насърчаване от близки и приятели, вътрешно ти остава чувството на самотност. 

Партньорът ти отива сутрин на работа, вечер се връща, вълнува се от работните си въпроси и това е съвсем нормално. Ти обаче имаш чувството, че животът за теб е спрял или по-скоро е прескочил на друга вълна.

Теб те вълнува кога (и какво) е акало бебето, кога (и дали?) ще спи, ще успееш ли да се изкъпеш днес, ще успееш ли да сготвиш (какво ще готвиш?), имаш ли достатъчно памперси, с количката или раницата ще е по-удачно да изведеш бебето, кога беше часът за ваксината и още тооооолкова много въпроси!

В главата ти постоянно ври и кипи от мисли за децата и въпреки това имаш чувството, че мозъкът ти сякаш с спрял. 

По цял ден си на крак и вечер си смазана от умора, но усещането е, че нищо не си свършила, нищо полезно не си направила.

Сякаш непрекъснато бършеш кухненската маса и кухненския плот, сякаш непрекъснато нещо подреждаш, прибираш, организираш, купуваш, а ето, че къщата пак има нужда от чистене, от пазаруване, от внимание.

Баба ми, както много нейни наборки, често казваше “къщната работа край няма” и това е самата истина. 

Осъзнаваш, че в майчинството няма особена романтика. Надпреварваш се със себе си и с бебето, за да намериш пролука свободно време да свършиш това, което искаш, а през останалата част от денонощието едва смогваш с това, което се налага да вършиш.

И пак ти остава чувството, че си сама на фронта и че дните са се изтърколили празни.

С тези чувства обаче трябва да се борим, защото са най-сигурният път към депресията. Ако сами не се хвалим и уважаваме за всичко, което вършим (а то е много повече, отколкото ни се струва), няма кой друг да го направи вместо нас. 

Из майчинските постове в инстаграм бях прочела своеобразен мотивиращ пост, който сумиран в едно изречение, звучеше така: “И днес запази децата живи и здрави. Това не е малко!”
Замислих се колко верни са тези думи, всъщност.

Само който се е грижил за друго същество 24/7, е наясно колко предизвикателно може да е това начинание. Особено, че малките деца постоянно търсят начини да се наранят.

Дъщеря ми е абсолютен специалист! Тя не вижда причина да ходи, когато може да тича или да стои на едно място, когато може да се опита да бъде на 10 едновременно. Колело, тротинетка – всичко се кара на максимум скорост, а и решава, че защо пък да не се спусне с колелото по нанадолнище или да кара опасно близо до ръба на пристанището и все ей такива неща.

В повечето пъти подвизите ѝ завършват без наранявания, но има случаи на падания, обелени носове, синини, сълзи (от нейна и моя страна) и това са дните, които преживявам най-тежко. Разбира се, винаги се чувствам лично виновна и отговорна, че не съм успяла да предотвратя падането/нараняването. Все пак аз съм възрастният, аз отговарям за детето. 

Та, когато имам ден, завършил без нечие нараняване или семейна драма, се потупвам сама по рамото и си казвам “браво, това си е успех”. Както и когато съм успяла да свърша дори нещо дребно за себе си – напомням си, че и това е от значение и не трябва да се пренебрегва.

Истината е в малките неща. Те се трупат като зрънца пясък и създават обширния златист плаж на нашето ежедневие и щастие. Затова не трябва да ги пренебрегваме, гледайки и надявайки се само на сбъдването на големите мечти.

Всичко е важно – от това да се събудиш сутрин, до полагането на главата на възглавницата вечер. Ние сме важни, наравно с децата и семейството ни. И когато сме успели да създадем поредния добър, спасен от инциденти или драми ден, следва да го отбележим като значимо постижение. Пък в един момент осъзнаваме колко много са пораснали децата и колко много знания и умения са усвоили.

Тогава разбираме, че всички изминали дни, които ние сме усещали празни, са били всъщност важни. Именно те са помогнали на децата ни да пораснат и съзреят, а какво по-хубаво и добро от това!

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Граничарски дневник: Образцова застава

Петър Дончев публикува първият си разказ, посветен на спомените си от войнишките години.

     През лятото на 1961 г.16-та застава, на която служех, щеше да бъде обявена за Първата Образцова застава на Осми граничен отряд. Намираше се в село Бяла /сега град/, Варненски окръг. Логично изборът беше паднал на нея, Бяла беше родното село на полковник Андрей Премянов, командир на граничния отряд. Постройката беше нова, двуетажна с отлична материална база.

     Дойде комисия от щаба на Гранични войски в София, начело с генерал Борачев. Изпитваха ни по всички дисциплини, които изучавахме, а условието беше средният успех да бъде над 5,50 и да няма нито една двойка. Минаха строевата подготовка, политическият изпит, както и всички останали и последен беше изпитът по стрелба. До този момент нямахме нито една двойка, а средният ни успех беше близък до отличен 6. Всички бяхме добри стрелци и отидохме на полигона с повишено настроение. Вече предвкусвахме наградите, отпуските… Но както се казва – „Човек предполага, бог разполага“.

     Моя милост беше в трето отделение, което значи, че щях да бъда един от последните. До този момент всички стреляха за „отличен“. И вероятно всичко щеше да бъде наред, ако не беше се разиграла драматична сценка, в която бях главен герой. Две думи за правилата: стрелях с автомат Шпагин по картечна мишена от 50 или 100 метра, вече не помня точно колко. В пълнителя имах 18 патрона. Поразяване на мишената от първо показване означаваше шестица, от второ показване петица и т. н. Ако мишената въобще останеше непоразена – двойка. Подходих аз към рубежа, залегнах, заредих и зачаках показването на мишената. Но за зла участ едновременно с нея, но далече по-назад видях заек да подскача, вероятно подплашен от стрелбата.

Не зная какво ми стана, но пуснах един ред по него, заекът подскочи и повече не се показа. Мишената също се скри, но си казах, че няма нищо, ще я прострелям на второ показване за петица. Показа се, натиснах спусъка, затворът жално тропна, но изстрел нямаше. „Засечка отсечка“, казах си. Нищо, ще отстраня засечката и ще стрелям за четворка. Разглобих светкавично и гледам – нямам повече патрони. Всичко съм изстрелял по заека. Двойка! 

     Така попарих надеждите на всички за Образцова застава.

     Разбира се командирът веднага ме наказа с десет дни в ареста. Арестът беше в мазето на заставата. „Е, поне ще ми е хладно в тези горещини“, успокоявах са аз. Вечерта съм заспал, но към полунощ ме събудиха някакви песни, които идваха от гостната стая, точно над мазето. Малко след това вратата се отвори, влезе дежурният по застава и викна:

     -Дончев, бегом да си облечеш новата униформа, заший си и чиста якичка и отивай в гостната. Полковник Премянов те вика.

     Само след пет минути влязох в гостната и отдадох чест по устав:

     -Другарю генерал, разрешете да се обърна към полковник Премянов!

     -Разрешавам! – казва той.

     -Другарю полковник, ефрейтор Дончев се явява по ваша заповед!

     -Влизай, Дончев и сядай ей там! – и ми посочи свободното място до генерала.

     Седнах аз и чак сега видях, че масата, около която е седнала цялата комисия е отрупана с прибори и чаши с вино.

     -Това е за тебе, юнак – каза генерал Борачев и ми поднесе чиния с заешко бутче. – Премянов, трябва да се гордееш, че имаш такива войници! От двеста метра да улучи заек! Ако не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам, че е възможно при тази разсеяна стрелба на Шпагините! А за Образцовата застава не се кахъри, след два месеца, като мине законния срок, ще дойдем пак и дано тогава да няма зайци!

     Така и стана, след два месеца положихме нов изпит и заставата ни стана образцова. То и тогава имах едни случки, но за тях ще разкажа друг път…

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Очарованието, удобството (и финансовата практичност) на аудио книгите

Да, и аз бях скептична към книгите за слушане. Че книга ли е, ако не го държиш в ръце и четеш с очите си? Университетското ми образование обаче е “Книгоиздаване” и там имах някои доста готини (понякога и леко лудички) преподаватели, които се постараха да ни отворят очите за многото и различни типове книги и четене

Даже в една от лекциите ни разглеждахме различни европейски катедрали като своеобразни книги, след като разказват многовековната си история, включваща ключови за човечеството събития.

Та, да, няма как да се отрече, че и аудио книгите са книги. Не е нужно всички да ги ползват или дори харесват, но пък понякога могат да се появят в точния момент от живота ти и да ти помогнат много.

Така се случи и при мен, когато за Коледа 2021 получих от най-близката си приятелка подарък 6 месеца абонамент за Storytel.

Първата книга, която подхванах, беше “Човек на име Уве” на Бакман и леле, колко ми хареса!!! Отдавна исках да прочета романа, но или не ми оставаше време, или не ми се даваха пари за изданието, или подхващах друга книга. Сега обаче ми се стори удачен момент и честно да си призная, не можех да спра да я слушам!


Именно тази книга ми помогна през часовете истеричен рев на новороденото ми бебе, докато го разнасях на ръце в опити да го успокоя. Както и на часовете самотно бутане на количка, носене в ерго раницата и т.н. Мислите ми потъваха в книгата и така успявах да се разсея и да не полудея от бебешкия рев (който е напълно нормален, но това не го прави по-лесно поносим).

След Уве подхванах другите издания на Бакман, налични в аудио вариант – “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук”, “Тревожни хора”, както и “Една Коледа в Париж” на Съмърсет Моъм. Изслушах и редица приказки от 1001а нощ, които ми подействаха така добре. 

Имаше някои книги, които подхванах, но оставих, поради липса на запален интерес. 

Съвсем логично, за всяка аудио книга е от значение кой и как я чете. Гласът може да ти хареса, може и да те отблъсне. Девойката, която четеше “Баба праща поздрави” едва я издържах, докато Симеон Лютаков – прочел “Тревожни хора”, толкова ми допадна, че искам да прочета всичко, което той е озвучил, само за да го слушам.

Другото прекрасно на преживяването с аудио книгите е, че ти позволяват да “четеш” във време, когато би било немислимо да подхванеш хартиена или електронна книга. 

Докато готвя, чистя, разхождам , приспивам или кърмя бебето, докато караш колело, кола, докато рисуваш, боядисваш и прочее.

Другото особено удобно е подобен абонамент към услуга като Сторител (този материал в никакъв случай не е реклама и не е маркетингово обвързан към платформата), защото на цената, която плащаш, получаваш невероятен избор от издания.

Докато ако трябваше да купя дори само три от книгите на Бакман на хартия, щях да дам сума, която се равнява на абонамента ми за 6 месеца. И определено щях да съжалявам! Защото Бакман е много приятен и романът за Уве ще ми остане завинаги сред любимите, но като цяло авторът пише доста шаблонно, та определено не бих инвестирала парите си в хартиени или електронни негови издания.

Сега съм подхванала “Добра година” на Питър Мейл, който е голямо разочарование и се поздравих сама себе си, че не съм си купувала неговите книги, когато бяха особено рекламирани на първото си издаване на българския пазар. Но за тях може да напиша отделен материал по-нататък.

Мога да обобщя, че аудио книгите са нещо прекрасно и когато се обърнеш към тях в правилния момент, могат да ти помогнат много с характерните за всички книги качества – разпалване на въображението, вълнуване на съзнанието, създаването на нови спомени, усещания и компнежи. Понякога дори да те ядосат 🙂 

Четенето е четене, дори когато е слушане, удоволствието от книгата остава.

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

Време за четене: Ексцентричната любовна история на 20-и век – „Гала и Дали. Неразделните

Книги за любов са се писали винаги. Книги за любов са се издавали винаги. Книги за любов са се чели винаги. И не е нужен какъвто и да е повод, за да се отвори темата „любов“ – най-вечната от вечните, темата за тази част от човешките взаимоотношения, без която няма живот.   

        И все пак, наближи ли 14 февруари, цели градове порозовяват, по улици и магазини сякаш заваляват сърца, а книжарниците се изпълват с още повече страници любов. 

        Тазгодишният принос на издателство „Емас“ към вечната тема е не просто една книга, а книга – начало на цяла поредица. Вълнуваща поредица романи с истински герои и истински събития, поредица за случилата се любов – „Вечните двойки“. От страниците ще оживеят образите на велики творци с техните страсти, срещи и разлъки. Ще се съживят отминали времена, оставили за поколенията белега на непреходността. И първата книга в тази галерия е за една от най-емблематичните двойки в историята на изкуството – ГАЛА И ДАЛИ. НЕРАЗДЕЛНИТЕ.

Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа.

На сцената на културата също ври и кипи – освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, твoрци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното?

       В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа – Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще ѝ липсва снежната безбрежност на руската степ. 

       В тези години един млад мъж, Салвадор, в малък каталунски град, далеч от кипежа на голямата Европа, е отхвърлил обучението в Академията на Мадрид и рисува в свой собствен стил, вдъхновяван от красотата на средиземноморския бряг, свързвайки реалност със сън и мечти. 

        Годината е 1929-а. Френският поет Пол Елюар е отседнал в каталунското рибарско градче Кадакес. Придружава го съпругата му Гала. 

     Елюар е дошъл да се запознае с младия художник Салвадор, препоръчан му за член на групата на сюрреалистите. Той вижда в младия мъж оригинален, обещаващ творец, а Гала е впечатлена от екстравагантната му външност и излъчвания пламък.

      Запленен от финеса на тази жена – видение, Салвадор се впуска да ѝ разкрива красотата на страната, морето, брега, които страстно обича, и между двамата се заражда нещо, за което е нужно време да определят. Гала обаче трябва да се върне в Париж при семейството си. 

      Но няма да е задълго. Съдбата е срещнала тази жена и този мъж, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и вече ги е свързала в една невъзможна любов. Тази връзка няма да успеят да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, НЕРАЗДЕЛИМИТЕ.

        „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз.“

                                                                           Салвадор Дали

За авторите:

Силвия Франк е псевдонимът на успешна немска писателска двойка.
          Силвия Вандермер, род. 1968 г., има икономическо образование, след което учи биология, психология и изобразително изкуство. Днес работи на свободна практика като писателка и художничка.
          Франк Майереверт, род. 1967 г., е по професия етнолог. От 2016 г. работи на свободна практика като писател.

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Време за четене: „Бездна“ от исландската крими кралица Ирса Сигурдардотир

Ирса Сигурдардотир неслучайно е наричана от медиите Кралицата на криминалния роман на Исландия и българските читатели имат възможност да разберат сами защо – първите три части от поредицата ѝ за комисар Хюлдар и детската психоложка Фрея могат да бъдат открити по родните книжарници („ДНК“, „Водовъртеж“ и „Изкупление“).

За радост на феновете ѝ от издателство „Емас“ тъкмо издадоха и следващата – „Бездна“, в която Ирса отново блести с ошлайфано, опитно перо. Книгите ѝ са преведени на 35 езика и продадени в над 3 милиона екземпляра и Ирса отдавна се е утвърдила като едно от важните имена в жанра, благодарение на своя разпознаваем, характерен стил.

„Таймс Литерари Съплемент“ я нареждат „сред най-добрите криминални автори в света“. Неведнъж медиите я сравняват дори със Стивън Кинг и човек би се запитал какво провокира една жена от кротката, макар и сурова Исландия да пише такива зловещи сюжети. Какво ни е подготвила този път?

            В покрайнините на Рейкявик насред лишено от цвят, назъбено поле от застинала лава се въздига Скалата на обесения, където в стари времена са извършвали екзекуции и мястото не спира да привлича туристи с ужасяващата си история. Там откриват труп на млад мъж – на пръв поглед самоубиец, но забитата на гърдите му бележка бързо опровергава подобни теории. Убитият се оказва успешен финансист с уреден, луксозен живот и наглед чисто минало.

Не след дълго над полицията се оказва неочакван политически натиск да разрешат случая с по-малко шум, а ситуацията се заплита още повече, когато намират 4-годишно момченце в свръхмодерния апартамент на жертвата. Детето е видимо объркано, притеснено за майка си и няма никаква представа как се е озовало там.  Следователите не успяват да установят връзка между него и жертвата, нито да издирят родителите. Но рисунките, излизащи изпод детската ръчичка, са ясен знак, че е станало свидетел на нещо ужасяващо…
            Комисар Хюлдар поема по петите на убиеца, психоложката Фрея – по тези на семейството на момчето, и мистерията се разгръща, обагрена с насилие, самонадеяност и мъст.

В типичния си стил, и в „Бездна“ Ирса Сигурдардотир дава убедителен първоначален тласък на сюжета и създава правдоподобна обстановка, а след това ни среща с достоверни, реалистични персонажи, всеки задвижван от собствените си мотиви и предистория.

Ирса Сигурдардотир

Резултатът е както винаги истинско удоволствие за крими почитателите – напрегнат, атмосферен, задълбочен роман с мрачна сърцевина, който няма да искате да пуснете, докато не стигнете до последната страница.

„Сигурдардотир е по-уверена от всякога.“ 
Сънди Таймс

„Едва можех да вдигна очи от страниците на „Бездна“. Писането на Ирса е пристрастяващо. Задъхано, правдоподобно и толкова стратегически и умело изградено, че не издава нищо до края. Ще прочетете книгата с възхита и ще се влюбите в стила на Сигурдардотир.“ 
Дейли Рекърд

„Истински напрегнат роман. (…) Често напомня суровостта на Стивън Кинг. Дългите исландски нощи са още по-минорни в атмосферните трилъри на Сигурдардотир.“ 
Файненшъл Таймс

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

Граничарски дневник: Старшина по чорапи

Автор: Петър Дончев      През първата година, докато бях новобранец, давах наряд часови – на портала, на складовете, на секретна секция. И на знамето. Ужасен наряд – два часа мирно, никакво движение, а не дай боже да заспиш на поста – до военен съд можеше да се стигне. През нощта опасността от заспиване беше съвсем реална.…

Телемедицина в действие – повече професионална помощ и внимание към бременните

Д-р Милена Цолова е сред първите акушер-гинеколози у нас, който внедри възможностите на телемедицината в своята практика. Това ще даде възможност да се провеждат консултации със специалисти по пренатална диагностика извън пределите на лечебното заведение. Чрез внедряване на системата за конферентна връзка по време на преглед, д-р Цолова дава възможност и на бъдещите татковци и…

Време за четене: Противоречивата и могъща владетелка Исабел Кастилска“

      Сред „Известните жени в историята“, популярната поредица исторически
романи на издателство „Емас“, се нареди испанка – Исабел I Трастамара
Кастилска, една от най-великите владетелки на всички времена.

Обединителка на Испания, разширила територията ѝ до невиждани дотогава
размери. Благодетелка на Христофор Колумб, с чиято благословия генуезкият
мореплавател открива Америка, а Испания прибавя нови земи към територията
си, ставайки империя. Владетелка, наложила в огромната си държава единна вяра
– католическата, макар и с методи, които днес будят смесени чувства.

Предводителка на войските, довършили Реконкистата и отвоювали Иберийския
полуостров от мюсюлманите… Това е кратката история на нейното 30-годишно
управление, довело Испания до световно могъщество чрез битки, но и чрез
дипломация и визионерство. 

       Годината е 1469-а. Осемнайсетгодишната Исабел, трета в линията за унаследяване на испанския трон, се жени в тайна церемония за своя втори братовчед Фернандо, син на краля на Арагон. Едва ли някой преди това е предполагал каква сила на духа и решимост се крият в дребната златокоса девойка, отхвърляща едно след друго пет предложения за женитба.

Едва ли някой е предполагал, че едно младо момиче ще се осмели да води тайни
преговори зад гърба на брат си, кастилския крал, за да встъпи в брак, който да ѝ
осигури не само млад и привлекателен съпруг, но и бъдещ крал на силна страна, с
която да обедини своята Кастилия.

И не след дълго, през 1474 година, след смъртта на брат си и след победата
над другата претендентка за трона, Исабел е вече кралица на Кастилия и
историята на бъдещата могъща и обединена Испания може да поеме своя
победоносен ход. А така щателно подготвеният династичен брак се превръща в
страстна любов и Фернандо става мъжът, подкрепящ с разбиране и мъдрост
своята пламенна съпруга…

        Романът „Исабел Кастилска“ на немската авторка Сюзън Хейстингс, вече известна у нас със своите исторически книги, следва историята в едно плътно и
изпълнено със събития повествование.

Написано като „класически“ исторически роман, произведението остава вярно на историческата истина и на хронологията, като завладява с творческото им пресъздаване, с живите картини от кралския двор и с ярките образи на героите.

И най-незабравима остава Исабел, момичето поело в ръцете си една раздирана от противоречия, неголяма страна и оставило зад себе си най-могъщата за времето империя. А българските читатели имат удоволствието да се потопят в нейния живот, благодарение на изключителния превод на проф. Борис Парашкевов.

Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес. 

Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това.

Истината е, че отдавна искахме да се изместим от апартамента ни в уж хубав и модерен, но реално пренаселен и шумен, квартал и да заживеем някъде в китните предградия в къща с двор. Не толкова недостижима мечта и не толкова трудна за изпълнение. Така се случваше обаче, че офертите една след друга ни се изплъзваха и оставахме да чакахме да ни се усмихне късметът. 

В средата на декември, съвсем неочаквано, това взе, че се случи. Първоначалната еуфория беше задушена от лекото притеснение от прекалено близката дата за влизане във владение – 1и януари 2022. Казахме си обаче, че няма да изпускаме шанса си и все пак това е, което искахме, та ще стиснем зъби и все ще се пренесем, колко му е.

За годините ми живот в София (малко над 10) ми се е налагало да се местя над 14 пъти. То не бяха квартири, то не бяха общежития и гаджета… Който е преминавал през подобни сътресения в 20те си години, знае за какво става въпрос. Дори местенето ми от България в Дания не беше толкова голяма работа, освен проблемът с котката и изпуснатите полети (на когото му се чете – Специфики на пътуването с котка в самолет ).

Нито едно от тези местения обаче не ми е било така стресиращо и изпиващо силите както това сега. Причината е, че преди отговарях сама за себе си. Колкото и да е било тежко, трудно, времеемко и финансово изпитателно, все съм се мобилизарала и съм го преживявала. Сега обаче има две малки деца, едното бебе на няма и 4 месеца, които пряко зависят от мен и това коренно промени нещата.

Интересното е, че когато първото ми дете беше на 2 месеца, пак се изместихме от първото ни общо жилище с мъжа ми, което беше идеално за двама, но малко за трима. Тогава пак беше стрес и си казах, че в следващите 10 години не искам и да чувам за местене, но съдбата има своите начини да ни изненада.

Няма да влизам в излишни подробности, но само ще спомена, че въпреки че наехме фирма с хамали за преместването на мебели и т.н., целият процес пак беше невероятно изпитание за физическото и най-вече психическо здраве. Точно в този период бебето влезе в сънната регресия на 4я месец (или поне аз се успокоявам, като си обяснявам проблемите му със съня с това), а кака му ще се наложи да почака месец и половина, докато получи детска градина.

И така сред ред изпитания, безсънни нощи и стрес местенето се случи, озовахме се в новата къща и въпреки че първоначално си отдъхнахме, не мога да кажа, че заживяхме веднага спокойни и щастливи. Напротив.

Първо, новият дом си има нови специфики – миризми, шумове, изисквания. Това доведе до поредица трудни за сън нощи, докато успеем да свикнем с новото място. Особено децата имаха нужда от почти седмица. След това аз и мъжът ми осъзнахме колко още много, много работа (и пари!) се искат от нас, за да подредим и нагласим къщата. Но баща ми веднъж каза, че дом се събира цял живот и особено в последните седмици обичам да си припомням тези думи. Няма как да стане за една вечер, нито за седмица, нито месец. Ще се иска време, отдаденост и желание, за да си го направим наше и уютно. Поне хубавото е, че усещам как с всяка изминала нощ и всеки прекаран в новата ни къща ден, улягаме по-удобно и добре в жилището ни.

Замислих се как това никога преди не ми е било чак такъв проблем. Една-две вечери на ново място и вече съм свикнала с него. 

Явно сега годините си казват думата. Колкото повече узряваме, толкова повече се привързваме към навиците и ежедневието ни. Именно те ни карат да се чувстваме стабилни на мястото, което обитаваме, вдъхват ни спокойствие и уют.

За да изградиш навици и любим ежедневен ред на ново място се иска време и докато се случи, няма как да не се усещаш леко като на гости. Хем знаеш, че това си е твоето жилище, хем го усещаш някак чуждо. Но времето е велик вълшебник и е способно да измени перспективата ти за всичко, както и да ти даде ценни уроци по търпение. Затова се старая да се осланям на него и да си повтарям, че съм на прав път, а утре е нов ден, нова надежда, нова радост.

И да, мечтите се сбъдват и това носи съответните последици. Налага се да платим цената за желанията си, защото няма нищо безплатно в живота и по един или друг начин следва да се борим и да заслужим всичко, което искаме. Затова и тънкостта не е в това да внимаваш какво си пожелаваш, а по-скоро да знаеш как да се справиш, когато желанието тупне сбъднато в скута ти. 

А сега отивам да мия прозорци и да чистя две бани, повтаряйки си каква съм щастливка, защото нали точно къща исках за Коледа 🙂

Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев      „Учебна ли е, другарю старшина?“      Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината.       За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е…

“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки…

Време за четене: „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващ трилър

На българския пазар вече излезе „Из мемоарите на едно влечуго“ – завладяващия психологически трилър на младата норвежка писателка Силие У. Юлстайн. Това е едва дебютният ѝ роман, но правата за него вече са продадени в повече от тринайсет страни, а у нас се появи с логото на издателство „Емас“ и в превод на награждаваната преводачка…

Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.      Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и…

А днес искам да съм котка…

Днес преди обед бутах количката из квартала, за да спи бебето. Нищо, че беше около нулата, а слънцето се криеше зад дебели мътни облаци. За малките е добре да спят навън, пък и на него му харесва, заспива бързо и за по-дълго. Аз обаче не трябва да спирам на едно място, че като секне движението,…

Време за четене: „Най-добрият приятел“ – роман за словашките Хъкълбери Фин и Том Сойер

„Първата прозаична творба на „момчето, записващо всичко в тетрадки“, е блестяща. Всичко е написано с прелестен почерк, сякаш още момчешки, докато разсъжденията и световъзприятието са вече зрели, мъжки. Тази остра двуполюсност създава напрежение, което не ти позволява да оставиш книгата, докато не я дочетеш. Написаното е точно, искрящо и все пак тайнствено. Като живота.“    …