С второто дете имам и втора майчинска група.
Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират.
Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това явление “домашна сестра” и трябва да споделя, че след раждането на първото ми дете, ни беше от огромна полза! Даваше ни чудесни съвети и насоки, разбулваше различни митове, в които вярвахме, окуражаваше ни и разбира се, правеше нужните прегледи и измервания на бебето, за да види дали расте както трябва.
С второто дете обаче тези посещения са доста по-малко и като цяло системата ти гласува доверие, че вече си врял и кипял родител. Е, ако на посещенията си сестрата остане с други впечатление или ти помолиш за повече инфо и/или срещи, ще те навестяват по-често. Но да имаш майчинска група остава силно препоръчително. Съответно в случая те свързват с други майки, които имат второ дете, тъй като си е различно преживяване от първото.
Моята нова група е истинска такава (понеже първата беше съставена само от мен и една съседка испанка). Събрали сме се 6 англоговорящи дами с поне едно налично дете и съответно новородено. В идеалния вариант следва да се виждаме веднъж седмично, но реалността налага по-разредени срещи, особено в сезона на настинки и грипове, когато да си сама с бебето вкъщи се вижда като ваканция.
Та, имах вече няколко срещи с майчинската ми група, отделно си комуникираме и в общ чат. По едно време обаче се зачудих имам ли наистина нужда от разговорите с тези госпожи? Знам, че се приема за полезно, за да не задълбаваш в бебешкото ежедневие, което е доста самотно занимание, от друга е хубаво да имаш с кого спокойно да си говориш на майчинско-детска тематика.
Но след първите ни събирания останах леко разколебана дали имам някаква истинска полза или повече се дразня. Така например не можех да подмина факта, че моето бебе беше първото разплакало се (в минутата, след като съм си поръчала кафето и той вече е ревнал), докато останалите спят тихо в количките си. След това дойдоха разговорите за харчене на маса пари за всевъзможни неща, които аз определям като излишни, както и за уговорките за ходене на какви ли не места – бебешко кино (кино за възрастни, но през деня с място за количка и по-тих звук), брънч, семинари за това и онова, разходки до доста отдалечени от дома места и т.н.
Имала съм и преди подобен опит с други копенхагенски майки, които сякаш виждат майчинството като време за тях самите да наваксат с новооткритите кафенета в града, шопинга и трошенето на пари за глупости.
Да не звучи все едно ги съдя, това си е техният избор, но аз рядко съм се припознавала в тези жени и трудно намирам език с тях.
Първо, защото и двете ми деца като бебета не са били толкова спокойни, че да се чудя къде да обикалям няколко часа, второ защото ми харесва да прекарвам време и у дома, особено когато имам новородено. То все пак има и нуждата от време вкъщи, от раздвижване и известно стимулиране в будните минути.
Пък и изпитвам известен стрес при мисълта, че ще реша да ида на дневно кино – занимание, отнемащо поне 3 часа, ако включа и пътя до мястото, а бебето ще ме ореве по средата на цялото занимание.
Да не говорим, че имам и някакви домашни задължения, особено когато вкъщи има и по-голямо дете, та пазаруване, почистване и някакво готвене все трябва да се случват.
Другото обаче, което сериозно ме дистанцираше от майчинската ми група е, че почти никоя от тях не споделя нищо за предизвикателствата, които изпитва с грижите за две деца. В един момент имах чувството, че съм единствената, която не спи добре вечер, а дните ѝ минават в напразни опити да приспи ревящото бебе.
Затова реших да хвърля първия камък и да раздвижа застоялите теми за къде ще ходим на брънч и кой (скъпо платен) семинар за масаж на бебето е по-добър.
Споделих в чата ни, че бебето ми е с колики и дали някоя има полезен съвет или опит да сподели. И оттам се раздвижиха нещата. Една по една останалите майки започнаха да споделят, че и тяхното бебе не спи добре в последно време, или пък че голямото дете е болно и трябва да си стои вкъщи, което създава истински домашен хаус, трета пък каза, че нейното новоредно вече не иска да се вози в количка, а само да бъде носено (в каквато фаза е и моят мил син…) и така в един момент се спука балона на перфектното майчинство.
Честно казано, почувствах се по-добре. Не защото и другите страдат, а защото когато си потънал в спиралата на безкрайни нощи и тежки дни с новороденото, започваш да си мислиш, че само ти срещаш подобни трудности.
Пък и нали това е първоначалната цел на групата – да си споделяме, за да си помагаме, понеже всички минаваме през горе-долу едни и същи фази в развитието на децата ни. А кафето и брънча в уютно заведение може да е само бонус.
Едно от нещата, на които майчинството ме е научило със сигурност, е че споделянето помага. Понякога изричайки на глас това, което ти е в главата и на сърцето, ти помага да осъзнаеш, че всъщност не е толкова страшно. А понякога отключва разговор с отсрещната страна и осъзнаваш, че не си сам във водовъртежа на емоциите си. Други майки изпитват същото и това наистина действа успокояващо и някак заземяващо.
Накрая дружно си казвате “и това ще мине” и някак ти олеква.
Да, трудно е намериш общ език с различни хора, особено когато са замесени различни културно-социални фактори, но никога не пречи да споделиш какво ти е на сърце, за да откриеш, че и другите изпитват същото. Оттам вече става по-лесно 🙂
Ако самите вие искате да споделите опит, мъка или съвет, чувствайте се свободни да ми пишете на vitamorenablog@gmail.com
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 