Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също. 

         Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща на двама от най-великите представители на европейското, а и на световното кино – Роми Шнайдер и Ален Делон. Но четейки за тяхната любов, за връзката, белязана от страст и от болка, не ни напуска чувството, че всичко това е било вчера. На тази среща и на израстването на двамата актьори е посветен новият роман от Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ – „Роми и пътят към Париж“ от Мишел Марли, която е известна на българските читатели с книгата „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, разказваща увлекателно за Коко Шанел и култовия аромат „Шанел №5“.        

Краят на 50-те години на миналия век. Западна Европа се е отърсила от ужасите на Втората световна война и върви мощно към икономически просперитет. А там, където има пари, има място и за културен разцвет.

Разцъфват нови течения, появяват се нови автори с нови идеи, изгряват нови звезди. И всички ги обединява еуфорията на непознатата допреди войната свобода на нравите и на духа. А Париж е станал еманация на тази свобода. Париж живее свой живот и не се съобразява с никого.

В един пролетен ден на 1958 г. в „метрополията на свободата“ каца почти незабележимо Роземари Магдалена Албах. Приела за псевдоним фамилията на майка си Шнайдер и съкратеното Роми, тя е само на деветнайсет години, но вече е звезда не само в своята родина Австрия, а и в почти цял свят. 

        За целия свят Роми Шнайдер е равнозначно на императрица Сиси. Но младото момиче вече ненавижда коронната си роля в сладникавия трисериен филм и мечтае за истинското, сериозното кино. Мечтае и за театър. Мечтае да покори Париж. В мечтите ѝ обаче изобщо не влиза красивият млад грубиян, който я посреща по задължение на летището и е определен да ѝ партнира от френска страна в новата ѝ роля. Но животът, както милион пъти, ѝ готви най-голямата изненада и най-голямата любов – Ален Делон.

      Роми е дъщеря на известни актьори, израснала при втори баща – милионер, гледана от гувернантка, възпитана в изтънчените обноски на издънка от заможна буржоазна фамилия. Снима се във филми от 14-годишна под зоркото око на майка си и животът и кариерата ѝ са предначертани до най-малкия детайл.

Ален е дете, отгледано в приемно семейство. Изучил е занаята на втория си баща – касапин, изключван е шест пъти от училище заради „подвизи“. Навлиза в гангстерски среди, участва в Индокитайската война като моряк в Националния флот, където е усвоил всичко друго, но не и добри обноски. Ала съдбата го е целунала с впечатляваща красота и талант и му проправя бляскав път през безпътния му живот.

       Двама млади, по-различни от които не може и да има. 

       Двама млади, които се свързват в безумна любов и сякаш искат да докажат, че противоположностите се привличат. Но дали тази връзка носи еднакво щастие и на двамата…

           Зад името Мишел Марли, авторката на „Роми и пътят към Париж“, се крие немската писателка Микаела Яри, дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарала голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – израснала в света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получила достъп до света на висшата мода, днес авторката чувства Франция като част от своя живот. 

            С този псевдоним авторката издава вече пет биографични романа за известни жени в изкуството, и петте стават бестселъри в Германия и извън пределите ѝ. Но книгата за Роми Шнайдер се оказва, както споделя авторката, най-трудната – нейните родители са били близки със семейството на голямата актриса и чести гости в дома им, което прави отговорността при създаването на образите изключително голяма. 

           С марката на издателство „Емас“ са излезли романите „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“ и „Мадам Пиаф и песента на любовта“.

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Реклама

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци…

Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството.

Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата те вкарват светкавично и без предупреждение в най-различни ситуации, в които трябва да реагираш бързо. Нямаш време да се допиташ, да помислиш, да направиш план. 

И често се случва да сбъркаш. Случва се те да паднат, да се ударят, да плачат, да са тъжни, разочаровани, ядосани, а ти дълго да обвиняваш себе си, че не си реагирал навреме, не си успял да предотвратиш ситуацията и сълзите им.

От друга страна обаче, са още по-тегавите моменти, когато стресът, умората, липсата на време за развлечения и сън ти идват в много, изнервяш се и се усещаш, че си много по-рязък, дори понякога несправедлив към иначе така обичаните от теб деца.

Идва края на деня, те спят в леглата си, а ти се разяждаш от чувство за вина и не спираш да се питаш какъв родител точно си?

Защо им повиши тон, защо им се скара, беше ли наистина нужно?

Обещаваш си горещо, че утре ще се справиш по-добре, че днес беше за последно да си изпуснеш нервите. Но дори и утре да мине по план, вдругиден или след седмица отново се намираш във водовъртежа на различни проблеми, битовизми, стрес, а това дете просто отказва да те слуша и си прави каквото си науми.

“Колко пъти да ти казвам едно и също!?”

“Защо не ме слушаш?!”

“Ще престанеш ли вече?!”

И още, и още…

Кръговратът на гняв-вина-обещания-мир-гняв-вина се завърта отново и ти все повече си мислиш, че май хич не си добър родител.

Не знам дали и при други е така, но аз често се тормозя, че не съм точно майката, която искам да бъда. Да съм по-търпелива, по-разбрана, по-тиха, по-философски настроена, да отделям повече време за игра, да се карам поне наполовина по-малко, да не правя от мухата слон. Понякога успявам, друг път не… но пък не спирам да се старая и да се самонаблюдавам. Искам да се видя отстрани, за да преценя по-добре поведението си и да се опитам да коригирам каквото където мога. 

Наскоро една позната – майка на две момичета, ми сподели, че мисли за трето дете. 

“Аз съм много добра майка, защо да не отгледам и трето”, каза тя и аз искрено се възхитих на думите ѝ. 

Бих искала да имам същата увереност да кажа “аз съм добра майка” така леко и убедено, както го направи тя. Но не мога. Защото все още знам, че имам много какво да подобря в отношението към децата ми. Все още се боря да запазвам добро и позитивно настроение, докато се опитвам да свърша всичките си задачи за деня и да се уверя, че вкъщи домочадието е нахранено, чисто, добре облечено и ако може – усмихнато.

В едно обаче съм убедена, че не бъркам – след като се е случило да се ядосам или да повиша тон, отделям време да обясня на дъщеря ми защо съм реагирала така. Назовавам чувствата с имената им – “да, бях ядосана, защото” и се старая тя да ме разбере. Признавам си пред нея, че не съм била права, ако случаят е такъв и се извинявам или пък ѝ казвам, че тя е сбъркала, което ме е ядосало, но съжалявам за повишения тон. 

Търся разбиране с нея и се старая тя да знае, че хората имаме различни чувства, които ни владеят и това не е толкова лошо.

Благодарна съм за всеки нов ден, който имам като родител, защото той ми дава още един шанс да се постарая повече, да създам хубави спомени на децата си и да не давам повод на съвестта да ме гризе вечер. Пък времето наистина може да бъде най-добрият ни приятел, стига да не живеем със съжаленията за грешките от вчера.

А дали съм добра майка или не, предполагам, че още много пъти занапред ще се попитам и само децата ми някой ден ще могат да дадат отговор.

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…