Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота.
Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка.
После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да избираш сам какво да правиш с времето си.
След това пък ти хрумва, че искаш второ и когато грижите покрай него започнат, не можеш да повярваш колко по-лесно ти е било с едно, макар и преди да не си го осъзнавала изобщо. Да не споменавам пък как се просълзяваш, сещайки се за годините преди децата и невероятният лукс да си правиш планове и да взимаш спонтанни решения.
Какво им е на хората с три или повече деца, нямам идея и май не искам да знам.
Истината е, че родителството ти показва как може да си едновременно изморен, тъжен, ядосан, стресиран и разтапящо се щастлив, но отнема мнооого време и няколко кризи, преди да се научиш да плуваш сред новите състояния на духа си. Но това е друга тема.
Сега съм подвластна на размисли как съм се справяла преди, когато имах само дъщеря ми и страдах от хронична умора и недостиг на сън, а сега, когато вече имам и малко бебе, се води ежедневна борба за елементарни неща, като всички вкъщи да са нахранени и чисти. Ако може и прахът да е избърсан и котката сресана, ще е чудесно, но да не слагам прекалено високи очаквания към човешките си способности.
Разбира се, с първото дете (почти) всички майки правят умилителни планове за майчинството си. Нещата стартират със заблудата, че това е свободно време, което следва да се посвети на нещо полезно, като курс по език, задочно обучение, развиване на хоби, дори стартиране на малък бизнес! После те удря жестоката реалност и в края на деня се опитваш да се сетиш какво толкова си правила, че се чувстваш така скапана.
С второто дете си доста по-наясно за липсата на свободна воля и време за къпане (то се изразява по-скоро в бързо подмиване, докато с наострени уши се ослушваш плаче ли бебето) и колкото да си мислиш, че си подготвен, реалността пак те плесва през лицето.
Създаването и отглеждането на човеци не е никак лесно, трябва да ви кажа…
Но пък е абсолютно несравнимо приключение
Може да имаш страхотни успехи в работата си, може да отглеждаш кучета, котки, канарчета или морски свине, може да имаш най-прекрасния двор с най-хубавите домати или най-китните саксии с цветя, може да си най-добрият геймър или най-популярният в инстаграм, но месомелачката на родителството те убива и възкресява едновременно. Но това, което изпитваш, гледайки как растат и откриват света отгледаните от теб човечета, е в друг спектър на чувствата.
И си казваш, че все пак всичко си заслужава. Дните и нощите се усещат безкрайни, но месеците летят, децата растат и с времето забелязваш, че ти става малко по-леко, малко по-спокойно, малко по-свободно.
В крайна сметка, и доброто и лошото са само периоди, които отминават, често дори се забравят. Полека лека се връщаш към правенето на планове, взимането на спонтанни решения, нощният сън без будене.
Нужно е само търпение (доста от него) и припомняне защо си започнал всичко от самото начало. Време за себе си пак ще имаш и вече ще го цениш много повече, а до тогава е по-добре да се опиташ да се пуснеш по течението, вместо да се бориш да свършиш повече неща за по-малко време. Все пак, ако сами не сме добри със себе си и не се пожалим, няма как друг да го направи вместо нас. И всичко ще бъде наред, даже и сега е, просто трябва да се погледне от правилната перпесктива 🙂
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 