Неудачницата (разказ)

     Автор: Петър Дончев

56-и километър.

     Автобусът гълташе километрите. Ема седеше до прозореца и гледаше километричните камъни. Изгаряше от нетърпение да пристигне час по-скоро в малкото крайморско градче. Имаше предчувствие, че там най-сетне ще ѝ се случи нещо различно от всичко досега. Изпрати децата на село при майка си, взе си годишната отпуска и ангажира стая в градчето. 

      Автобусът летеше по магистралата към морето, а мислите ѝ летяха назад, към последните седмици и месеци. Продължаваше да се среща с трите си приятелки всеки четвъртък след работа. Това беше близо двадесетгодишна традиция. Четирите бяха съученички от училище и още тогава бяха неразделни. Срещите им се превръщаха в празник за тях. Говореха за книги, филми, театър, опера, концерти, писатели и художници. Всяка споделяше какво е чула, чела или гледала през седмицата и го препоръчваше на останалите.

     Но през последните месеци нещата доста се промениха. Все повече говореха за секс и мъже, а Ема не участваше в тези разговори. Веднъж ги попита няма ли пак да си приказват както преди за изкуство, но ѝ отговориха, че след тридесет години темите им ще бъдат само за писатели, художници и композитори, а сега са във възрастта на любовта и е в реда на нещата да си говорят за секс и мъже. Приятелките наближаваха четиридесетте, всички бяха омъжени, имаха и деца.

     78-и километър.

     – Ти няма ли да разкажеш нещо? – попитаха я веднъж. – Мълчиш като риба. Или още си вярна на Тони…

     Антон беше съпругът ѝ, също техен съученик. Залюбиха се още в гимназията и щом завършиха се ожениха. Той беше единственият мъж в живота ѝ. Дори и с пръст не беше докосвала някой друг. А приятелките ѝ се хвалеха с похожденията си. Всяка имаше най-малко по един, двама, а понякога и по трима нови любовници всяка седмица. Разказваха си пикантни подробности, от които Ема се изчервяваше и навеждаше глава. А покрай ушите ѝ се вихреха дискусии за това дали размерът има значение.

     124-и километър.

      – Емилио, ще ти хване мухъл оная работа – каза веднъж едната, а друга допълни. – То май и паяжина ще завъдиш там.

     – Ами да, както Тони го няма вече две години и няма да се връща още една – захили се третата, – нищо чудно и паяци да ти се завъдят на….

     Дружен смях заглуши последната дума. 

     Тони беше заминал в дълга командировка в Южна Америка и много ѝ липсваше.

     – Да не мислиш, че той прощава на бразилките? Каквито са знойни… А ти си стой като първа будала. Не ти ли тежи вече въздържанието? Или си пееш песничката „Хей ръчички, хей ги две“? – питаха я приятелките ѝ, заливайки се от смях.

     А Ема се изчервяваше още повече и гузно навеждаше глава. Затова сега чакаше с нетърпение да пристигне на морето. Без да осъзнава това, искаше да докаже нещо и на себе си, и на приятелките си.

     Автобусът пристигна на свечеряване. Ема се настани в квартирата, взе освежителен душ, облече чисто бельо и хубава рокля и тръгна на нощен живот. Бързо откри нощно заведение и влезе в него. Седна на една маса и си поръча ликьор. Никога не беше дори близвала алкохол и сега още първата глътка я замая. Разгледа танцуващите на дансинга и премести погледа си към бара. На висок стол седеше млад мъж, вероятно около тридесет годишен, широкоплещест и здрав като бик. „Като младо биче е“, помисли си Ема и отпи отново. Само след минута Бичето седна без покана при нея и втренчено я загледа. 

     „Боже мили, той ме харесва! Чувате ли, приятелки, харесват ме!“ Добре, че беше седнала, защото краката ѝ омекнаха и ако беше права, сигурно щеше да падне.

     – Имаш ли квартира или да отидем на плажа? – попита той.

     – Защо ще ходим посред нощ на плажа?

     – За да те изчукам. Нали затова си дошла?

     „Той ли е ясновидец или на мене много ми личи?“ – помисли си тя.

     След няколко минути влязоха в стаята и той веднага започна да се съблича. Ема извади от чантичката си презерватив и му го подаде. Беше купила няколко от София преди да тръгне. Колко срам бра тогава! За презервативите се грижеше Тони и на нея ѝ беше за първи път. Избра една отдалечена аптека в краен квартал и дълго обикаля отвън, докато се убеди, че вътре няма други клиенти. Когато поиска презервативи, се задъха и се изчерви, като да вършеше престъпление.

     Ема посегна да загаси лампата, но Бичето я спря. Обичал да го прави на светло. Тя умираше от срам, че трябва да се съблича гола на светло. Накрая легна без да се съблича, вдигна роклята си върху главата и разтвори крака. Той я облада грубо и без никаква любовна игра и вместо удоволствие, тя изпита болка, но стискаше зъби. Слава Богу, че той свърши бързо. И едва тогава разбра, че не си е сложил презерватива.

     – Ама ти свърши в мене! – изохка тя.

     – Да. И какво?

     – Но не беше си сложил презерватива!

     – Не ги обичам тези гумички и никога не ги слагам.

     – Ами ако забременея?!

     – Това си е твой проблем. Не съм те карал да лягаш насила. 

     – Аз се казвам Ема – каза тя и откри главата си. – А ти как се казваш?

     – Няма значение. Защо питаш?

     – Няма ли да се запознаем?

     – Ха, ти много рано се сети да се запознаваш! Не, няма да се запознаваме. И без друго никога повече няма да се видим.

     – Как така… – почти проплака Ема.

     – Руснаците имат една поговорка. Ще ти я кажа на български, за да я разбереш по-добре: „Чукането не е повод за запознанство“.

     Той обу панталона и облече ризата си.

     – Поне ми кажи дали ме харесваш…

     – Какво значение има? За мене ти си само една бройка.

     – Каква бройка, какви ги говориш?

     – Бройка. Ще те запиша в дневника си под номер 74.

     – Какво значи 74?

     – Значи, че ти си седемдесет и четвъртата, която съм изчукал това лято.

     Ема онемя и инстинктивно прикри голотата си. Вече с ръка на дръжката на вратата той каза:

     -Но понеже съм добър човек, ще отговоря на въпроса ти. Не, не ми харесваш – и миг преди да излезе, добави. – Според мене ти си една неудачница.

     Едва когато остана сама, Ема осъзна напълно какво ѝ се беше случило и изтръпна от ужас. Ами ако наистина е забременяла?! А Тони го няма… Май ще ѝ се наложи да абортира, но изпитваше див ужас от болка.    

     Няколко седмици по-късно гинекологът приключи прегледа и каза:

     -Поздравления, Вие сте бременна, госпожо.

     Думите му бяха като шамар за Ема.

     -Това беше добрата новина. Но има и една лоша… – добави докторът и се позапъна. – Мисля, че трябва да отидете при специалист по кожни болести. Опасявам се, че някой Ви е лепнал една много неприятна венерическа болест.

Още от Петър Дончев:

A Ш А

По телефона

Пратерът и среднощната истроия на една разбита мечта

Сегедински гулаш

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

Реклама

Удоволствието партито да си има край

Наскоро дъщеря ни беше поканена на своеобразно пре-Хелоуин парти. Идеята беше всеки да си донесе тиква или две, които да превърнем в тематични за празника фенери и децата да се забавляват.

В поканата беше тактично подчертано, че събитието е от 9:30 до 11:45ч (за което пък мъжът ми попита ”Сутринта или вечерта?” и аз искрено се посмях). 

Сигурно ви е направило впечатление този не толкова типичен час за край – 15 минути преди 12ч. Замислих се върху това и веднага се сетих, че семейството домакини имат по-малко дете, което сигурно още спи на обяд, та искат да имат някакво време за подреждане на къщата, хапване и тогава сън. Но най-много ми хареса фактът, че в поканата беше изрично посочен край на събитието! Това изключително ми допада.

Ако трябва да съм честна, понякога цялото ми желание да организирам парти или събиране с повече приятели е знанието, че първо – всички ще закъснеят, и второ – ще останат прекалено дълго.

Изключително се напрягам, когато някой закъснява за уговорен час и почти никога не мога да оправдая подобна постъпка, освен ако човекът не ме е предупредил предварително и има уважителна причина.

Прекалено често обаче се е случвало приятели да закъснеят с повече от половин час, да предупредят за това в последния момент (когато вече е трябвало да са вкъщи), а обяснението, ако изобщо има такова, да е абсолютно неуважително (“кучето ни още спи и не искаме да го будим” засега държи първо място в класацията). И след това идва удължаване на престоя и аз отново се хващам леко напрегната, защото се чудя как да им подскажа, че вече е време да си тръгнат.

Защото за да си наистина добър и желан гост, трябва да можеш да спазваш някакви прилични граници на престой при домакините и най-вече винаги да знаеш кога е време да си тръгнеш. 

Затова особено много ми хареса идеята да упоменаваш кога ще е краят на партито още в поканата. Определено мисля да започна да го правя, както и може би да добавям уточнение, че е желателно гостите да спазват точност и с появата си.

За един от рождените дни на дъщеря ми се получи особено неприятната ситуация тя да е изключително развълнувана и в очакване на партито да започне, ние да сме подготвили всичко, а гостите да закъсняват… 

И да, в наше време редовно ползваме фейсбук за създаване на събитие, на което да поканим хората и там именно пише начало и час на партито, но често никой не поглежда особено старателно упоменатите часове, та явно е нужно да се натърти върху тях.

Разбира се, ние не само, че спазихме часовете на хелоуинското ни събиране, но даже си тръгнахме и малко по-рано, когато повечето други гости също се разотиваха. И за следващото организирано от мен събитие с гости, задължително ще приложа същата тактика.

Само дано не се стигне до пускане на Бон Джови с It’s My Life и Металика с Nothing Really Matters, които са запазената марка за края на всеки купон и които парчета не съм чувала от години насам (за щастие).

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

Как се осмисля, приема и преживява една трагедия?

Вчера беше неделя, любимият ми ден от седмицата. Имахме хубав ден, посветен на палачинки, пазаруване, домашна работа, игри с децата. Очаквах времето, в което малките ще са вече по леглата, че да се отпуснем с мъжа ми на дивана в хола и да си изберем хубав филм за гледане. Вечерта обаче не се разви така…

Да си търсиш работа не е особено весело занимание…

На 35 години съм, имам две деца, един съпруг, над 10 години работен опит, преминала съм през какви ли не периоди и съм се справяла с какви ли не изпитания, но все още ми става угнетено и криво, като получа отказ за работа… Онези проклети имейли, които много учтиво ти благодарят за проявения интерес към…

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Кожата на лицето и есеното слънце – как да се предпазим

Според проучване на над 2000 души, поръчано от KELO-COTE®, почти шест от десет души (59%) не са наясно, че различните типове кожа и някои цветове на косата (например червена), имат по-голяма вероятност за появата на келоидни белези, както и хора преминаващи през хормонални промени – тийнейджъри и бременни.

Анкетата показва, че 45% от хората не осъзнават, че трябва да защитават белега си от слънцето дори през есенно-зимния сезон, а  82% от не осъзнават, че белезите могат да бъдат лекувани до 2 години след първоначалното нараняване.

Изглежда, че има неяснота относно лечението на белези, като 35% избират алое вера, последвано от витамин Е (22%) и дори масло (5%). Всъщност, лечението със силикон е златен стандарт за лечение и подобряване на физиологичния и козметичния вид на хипертрофични и келоидни белези – нещо, за което са знаели само 7% от анкетираните.

Д-р Ник Уилсън Джоунс, детски пластичен и реконструктивен хирург в Уелският център за изгаряния и пластична хирургия, коментира:

 „Въпреки че общите познания на хората са нараснали драстично през последните години, това проучване показва, че съществува реална липса на разбиране за това как UV факторът и липсата на такъв предпазващ откритите белези може да влоши лечебния процес. Тъканта има слабо функциониращи меланоцити, естествената защита на тялото срещу UV лъчите, така че е много важно да предпазите белега от слънчевите лъчи.

Белезите могат да бъдат увеличени допълнително, ако са изложени на слънце по време на лечебния период и ако не са защитени, могат да станат по -големи, по -твърди и по -тъмни на цвят.“

KELO-COTE® създаде първия гел против белези с UV със защита от 30SPF, специално разработен да защитава нови и стари белези от утежняващото действие на слънцето, предотвратявайки индуцирането от слънцето зачервяване и хиперпигментация, като същевременно подобрява цялостния вид на белезите.

Формулата Kelo-Cote® също се свързва с повърхността на кожата, създавайки ултра тънък филм, който може да осигури лечение и защита за белези за 24 часа на ден. След като изсъхнат, слънцезащитният крем и гримът могат да се нанасят върху зоната за третиране. 

Независимо дали белегът е в резултат от хирургичен шев след операция или естествено заздравяване на нараняване, той трябва да бъде защитен от слънцето по време на целия му процес на възстановяване.

Наранената тъкан е много по-податлива на слънчевите лъчи от обикновената кожа и трябва да бъде защитена от излагане на ултравиолетови лъчи, докато розовият/червеният цвят изчезне, което може да отнеме до 18-24 месеца при някои хора. Загубата на вода и производството на колаген след операция или нараняване са по – големи от нормалното и могат да доведат до прекомерни белези. 

Силиконовото лечение на белези, за което не сте знаели, че съществува

Силиконът е основната съставка в много продукти за локално лечение на белези и се използва повече от 30 години за профилактика и лечение на белези от пластични хирурзи и други здравни специалисти за лечение на необичайни белези като хипертрофични и келоидни белези. Единственото лечение на белези със слънцезащитен фактор на Kelo-Cote® , можете да закупите свободно в аптеките в страната. 

СПЕЧЕЛЕТЕ БЕЗПЛАТНА ОПАКОВКА НА KELO-COTE

Даваме възможност да се включете се в играта на Kelo-Cote® и да спечелите опаковка на Кело Кот, гел против белези. Играта е активна до 4-ти октомври 2021г. и се провежда в Инстаграм акаунта на Кело Кот – @kelocote_bg. Условията на играта, можете да намерите тук: https://www.kelo-cote.game.globalaesthetics.net/

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Време за четене: Роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис

 В тематичната си Колекция „Музи“ издателство „Емас“ ни поднасят роман за любовта на най-великата оперна дива на всички времена Мария Калас и несметно богатия Аристотел Онасис – една от най-емблематичните двойки на 20-и век. Авторката Мишел Марли убедително вдъхва живот на Мария и Аристотел и на техните дръзки и трагични взаимоотношения и ни пренася в…

Вита Морена – мама за втори път

В последно време отново бях утихнала и Вита Морена пустееше без нови материали, за което обаче има причина и най-сетне имам време да я споделя.

В края на септември родих второто си дете – този път момченце.

Малкият реши да се появи седем дена преди термин, но не мога да кажа, че ме изненада. Даже точно в деня, когато раждането започна, аз чувствах невероятен прилив на енергия и бях стремглаво устремена към свършване на всички задачи, които исках да бъдат решени, преди бебе 2 да се появи. 

Та, във въпросният ден – една слънчева сряда, учих по датски и писах домашни (че нали записах отново курс, с надеждата, че ще успея да го завърша преди раждането, но уви), после опаковах пратки, закарх ги до мола, оттам ги изпратих, на свой ред прибрах ред други, пазарувах, сготвих, чистих банята и я пренаредих из основи, че да побера станцията за смяна на бебешко дупе, както и останалите козметики на мен, дъщеря ми и мъжа ми, и когато беше станало време да посрещна малката от градина (15:45), бях изключително доволна, че съм свършила всичко, което искам. 

С напредването на вечерта обаче започнах да чувствам контракции, на които реших да не обръщам много внимание. Втората ми бременност, за която скоро ще пиша по-подробно, протече изключително различно от първата и се характеризираше с доста Бракстън Хикс контракции, които в последния месец зачестиха. Та, затова и в този ден реших да не се вглъбявам толкова в подобните на менструални болки, но все пак си погледнах чантата за болницата дали има всичко, което трябва и се изкъпах (с косата), за да съм максимално готова, ако пък току виж нещо се случи.

Най-близката ми и добра приятелка беше прогнозирала раждане на точната дата, на която то наистина се случи, но пък дори тя самата не си вярваше, че може да познае. 

Денят ми вече вървеше към приключване, даже вече приспивах дъщеря ми, когато започнах да се замислям малко повече върху болките, които сякаш започваха да зачестяват.

Имайки опита от първо изключително бързо раждане (контракциите започнаха в полунощ, в 8:30-9 сутринта ме приеха в болницата, изпълнени с недоверие, че наистина ще раждам, после установиха 10см разкритие и в 10:20 дъщеря ми беше вече родена), реших, че ще стоя на дивана вкъщи докато мога, ще дишам равномерно и дълбоко и ще чакам контракциите да ми подскажат накъде вървят нещата.

Е, към 22ч вече бяхме сигурни, че бебето ще се появи скоро. Мъжът ми старателно засичаше интервали и продължителност, запишваше даже в един тефтер, а аз се стараех да минавам през болката колкото мога по-спокойно. 

За да не става историята прекалено дълга, ще нахвърлям основните акценти, а те са следните:

В полунощ звъннахме на акушерския център в болницата, в която щях да раждам, да споделим какво се случва и да питаме за съвет. Те казаха да се насоча към тях, когато контракциите са през 3-4 мин, но пък с оглед на предишното ми бързо раждане, да не се свеня да звъня или да отида по-рано, ако усетя, че нещата се забързват.

Към 1ч през нощта усетих, че ми е време да си викна такси и да се насочвам към родилното. Както бяха на неравни интервали от по 6-7 или 10 мин, така изведнъж контракциите станаха постоянни, а в 1, когато таксито вече беше на път към мен, водите ми изтекоха. За щастие, не бяха зелени както предния път. 

Мъжът ми трябваше да остане вкъщи, където спеше 3-годишната ни дъщеря. Решихме, че така ще е най-добре, защото няма как посред нощ да звъним на приятелски семейства, за да им пращаме детето или пък да молим някой да идва вкъщи и малката да се стресира сутринта, виждайки чужди хора, а не мама и тати. Не можеше и дума да става да я водим с нас в болницата, а и за мен най-важно беше да попадна под грижите на акушерките. Пък ако бебето реши да изчака до сутринта, когато градината отваря и таткото може да остави голямата и после да дойде до болницата, би било чудесно.

Но бебето имаше съвсем други намерения. И така, аз с доста сериозни болки, но пък спартански пазеща мълчание, се озовавам на най-застреляния таксиметров шофьор в Копенхаген. Въпреки че му казахме много точно къде в болницата трябва да ме закара (тя е доста голяма, но пък много добре обозначена кое отделение на къде е и т.н.), той решава, че ще ме остави на централцния болничен вход, който по това време на денонощието е затворен. 

На пояснението от моя страна, че трябва да ида до родилното, той отговаря, че не знае къде е. Успявам да му кажа да ме закара поне до спешния център, който се намира от другата страна на болничната сграда, където пък господин шофьорът ми заявява ”Ще трябва да спра на паркинга, защото пред спешния вход е позволено паркиране само за линейки”.

Аз вече нямам никаква възможност да се обяснявам, че да му кресна как цивилни коли имат право на една минута престой, колкото да разтоварят/натоварят болния и усещайки колко постоянни са болките, решавам, че ще извървя тия 50-60 метра от паркинга до спешното сама. 

Трябва да направя едно уточнение – в Дания линейка се изпраща за наистина спешен или важен случай. Тоест, ако човек може да се закара по един или друг начин до болницата, това е добре дошло, освен ако операторите на спешния телефон не преценят, че състоянието му изисква линейка или той сам не помоли за такава. Та, масово раждащите жени (отново уточнявам – говорим за стандартни случаи, без регистрирани проблеми или услоцнения) ги карат до родилното с лични автомобили или с такси, а има и такива, които на колело отиват.

И така, аз успявам да стигна спешното, където криво-ляво ми намериха и пътя до родилното. Там ме поеха две изключително готини и забележително млади акушерки (лекари се появяват само, ако положенето се е влошило, стандартна практика е ражданията да се водят от акушерки – една главна и една помощник, която най-често е и специализант).

В 1:30 най-сетне легнах на родилното легло, в 1:40 измериха пълно разкритие и въпреки че аз преглъщаща болката, споделих ни в клин, ни в ръкав, че не съм готова да раждам, в 1:58 синът ми беше на бял свят. 

След като се убедих, че всичко му е наред и не е синкав, както ми се струваше в началото, дойде време за много големите гушки кожа в кожа, а после останалите подробности, като измерване на бебето, възстановяване на майката, откарване в самостоятелна стая, където двамата с него да се гушкаме още много, както и да поспим малко. 

Не можех да повярвам, че това толкова малко създание е поверено на мен! Та той беше по-дребен от куклите-бебета на сестра си. Беше и на ръба да бъде категоризиран за недоносен, поради ниските си килограми – 2680гр, но на фона на първото ми дете, родено два дена преди термин 2800гр, акушерките заключиха, че ние просто правим малки бебета 🙂 

Първоначално мислех да остана в болницата за 1-2 дена, за да ми помогнат с кърменето и т.н. (с дъщеря ми то изобщо не се получи), но после реших, че ще ми е много по-комфортно вкъщи. Да, в Дания могат да те изпишат същия ден, в който си родила, ако всичко е минало както трябва. И с дъщеря ми направихме така – прибрахме се няколко часа след раждането, сега решихме да повторим.

Е, домашната ни радост трая кратко, когато два дена по-късно се наложи да ме хоспитализират с бебето, поради силна жълтеница. Той трябваше да мине лечение със специални лампи, а аз да съм до него, което пък беше единственото, което желаех. 

Този път кърменето тръгна много добре и за първи път усетих това чувство на тиха радост, щастие и пълно блаженство, за което другите кърмещи жени разказват.

Именно благодарение и на активното кърмене + светлинното лечение, успяхме да преборим жълтеницата за няма и три дена и да се приберем отново вкъщи, където вече липсвах на абсолютно всички. 

В деня, когато се прибрахме от болницата с излекувана жълтеница

Все още се опознавам с малкия прекрасен човек, който гордо мога да кажа, че сътворих и че съм му майка, затова и времето вкъщи с него ми е толкова ценно.

Не мога обаче да не споделя колко по-различно е всичко сега, в сравнение с преди. Колко по-уверена, спокойна и щастлива се чувствам. Разбира се, той е много по-различно бебе (поне засега) от сестра си, но и аз съм различен човек от преди три години, когато тя се роди. Майчинството ме промени и научи на много, но не си правя илюзии, че знам всичко и съм безстрашна. Наясно съм, че ще има още много ситуации, които ще ме хващат неподготвена, още много пъти ще се чудя правилното решение ли съм взела, добре ли си гледам децата или бъркам някъде нещо, но пък кой ли родител не минава през това?

Скоро ще споделя още от новия ми живот на майка на две, че така или иначе този материал стана прекалено дълъг.

Благодаря, ако сте го изчели до тук 🙂
И всеки, който иска да сподели своята родителска история, нека се чувства свободен да ми пише на имейла на сайта – vitamorenablog@gmail.com

Хайде на балет! „Вълшебството на Пепеляшка“ – детски балетен спектакъл ви очаква

             Чрез класическия балет и разкошната музика на П. И. Чайковски, малките балерини от балетно студио „Пирует“ и балетно студио „Красимира Колдамова“, разказват за силата на майчината обич, приятелството и вярата в доброто. Изключително цветен и забавен, спектакълът пренася малките зрители в приказния свят на Пепеляшка и нейната майка, чиито дух се превъплъщава в добрата фея.…

Мащабно почистване на плаж Камчия, благодарение на фестивала Ritual Gatherings

Един от най-красивите плажове на северното Черноморие често страда от замърсяване след зимата и преди началото на летния сезон. На 11 юни, от 10 до 14 часа организаторите на фестивала Ritual Gatherings събират доброволци за почистването му. Те си партнират с Община Аврен, която ще осигури извозване на събрания боклук, чували и ръкавици. Целта на…

„Отгледано с грижа в България“ или как се насърчава родната продукция

И тази пролет екипът на МЕТРО България лично се включи във вече традиционното засаждане на изчезващия сорт български домати „Розова магия“ в с. Първомай, област Петрич. За шеста поредна година компанията се фокусира върху съхранението на автентичните български вкусове и подкрепя родните фермери в рамките на програмата „Отгледано с грижа в България“.  Инициативата обхваща локални…

Кралят на скандинавския трилър Ю Несбьо безкомпромисно изследва тъмните ъгли на човешката душа в „Ревност и други истории“ 

Излизането на нова книга от норвежката крими суперзвезда Ю Несбьо винаги е събитие. А това лято читателите имат възможност да срещнат „бащата“ на инспектор Хари Хуле в ново амплоа с първия му сборник разкази – „Ревност и други истории“, издаван от „Емас“ в безупречния превод на Ева Кънева. В този впечатляващ сборник Несбьо е събрал…

Как да започнем с финансовото ограмотяване на децата

Напоследък все повече се говори за обучение по финансова грамотност и предприемачество за деца, а родителите си задават въпроса: “Необходимо ли е и с какво е полезно на детето ми?”. В училище не се говори достатъчно подробно за това как да управляваме парите си, вместо те нас. Затова екип от педагози и психолози, заедно със…

Време за по-различно четене: Български шевици от русенски регион

Над 300 български шевици, събрани в луксозно двуезично издание, което съхранява духа и традициите и се превръща в мост към следващите поколения! “Шевицата е молитва и благослов” В страна с богато минало, каквато е България, фолклорът е онзи даровит майстор, който събира нишките на времето и разказва истории. Веднъж избира да говори с песен, друг…