Дъщеря ми е вече на 3 години и половина, и аз почти свикнах (но още успявам да се изненадам), когато тя е единственото дете сред останалите, правеща нещо различно. Разбира се, повечето пъти е нещо забранено или опасно – катерене прекалено високо, бързо отдалечаване от погледа ми, събиране на откровени боклуци от земята, опити за сприятеляване с преминаващи кучета и т.н.
Никак не искам и аз да бъда единствената майка, която вика по детето си, но трябва да си призная, че ми се случва. Викането се налага основно, защото тя вече се е отдалечила прекалено далеч, за да ме чуе, ако говоря нормално, както и защото нервите са ми кипнали или страхът, че ей сега ще се пребие, взима връх над желанието ми да бъда уравновесена и спокойна като датчанките наоколо.
Още от бебе, дъщеря ми търсеше вечното движение, смяна на обстановка и разнообразие.
Изискваше да ѝ ги осигуряваме чрез категоричния ѝ отказ да стои на едно място в стол или количка (никога не успях да я заблудя, че количката ѝ се движи, докато реално я побутвам напред-назад с една ръка, седнала на пейка).
С тъга, а понякога и сълзи на очите, гледах към другите майки, които се срещаха за по кафе и торта, брънч или дори йога, а бебетата им си стояха спокойни наоколо, дъвчейки крайчеца на дрехата си или парче хляб, докато аз трябваше да навъртам километри разходки, защото моята щерка надаваше недоволни вопли, ако се застоим на едно място.
Заведенията пък ѝ бяха интересни точно 15 минути, след изтичането на които тя искаше да бъде пусната да изследва околната среда чрез пълзене и ядене на всичко, изпречило се на пътя ѝ.
И не си мислете, че не съм се опитала да я приуча да стои на едно място, като съм използвала всякакви налични трикове, освен даването на телефон/таблет. Колкото и да ми е било тежко, твърдото ми разбиране, че бебета и деца под 4 години не трябва да бъдат забавлявани с подобни устройства за повече от 10 минути, винаги взимаше връх.
С израстването на малката обаче положението ставаше по-лесно, защото тя вече разбираше повече и можеше да се заиграва с различни неща. Но пък любознателната ѝ и дива натура растяха заедно с нея, затова и покоят ми като родител беше далеч от необезпокояван.
Никога не трябва да я изпускам от очи на площадката, нито пък да ѝ вярвам, че ще си спази обещанието да не се опитва да се спусне по супер високата и тотално неподходяща за възрастта ѝ пързалка.
По-скоро се стараех да ѝ помагам да си изпълни подвизите без да се самонарани.
На фона на цялата ѝ диващина, малката държи да бъде облечена като “принцеса”, затова тя е момичето с искряща рокля на пайети и вече развалени опашки тип Пипи на главата, която се катери там, където не трябва и заплашително дава вид, че ще падне и пребие всеки момент.
Учителите в детската градина също като мен вече са ѝ свикнали и са се примирили, че след като няма как да я спрат, поне да ѝ помогнат в начинанието.
Сега в разгара на лятото често ходим на плаж (кварталът ми в Копенхаген е реално издигнат върху морето и навсякъде около нас са канали с морска вода, в която можеш да се къпеш, а като цяло датската столица е богата на градски плажове). Това вече сменя страха ми от пребиване на алармираща опасност от падане във водата.
Разбира се, миналото лято дъщеря ми успя да падне в единия морски басейн, но за щастие мястото беше плитко и без течение, та успях ловко да я уловя за ръката и извадя от водата (докато вече един от плажуващите на близо татковци демонстративно се беше хвърлил във водата да я спасява).
Тази година – вече на 3 и половина, дъщеря ми се интересува не само от водата, но и от пясъка.
Без значение колко готин бански ще ѝ купя, с какви Елзи, Ани и лъщящи елементи ще бъде украсен, тя го възприема като дреха, с която да стигне до плажа/басейна и там бързо да се съблече и да остане по “гола гъз”, както сама обича да казва. След това хуква през глава, хавлии и хора, за да си намери удобно място, където да се хвърли по корем и да почне с такова удоволствие да се въргаля в пясъка, че чак леко ѝ завиждаш за радостта, която изпитва.
На моменти даже ми напомня на 3-годишен лабрадор, който се радва на плажа и морето точно така – като се мокри във водата, колкото да му стане приятно настръхнало и после да се овъргаля целия в топлия пясък, за да ръси песъчинки минимум до утре.
Гледайки към щастливото ми опесъчено дете, вече изровило си дупка в пясъка, но продължаващо да се премята и търкаля, се замислих, че на целия плаж и сред всички останали деца на всякаква възраст не виждам нито едно друго, което да е голо и въргалящо се между хавлиите на хората…
За мое леко успокоение поне сме в Дания, където толерантността към подобни детски прояви е невероятно висока.
Пък и се замислих, че не искам да попарвам радостта и удоволствието ѝ, за да си спомня един ден как майка ѝ ѝ се е карала, че си играе в пясъка гола.
Може би ще си спомня как майка ѝ я е карала, изключително против волята ѝ, да си облече жилетката за влизане във водата, която ще я предпази от потъване, но съм по-склонна да приема този спомен, защото какво би могло да е обвинението след това – “ти искаше на всяка цена да ме предпазиш от удавяне”!?
Наясно съм, че не съм единствен родител на палаво хлапе, но определено ми се иска един ден да разбера и какво е да си майка на послушно, играещо си тихо на едно място дете (каквато аз самата съм била).
А вашите родителско-детски истории или съвети можете да ми споделите на Vitamorenablog@gmail.com 🙂
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 