Наскоро попаднах на дискусия в Туитър какво правело една жена “лелка”. Разбира се, диспутът беше започнат с обидна цел от някакъв редови глупак, но пък няколко от дамските акаунти се бяха включили и превърнали дискусията в манифест на свободната воля и стремежът към удобство в този така или иначе труден живот.
Някои от отличителните белези на лелинството бяха отказът да носиш постоянно високи токчета, къси поли или сутиен.
Замислих се колко много неща от 20те си години съм променила и колко добре се чувствам. Ако това ме превръща в “лелка” по нечий изкривени разбирания, нямам нищо против.
Пък и ми става малко неудобно, като се сетя как съм се кривяла ежедневно на високите си токчета, как съм носила абсолютно ужасните прашки (да, т.нар. бельо) и как съм си въобразявала, че задължително трябва да съм със сутиен (с подплънки), иначе няма да изглеждам добре.
После се замислих, че не беше особено лесно да износиш пубертета си през 00те, когато MTV беше в пика си, а интернет още не беше щурмувал домовете, а се плащаше почасово в малки гаражчета, за да чатиш в мирката и да си направиш абв поща.
Тогава не разбирах, че Мадона, Спайс Гърлс, а по-късно и Дженифър Лопес изглеждат наистина страхотно в клиповете си, но като се опитвам да им подражавам в ежедневния живот, не постигам бляскава, а по-скоро неадекватна визия. Отделно трябва да отбележа, че и самата мода на онова време беше прекалено аморфна, особено когато си набавяш дрехите основно от пазарите със сергии, така популярни в периода.
Значение имаше и факта, че при избора си на дрехи и личен стил ми беше дадена почти абсолютна свобода. Това от една страна е похвално от страна на родителите ми, от друга смея да кажа, че аз не бих била чак толкова неангажирана с модните решения на дъщеря ми. Не за друго, а защото в ранните си години на тийнейджърство се чувствах доста объркана какво точно да избера, как да съчетая и т.н, и след като нямаше към кого да се допитам, гледах клиповете по МТВ и ММТВ (българският вариант, който беше доста добър) и се опитвах да копирам видяното.
Вътрешно усещах, че не ми се получава толкова добре и леко страдах, че не изглеждам красива и модерна, както ми се иска, но преглъщах и си повтарях, че имам уникален, неподражаем стил, отличаващ ме като ексцентрична и артистична личност.
Постепенно обаче хормоните затихнаха, а модният ми усет се освежи и нормализира, докато не навлязох в 30те и не проумях най-сетне, че ако нещо по теб не ти е удобно, със сигурност не изглежда добре.
Като начало изхвърлих прашките от гардероба си. Ако в 7и клас те бяха скритият ми бунт срещу скучните гащи, които ми купуваха, както и извор на самочувствие, че вече и аз съм пораснала, то сега ги намирам за изключително неудобни и тъпи. Отделно осъзнах, че не са секси, както преди 10-15 години бяхме убедени аз и всичките ми приятелки.
След това постепенно отказ и високите токчета или поне ги оставих за ходене само в офиса или на специални поводи, когато наистина си заслужава да ги обуеш.
Най-сетне приех и харесах краката си, като си избих от главата глупостите, че само високият ток може да направи крака да изглежда елегантен. Да, чифт красиви стилетос определено помагат, но няма нищо елегантно да се кълчиш по разбите български улици, за да стигнеш спирката на трамвая.
Откакто заживях в Дания пък, преоткрих маратонките и най-вече какво невероятно разнообразие от тях се предлага и колко успешно може да ги съчетаваш с на практика всичко.
Относно късите поли и рокли, там също претърпях модна метаморфоза, като започнах много по-добре да си давам сметка с каква дължина се чувствам наистина комфортно и с каква не.
Същото важи и за сутиените – отърсих се от комплексите за малки гърди и се съсредоточих върху какво ми е удобно и приятно. Спортните сутиени, както и такива без банели или дебели подплънки заеха почетното място.
Мога да обобщя всичко дотук с простичкото обяснение, че ако стремежът към удобство и комфорт те превръща в леля, то нямам нищо против.
Ако “каките” са геройски крачещите на 12см ток девойки с начервени устни, които едва дишат заради стегнатия сутиен и си мислят единствено как да дръпнат незабелязано полата си надолу, че да не се види дупето им, “изяло” прашките, то нека бъда лелята.
Това е сред най-хубавите страни на напредващите години – все по-добре започваш да разбираш себе си и да уважаваш желанията си. И от това по-хубаво няма.
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 