Не искам да мрънкам, но държа да споделя, че много се изморих от тази зима… Също така за 4те ми години в Дания, никога не ми е било толкова студено, както през изминалите месеци. Задължително излизам от вкъщи със скиорски космонавт, плетена шапка, дебели ръкавици и зимни обувки – много по-сериозно екипирана отколкото преди, но лицето ми замръзва, а очите ми сълзят от студения вятър… не съм усещала кожата си толкова повяхнала, както през тази зима.
И разбира се, снегът не падна на Коледа, а през януари и още повече през февруари. В последните седмици морето и езерата на Копенхаген замръзнаха до толкова, че хората решиха да карат кънки на лед, въпреки изричните предупреждения на общината, че не е безопасно и ледът не е чак толкова дебел и устойчив (да не говорим какви безумни тълпи се събират на едно място, тотално рисково в условията на върлуващия ковид с всичките му мутации).
Мъжът ми смело и ежедневно се къпе в ледената вода, но аз още не мога да се реша на подобен подвиг, колкото и да е полезно за здравето и имунната система.
Тази зима я усетих особено тежка и поради факта, че още сме в т.нар. “извънредно положение” или иначе казано – нищо никъде не работи, освен супермаркетите, аптеките и някои ресторанти, пекарни и кафенета, но само да си вземеш храна за вкъщи.
Това положение го прави малко по-трудно за семействата с деца, защото навън е прекалено студено и мрачно за повече от час разходка, което налага основно стоене вкъщи и елате да видите как всяка вечер домът ни е обърнат с краката нагоре.
Най-хубавото на зимата обаче е, че рано или късно свършва. Чувството да се събудиш сутрин и да видиш, че навън се развиделява, е невероятно освежаващо! Както и когато осъзнаеш, че вече не тръгваш за работа в абсолютната тъмница, а зората е пукнала.
Същото е и следобед, когато в 15:30 е още светло. В теб се надига топлото и вълнуващо чувство, че всичко ще бъде наред. Всичко ще се нареди както трябва и надежда има, защото пролетта скоро ще е тук. Даже вятърът носи обещанието за промяна. Колкото и студено и свирепо да духа, усещаш нотката на свежест, на пролет, на ново начало.
Зимата има своето очарование – уютът, топлината, празниците, събирането на близките още по-близо един до друг, трепкането на звездите и “белите” нощи, озарени от натрупалия сняг. Но всичко, продължило прекалено дълго, става отегчително, а промяната носи живот.
Човек има нужда от разнообразие, от смяна, от нещо ново, което да възпламени отново енергията, мечтите и желанията му.
Така и аз сега събирам сетни сили да не унивам пред последните напъни на зимата да напомни на себе си. Скоро ще е отново пролет, отново ще задуха пролетният вятър, за да отвее последните снегове и изсъхнали съчки, и да позволи на веселите кокичета да покажат глави над земята. След тях и лалета, минзухари, напъпили дръвчета и свежа, зелена трева.
Хубаво ми става, като си помисля, че още една зима отмина и още едно лято се задава. За да изживеем нови емоции, нови радости, може би и тъги, нови преживявания и да натрупаме нови спомени. Нищо по-хубаво от това.
Vita Morena 