Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър.
Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”…
Не знам дали други родители са се сблъсквали със същото, но в последните 3 седмици нивото на крясъци, истерия и рев вкъщи толкова се е покачило, че очаквам съседите да викнат социалните.
Чудя се на какво се дължи цялото това неприятно приключение и стигнах до няколко извода.
Първо дъщеря ми страшно се изморява в градината. Тя вече спря да спи следобед, което ѝ изчерпва силите, особено когато има толкова много игра, впечатления и емоции.
Второ, както доскоро беше най-голямата в групата си, сега тя се оказа най-малката. Останалите деца са между 3 и 6 години, което е огроооомна разлика. Понякога игрите на големите са по-груби или пък те нямат особено желание да се занимават с “бебетата” като дъщеря ми.
Третото, което според мен е голям фактор, е избиването на стрес от градината вкъщи. Или иначе казано – там има доста правила, на чието спазване се държи (като това, че всеки има конкретно място, на което стои, ходи се в редица по двама хванати за ръка, не могат да се катерят по парапетите на прозорците и т.н.), съответно подозрението ми е, че когато малката се прибере вкъщи, изкарва цялото си натрупано недоволство върху нас. Както и се опитва още по-яростно да налага волята и желанията си.
Четвърто и доста вероятно – просто периодът е такъв…
На английски съществува израза the terrible 2 И той маркира периода, в който чувствата особено силно бушуват в душите на милите ни деца, както и започва осъзнаването на собствената сила и възможности, желанието да се наложиш и изобщо да го кажа накратко – следбебешки пубертет!
Само хора, отглеждали деца в такава възраст, могат да разберат ужасът на непрестанните истерии (аз така превеждам tantrums) и губенето на търпение в един момент.
Съветите на специалистите са различни – говорете с децата си за емоциите, назовавайте ги с правилните им имена, дишайте дълбоко, това е период и ще отмине и всичко звучи много добре, но е адски трудно да го прилагаш постоянно.
Нервите ти също не са от желязо и аз лично понякога просто не успявам да се овладея и крещя… крещя на детето си, след което се чувствам като най-лошия човек на света, най-кофти майката и сълзите хич не помагат.
Постепенно обаче започнах да овладявам себе си и положението. Водещо мото ми стана “избирай си битките” и реших да му отпусна края за някои неща.
Не иска да си слага ръкавици и шапка? Окей, нека я брули вятъра, така или иначе скоро ще я прибирам вкъщи. Обула си е ботушите на обратно и не иска да ѝ ги сменя? Нека остане така и се препъва с тях, щом не желае да ѝ помогна.
Иска да изяде нещо от земята и то ПРЕД МЕН, когато ѝ казвам с усещащо се кресчендо в гласа ми “НЕ!!”? Е, тук вече не успявам да се овладея и като видя нещото влизащо в устата ѝ, става скандал.
Иначе специално за ботушите в един от дните си навлякох такава беля на главата, че чак съжалих. Точно бях взела дъщеря ми от градина и я слагам в количката, за да идем до магазина и да ѝ взема редовното парченце шоколад “Киндер” (следобедно време малко шоколад върши чудеса, след като тя е гладна, изморена и в ужасно настроение, а има още няколко часа да изкара до времето си за лягане. И не, не ѝ разваля апетита, даже го изостря още повече).
Та, слагам я в количката и решавам да ѝ сменя грешно обутите ботуши. Защо ми е да го правя?! Никой не знае, но успях така жестоко да я ядосам и разрева, че съжалих стократно.
Шоколадът също не помогна, в магазина дъщеря ми вече врещеше с цяло гърло, а от носа ѝ течаха разкошни зелени сополи, които тя не ми даваше за нищо на света да избърша.
Това обаче не е първият път, когато малката ми спретва подобно зло шоу пред публика и аз като един добре гърмян заек, даже не трепвам. Излизам от магазина с нея и шоколада ѝ и докато стигнем до близката площадка с люлки, не се чува ни гък, ни стон. Малката е спокойна – уморена, но тиха. В очите ѝ предупредително бляскат пламъчетата да внимавам с действията си, но аз си знам урока, люшкам люлката и си мисля за времето, когато този ден ще е далечен спомен.
Разбира се, всичко е период, всичко отминава – и хубавото, и лошото.
Някак успокояващо ми действа, когато други родители споделят, че и те са преминавали или в момента са в такъв период и срещат същите трудности. Дава ми тихото успокоение, че не сме специални, а нормални.
Нормалността не е никак лошо нещо. Не следва да се бърка с посредствеността. Нормалното те успокоява, че не си изпаднал от въртележката на света, а се въртиш заедно с него и всички останали.
Ако има родители, четящи тези редове, които искат да споделят своя опит или болка, могат да го направят на vitamorenablog@gmail.com
Ще отговоря на всички 🙂
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 