The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър.

Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”…

Не знам дали други родители са се сблъсквали със същото, но в последните 3 седмици нивото на крясъци, истерия и рев вкъщи толкова се е покачило, че очаквам съседите да викнат социалните.

Чудя се на какво се дължи цялото това неприятно приключение и стигнах до няколко извода.

Първо дъщеря ми страшно се изморява в градината. Тя вече спря да спи следобед, което ѝ изчерпва силите, особено когато има толкова много игра, впечатления и емоции.

Второ, както доскоро беше най-голямата в групата си, сега тя се оказа най-малката. Останалите деца са между 3 и 6 години, което е огроооомна разлика. Понякога игрите на големите са по-груби или пък те нямат особено желание да се занимават с “бебетата” като дъщеря ми.

Третото, което според мен е голям фактор, е избиването на стрес от градината вкъщи. Или иначе казано – там има доста правила, на чието спазване се държи (като това, че всеки има конкретно място, на което стои, ходи се в редица по двама хванати за ръка, не могат да се катерят по парапетите на прозорците и т.н.), съответно подозрението ми е, че когато малката се прибере вкъщи, изкарва цялото си натрупано недоволство върху нас. Както и се опитва още по-яростно да налага волята и желанията си.

Четвърто и доста вероятно – просто периодът е такъв…

На английски съществува израза the terrible 2 И той маркира периода, в който чувствата особено силно бушуват в душите на милите ни деца, както и започва осъзнаването на собствената сила и възможности, желанието да се наложиш и изобщо да го кажа накратко – следбебешки пубертет!

Само хора, отглеждали деца в такава възраст, могат да разберат ужасът на непрестанните истерии (аз така превеждам tantrums) и губенето на търпение в един момент. 

Съветите на специалистите са различни – говорете с децата си за емоциите, назовавайте ги с правилните им имена, дишайте дълбоко, това е период и ще отмине и всичко звучи много добре, но е адски трудно да го прилагаш постоянно.

Нервите ти също не са от желязо и аз лично понякога просто не успявам да се овладея и крещя… крещя на детето си, след което се чувствам като най-лошия човек на света, най-кофти майката и сълзите хич не помагат.

Постепенно обаче започнах да овладявам себе си и положението. Водещо мото ми стана “избирай си битките” и реших да му отпусна края за някои неща.

Не иска да си слага ръкавици и шапка? Окей, нека я брули вятъра, така или иначе скоро ще я прибирам вкъщи. Обула си е ботушите на обратно и не иска да ѝ ги сменя? Нека остане така и се препъва с тях, щом не желае да ѝ помогна.

Иска да изяде нещо от земята и то ПРЕД МЕН, когато ѝ казвам с усещащо се кресчендо в гласа ми “НЕ!!”? Е, тук вече не успявам да се овладея и като видя нещото влизащо в устата ѝ, става скандал.

Иначе специално за ботушите в един от дните си навлякох такава беля на главата, че чак съжалих. Точно бях взела дъщеря ми от градина и я слагам в количката, за да идем до магазина и да ѝ взема редовното парченце шоколад “Киндер” (следобедно време малко шоколад върши чудеса, след като тя е гладна, изморена и в ужасно настроение, а има още няколко часа да изкара до времето си за лягане. И не, не ѝ разваля апетита, даже го изостря още повече).

Та, слагам я в количката и решавам да ѝ сменя грешно обутите ботуши. Защо ми е да го правя?! Никой не знае, но успях така жестоко да я ядосам и разрева, че съжалих стократно.

Шоколадът също не помогна, в магазина дъщеря ми вече врещеше с цяло гърло, а от носа ѝ течаха разкошни зелени сополи, които тя не ми даваше за нищо на света да избърша.

Това обаче не е първият път, когато малката ми спретва подобно зло шоу пред публика и аз като един добре гърмян заек, даже не трепвам. Излизам от магазина с нея и шоколада ѝ и докато стигнем до близката площадка с люлки, не се чува ни гък, ни стон. Малката е спокойна – уморена, но тиха. В очите ѝ предупредително бляскат пламъчетата да внимавам с действията си, но аз си знам урока, люшкам люлката и си мисля за времето, когато този ден ще е далечен спомен.

Разбира се, всичко е период, всичко отминава – и хубавото, и лошото.

Някак успокояващо ми действа, когато други родители споделят, че и те са преминавали или в момента са в такъв период и срещат същите трудности. Дава ми тихото успокоение, че не сме специални, а нормални.

Нормалността не е никак лошо нещо. Не следва да се бърка с посредствеността. Нормалното те успокоява, че не си изпаднал от въртележката на света, а се въртиш заедно с него и всички останали.

Ако има родители, четящи тези редове, които искат да споделят своя опит или болка, могат да го направят на vitamorenablog@gmail.com
Ще отговоря на всички 🙂

Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?

Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…

by vitamorena октомври 17, 2022

Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ

През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…

by vitamorena август 4, 2022

По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол

Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…

by vitamorena юли 15, 2022юли 15, 2022

Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия

Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…

by vitamorena юли 13, 2022

За завистта към мъжете

Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…

by vitamorena юли 12, 2022юли 12, 2022

Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги

В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане.  Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…

by vitamorena юли 7, 2022

Реклама

От ясла на градина – трепет и общи впечатления

На две години и 10 месеца дъщеря ми премина от ясла в детска градина и честно да си кажа, не очаквах да се вълнувам толкова много.

Когато започна с яслата, беше на година и два месеца и не ѝ беше лесно да свикне с институцията, въпреки че мога да кажа само хубави неща за датския модел на грижа за деца в ясли и детски градини. Има и конкретна система, за да свикне детето – първи ден само един час заедно с родител, втори ден – два часа, трети ден родителят си тръгва за 45 мин и после се връща, четвърти ден – само до обяд, пети ден – взимаш детето, като се събуди от сън и т.н., като разбира се, тази схема може много да варира от дете до дете. 

При нас първата седмица мина неочаквано успешно – без рев и драма, но от втората стана проблем, защото малката вече осъзна какво се случва и че я оставям за дълго.

Доста време мина, докато свикне да я оставям в яслата и колкото да се забавляваше там и следобед да не иска да си тръгва, сутрин плачеше… Беше ми изключително тежко да започна работния си ден, знаейки, че съм я оставила разстроена.

В последствие разбрах от други майки, водещи децата си след мен, че щерка ми е съвсем добре, весела и играеща с други деца, съответно сутрешната драма е била само буря в чаша вода. Въпреки това винаги се чувствах в пъти по-добре, когато съм я предала на педагозите в яслата без сълзи, вкопчени прегръдки и проблеми.

Времето обаче тече, децата растат и както обичам винаги да казвам – това е прекрасно!

В яслата дъщеря ми се научи за отрицателно време да пие от чаша (вкъщи настояваше за шише с биберон), да яде с лъжица, като цяло да се храни стабилно и самостоятелно, да се обува и облича/съблича сама, а относно речта и социалните ѝ умения мога да кажа, че толкова рязко дръпна напред, чак ме хванаха неподготвена.

Дъщеря ми проговори перфектен датски (живеем в Дания) и въпреки че няма нито един датчанин в семейството, а вкъщи се говори само на български, тя несъзнателно, но много активно обогатява датския си речник, до степен педагозите в яслата да се учудват от това явление и да ни споделят, че тя говори повече и по-добре дори от датските деца на нейната възраст.

Харесва ми да си мисля, че имам зрънце заслуга за това, след като активно ходех на курсове по датски, докато бях бременна.

И ето, че времето се изплъзна неусетно и стана време за градина.

Както беше кака на бебетата в яслата, така изведнъж се озова сред най-малките в градината. 

Редът е две по две хванати за ръка и колона по двама 🙂

До мястото на градината има организиран превоз – двуетажни автобуси, които взимат децата сутрин и ги връщат вечер на едно и също място, което за наш късмет се намира точно до входната врата на кооперацията ни. Първите два дена придружавах малката в автобуса и към обяд я връщах вкъщи, за да се случи по-леко транзита от едното място на другото. За късмет се комбинирахме с родителите на още едно дете от нашата ясла, които са ни и съседи и така двете ни момичета стартираха заедно своето приключение с ходенето на градина.

Може би основното нещо, което ми направи впечатление тук и се различава коренно от личния ми опит, е свободата на децата да не спят на обяд. Никой не ги задължава и даже масово пропускат дрямката, улисани в игри. Ако на някое детенце му се спи, има преградено място в едната стая, където се слага матрак на земята и му се дава възможността да си почине.

В яслата децата на 1+ година също спят на индивидуални матраци, директно на земята, а малките бебета си имат колички, които се изкарват винаги на двора, без значение какво е времето (изключително характерен скандинавски метод, насърчаващ каляването и доброто здраве). Разбира се, в количката те са с поставени колани и няма шанс да се изправят и преметнат долу.

Дъщеря ми обаче е започнала транзита към пропускане на следобедния сън и условията в градината само ѝ помогнаха да спре с дремките. За сметка на това си ляга още към 7-7:30ч вечер и заспива по-лесно и спокойно.

Всеки ден преди обяд ходят на разходка. Тук се закачат с лебедите в местното езеро и се опитват да паднат във водата (за щастие, е доста плитко)

Друго, което ми направи впечатление в градината, е по-строгият ред, който спазват. Да речем с местата за хранене – всеки има точно определено място, на което стои и ако не иска да яде, е свободен да прави да стане и отиде да чете книжка, например, но не и да сяда на друго място. Обличат се и се събличат сами, както и се насърчават да правят максимално много дейности самостоятелно. За няколко дена забелязах благотворното влияние на този ред – дъщеря ми започна много по-лесно да се задържа на столчето си за хранене, което досега ни беше трудно да я накараме да прави, отделно мрънкането при обличане/събличане на зимни дрехи намаля и почти не се налага да се намесвам в този процес.

Разбира се, не всичко е толкова идилично – усетила по-сериозният контрол в градината, вкъщи се отпуска максимално и на моменти решава рязко да се противопостави на мен или баща си, просто за да упражни волята си и да си “излее” насъбралото се от градината. Но това мисля, че е нормално за всички нас, които на моменти страдаме от натрупващ се стрес на работното място или различна от домашната среда.

Може би ще прозвучи смешно, но някак си ми се струва, че сега времето ще отлети много по-бързо и както днес я изпращам на градина, утре ще дойде училището. Но това не ме плаши, даже ме радва. Невероятно е да виждам как почти всеки ден детето ми показва нови умения или думи. Какво по-хубаво от това?

Преди няколко дни, докато я къпех, тя ме погледна продължително в очите и ми каза, че вижда себе си в тях. Сърцето ми още трепва, като се сетя за този момент…
Така че гледам спокойно към бъдещето и с радост се замислям колко много е пораснала моята малка дъщеря, пък нека това да значи, че и аз не се подмладявам. Харесва ми да мисля, че не остарявам, а отлежавам и с всяка следваща година ставам все по-улегнала и стабилна майка.