До съвсем скоро си мислех, че 2020а в личен професионален план е пълен провал за мен. И даже не можех да обвиня ковид за това.
Изключително тежко приех, че въпреки всичките ми спартански усилия и борбата със зъби и нокти, не успях да получа работните места, към които се стремях. Тази година беше белязана с толкова много откази, че им загубих бройката още към лятото. А аз съм такъв тип човек, че професионалното ми развитие е от огромно значение за цялостносното ми психично благосъстояние. Или иначе казано – без работа се чувствам ужасно потисната и на ръба на депресията.
Сега обаче, поглеждайки към изминалите 12 месеца, преосмислям случилото се и почвам да съзирам парченца късмет във всичко станало. Може би това е пораженческото мислене, което започва да търси начини да оправдае и “хареса” провала, казвайки “можеше и да е по-зле”.
То винаги за всичко може да е по-зле. Дори да си ударил дъното, не е изключено земята да се пропуска и да потънеш още по-дълбоко.
По-скоро започнах да виждам не само позитивите от непостигнатите амбиции, но и да осъзнавам, че догодина имам още по-добри шансове да се преборя за победата. И това се дължи на факта, че сега имам доста повече опит кое, как мога да направя по-успешно. Все пак, като анализираш всеки неуспех, си даваш сметка къде са били слабите места.
Замислих се и кои са моите 3 най-големи професионални успехи за 2020. Реших, че мога да ги сведа до:
- Успешно завършен 200 часа курс и сертификация като хатха, ин и виняса йога учител
- Успешно завършен 52 часа курс за учител по йога за деца
- Започване на почасова работа като детски йога треньор + нов клиент за услугите ми като мениджър социални канали, което е едно от нещата, които работя почасово и от вкъщи.
Не успях да започна като йога инструктор в “нормално” студио (да се разбира такова за възрастни), нито да намеря още работа като SoMe Manager, но пък ще продължа да опитвам в тази насока.
Замислих се и за друго – заради усложнената ковид ситуация в Дания много йога студиа обявиха фалит, а други едва свързват двата края. Докато клубовете (3 на брой), към които работя като детски йога учител, са на общинска издръжка. Датската държава има много сериозна политика, насочена към насърчаване за активно движение на деца и тийнейджъри, което определея едни солидни бюджети за общините, да имат да харчат в тази насока. Което означава, че работата ми не е застрашена, само трябва да изчакаме излизането от поредния локдаун, за да започнем отново!
А с времето се трупа и опитът, който после е така ценен за намиране на работа в частно йога студио с преподаване на възрастни.
Търсейки си работа като йога учител, се сблъсках и с нещо друго – на много места собствениците на студиата не искат да ти плащат за първите 10 или повече изработени часа, а след това хонорарът е обезсърчаващо нисък. Обяснението е, че ти нямаш нужния опит, но реалността е, че това са глупости. Защото от трениращите в моя клас собственикът няма да вземе по-малко пари, понеже аз като учител съм със скромен опит. Напротив, членовете си плащат пълен размер такса, без значение при кой учител ходят.
От друга страна се сблъсках и с пренебрежението на останалите йога учители към детската йога. Все едно си по-малко учител от тях и едва ли не вършиш нещо, което не може да се вземе на сериозно.
Със сигурност е по-лесно да преподаваш на големи хора, които за 60 минути мълчат и правят точно каквото им кажеш, а не да се опитваш да задържиш за 45 мин вниманието на деца. Но пък мога да споделя, че второто ми е доста приятно, а и има много повече поле за развитие и възможност за работа с детската йога, точно защото е така пренебрегвана.
През годината обаче открих и разкошни колеги йога инструктори, които ми дадоха възможност да преподавам за техните организации за йога в парка още от момента, в който си получих сертификата. От тях научих и ценни съвети как да се справям с нелеката задача да си намеря йога-работа, какви компромиси мога да правя и какво да отстоявам докрай.
Та, поглеждайки назад си казвам, че тази година не беше сред най-успешните, но пък не е и съвсем провалена. Време, инвестирано в придобиване на нови знания, никога не е изгубено. По-скоро си мисля, че през 2020а “засадих” семенцата на бъдещия успех. Ще е нужно само постоянство в посоката, която съм избрала, а не да забравя къде какво съм посадила и най-вече, колко усилия ми е отнело.
Пък и хората са го казали – нова година, нов късмет.
С оптимизъм и свежи сили напред към 2021а, а 2020 ще я броим като несполучлив, но пък ценен опит 🙂
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Новият ритуал за посрещане на Джулая на плаж Камчия
Вече са на лице първите кадри от най-новия фестивал на Северното Черноморие! Ritual Gatherings посрещна над 1000 човека на плажа при устието на река Камчия и впечатли с голяма, дървена сцена и няколко светлинни инсталации, направени специално за събитието от FlipZurd студио за сценичен дизайн. На сцената – произведение на изкуството се качиха имена, като…
За завистта към мъжете
Завистта към мъжа ми се зароди няколко месеца след раждането на първото ни дете, когато го виждах как сутрин се подготвя за работа, а след това излиза, за да прекара цял ден без някой да реве на рамото му, да повръща върху него, да мие наакани и напишкани дупета, да има свободата да отиде до…
Препоръчвам – три доста добри (аудио) книги
В последните няколко месеца не съм толкова активна в слушането на аудио книги, като причината сигурно се корени в нуждата от лека почивка от тях. Просто от Коледа насам почти не свалях слушалките, унесена в съдържанието на Сторител, че към момента усещам леко пренасищане. Все пак бих искала да споделя за последните три книги, които…
Vita Morena 