Още в началото на годината ни стана ясно, че плановете за лятна почивка в Испания, гостуване на приятели в Прага и т.н, няма да се изпълнят. Решихме да спазим съветите на датското здравно министерство да не пътуваме извън страната, но пък провинциална Дания толкова много ни харесва, та с удоволствие се замислихме къде извън Копенхаген може да отидем.
Ако не друго, то тази година местният туризъм процъфтя и то благодарение именно на корона вируса. Оказа се, че изключително много датчани са послушали съветите да не пътуват в чужбина и са насочили интереса, времето и парите си към дестинации в страната. Имаше и редица рекламни кампании с цел поощряване местния туризъм, които показваха какви невероятни кътчета има в Дания, заслужаващи си посещение.
Интересът явно е бил достатъчно голям, защото цените на летните къщи бяха скочили.
Та, търсейки дестинация по бюджета ни, а и не прекалено далеч от Копенхаген (все още не се наемаме на дълго пътуване с кола заедно с дъщеря ни) се спряхме на остров Мьон. Миналата година в края на септември бяхме там за една седмица – точно след края на сезона и толкова много ни хареса, че бързо взехме решението да отидем отново. Този път в началото на септември, когато все още не е приключил сезона, но повечето туристи да си отишли.
Наехме разкошна вила край морето, наехме и автомобил, който е абсолютно задължителен за подобна дестинация и с удоволствие планирахме кои места искаме да видим отново.
Мьон е известен най-вече с прословутите си бели скали край морето, от които се разкрива спираща дъха гледка. Но на острова има още много какво да се види и прави. Мьон е идеален за вело-преходи или туристически пешеходни обиколки (особено по скалите край морето има туристическа пътека), отделно има разнообразни музеи като колекционерския ретро музей “Thorsvang”, който ти разкрива забравения свят от младостта на бабите и дядовците ни, музеят на датския селски бит, където пък се потапяш в атмосферата на стара провинциална Дания, музей на град Стеге, съхранил истории от изграждането на Мьон като общност, музей на бижутата, музей на керамиката, най-малкият музей в Дания, намиращ се на остров Нюорд, отделно са разнообразните изложения и галерии, както и възможностите за посещение на местната т.нар. “Сладоледена” мандра, мьонската пивоварна, парка за гледане на нощното небе, където поради липсващото светлинно замърсяване звездите се виждат прекрасно и още много, много неща.
Мьон обича своите туристи и се старае да улесни максимално живота им, като предлага безплатни списания, брошури и каталози, където е събрана информация за буквално всичко, което можете да видите, вкусите, купите, изпитате на острова.
Това, което няма, са нощни клубове и дискотеки. Причината може би се крие в това, че Мьон привлича като жители и туристи основно хора, почитатели на къмпингуването, дългите разходки или колоездене, тишината и спокойствието. На острова ще откриете кино, уютни кафенета, сладкарници, пекарни, чудни ресторанти и тук-таме по някой винен бар, но след 22ч партитата са по частните домове.
Подобни почивки са ми любими!
Винаги съм обичала да прекарам колкото се може повече време навън в обикаляне на знайни и незнайни улици, търсене на нови вкусове и изживявания, избягване на струпванията от туристи за сметка на потапяне в местния начин на живот. А вечерите съм посвещавала на няколко чаши вино/бира и ранно заспиване. На някой това може да му се стори “пенсионерско” и сигурно ще е прав, но е моят начин на почивка.
Кадри от музея на селския живот в Дания, който реално представлява обитавана някога къща на заможно семейство
Сборни кадри от ретро музея „Thorsvang“ и музея на Стеге. Стеге е главният град на Мьон, където са средоточени основните магазини, ресторанти и кафенета, както и местното киното.
Затова и места като Мьон толкова много ми харесват.
Забавно беше да гледаме реакциите, когато на въпроса от къде идваме, казвахме ”България”. Явно български туристи са изключителна рядкост на острова, за сметка на немските такива, които изобилстват до степен немският да е вторият език на острова след датски и преди английски. Мога да спомена, че бяхме и единствените млади (да се разбира под средна възраст) туристи с дете, което пък особено радваше хората и срещнахме особено приветливо отношение (няма такова нещо, че датчаните са студени хора).
Местната мандра произвежда собствен сладолед, който е сред най-вкусните, които съм опитвала (първенството се води от една сладоледаджийница на езерото Комо). Отделно може да се порадваш на кваричките, но без да ги пипаш 🙂
Относно хапването и пийването, няма как да не изразя очарованието си от местните бира, сладолед, кафе и сладки, както и домашните сладка, плодове и зеленчуци, които се продават на самообслужване край пътя (минаваш, плащаш в брой или през телефона си и си взимаш каквото искаш), Мьон има забележителна собствена продукция, която не мога да си обясня защо не стига до Копенхаген.
Домашно отгледани зеленчуци и плодове, както и домашни сладка, оставени край пътя с касичка или телефонен номер, на който да платиш. По същия начин се продават и книги, домашна посуда, разсад, цветя и подобни.
Традиционни мьонски ястия обаче тук няма. Стандартните за цяла Дания бургери с различни вариации на домашно приготвени картофи, както и прословутия датски smørebrød (отворен сандвич), което ще рече две филии черен хляб, щедро затрупани с яйце, скариди, салата, хайвер, горчица и още различни вариации.
Друго традиционно ястие са пържени/панирани рибни филета, кюфтета от месо или риба и кафяв сос за заливка на варени картофи. Всичко е направено на място, вкусно и засищащо.
Много искам да разкажа и за малкия, но горд, красив и самотен остров Нюорд, явяващ се част от Мьон, но ще е в отделен текст.
В края на материала ми имам усещането, че не успях да предам достатъчно точно колко прекрасно място е Мьон, както и колко силно привързана се чувствам към него.
Никога не ми е минавало през ум дори, че ще се озова така влюбена и мечтаеща за къща на подобно отдалечено място нейде из Дания, за която пък изобщо не съм имала планове да се превръща в мой дом. Но ето, че клишето за живота като низ от изненади е вярно.
Пожелавам си догодина да отида пак там и да ми бъде още по-хубаво и спокойно.
(ако имате въпроси или лични впечатления, чувствайте се свободни да ми пишете :))
Какви са новите тенденции в безоперативните естетични процедури?
Преди дни в София се проведе Global Aesthetics Academy 2022 – най-голямото събитие на Балканите в областта на естетичната и клинична медицина. Компанията дистрибутор на водещи брандове събра пред българската публика световноизвестни лекари и специалисти, които представиха най-новите тенденции и методи в областта на дерматология, естетиката, хирургия и гинекология. На пресконференцията някои от чуждестранните лектори…
Време за четене: роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
През нощта на 4 срещу 5 август 1962 година напусна света Мерилин Монро. Само на 36 години, на върха на шеметна кариера. Желаеха я милиони мъже, завиждаха ѝ милиони жени, подражаваха ѝ милиони момичета, ала самата тя не постигна щастието в живота. И отнесе със себе си своята тайна – убийство или самоубийство? Вече 60…
По-динамичен, интересен и подценен – женският футбол
Харесва ми да гледам футбол, когато има световно или европейско първенство. Не мога да кажа, че разбирам кой знае колко от детайлните правила на играта, например никога не мога да разбера кога и как е имало засада, но пък ми е изключително интересно да следя динамиката на играта, поведението на футболистите, старанието за отбелязване на…
Vita Morena 
Pingback: Август ли е или октомври… Градът се връща към живот, а аз мечтая за златната есен – Vita Morena