Игри за пораснали деца

Текст на Петър Дончев

Преди много години, когато бях малък, играехме една игра, която се казваше „Стражари и апаши“. Орляк от деца се разделяхме на два отбора. Едните бяха стражари, а другите – апаши.

Правилата бяха прости. Апашите бягаха и се криеха, а стражарите ги преследваха, намираха и арестуваха.

Лесна, но много забавна и весела игра. Детски глъч огласяше улиците до късно вечерта. Родителите ни бяха абсолютно спокойни. Нищо лошо не можеше да ни се случи, освен някой от нас да падне и да си обели коляното. Но юнак без рана бива ли?

Днешните деца не играят тази игра, вероятно не са и чували за нея. Те въобще не играят на улицата. Не играят с други деца. Те са прекалено много заети да блъскат незнайно какво с палци по телефоните си. Не че не търсят разнообразие, търсят го – понякога сядат и пред компютрите си.

За разлика от тях, обаче, техните родители, баби и дядовци играят една игра, много наподобяваща на „Стражари и апаши“. Разделили са се на два враждуващи лагера – русофили и русофоби и непримиримо воюват в социалните мрежи. И враждата изглежда да е на живот и смърт. Добре, че е само пред компютрите, защото ако бяха лице в лице, сигурно щеше да има много трупове.

Светът загива, България загива, а те си играйкат на Тръмп и Путин, на Путин и Обама. Да се чуди човек, свършиха ли им се другите проблеми, та са се хванали гуша за гуша на такава тема? Добре, че не всички българи участват в тази игра, защото иначе Апокалипсисът по нашите земи отдавна да е настъпил.

Има и нещо, което особено много ме впечатлява. Отношението към неутралните хора, които не участват в тези игри. Когато разберат, че някой не е русофил, веднага го обявяват за русофоб. Или за кравар. Обратно, когато разберат, че някой не е русофоб, веднага го провъзгласяват за русофил, ватник, рубладжия… На хората като мене, които не се интересуваме от никой от двата враждуващи лагера, не ни се дава никаква възможност за мирно съвместно съществуване. Веднага биваме подлагани на кръстосан огън и от двете страни. 

Струва ми се, обаче, че русофилите са малко по-нетолерантни към другия отбор в играта. Казват ФАЩ /вместо САЩ/ и се чувстват горди победители над противниците. Но това е нищо, пред случая, за който искам да разкажа. Парадоксален! Преди години във форума на един сайт се подвизаваше пенсиониран офицер. Болен русофил. Беше от Североизточна България и както много други провинциалисти ненавиждаше София. Мечтаеше Столицата на България да бъде разрушена и изравнена със земята. Но не от когото и да е, а непременно от руска ядрена ракета.

Заслепен на тема могъществото на руското оръжие, българският офицер забравяше, че се клел във вярност пред трибагреника и искаше чужда ракета да удари Родината! А не си даваше сметка, че ако ядрена ракета удари България, твърде съмнително е, че той ще оцелее. Но Русия, армията ѝ, оръжията ѝ, Путин, той поставяше дори над своя живот! Чудесен пример за младите българи!

Нека бъда пределно ясен: аз също тача и уважавам Русия, но не заради Путин, той ми е безразличен. Но не мога да се начудя, защо русофилството се изчерпва с Путин и руското оръжие?! Никой не обелва нито дума за красотата на руския език, за изключителните постижения на руския народ в науката, спорта, културата.

Никой дори не споменава Шаляпин /бас номер едно в света за първата половина на 20 век/, Анна Нетребко /сопран номер едно за началото на 21 век/, Мая Плисецка, Галина Уланова, Владимир Василиев, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Виктория Муллова, Чайковски, Рахманинов, Шостакович, Свиридов, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков, Прокофиев, Глинка, Скрябин, Глазунов, Рубинщайн, Балакирев, Хренников, Кабалевски, Светослав Рьорих, Иван Шишкин,  Толстой, Достоевски, Гогол, Тургенев, Шолохов, Паустовски, Иля Еренбург, Иля Репин, Пушкин, Лермонтов, Есенин, Александър Блок, Менделеев, Ломоносов… Списъкът може да бъде продължаван безкрайно. Опасявам се обаче, че някои от русофилите дори не са чували много от тези имена. На тях им стига Путин, понякога и Сталин, за да преливат от любов към Русия.

Същото важи с голяма сила и вецеславещите Тръмп или Обама. Никой от тях не се сеща да спомене някой от великите американски дейци на науката и културата. Но за това – друг път…

Реклама

Как психосоматиката може да лекува – разказва д-р Олеся Велинова

Психо –душа, сома – тяло

Древните гръцки лекари са знаели, че някои заболявания на тялото не се лекуват само с традиционните средства

“Много  хора не вярват, че психологиечските проблеми могат да доведат до заболявания и да влияят на здравето”, казва специалистът по психосоматика дерматологът д-р Олеся Велинова от столичната клиника Persona. Мислите обаче се материализират. Човешкият организъм е зависим от настроенията.

В действителност тялото управлява не опорно-двигателния апарат, а емоциите. При продължителен стрес, напрежение или тревога човек започва да изпитва физическа болка.  Тогава именно говорим за психосоматика.

Д-р Олеся Велинова

Сетива
Д-р Олеся Велинова казва, че научно е доказано как сетивата са неразривно свързани с тялото. Отрицателните емоции, които не са напълно изживени, имат много пагубен ефет върху здравето, допълва специалистът. 

Причината за психосоматични заболявания могат да бъдат психическа травма, стрес, отрицателни емоции, потиснат ичувства, вътрешни конфликти. Заради тях понякога изпитваме болка в гърба, главата и ръцете. 

И зад обикновената настинка също могат да се крият психологически проблеми, прудупреждава д-р Олеся Велинова. Разбира се, преди да се постави психосоматична диагноза,  е необходимо да се приложи пълен медецински преглед, за да се изключат физиологичните причини за заболявания.

Историческа справка 
След древните гърци, които гледали  на човешкия организъм и на неговите емоции като едно цяло, през 18 в. британският доктор Т. Уиллис открил, че повишаването на кръвната захар се дължи на продължителна печал или скръб. Именно той е първият, който говори за диабета и помога за откриването на лечение. За основател на психосоматичния подход се счита Ницше. На него принадлежат голямо количество изследвания по темата за „разумното тяло“, на което се основава цяло направление във философията. 

Кавги
Стресът играе решаваща роля за психосоматичните проблеми. Те засягат хора от всякакви възрасти, които могат да имат проблеми в работата, проблеми в училище, семейни кавги, неразбирателства със съседи.

Д-р Олеся Велинова разкрива какви емоционални причини може да крият някои от здравословните ни проблеми. 

Безсъние
Често човек, който страда от него не се разделя с проблемите по време на работа. Безкрайната суматоха, ежедневните дела и много бройните въпроси, на които трябва да намери отговори, не му позволяват да се отпусне.

Главоболие и мигрена
Източници на синдрома на болката според психоаналитиците са ниска самооценка, необясним страх, повишена самокритичност, упорито недоволство от себе си. Хората с мигрена имат най-висока степен на самокритичност. Нарушаването на хармонията със света също са сред възможните причини за появата на мигрена. 

Хипертония
Проблемът се крие в свръхсамоувереността и завишената самооценка. Повишаването на кръвното налягане може да е резултат от безплодните опити да надскочите себе си. 

Проблеми с косата
Те сигнализират за отчаяние, невъзможност да отстоявате себе си и постоянно нервно напрежение.

Болки в шията
Много често хората, изпитващи вътрешен конфликт, не са в състояние да обърнат глава. Синдромът на болката дава тревожен сигнал , че връзката между чувствата и съзнанието е нарушена. 

Особено податливи на проблеми с шийните прешлени са тези, които се притесняват от това, което казват зад гърба им и се страхуват от осъждане.

Очите
Органите на зрението са огледало на нашето възприемане на околния свят. Не само на физиологично ниво. Обикновено пациентите не искат да живеят в настоящето. Те яростно се връщат в миналото или си представят несъществуващо бъдеще.

Зъби
Какво означава психосоматично заболявен, изразено с разрушаването на зъбния емайл и дори загубата му? Неспособността да поемете отговорност за себе си и невъзможност да вземете решение в подходящия момент.  

Уста
Лошите мисли или желанието за отмъщение носят лош дъх. Навикът да ги хапете е прекомерна проява на чувства. 

Наднормено тегло
То показна ненормалното функциониране на духовното съдържание. В опит да се защитите от въздействието на външни фактори душата се крие под обемна телесна обвивка. 

Болка в гърба
Последица е от липсата на психологическа подкрепа от семейството и приятелите. Чувство за безполезненост, неприязън и желение да скриете чувствата си. 

Астма
Страдащите от това заболяване те се страхуват да живеят, да продължават напред към своята цел. Те постоянно се сдържат в проявата на емоции, като са в състояние да смажат дори най-силните усещания. Отличават се с повишена съвестност.

Акне
Възниква заради вътрешен конфликт. Хората, които страдат от него, несъзнателно правят така, че да отблъскват другите от себе си,да крият добрите си качества и да се опитват да не контактуват максимално със света. 

Алкохолизъм
Може да е резултат от непреодолима тъга или копнеж. Усещането за безполезненост, неадекватност нана очакванията на другите преследва алкохолиците непрестанно.

Алергия
Издава чувство на унижение и опит да се скрие нещо сериозно от любимите хора. Смесица от страх, гняв, водеща до паника и нервни сривове. 

Киселини в стомаха
Човек, измъчван от това заболяване старателно избягва проявата на агресия, измества я или я потиска. Коликите пък са резултат от постоянно недоволство, повишена раздразнителност и нетърпеливост. 

Ракови заболявания
Смята се, че причина за тях са обиди или гузна съвест. 

Камъни в бъбреците
Те се появат най-често сред онези, които изпитват дългогодишен гняв в душите си. Хората се срамуват от собствената си същност, която не им позволява да се освободят от бремето. 

Целулит
Гняв и прекомерно самобичуване се крият зад него. Който страда от целулит само се преструва, че с него всичко е наред.

Екзема
Свързана е с противопостаавяне на себе си и на другите. Осъществяване умишлено на противоречиви действия , опити да се направи всичко независимо от последствията. 

Анорексия
Причината според психосоматиката е отстъствие на воля и собствено мнение, Неконтрилируем страх от живота. 

Бездетност
Липсата на желение и страх от продължаването на рода. Активно съпротивление на естествените жизнени процеси е обяснението. 

Време за четене: „Лозята на Шампан“

Нека ви представя още една книга, която жадувам да си купя, ако имах възможността да посетя книжарница в България!

Областта Шампан, Франция, е известна с едни от най-добрите вина в света – само тук пенливото вино има право да се нарича шампанско. Розалин пристига в малко френско градче със задачата да намери партньори за американската фирма вносител на винени напитки, за която работи.

Тя не се вълнува от красивите гледки, не харесва вкуса на шампанското и не се впечатлява от богатата му история, но се нуждае от смяна на средата. Пътуването е възможност да обърне гръб на монотонното ежедневие и да преглътне скръбта и разочарованието от наскоро сполетялата я трагедия.

Съдбата се намесва и Розалин попада на стари писма, в които се разказва за любов, родила се в мрачните и несигурни години на Първата световна война. Време, в което местните превръщат подземните тунели на Шампан в свой дом, за да спасят себе си и реколтата от свистящите куршуми. И до днес тъмните пещери приютяват някои от най-редките и скъпи бутилки шампанско.

Също като въздушните балончета, които изпълват чашата с пенливо вино, дълбоко заровени тайни изплуват на повърхността и променят живота на много хора, включително и на Розалин.

„Лозята на Шампан“ е завладяващ роман, който вълнува със затрогваща и емоционална история за любов, саможертва и кураж. Опиянени от магията на шампанското и неговия незабравим послевкус, читателите ще се насладят на обиколка сред най-красивите лозови насаждения на Франция, където открай време на човек не му остава друго, освен да се влюби.

unnamed

Вдъхновена от действителни събития, Джулиет Блекуел ни открехва вратата към тайнствените подземни тунели, които по време на Първата световна война пулсират с тревогите и надеждите на местните, а днес са част от културното наследство на ЮНЕСКО и са се превърнали в пазители на традициите и мост между минало и настояще. 

„Блекуел с лекота прескача между днешна Франция и бойните действия през Първата световна война… Мистериозното очарование на изчезнали писма с десетилетна давност и историята на пещерите под Шампан превръщат книгата във вълнуващо четиво.“ – Publishers Weekly

unnamed (1)

За автора:
Джулиет Блекуел е писател с десетки книги зад гърба си и собствено ателие за декоративно рисуване и дизайн. Известна е като автор на мистерии и е номинирана за наградата „Агата Кристи“. „Лозята на Шампан“ е вторият й публикуван роман в България след „Писма от Париж“.

Вампирската терапия, спираща косопада

Косопадът ни докарва стрес, а борбата с него не е лесна. Причините са различни, видовете също.
Някои са свързани с дефекти в структурата на косъма. Това може да се наблюдава през първите две години от живота на детето и да е свързано с генетични аномалии или мутация на космите, обяснява дерматоголът д-р Бан Камуна, специалист по лечение на косопад от клиника Jewel Skin.

85065707_151576089133136_5669727864354766848_n

Другият тип косопад е придобит – със или без промяна в кожата. И при него генетиката оказва влияние, но има и много други причини като хормонален дисбаланс, психично натоварване, психични заболявания, автоимунни заболявания, медикаменти, инфламаторни процеси по кожата на скалпа.

tamara-bellis-ZvPoZtY-0ng-unsplash

Включително физическо натоварване, операции и инфекции. Вдигането на висока температура /39-40 градуса/ може отключи косопад, предупреждава д-р Бан Камуна, но за щастие процесът е обратим. 

Сезони 

Сезоните въздействат на косата. Както Д-р Камуна обяснява, тя има растежен цикъл и цикъл на почивка и цикъл, в който косъмът се приготвя да пада. Първият започва през зимата и продължава до март. На пролет е възможна да губим повече коса.

Следва нов цикъл на растеж  до края на август и началото на септември. Това са нормални процеси, които не бива да ни притесняват, успокоява специалистът. Тя допълни, че при нормално разпределение на космите в скалпа на ден можем да губим около 100.

Честото миене на коса не е проблем, но е възможно непрекъснатото й опъване със сешоар и преса да отключат косопад. Ето защо д-р Бан Камуна препоръчва на дамите пресата да не се използва ежедневно, а само, когато има повод. Важен е начинът на грижа за косата – това дърпане с четка и сешоар може да доведе до косопад. Колкото повече дърпане има, толкова космите стават по-тънки.

В един момент спират да растат и започват да падат, казва дерматологът. Наблюденията показват, че по принцип блондинките са надарени с повече коса. За всички обаче е важна превенцията. А тя се крие в начина ни на живот. Здравословното хранене и спортът са полезни и за косата. 

Витамини

Блюдата на трапезата ни трябва да се богати на витамини и аминокиселини. Физическите упражнения отговарят за циркулацията на кръвта и за това повече кислород достига до космения фоликул. Менюто трябва да е богато на селен, цинк. Ядките са чудесна храна за косата. Тя трябва да приема Витамин Д, който стимулира растежа и намалява възпалителните клетки около космите.

Витамин Б12 също е необходим, както и желязо, и фолиева киселина. Трябва да има баланс в диетата – повече плодове, зеленчуци, повече вода.

Лечението на косопада може да включва локална терапия и орални таблетки. Но разбира се това зависи какъв тип е той. Ако говорим за най-честия тип ендрогенна алопеция, може да споменем и модерните методи, обяснява специалистът. 

camille-brodard-kmile-feminine-creative-designer-iNM9QoklAts-unsplash

Терапия

Първо, мезотерапия. При нея се инжектират минимални количества лекарства, които помагат в борбата срещу косопада Те или спират възпалението около космения фоликул, или помагат за добро подхранване и растеж на косъма.

Има и допълнителни, локални средства с доказан ефект. Действа върху мускулите на артериолите и това довежда до по-голяма подхранване на космите.

Орална терапия пък се прилага, когато имаме хормонален дисбаланс и трябва да го коригираме, ако искаме да намалим малко ендрогенния ефект на тестостерона върху космения фоликул, казва д-р Бан Камуна.

Има друг тип мезотерапия – РRP плазмо терапия. Известна е още и като „вампирска“. „Вземаме кръв от пациента, слагаме го в лабораторна центрофуга, вземаме плазмата, която е обогатена с растежни фактори и се инжектира обратно около космения фоликул.

Това е собствената кръв, която се инжектира в косата. Тази процедура има противовъзпалителен ефект и помага за растежа на косата, обяснява специалистът.

tamara-bellis-Brl7bqld05E-unsplash

Използва се и правантивно, лечение и след присаждане на косата. Модерен метод за лечение е и лазерната терапия. С диод се предава енергия, която намалява възпалението върху космения фоликул пак помага за циркулацията на кръвта.

Прочетете още:

Важно за лятото: Кои процедури може да се правят през сезона и кои не

Кожата след изолация: Ексфолиране, хидратация и слънцезащита

Д-р Бан Камуна: “Оставете тялото и кожата да си починат”

Свръхокосмяване при подрастващите – как да решим проблема?

Време за четене: „Синът“ и завръщането на Ю Несбьо

Ю Несбьо отдавна няма нужда от представяне – започнал писателската си кариера с емблемата „следващия Стиг Ларшон“, името му вече се е превърнало в собствен еталон и мерило за качество. Книгите му могат да се намерят на повече от 50 езика, а продадените екземпляри са над 45 милиона. С всеки свой роман попада на върха на литературните класации, а „Холивуд Репортър“ го определят за един от най-влиятелните писатели в Холивуд.

Jo Nesbo

Заслуга за всичко това има изключителната централна фигура на криминалната му поредица, разрушителният и саморазрушителен инспектор Хари Хуле. Вечните му пороци, безпогрешният му усет и деструктивна изобретателност го правят неустоим за читателите и всички очакваме с нетърпение следващата възможност да се срещнем с него. Но талантът на Несбьо блести и в самостоятелните му романи, както българската публика вече знае от издадените у нас досега. Това лято издателство „Емас“ представи още една впечатляваща история – „Синът“.

***

The-Son

30-годишният Сони Лофтхюс е прекарал близо половината от живота си в затвора, където в замяна на самопризнания за чужди престъпления получава така нужното му гориво – хероин. Поддал се е на зависимостта след като баща му се самоубива, избирайки смъртта пред това да бъде публично разобличен като подкупно ченге. Сони е изключително удобен на вкоренената йерархия на корупцията: адвокати, надзиратели, полицаи, дори свещеникът полагат усилия да го държат надрусан и зад решетките, за да „освобождава“ когото е нужно от извършеното. В затвора обаче има необичаен „статут“ – останалите затворници вярват, че той има специална дарба и умее да дава опрощение. Докато една внезапна изповед не променя всичко. Той разбира внимателно пазена тайна за баща си и открива ново гориво – отмъщението.

Осло отново оживява в мрачни краски изпод вещите ръце на Несбьо, а зад кулисите местната власт, едрият бизнес, полицията и съдът се вихрят в танц с властелините на подземния свят – тези, далеч от ръцете на закона. Едновременно с това романът стъпва върху характерните за норвежеца връзки като баща – син, закон – справедливост, мъст – предубеждение, вина – изкупление. А в самата сърцевина на романа стои една велика любовна история. Надяваме се рано или късно да гледаме и екранизацията по „Синът“, правата за която закупи продуцентската компания на Джейк Джиленхол,  а начело на продукцията стои името на невероятния Дени Вилньов, режисьор на „Дюн“, „Сикарио“, „Блейд Рънър 2049“ и др.

„Брилянтен трилър, но и трагична, трогваща история за преплетените пътища на герои в отчаян танц да избегнат неизбежната задънена улица на края им.“ Буклист ⋆⋆⋆⋆⋆


„Един от най-добрите, дълбоките и богати романи на Ю Несбьо, макар и без Хари Хуле.“ Къркъс Ривюс ⋆⋆⋆⋆⋆

 

Време за четене: „Островът на Немия“ и силата на семейството

Непристъпен остров насред северните морета се превръща в неочакван дом и пристан за самотен моряк, и поставя началото на рода Бьорнебу…

***

Това лято от издателство „Емас“ ни поднасят една топла, дълбока история със северняшки привкус, но плод на италианско перо – „Островът на Немия“ от един от най-известните и награждавани детско-юношески автори в страната Гуидо Сгардоли. Романът е носител на престижната награда „Андерсен“ за най-добра юношеска книга на 2018-а година в Италия. Издателството е избрало това заглавие за специалната си поредица „Европейски разказвачи“, която събира най-доброто от литературата за млади читатели на континента, а прекрасният превод е на Вера Петрова.
Островът на Немия banner

Бившият моряк Арне Бьорнебу се завръща от война с лице, поразено в битка. Гневен на света, спира да говори и така се сдобива с прякора „Немия“.

Самотата и отчаянието го водят ден след ден в кръчмата, докато провидението не му поднася да спаси живот: дъщерята на местна особа. В знак на благодарност големецът предлага на Арне да стане първият пазач на новия фар, който ще построи на малкия остров срещу брега, и така всъщност спасява и неговия живот.

Няколко години по-късно му поверява и дъщеря си Гунхилд, а там тя намира пристан и защита от възможното си бъдеще в лудница. Двамата откриват в компанията на другия невъзможната досега топлина и така на суровия остров се раждат Ейнар, Ейвинд и Емил… И от тях се разклонява един цял род, чийто корен завинаги ще бъде тази непристъпна скала насред норвежкото море.

Островът на Немия

Арне стои в основата на внушително родословно дърво – бунтовници, герои, философи, смели жени, патриоти, контрабандисти – с чиито уникален глас „говори“ всяка глава от книгата. Сгардоли внимателно и с любов ни раказва тяхната история, сагата за рода Бьорнебу, обхващаща цял век и половина. Животът ги отпраща в най-различни посоки, а ходът на обществените събития като ехо достига до острова и понякога неизбежно го връхлита… 

В „Островът на Немия“ Сгардоли проявява истинско майсторство в проучването на човешката душа и в тъкането на невидими нишки между героите и мястото, което ги свързва, в рисуването с думи на запомнящи се портрети на мъже, жени и деца в тясна връзка с околната среда и историята. Това е една от онези книги за деца, които са подходящи и за възрастни – или пък е книга за възрастни, подходяща за деца. 

За автора:

Гуидо Сгардоли

Гуидо Сгардоли е роден през 1965 г. в Сан Дона ди Пиаве, област Венето.  Живее заедно със сина си Филипо, пръв читател и съдник на книгите му, в Тревизо. Завършил е ветеринарна медицина. Всеки ден преглежда кучета, котки, канарчета, костенурки, хамстери и зайци. Паралелно с това се занимава с рисуване, а любовта му към книгите се заражда още като дете. Първата си книга публикува през 2004 г.  и оттогава издава множество заглавия за деца и юноши в някои от най-известните италиански издателства.

През 2019 г. печели най-престижната наградата „Стрега“ за произведения, издадени в Италия. Трикратен носител на най-значимата награда за детска литература в страната – „Премио Андерсен“. „Островът на Немия“ е включена в каталога на най-добрите детски книги за 2019-а година „Бели гарвани“, издаван от библиотеката за детско-юношеска литература на ЮНЕСКО. Книгите на Гуидо Сгардоли са преведени в 15 страни.

 

Йога за първи път – какво е добре да се знае

На йога тематика ме заговори наскоро Радостина от Radostna Mama. Тя сподели, че е решила да става в 6ч (преди двете ѝ деца и един мъж да се събудят), за да прави йога. И понеже аз наскоро официално се сертифицирах като йога инструктор, тя ме попита какво трябва да знае, преди да започне с йогата.

Би било чудесно, ако повече хора правеха така – първо леко проучване, а след това гмуркане в дълбокото. 

Личният ми старт с йогата беше всичко друго, но не и внимателен и обмислен, но това е друга история.

Та, след като си дадох насоките към Радостина, а тя след това сподели, че са ѝ били от полза, реших да ги разпиша в една кратка статия, току виж помогнали и на други.

Първо и най-важно – йога е за всички! Жени, мъже, млади, стари, деца, с контузии или без, спортно активни или не – няма значение, йога може да се практикува от всеки. 

Много често чувам “а не, аз не мога да заставам на главата си” или “аз не мога да ги правя тия сложни неща, не е за мен”. Истината е, че инстаграм е жестоко наситен с всякакви гъвкавки тела, заставащи в невъзможни пози със звучни имена като “humble flamingo”, “dragonfly”, “flying crow” и какви ли още не.

Истина е, че и аз самата качвам лични снимки с точно тези пози от гордост, че мога да ги правя. Това обаче не означава, че йога е само за супер гъвкавите и спортни натури. Повярвайте ми, има куп пози, които изобщо не умея, губя си баланса или нямам мускулната сила да изпълня. Не хващайте вяра на инстаграм, там всичко е по-напудрено и захаросано, отколкото е в реалността 🙂

IMG_0465

Иначе така изглежда едно „скромно фламинго“, като може да сте сигурни, че има йоги, които го правят в пъти по-добре от мен и даже ще ми посочат грешки в позата 🙂

В западната ни цивилизация йога се е превърнала в универсален начин да се раздвижиш, за да се почувстваш добре. Изначалният замисъл е йога да тренира тялото, за да издържи максимално дълго време в медитативна поза.

Да се върнем на темата – всеки може да практикува йога, стига да иска и да гледа и слуша собственото си тяло.

Второ – започнете спокойно и с малко. Най-добре е със Слънчевия поздрав. В ютуб можете да намерите безкрайно количество видеа, които показват най-разнообразни вариации на поздрава, но потърсете Sun Salutation A и Sun Salutation B като удачно начало. 

Трето – не се хвърляйте на скъпото. Визирам всичко. Бизнесът умело е яхнал вълната на интереса на хората към йога, съответно предлага какви ли не неща на колкото може по-високи цени. Особено когато става дума за дрехи. Не ви е нужно повече от удобен потник/тениска и клин и то не за друго, а за да се движите по-лесно. Същото е и с шалтето – първо изберете нещо евтино. Вижте как ще се почувствате, дали ще ви допадне, дали изобщо ще продължите да се занимавате и чак тогава ще можете да изберете по-подходящи неща. 

Личен пример – купих си две шалтета, после се увлякох по горещата йога (не Бикрам, а с температура в стаята 36 градуса) и се наложи да взимам нови, но първо купих постелки, които уж щяха да помогнат с обилното потене, ама не. Накрая стигнах до корков мат, който е перфектен за гореща, че и всякаква йога (но пък е по-скъп). Същото и с дрехите – първо тествайте в какво ще се чувствате най-удобно, а след това харчете заплатата за йога клинове и бюстиета. 

Четвърто – не тренирайте преяли и препили. Ако е активна йога (всичко, различно от Ин) постарайте се да имате поне час без храна преди да започнете. Най-добре се тренира сутрин, но ако ви призлява от глад, то хапнете банан, ябълка, пийте мляко, кафе, чай, само не прекалявайте, че после ще ви стане зле.

Пето – намерете вашия йога стил, като тествате различни. За целта ще ви помогнат разнородните ютуб йогисти, както и приложенията за йога като DownDog, което препоръчах на Радост и тя хареса много. Стилове в йогата има доста, но да речем, че най-популярни са Хатха, Виняса, Ин, Кундалини, както и гореща йога, “летяща”, йогилатес – комбинация с пилатес и т.н.

Когато намерите своя любим стил, ще откриете и любими учители, които да следвате, както и ще започнете да усещате прогреса в тренировката си.

Шесто последно и изключително важно – слушайте тялото си! Не е клише, а истина, която може да ви спаси от контузии и разочарования. Ако боли или не се усеща правилно, не го правете. Ако сте в зала и виждате хората наоколо – не се съревновавайте с тях. Не познавате техните тела, не знаете каква е тяхната йога практика и спортна история. Изобщо йога следва да изключва всички други, освен може би учителя. Но и той не може да прецени какво се случва с мускулите, костите, сухожилията и ума ви. Затова се вслушвайте в себе си и правете каквото усещате, че е добре за вас.

Ако целите постигането на някоя асана, дайте си време. Нищо няма да се случи, ако се насилвате или съревновавате с някого.

Мога да дам личен пример с изправянето на глава – толкова се фрустрирах, че не ми е възможно да го правя, особено виждайки другите около мен как без проблем се изправят с крака нагоре, че ми се насълзяваха очите от яд. Постепенно престанах с тия детински сравнения, а продължих с постоянство практика си и в един момент – воала! Стана.
Другото е самодоволството – “ууу, аз заставам в тази поза, колко съм добра!” – моментът, в който помисля това, губя баланса си и развалям асаната. Причината е, че фокусът ми вече е извън мен. Не съм концентрирана върху тялото и личния си свят, а се сравнявам с околните.

В заключение мога само да кажа, че йога ми помогна да преоткрия тялото си и да съм особено горда с него. Отделно на това ми показа, че съм способна на страхотни неща и най-вече – научи ме да намирам и пазя баланса си не само физически, но и ментално. Да стоя в момента и да му се наслаждавам, а не да блуждая преди и след. Помогна ми да изградя по-добра концентрация и да приемам всичко една идея по-леко и спокойно.

Разбира се, не казвам, че йога е задължителна за всички! Не е и нужно да бъде. Ако нямате интерес, просто потърсете какво е другото нещо, което ви радва и прави не само здрави, но и щастливи. Това е най-важното 🙂

Намасте!

IMG_0471

В инстаграм прпфила си – instagram.com/warrior_lilly/ пускам периодично практика „на живо“, като следващата ще е във вторник от 9:30 бг време.