За роботите в дома ни, чистенето на ръка и вълненията от капаци с дупки

Може би един от знаците, че вече си “на възраст” е, като започнеш да се радваш на домакински електроуреди. Или поне при мен така се оказва.

В 20те си години изобщо не съм се замисляла каква точно ще е пералнята или готварската печка, трябва ли ми миксер или блендер. Исках единствено уредите да работят, особено кафе-машината, от там насетне не ме вълнуваше нищо друго.

Даже веднъж имах разговор с две любими колежки, които се прехласваха по някаква тенджера, чийто капак имал дупки, че по-лесно да изхвърляш водата на спагетите, а аз им обяснявах, че не може да се вълнуваш толкова много от такива тривиални неща.

Къде са те да ме видят сега как почти ще се разплача от умиление, гледайки работата на новия ни робот, който не само прахосмуче, но и мие пода! Отделно, че мога да го активирам през мобилния си телефон, докато съм някъде навън, да му кажа коя стая да изчисти и къде да не ходи, а той да ми върне отчет не само кога е готов, но и откъде и как точно е изчистил. Няма да преувелича, ако кажа, че тази машина е по-адекватна от доста хора, които познавам.

И така, ето ме мен в първата половина на 30те, рязко вълнуваща се от електроуредите в дома – колко шум издават, докато работят, какъв им е енергийният клас, гаранцията и най-вече – колко повече усилия за домакинстване от моя страна биха ми спестили.

А едно време ме интересуваше единствено дали кафе-машината е способна да направи кафе, каквото и да е кафе.

Знам, че много се говори как в наши дни сме прекалено обсебени от техниката и технологиите като цяло, как сме “залепени” за мобилните си телефони и не можем да живеем без социалните мрежи. За мен обаче технологичния напредък не може да бъде нещо лошо, единствено начинът, по който ние го консумираме, следва да определи дали помага или вреди.

Дори не мога да си представя какво би било, ако нямах пералня, а трябваше да събирам мръсни дрехи и чаршафи и да си отделя един ден край реката, за да пера. Можеше да плащам на някой да прави това вместо мен, но тежестта и времеемкостта на труда остават все така безумни.

Преди години от терасата в кооперацията ми в София виждах задния двор на малка къща. Там една жена през два дена прекарваше по няколко часа в пране на ръка на дънки, блузи, кърпи, чаршафи и всичко останало. Явно нямаха пералня, нищо, че мъжът ѝ въртеше две таксита. Искрено ми беше мъчно за тази жена и нямах идея как се справя. Като студентка в София ми се беше наложило повече от половин година да се пера на ръка и никак не беше приятно, да не говорим с какъв ефект.

Все още ми се губи “Уау” ефекта на тенджера с капак на дупки, но пък за миналата Коледа подарихме на дома ни комплект нови тенджери на специална марка, с които сега дори се гордея, че имам на разположение в кухнята.

Забавно ми е, като размишлявам как се променяш с годините и как се измества фокуса на интересите и вълненията ти. А за техниката мога само да кажа, че съм благодарна за всяка минута, която ми е спестила и улеснила живота!

Следващата покупка – робот за миене на прозорци.