„Императрица Мария Фьодоровна“ – Роман за майката на последния руски цар

София Фредерика Дагмар фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е принцеса, дъщеря на датския принц Кристиан и на принцеса Луизе. Но не като принцесите в приказките или поне не като онези, дето живеят в разкошни дворци и спят в легла с балдахин.

Малката Дагмар, която наричат галено Мини, и нейните четирима братя и една сестра играят с децата на улицата, майка им кърпи скъсаните им чорапки и наставя умалелите дрешки. Защото принц Кристиан е обеднял благородник, макар и роднина на краля на Дания.

Но идва годината 1853-та и преобръща живота на шестгодишната Мини.

Empty perspective wood plank table top with abstract bokeh light background,Mock up for montage of your product

Датският крал Фредерик, останал бездетен, обявява баща ѝ за свой наследник на престола и семейството получава изведнъж кралския дворец и кралските богатства, и кралските почести. Но и кралските задължения и тегоби.

Свикнали да бягат волно по поляните, Дагмар и нейната сестра Александра трябва да спазват дворцов протокол. След 10 години – за двете момичета и техните братя години на обучение в кралски маниери и поведение – крал Фредерик умира и баща им Кристиан сяда на трона на Дания.

И се заема не само с управлението на държавата, но и със сватосването на шестте си деца. В името на държавата!

Александра става съпруга на английския престолонаследник, когото е виждала веднъж, а след смъртта на кралица Виктория – кралица на Британската империя. Най-големият му син става крал на Гърция под името Георгиос. И така нататък, и така нататък…

Така че днес династичната линия Глюксбург присъства не само в генеалогията на датските, но и на шведските, норвежките, английските  крале, а Кристиан е наречен „дядото на Европа“.

Дагмар не остава настрана от въжделенията за сродяване на баща си. За неин съпруг е спазарен руският престолонаследник Николай. За разлика от сестра си обаче, Дагмар се влюбва от пръв поглед в бъдещия си мъж – елегантен, внимателен и поетичен, ерудиран. Николай също е увлечен в нежната, дребна девойка, любителка на поезията.

Следва най-щастливият период в живота на момичето – годежът, радостната суматоха около предстоящата сватба… Но съдбата не е на нейна страна – неочаквано младият мъж умира, заклевайки я на смъртния си одър да се омъжи за брат му Александър, който ще заеме мястото на престолонаследника на Русия.

Александър е пълната противоположност на Николай – едър като мечок, мълчалив и навъсен, обличащ се като мужик. Обучаван и възпитаван не в дипломацията, необходима на един бъдещ император, а във военни науки и дисциплина. Въпреки дълбоката болка, въпреки липсата на всякакво привличане Дагмар изпълнява дълга си – нали така е била възпитавана години наред.

Санкт Петербург я посреща с невижданите си богатства, пищни дворци и салони, с балове до зори. Русия става нейна втора родина, родина по сърце. А Александър – Саша – разкрива своята нежна душевност, скрита зад грубата външност, своята вярност, надеждност и дълбока любов.

Неусетно Дагмар – приела православното име Мария Фьодоровна, започва да му отвръща с обич.

Ала безгрижният период на престолонаследничеството свършва бързо – старият император е убит и двамата млади, Саша и Мини, трябва да станат император Александър III и императрица Мария Фьодоровна с всички произхождащи от това ангажименти и тежки решения.

Защото времената в Русия са неспокойни, размирни и изискват тежки решения. А на хоризонта дебне война…

За автора
Кристофър Гортнър се е утвърдил като едно от най-разпознаваемите имена в жанра исторически роман с читатели в повече от 25 държави и над половин милион продадени екземпляра. Но преди да стигне до писателското поприще, прекарва дълги години първо в модния бизнес, а после в държавния здравен сектор. Любовта към писането винаги е била в природата му – завършва магистърска степен с литература, а когато книгите му постигат международен успех, се отдава изцяло на тях.  
      За работата си Гортнър споделя: „Независимо дали пресъздавам живота на легендарна жена от историята, или фикционалната драма на шпионин от времето на Тюдорите, за мен писането на историческа белетристика е вълнуващо пътешествие в неизвестността. Винаги има тайна, която трябва да се разкрие иззад портрета, загадка за изследване в рамките на легендата, скрита мотивация под факта.

Пиша историческа белетристика по същата причина, по която я чета: защото жадувам за емоцията от миналото. Надявам се да ви хареса да четете книгите ми толкова, колкото аз обичам да ги пиша.“

Реклама