Автор на материала е Петър Дончев. Всяко последвало цитиране на текста следва да посочва авторството му.
Понеже покрай сегашната епидемия се правят паралели и сравнения между КОВИД 19 и ЧЕРНОБИЛ, сега ще ви кажа какво мисля по този въпрос. И какви са реакциите на тогавашното и сегашното правителство на България, както и какви са последствията от тези реакции, според мене.
ЧЕРНОБИЛ
Аварията стана на 26 април 1986 г. Веднага беше сформиран кризисен щаб с председател Григор Стоичков, зам. председател на Министерския съвет. Първата работа на щаба беше да проследи посоката на радиоактивния облак. За наш късмет той тръгна на северозапад, към Скандинавието, където започна да се разсейва.
Как постъпи щаба тогава?
МЪДРО.
Съвсем ясно беше, че само периферна радиация ще засегне България. При това положение беше взето решение да не се съобщава официално, за да не се тревожи излишно населението и да не се създава паника. Много укори и ругатни понесе тогавашното управления след десетина дни, когато голямата опасност беше отминала и беше направено официално съобщение за аварията. Хайде да помислим заедно и трезво, по възможност. Какво щеше да се случи, ако бяха съобщили за аварията същия ден? Трудно е да се каже сега, но със сигурност щеше да настъпи голяма паника. Много хора щяха да се побъркат от страх, в най-буквалния смисъл на тази дума, нямаше да бъдат изключени и инфаркти. Правителството спести всичко това на българския народ. Именно затова казвам, че е постъпило мъдро. А последствията от радиацията щяха да бъдат същите, те нямаше как да бъдат избегнати. Но приказките за радиоактивния дъжд и радиоактивните марули бяха доста пресилени – радиоактивният облак пое в друга посока. За щастие Господ и в онзи случай беше българин, защото не допусна радиоактивния облак над България.
КОРОНА ВИРУСЪТ
Отново беше създаден кризисен щаб с председател генерал Мутафчийски, този път около две седмици преди в България да има и един заболял. Дори вицове се появиха, че и Корона вирусът не иска да живее в България. Мене ме учуди тази прибързаност, и Бога ми, казах си, че се готви нещо неясно и тъмно. И започна едно ежедневно облъчване от телевизионния екран, което изплаши българския народ. Страх скова всички, а обстановката се нагнетяваше.
Как постъпи Правителството сега?
БЕЗПАРДОННО И БЕЗЦЕРЕМОННО.
Въобще не го интересуваше психическото здраве на хората. Новините, една от друга по-страшни валяха като дъжд. А когато, доколкото си спомням на 8 март, беше съобщено за първите случаи на корона вирус у нас, настъпи истинска истерия. И пет дни /забележете – само пет дни!/ след първите няколко случаи на заболяване беше обявено извънредно положение в България. Управляващите като че едва дочакаха този момент и пренебрегнаха всякакви законово определени срокове и условия за обявяване на извънредно положение, с което хвърлиха в паника целият български народ и създадоха безпрецедентен хаос в остатъците от Държавата. България се превърна в един огромен концлагер.
Без никакво съмнение Правителството дължи обяснение за извънредното положение от последния месец. Освен това наложените непосилни глоби са неприемливи. А кризата показа, че хазната е празна и управляващите побързаха да вземат нов огромен заем, което е прибързано решение и сумата ще бъде изплащана от следващите поколения. Този път парите трябва да се харчат при строг обществен контрол, за да не стане така, че пак да потънат като всички останали досега. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа, много българи се нуждаят от спешна помощ. Гладът може да надделее над страха и последствията може да са по-разрушителни от самия корона вирус.
Държа дебело да подчертая, че думите и мислите в предишния абзац не са мои, а на Президента на РБ Румен Радев.
Аз ще се задоволя с това да цитирам думите на проф. Кантарджиев, казани преди повече от година, на 22.01.2019 г: „Хората у нас, които всяка година умират от усложненията на грипа са от хиляда до няколко хиляди.“ А според данни на СЗО в Европа всяка година са засегнати от грип над 50 милиона души, а седемдесет хиляди от тях умират. Преди два-три дена медиите ни облъчиха със „стресиращата“ новина, че скоро болните от КОВИД 19 в СВЕТА ще надхвърлят психологическата граница от един милион души, много далече от обичайните десетки милиони. Да, правилно сте прочели – В СВЕТА, ДОРИ НЕ САМО В ЕВРОПА! Страхувай се народе, психясвай от страх и притеснение, за да не забелязваш какви ги вършат правителствата в глобален мащаб, по нечия поръчка, разбира се.
Само че в скоби казано „проклетият“ корона вирус, избран за световен враг № 1, не иска и не иска да се разгърне в мащаби, подобаващи на истерията около него. Никой не бива да отрича, че вирусът е наистина опасен, но той нещо се мотае и пандемията не желае да достигне поне очакваните десетки милиони болни, както досега. Но хората са толкова изплашени, че малцина се задълбочават в числата на статистиката и се замислят.
Мене обаче ме интересува не света, а България. Може би задължителната преди време ваксина БЦЖ си казва думата, а може би Господ наистина е българин, защото „едва кретаме“ с няколкостотин болни. Само искам да припомня, че по официални данни през февруари преболедуваха от Грип Б около 200 000 българи. Имаше грипни ваканции за учениците, болниците бяха препълнени, но такъв страх и такава паника нямаше. Въпреки, че генерал Мутафчийски каза от телевизионния екран на 29 февруари, че „Грипът тип Б е по-опасен от коронавируса“. Тогава той вече беше шеф на кризисния щаб. Но изглежда го скастриха, че не говори както е предначертано и след няколко дни той обърна мнението си на 180 градуса.
Вярно е, че някои несъзнателни българи брутално и като че на пук нарушават карантината и предпазните мерки, но явно съзнателните българи като че са на привършване. И въпреки всичко тягостно е, че страната ни е заприличала на концлагер. А глобите и репресивните мерки са доста попресилени.
Но да се върна към темата – паралелът между Чернобил и пандемията Ковид 19, както и реакциите на правителствата, тогавашното и сегашното. Както и какви са последствията от тях.
Аз казах своето мнение, но ме интересува и вашето, скъпи сънародници.
Ще го споделите ли?
Автор: Петър Дончев
Vita Morena 