Ах, този (легален наркотик) кофеин!

Кофеин, кофеин, кофеин… Превърнал се е в неделима част от живота ни и може би дори не осъзнаваме колко често го приемаме.

Кафе, чай, енергийни напитки, шоколад и т.н. сме свикнали да търсим като сигурно средство за разсънване и енергия, а в послествие са се превърнали и в неделима част от бита ни.

Ето някои от известните и научно доказани ползи на кофеина:

natanja-grun-X2s8GhnQmds-unsplash

Освежава и подобрява функциите на мозъка

Благодарение на ефекта си върху кората на главния мозък, кофеинът подобрява мисленето, когнитивните функции и асоциативните умения. Освен това, той блокира ефекта на аденозина в мозъка, съединение, което намалява активността, като по този начин създава енергизиращ ефект.  

Помага за свалянето на килограми

Редовната консумация на кофеин забързва метаболизма с 5-25%. Той се съдържа в почти всички добавки за изгаряне на мазнини и помага на организма да произвежда повече топлина и съответно да консумира повече енергия.  

Подобрява физическата издръжливост

Напитките, които съдържат кофеин като кафе, енергийни напитки, айс кафе или чай, вдигат нивата на адреналин в кръвта, подготвяйки мускулите за действие, кръвоносните съдове се разширяват, сърдечният ритъм се ускорява и функциите на мозъка стават по-интензивни. 

Намалява риска от депресия

В проучване на медицинското списание JAMA Internal Medicine, в което се включват 50 хил. жени, е установено, че само 120 мг. кофеин седмично могат да намалят шанс за развиване на депресия с 15%. Дневна доза от 240 – 360 мг. намалява риска с 20%.

Облекчава болката 

Кофеинът засилва ефекта на обезболяващите, което значи, че е нужна по-малка доза от тях, за да се постигнат резултати. 

Помага в борбата с астма

Кофеинът разширява бронхите в белите дробове. Консумацията на кофеинови напитки в продължение на дълго време може дори да предотврати появата на астма. Когато той се усвои от организма, се произвежда веществото теофилин, често използвано в лекарствата за астма.

nathan-dumlao-zUNs99PGDg0-unsplash

Това значи, че малка чаша кафе или напитка с високо съдържание на кофеин могат да подобрят функцията на белите дробове, но това не ги прави заместители на лекарствата за астма, затова трябва да се избягва прекомерна консумация. 

„Кофеинът има много полезни свойства, но трябва да бъдем внимателни с дневната доза, която приемаме. Освен кафените зърна, има над 60 различни вида растения като какаови зърна, чай и ядки кола, които съдържат кофеин или вещества с подобна структура като теобромин.

Клинични проучвания на Европейския орган за безопасност на храните, в които участват над 66 хил. души, доказват, че дневната консумация от 400 мг не представлява риск за нашето здраве. Това се равнява на около 4-5 кафета, капучино или 250 мл енергийни напитки на ден.

Трябва обаче да внимаваме много да не надвишим единичната доза от 200 мг и да чакаме поне 2 часа между кофеиновите напитки“, съветва унгарският диетолог д-р Джудит Коваш. 

Реклама

„Ох, нямам време“ – за On и Off връзката ни с книгите

В Деня на книгата и авторското право – 23 април нямам намерение да правя дълбокомислени разсъждения и философски изказвания. Но няма и как да пропусна тази така красива дата.

Знаете ли, че в Испания на днешния ден празнуват деня на влюбените и традицията е да се подарява роза и книга? Колко красиво, нали!

Баба ми много държеше да чета книги. Твърдо вярваше, че човек е човек само, когато чете, както и че има конкретен набор от юношеска литература, която трябва да прочета, ако изобщо имам претенции от мен да излезе човек.

Сред въпросната задължителна литература се мъдреха “Том Сойер”, “Чичо Томовата колиба”, “Стас и Нели”, “Пипи Дългото чорапче” и т.н.

Само че аз някак не успявах да бъда запленена от тях. Подхванах Марк Твен и едва-едва успявах да прелистя няколко страници. Виждаше ми се ужасно скучен тоя Том Сойер, не разбирах какво е това неделно училище и какви са тия дълго църковни служби, на които трябва да стои мирно на стол. 

Баба ми обаче е хитра жена и реши, че първо трябва да ме запали по самия процес на четене и притежание на книги, а след това да мина през подготвената малка библиотека. Затова ме попита каква книга искам да ми купи. По това време на мода беше филмчето на Дисни “Покахонтас”, съответно имаше разкошно издание на “Егмонт” с илюстрации от Дисни. Казах, че искам тази книга, баба ми си записа на лист името и се хвана да обикаля книжарниците в Пловдив и да я търси.

IMG_0127

Купи нея, а след това един фантастичен “Питър Пан”, който си бях харесала на някаква сергия и пазя и до днес, както и още няколко книжки, като басните на Лафонтен, приказки на братя Грим и т.н.

Пловдивчани може би си спомнят как през 90те в района на Джумаята и пред Халите имаше редици сергии с книги, после със сребро, след това картини, а сега са разчистени в полза на цветя и по-прилежен градски вид.

Стратегията ѝ беше успешна и аз не просто четях книгите, ами се влюбих в няколко издания така силно, че ги носих с мен навсякъде от страх да не се загубят – в Студентски град, по различни квартири, а сега и в Копенхаген.

Постепенно изградих книжен вкус, “Том Сойер” ми стана така увлекателен, че го прочетох няколко пъти, “Стас и Нели” ме заплениха дълбоко, а поредицата за Анн от Луси Мод Монтгомъри и до днес ми е сред най-любимите романи! Освен това смятам, че ми подейства някак възпитателно и положително да се фокусирам върху красивата и романтична, както Анн винаги казва, страна на живота.

IMG_0126
И двете книги са невероятни издания с фантастични илюстрации!

През годините съм имала своите приливи и отливи на четене. Имало е моменти, когато “гълтах” книгите една след друга ненаситно и други, когато не съм прочела и страница за дъъълги месеци наред. 

Прочетете още: “Малки жени” на 32

По време на работата ми като лайфстайл журналист пишех и четях всевъзможни материали по 8+ часа на ден и това ме доведе до нежелание за четене. Имах нужда да се разсея от писаното слово, затова гледах филми и сериали.

Рано или късно обаче книгите се завръщаха с апломб в живота ми, за да ми припомнят колко много обичам да чета.

И честно казано, нямам любим носител – хартиена и електронна, всяко има своите предимства. По-важно ми е съдържанието.

Untitled

В университета (завършила съм Книгоиздаване във Факултета по журналистика към СУ) имахме преподавателка, която ни научи, че четенето като процес далеч не се ограничава само с книги. Четене е и когато си гледаш фейсбука или инстаграм. Четене е и филма със субтитри. Тя ни казваше (доц. Д-р Милена Цветкова, вас гледам :)), че книги също може да са различни неща, като да речем сгради! В един от проектите ни разглеждах катедралата в Кьолн като книга, разказваща хиляди истории не само за себе си, но и за хората и събитията, свързани с нея.

Та, има много и различни начини, по които можем да гледаме на книгите и четенето.

А по повод широко разпространеното “ох, аз нямам време да чета”, то аз искрено вярвам, че такова положение няма. Просто не си намерил правилната за теб книга, която да ти е интересна. Стане ли веднъж това, с изненада ще откриеш колко много време за книгата си ще намериш 🙂

Новите душ-гелове на NIVEA са със 100% рециклируеми PET опаковки

Компанията с над 100-годишна история представи първите си продукти в 100% рециклируеми PET опаковки, изработени от 100% рециклирана пластмаса.

Новата серия душ-гелове NIVEA Fresh Blend е изцяло вдъхновена от природата и създадена с грижа и отговорност към околната среда – съдържа 98% биоразградима формула*, с 90% естествено добити съставки**.

Серията NIVEA Fresh Blends предлага 3 душ-гела, съчетаващи завладяващите и освежаващи плодови аромати на диня, мента, малина, боровинка, кайсия, манго, кокосово, бадемово и оризово мляко.

NIVEA Душ-гел Fresh Blends ApricotNIVEA Душ-гел Fresh Blends RaspberryNIVEA Душ-гел Fresh Blends Watermelon

Освен за околната среда, NIVEA Fresh Blends са създадени да се грижат за кожата, благодарение на щадящата веган формула – без животински съставки или съставки, добити от животни. Комбинацията от натурални плодови екстракти и растителни млека „ражда“ завладяващи аромати, които носят наслада за сетивата.

NIVEA Душ-гел Fresh Blends Watermelon е с формула с кокосово мляко и натурален екстракт от диня и мента. Успокояващото действие на ментата в комбинация със свежия и лек аромат на диня помагат за здравия и свеж вид на кожата.

NIVEA Душ-гел Fresh Blends Raspberry е с плодов екстракт от малинов сок, комбиниран с нежно бадемово мляко и боровинки. Тази комбинация допринася за усещането за нежна, красива и освежена кожа.

NIVEA Душ-гел Fresh Blends Apricot е с веган формула, съчетаваща оризово мляко и плодов екстракт от кайсия и манго, които правят кожата мека и еластична. 

NIVEA_Fresh_Blends

Нежната и грижовна комбинация от натурални съставки и освежаващи плодови аромати превръща новата серия душ гелове във верен помощник за свежа и подхранена кожа. Освен грижа за своята кожата, с NIVEA Fresh Blends всеки има възможност да остави своя „личен отпечатък“ в опазването на природата и околната среда. 

*Съгласно метод 301/302 на ОИСР или еквивалентни методи.

**Естествено добитите съставки запазват над 50% от естественото си състояние след преработка, включително вода.

Д-р Бан Камуна: “Оставете тялото и кожата да си починат”

Как се отразява на кожата изолацията? Кои са предимствата и недостатъците?

Поради обстоятелствата, под които сме поставени, т.е. карантината, живота и работата ни ни се преместват от външния свят в границите на домовете ни. 

Изолацията има положителен ефект върху кожата ни, тъй като е изложена на по-малко замърсен въздух, ултравиолетова радиация и химикали, намиращи се в грима. Това, че сме в домовете си, дава шанс на кожата да се възстанови и регенерира.

От друга страна стресът, несигурността и загрижеността за нашето здраве или това на нашите близки, оказват отрицателен ефект над кожата ни.

Дехидратацията, повишеният прием на кофеин, липсата на витамин D и промените в хранителния режим и този на съня могат да променят способността на имунната ни система да регулира и детоксикира, създавайки възпаления по тялото.

Д-р Камуна, каквa козметика и процедури можем да използваме, докато стоим у дома? 

Въпреки че може да не сме изложени на влиянието на външната среда толкова много, като преди  по-рядко носим грим, все пак е важно лицето да се измива всеки ден. Освен това кожата трябва да се ексфолира до три пъти седмично, за да избегнете натрупването на мазнини, бактерии и мъртви клетки, които водят до възпаление.

85065707_151576089133136_5669727864354766848_n
Д-р Бан Камуна

Ако изберем да използваме формула, съдържаща домашни продукти, трябва да се спрем на нежен ексфолиант, който няма да увеличи раздразнението или причини микротравми на кожата.

За стимулиране на кръвообращението, регенерацията на кожата и производството на колаген се препоръчват целенасочен масаж и маски за лице с колаген.
Маските за лице с активен въглен, глина или зелен чай имат активни съставки с противовъзпалителен, почистващ и антибактериален ефект. Дермаролер с игли с дължина 0,3-0,5 мм може да се използва веднъж на две седмици като рутинна грижа за кожата у дома с цел стимулиране на колагена и отърваване от разширени пори. 

Сега е подходящ момент да изпробваме по-интензивно лечение за пигментните петна по кожата, като Витамин А „ретенол” и витамин С, след което нанесете хидратиращ серум и овлажнител. Препоръчва се използването на висококачествен слънцезащитен крем ако работим близо до прозорец, защото фотостаряващи ултравиолетови А лъчи може да преминат през прозорците.

За суха кожа e препоръчително да включим няколко слоя грижа за кожата. Вместо тежък крем, използвайте серум или хидратиращ тоник и масло за лице.

toa-heftiba-bcLE7reXFLM-unsplash

Ако кожата ви е мазна, почиствайте лицето си два пъти на ден с формула, съдържаща салицилова киселина, последвана от некомедогенен хидратиращ крем със слънцезащитен ефект сутрин и такъв с хиалуронова киселина за усилване на влажността вечер.

Контролирайте хранителните си навици, като избягвате стресово-ядене, причинено от пандемията. Храни с висок гликемичен индекс като захарни въглехидрати, както и млечни продукти могат да усилят акнето.

Ако кожата ви е склонна към зачервяване или розацея, използвайте овлажнител с ниацинамид, познат още като витамин В3, който се отличава с противовъзпалителни свойства и засилва защитната бариера на кожата.

В момента ние прекарваме много време на своите лаптопи, таблети и мобилни телефони и затова сме изложени на значителни дози синя светлина, причиняващи ”дигитално стареене“.

Това води не само до нарушения на съня или подуване на очите, но и до проблеми с кожата, като хиперпигментация, блед тен и податливост на бръчки. Трябва да се опитаме да ограничим потреблението като четене на истинска книга, а не на дигитална.

thought-catalog-Nv-vx3kUR2A-unsplash

Дезинфектантите и спиртът увреждат кожата. Как да й помогнем?

Антисептикът е химическо средство, което забавя или спира растежа на микроорганизмите по външните повърхности на тялото и предотвратява на инфекции. Антисептиците трябва да се разграничават от антибиотиците, които унищожават микроорганизмите вътре в тялото, и от дезинфектантите, които унищожават микроорганизмите, намиращи се върху неживи предмети. Въпреки това антисептиците често се наричат дезинфектанти за кожа.

Най-ефективните дезинфекциращи средства срещу COVID-19 са на алкохолна основа с поне 60 процента алкохолно съдържание. Те разтварят защитния външен слой на микробите и по този начин ги убиват.

Хората с алергии от всякакъв вид трябва да се консултират с лекар или фармацевт преди да използват антисептичен продукт без рецепта.
Някои антисептици могат да раздразнят кожата и да причинят алергичен контактен дерматит. Радостната новина е, че хлорхексидинът рядко причинява анафилаксия.

Сапунът и водата все още са най-добрият начин да обеззаразявате на ръцете си, но трябва да ги търкате поне 20 секунди. Може да използвате дезинфектант за ръце с поне 60% алкохол, ако няма сапун и вода.
Емолиентите се препоръчват след употреба, за да се избегне сухота и дразнене на кожата.

Домашните масла, например маслиново и кокосово масло и мед, съдържат хидратиращи, овлажняващи вещества и естествено антимикробни свойства. Използвате по-кратки, по-хладки душове, след това нежно почистващо средство на основата на лосион и дълбоко хидратиращ лосион или масло за тяло.

При сухо помещение използването на овлажнителите помага на кожата да се чувства по-малко суха и стегната. 

Маските и ръкавиците? А те как й влияят  на кожата, д-р Камуна?

Световната организация CDC официално препоръчват на всички, освен бебетата, да носят платнена маска или покритие за лице на публични места. Маските трябва да покриват носа и устата ви. Внимавайте да не докосвате очите, носа и устата си. Мийте ръцете си веднага след като свалите маската. 

emiliano-vittoriosi-WnHEf-8hNwU-unsplash

Въпреки че предлагат безценна защита, те могат да причинят прежулване на кожата и носа, а оттам и потенциална инфекция. 

За профилактика трябва да се поддържа кожата чиста, добре хидратирана и овлажнена и да се прилагат бариерни кремове поне половин час, преди да се поставят маски. Трябва да се сваля маската на всеки 2 часа и лицето да се почиства отново.

А какво да кажем за носенето на ръкавици?

Съветите на Световната здравна организация WHO останаха непроменени от началото на глобалната епидемия: мийте ръцете си, не докосвайте лицето си и спазвайте дистанцията.

Ръкавиците не винаги са полезни, особено ако не се използват правилно. Истината е, че този вирус не се абсорбира през кожата и носенето на ръкавици не замества добрата хигиена на ръцете.

Избягвайте да носите ръкавиците продължително време. Те ще омекотят кожата и ще я направят податлива на увреждане. Избягвайте повторното използване на ръкавиците за еднократна употреба, тъй като вероятността от заразяване на кожата е висока.
Внимавайте при сваляне на ръкавиците, не докосвайте външната повърхност с голи ръце. Измийте и подсушете ръцете си веднага. Използвайте овлажнители няколко пъти дневно, за да насърчите заздравяването на кожата.

Вероятно някои дами ще се изкушат да потърсят своя дерматолог за ботокс или филър. Какво бихте ги посъветвали?

По време на изолация е хубаво да се концентрираме върху здравето на тялото си и начина на хранене. Да оставим тялото и кожата си да починат. Правете редовни разходки, упражнения за релаксация и йога. 

Опитайте балансирана диета с омега-3 и магнезий. Избягвайте кафе и алкохол, които повишават кортизола в тялото. Яжте плодове и зеленчуци, богати на витамин D и антиоксиданти, включително гъби, боровинки и спанак. Наспивайте се. Пийте достатъчно количество вода. 

„Императрица Мария Фьодоровна“ – Роман за майката на последния руски цар

София Фредерика Дагмар фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е принцеса, дъщеря на датския принц Кристиан и на принцеса Луизе. Но не като принцесите в приказките или поне не като онези, дето живеят в разкошни дворци и спят в легла с балдахин.

Малката Дагмар, която наричат галено Мини, и нейните четирима братя и една сестра играят с децата на улицата, майка им кърпи скъсаните им чорапки и наставя умалелите дрешки. Защото принц Кристиан е обеднял благородник, макар и роднина на краля на Дания.

Но идва годината 1853-та и преобръща живота на шестгодишната Мини.

Empty perspective wood plank table top with abstract bokeh light

Empty perspective wood plank table top with abstract bokeh light background,Mock up for montage of your product

Датският крал Фредерик, останал бездетен, обявява баща ѝ за свой наследник на престола и семейството получава изведнъж кралския дворец и кралските богатства, и кралските почести. Но и кралските задължения и тегоби.

Свикнали да бягат волно по поляните, Дагмар и нейната сестра Александра трябва да спазват дворцов протокол. След 10 години – за двете момичета и техните братя години на обучение в кралски маниери и поведение – крал Фредерик умира и баща им Кристиан сяда на трона на Дания.

И се заема не само с управлението на държавата, но и със сватосването на шестте си деца. В името на държавата!

Мария Фьодоровна

Александра става съпруга на английския престолонаследник, когото е виждала веднъж, а след смъртта на кралица Виктория – кралица на Британската империя. Най-големият му син става крал на Гърция под името Георгиос. И така нататък, и така нататък…

Така че днес династичната линия Глюксбург присъства не само в генеалогията на датските, но и на шведските, норвежките, английските  крале, а Кристиан е наречен „дядото на Европа“.

Дагмар не остава настрана от въжделенията за сродяване на баща си. За неин съпруг е спазарен руският престолонаследник Николай. За разлика от сестра си обаче, Дагмар се влюбва от пръв поглед в бъдещия си мъж – елегантен, внимателен и поетичен, ерудиран. Николай също е увлечен в нежната, дребна девойка, любителка на поезията.

Следва най-щастливият период в живота на момичето – годежът, радостната суматоха около предстоящата сватба… Но съдбата не е на нейна страна – неочаквано младият мъж умира, заклевайки я на смъртния си одър да се омъжи за брат му Александър, който ще заеме мястото на престолонаследника на Русия.

Александър е пълната противоположност на Николай – едър като мечок, мълчалив и навъсен, обличащ се като мужик. Обучаван и възпитаван не в дипломацията, необходима на един бъдещ император, а във военни науки и дисциплина. Въпреки дълбоката болка, въпреки липсата на всякакво привличане Дагмар изпълнява дълга си – нали така е била възпитавана години наред.

Санкт Петербург я посреща с невижданите си богатства, пищни дворци и салони, с балове до зори. Русия става нейна втора родина, родина по сърце. А Александър – Саша – разкрива своята нежна душевност, скрита зад грубата външност, своята вярност, надеждност и дълбока любов.

Неусетно Дагмар – приела православното име Мария Фьодоровна, започва да му отвръща с обич.

Ала безгрижният период на престолонаследничеството свършва бързо – старият император е убит и двамата млади, Саша и Мини, трябва да станат император Александър III и императрица Мария Фьодоровна с всички произхождащи от това ангажименти и тежки решения.

Защото времената в Русия са неспокойни, размирни и изискват тежки решения. А на хоризонта дебне война…

Кристофър Гортнър

За автора
Кристофър Гортнър се е утвърдил като едно от най-разпознаваемите имена в жанра исторически роман с читатели в повече от 25 държави и над половин милион продадени екземпляра. Но преди да стигне до писателското поприще, прекарва дълги години първо в модния бизнес, а после в държавния здравен сектор. Любовта към писането винаги е била в природата му – завършва магистърска степен с литература, а когато книгите му постигат международен успех, се отдава изцяло на тях.  

      За работата си Гортнър споделя: „Независимо дали пресъздавам живота на легендарна жена от историята, или фикционалната драма на шпионин от времето на Тюдорите, за мен писането на историческа белетристика е вълнуващо пътешествие в неизвестността. Винаги има тайна, която трябва да се разкрие иззад портрета, загадка за изследване в рамките на легендата, скрита мотивация под факта.

Пиша историческа белетристика по същата причина, по която я чета: защото жадувам за емоцията от миналото. Надявам се да ви хареса да четете книгите ми толкова, колкото аз обичам да ги пиша.“

Цветница – обещание за щастие

На Цветница празнувам имен ден, но други са нещата, привързващи ме толкова към този празник.

Цветница е винаги е в неделя, а това е любимият ми ден.

saffu-Ct1Mx5OTn9A-unsplash

В неделя се раждат галениците на съдбата, казват, и аз, поглеждайки живота си досега, мога да потвърдя. Не защото не съм срещала премеждия, преживявала мъки и надвивала жестоки трудности, защото винаги осъзнавам невероятния си късмет да успея да се справя с всичко и да продължа напред. 

Неделя е седмият ден на седмицата, сакралният и определен за почивка – да се спреш за момент, за да осъзнаеш колко много си сторил досега, да поемеш дъх с благодарност и да събереш сили утре да продължиш да проправяш път към мечтите си.

Наместена Цветница в неделя е сигурният знак, че специалните неща се случват традиционно на специални дати.

joanna-kosinska-ToV0rS9nTYs-unsplash

Днешният празник за мен е истинското начало на пролетта. На Цветница сякаш цялата земя се е събудила и с радост благодари за новото си начало.
За това, че слънцето напича с все по-топли и топли лъчи земята, небето е бистро, а вятърът нашепва за промяна.

Отмина и тази зима, подготвяме се за ново лято, посрещаме поредната нова година и именно на пролет осъзнаваме истински, че ни е даден шанс за ново начало, за още един опит за по-щастлив, по-добър и спокоен живот.

amy-shamblen-qdPnQuGeuwU-unsplash

Събличаме дебелите дрехи, а с тях и тъмните мисли, за да направим място на лекия полъх и радостта от новото начало.

Цветята и зелените клонки на Цветница ни припомнят, че ни чакат нови приключения, мигове на щастие и безгрижни дни.

Колкото и да е тежко положението в последните седмици, колкото и да се чувстваме притеснени, изолирани и заплашени, днешният ден ни напомня, че животът продължава, че и това ще мине рано или късно, по един или по друг начин. Природата не може да бъде усмирена, а кръговратът й спрян. След всяка зима идва пролет, след всеки край, нова история полага начало. 

ina-soulis-WXHSLTIK1gY-unsplash

Нека на Цветница сме благодарни, че сме тук и сега, без значение вчера и утре, и нека си позволим да празнуваме живота. Само така можем да чувстваме трепета на вдъхновението в душите ни, вдъхновение, че сме живи, че се случваме точно тук и точно сега, че имаме шанса да мечтаем, да обичаме, да плачем и да бъдем себе си така, както ние искаме.

Днешният празник не е само за хората с имена на цветя, а за всички ни и нека му се радваме чисто и от сърце, за да бъде денят ни с един слънчев лъч и цветен полъх по-красив, по-светъл и по-добър.

„ИСКАМ ВИТАМИНИ“ крещи имунната ни система

В началото на пролетта запасите на витамини в организма са се вече поизчерпали, а причини за дефицита най-често са липсата на физическа активност и неправилния хранителен режим.

Трябва да сме сигурни, че си набавяме нужните количества витамин C и витамин D, за да подсилим имунната си система.

Витамин C
Витамин C, още познат като аскорбинова киселина, е жизненоважен за нашия организъм. Той подпомага нормалните функции на имунната система, подобрявайки функцията на белите кръвни клетки.

vitamins 1

Има антиоксидантен ефект, което означава, че предпазва от увреждания, причинени от свободните радикали, и е доказано, че подобрява способността ни да се справяме с инфекции.

Този витамин е разтворим във вода, което значи, че не може да се съхранява в организма ни и е важно да си го набавяме редовно. Дневната препоръчителна доза е поне 80 мг на ден и може да се увеличи чак до 500 – 1000 мг на ден по време на дефицитни периоди и епидемии. 

Витамин D
Витамин D е този, който подпомага имунната ни система най-много. Проучвания показват, че той играе ключова роля за активирането на нашата резистентност. Това означава, че хората с по-ниски от средните нива на витамин D са по-склонни да страдат от заболявания на горните дихателни пътища и са по-податливи на определени инфекции.

Препоръчителният дневен прием е 1500-2000 IU. Знаем, че 80% от нужния ни витамин D се приема през кожата ни в резултат на контакта със слънчева светлина. Останалите – 10-20% от нужното количество могат да бъдат набавяни чрез балансиран хранителен режим, но в повечето случаи това не е напълно достатъчно. Въпреки че много хора вярват в това, ходенето на солариум не е заместител на ефекта, произвеждащ витамин D, който получаваме от слънчевата светлина.

Преди няколко години здравните специалисти изразиха обща позиция, според която до края на зимата огромна част от европейците може да има недостиг на витамин D. Според тях дори здравословният и балансиран хранителен режим не съдържа достатъчно витамин D, с който да изкараме последните зимни месеци и пролетта, затова през този период всеки трябва да допълва количествата, които приема. 

vitamins 2

В последното проучване за дефицита на витамин D в България, над 78% от българите се оказват с недостиг на жизненоважния витамин. Важно е да имаме допълнителен източник, особено в период като този, когато няма много слънце и е препоръчително да стоим вкъщи. 

Ковид 19 и Чернобил

Автор на материала е Петър Дончев. Всяко последвало цитиране на текста следва да посочва авторството му.

Понеже покрай сегашната епидемия се правят паралели и сравнения между КОВИД 19 и ЧЕРНОБИЛ, сега ще ви кажа какво мисля по този въпрос. И какви са реакциите на тогавашното и сегашното правителство на България, както и какви са последствията от тези реакции, според мене.

ЧЕРНОБИЛ

Аварията стана на 26 април 1986 г. Веднага беше сформиран кризисен щаб с председател Григор Стоичков, зам. председател на Министерския съвет. Първата работа на щаба беше да проследи посоката на радиоактивния облак. За наш късмет той тръгна на северозапад, към Скандинавието, където започна да се разсейва. 

Как постъпи щаба тогава? 

МЪДРО.

yves-alarie-5xA-NZCIl6k-unsplash

Съвсем ясно беше, че само периферна радиация ще засегне България. При това положение беше взето решение да не се съобщава официално, за да не се тревожи излишно населението и да не се създава паника. Много укори и ругатни понесе тогавашното управления след десетина дни, когато голямата опасност беше отминала и беше направено официално съобщение за аварията. Хайде да помислим заедно и трезво, по възможност. Какво щеше да се случи, ако бяха съобщили за аварията същия ден? Трудно е да се каже сега, но със сигурност щеше да настъпи голяма паника. Много хора щяха да се побъркат от страх, в най-буквалния смисъл на тази дума, нямаше да бъдат изключени и инфаркти. Правителството спести всичко това на българския народ. Именно затова казвам, че е постъпило мъдро. А последствията от радиацията щяха  да бъдат същите, те нямаше как да бъдат избегнати. Но приказките за радиоактивния дъжд и радиоактивните марули бяха доста пресилени – радиоактивният облак пое в друга посока. За щастие Господ и в онзи случай беше българин, защото не допусна радиоактивния облак над България.

КОРОНА ВИРУСЪТ

Отново беше създаден кризисен щаб с председател генерал Мутафчийски, този път около две седмици преди в България да има и един заболял. Дори вицове се появиха, че и Корона вирусът не иска да живее в България. Мене ме учуди тази прибързаност, и Бога ми, казах си, че се готви нещо неясно и тъмно. И започна едно ежедневно облъчване от телевизионния екран, което изплаши българския народ. Страх скова всички, а обстановката се нагнетяваше.

Как постъпи Правителството сега?

БЕЗПАРДОННО И БЕЗЦЕРЕМОННО.

Въобще не го интересуваше психическото здраве на хората. Новините, една от друга по-страшни валяха като дъжд. А когато, доколкото си спомням на 8 март, беше съобщено за първите случаи на корона вирус у нас, настъпи истинска истерия. И пет дни /забележете – само пет дни!/ след първите няколко случаи на заболяване беше обявено извънредно положение в България. Управляващите като че едва дочакаха този момент и пренебрегнаха всякакви законово определени срокове и условия за обявяване на извънредно положение, с което хвърлиха в паника целият български народ и създадоха безпрецедентен хаос в остатъците от Държавата. България се превърна в един огромен концлагер.

Без никакво съмнение Правителството дължи обяснение за извънредното положение от последния месец. Освен това наложените непосилни глоби са неприемливи. А кризата показа, че хазната е празна и управляващите побързаха да вземат нов огромен заем, което е прибързано решение и сумата ще бъде изплащана от следващите поколения. Този път парите трябва да се харчат при строг обществен контрол, за да не  стане така, че пак да потънат като всички останали досега. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа, много българи се нуждаят от спешна помощ. Гладът може да надделее над страха и последствията може да са по-разрушителни от самия корона вирус.

Държа дебело да подчертая, че думите и мислите в предишния абзац не са мои, а на Президента на РБ Румен Радев.

Аз ще се задоволя с това да цитирам думите на проф. Кантарджиев, казани преди повече от година, на 22.01.2019 г: „Хората у нас, които всяка година умират от усложненията на грипа са от хиляда до няколко хиляди.“ А според данни на СЗО в Европа всяка година са засегнати от грип над 50 милиона души, а седемдесет хиляди от тях умират. Преди два-три дена медиите ни облъчиха със „стресиращата“ новина, че скоро болните от КОВИД 19 в СВЕТА ще надхвърлят психологическата граница от един милион души, много далече от обичайните десетки милиони. Да, правилно сте прочели – В СВЕТА, ДОРИ НЕ САМО В ЕВРОПА! Страхувай се народе, психясвай от страх и притеснение, за да не забелязваш какви ги вършат правителствата в глобален мащаб, по нечия поръчка, разбира се.

Само че в скоби казано „проклетият“ корона вирус, избран за световен враг № 1, не иска и не иска да се разгърне в мащаби, подобаващи на истерията около него. Никой не бива да отрича, че вирусът е наистина опасен, но той нещо се мотае и пандемията не желае да достигне поне очакваните десетки милиони болни, както досега. Но хората са толкова изплашени, че малцина се задълбочават в числата на статистиката и се замислят.

Мене обаче ме интересува не света, а България. Може би задължителната преди време ваксина БЦЖ си казва думата, а може би Господ наистина е българин, защото „едва кретаме“ с няколкостотин болни. Само искам да припомня, че по официални данни през февруари преболедуваха от Грип Б около 200 000 българи. Имаше грипни ваканции за учениците, болниците бяха препълнени, но такъв страх и такава паника нямаше. Въпреки, че генерал Мутафчийски каза от телевизионния екран на 29 февруари, че „Грипът тип Б е по-опасен от коронавируса“. Тогава той вече беше шеф на кризисния щаб. Но изглежда го скастриха, че не говори както е предначертано и след няколко дни той обърна мнението си на 180 градуса.

Вярно е, че някои несъзнателни българи брутално и като че на пук нарушават карантината и предпазните мерки, но явно съзнателните българи като че са на привършване. И въпреки всичко тягостно е, че страната ни е заприличала на концлагер. А глобите и репресивните мерки са доста попресилени.

Но да се върна към темата – паралелът между Чернобил и пандемията Ковид 19, както и реакциите на правителствата, тогавашното и сегашното. Както и какви са последствията от тях.

Аз казах своето мнение, но ме интересува и вашето, скъпи сънародници.

Ще го споделите ли?

Автор: Петър Дончев

Когато светът се завърти отново

Вижда му се вече края – за Дания периодът на карантина трябва да приключи на 13 април (точно след великденските празници по католическия календар).

Премиерът Мете Фредериксен “потупа” нацията по рамото за общите усилия да се намали разпространението на вируса и заяви, че ако устискаме още две седмици на самоизолация и спазване на предпазните мерки, няма да бъде удължено извънредното положение. Това подейства по-ефикасно от всякакви наредби, заплахи и глоби и хората твърдо се решиха, че няма да проиграят шанса си за постигане на “свобода” и най-вече – здраве.

Разбира се, нека не се разбира, че улиците на Дания са празни. Определено човекопотокът е в пъти по-рехав от преди, но продължихме да правим разходки из паркове и градини, като всеки се стараеше да е на нужното разстояние от другите хора. За тия, които нарушават забраните, има солени глоби, а гражданското съзнание на обществото действа силно като коректив и не си мълчи, като види нарушения. Защото в крайна сметка от нас самите зависи да действаме единно, за да не си усложняваме положението и застрашаваме здравето.

fuu-j-r2nJPbEYuSQ-unsplash

Мислех си обаче как ще изглежда реалността ни, когато най-сетне се завърнем към “старото” ежедневие.

Подозирам, че първо ще завладее еуфорията – всички ще се юрнат да се прегръщат, целуват, ходят по ресторанти, барове, дискотеки, паркове, градинки и какво ли още не. Градският транспорт ще се задръсти от бързащи да идат не просто на работа, а на конкретното си работно място, което сега ще се чувства като истинско забавление. 

andrew-bui-z7rzbFHXym0-unsplash

Та, казано накратко – хората ще се потопят и опиянят от социални контакти и свобода на движението. 

След това обаче си мисля, че ще настъпи очакван “махмурлук”, а именно – умора от цялото това препускане през всички мечтани за вършене след края на карантината неща. Неминуемо ще дойде и стресът, като осъзнаеш изведнъж колко много работа имаш да вършиш. То може и да не е чак толкова, но на фона на предишните седмици наложен мързел, ще се усеща като планина от задължения.

В някакъв момент ще почнем да се улавяме как с лека меланхолия си мислим за времето, когато беше задължително да си стоиш вкъщи и да не шаваш никъде.

Но човешката природа има тази уникална способност първо да мрънка за едно, искайки друго, а като го получи, да жали за предишното. Това произлиза основно от невъзможността ни да живеем тук и сега, а постоянно мислим за вчера и утре. 

Не мога да спра да си мисля и за все по-бързо нарастващия процент хора, останали безработни или с намалени заплати, за които сегашното положение не се усеща, като принудителна домашна ваканция с четене на книги и гледане на сериали, а кошмарен затвор от мисли “как, по дяволите, ще се справя през идните месеци?”.

Имам много познати, работещи в туристическия бизнес, които с притеснение гледат към идващите месеци, които не вещаят нищо добро за този бранш.

jed-villejo-bEcC0nyIp2g-unsplash

Но няма много какво да се направи, освен да се стараем да се подкрепяме едни други и да сме гъвкави в намирането на нови решения за провалените планове.

Припомнете си: И точно, когато мислехме за второ дете

Каквото и да е, цялата история около коронаворуса дава някои ценни уроци на човечеството, като най-важният ми се струва този, че всички сме свързани.

Ние сме един невероятен жив организъм и решенията на всеки от нас пряко засягат и другите. Като ефекта на пеперудата – тя размахва криле тук, а полъхът им се усеща на другия край на света.

designecologist-P1sMtXL4jow-unsplash

Затова нека по-често си напомняме колко сме важни самите ние, нашите действия, решения и бездействия, защото от тях зависи не само нашата съдба, но и тази на буквално останалия свят.

Прочетете още: Пролет пукна, ние не, ама не точно