„Малки жени“ на 32

Малко ме е срам да си призная, но прочетох “Малки жени” на 32 години…

С книгата имаме дълга история, ако може така да се нарече. Сигурно съм била в 3 или 4 клас, когато я видях в една книжарница и веднага грабна вниманието ми. Да, но тогава разполагах с малка сума пари (в глават ми се въртят 5лв), с които да си купя нещо по свой избор, а до романът се мъдреше книга със съвети за отглеждане на аквариумни рибки.
Цената на двете издания беше еднаква, а аз към момента имах малък аквариум с два хелера и една гупа, за които много исках да се грижа. Реших, че е по-разумно да инвестирам парите си в трупане на знания за успешно гледане на рибките, а “Малки жени” оставих за друг път, когато имам пак пари за книжки. 

Времето минаваше, а библиотеката ми се пълнеше с всякакви други юношески романи, а за гениалната творба на Луиза Мей Олкът все не идваше ред. 

Когато вече в 20те си години виждах книгата на рафта в книжарницата, си казвах, че вече съм “голяма” за подобно четиво, но ето ме сега на 30+ щастливо прочела книгата и трябва да кажа, колкото и странно да звучи, че сега беше най-доброто време.

Душата и умът ми сякаш имаха нужда точно от това четиво в точно този момент, за да им подейства така освежаващо, вдъхновяващо и насърчително, както малко други прочетени книги.

Бързо след това погълнах и “Добри съпруги” – продължението на “Малки жени” и ми повлия също така благотворно, както първа част.

Разбира се, когато четеш тези книги, трябва да се направи голямата уговорка, че са публикувани през 1868 – година, скандално далечна не само времево, но и морално-традиционно. Затова и някои млади читатели биха казали, че определени моменти от романа лъхат на сексизъм (особено в обясненията как трябва да се държи съпругата с мъжа си и други сходни).

Трябва да се опитаме да прочетем романа с не толкова съвременни очи, колкото с необременено от съвременния морал сърце или иначе казано – безпристрастно.

За разлика от своите героини, Луиза Мей Олкът никога не минава под венчилото и остава бездетна

Истината е, че романите на Луиза са като своеобразен пътеводител в света на младите момичета от нейната епоха. Те са образователни, поучителни, забавни и така нужни, за да изградиш здрави морални устои. 

Убедена съм, че тълкувани по правилния начин и днес могат да бъдат от огромна полза за всеки, решил да ги прочете.

А като споменах, че са забавни, то искам само да допълня, че е имало моменти в книгите, на които съм се смяла с глас, както и други, на които плаках горчиво, но то това е качественото четиво.

Ако случайно има още някой заблуден като мен, който не е прочел двете книги, то мога единствено да му препоръчам да го направи по-скоро. И няма да съжалява 🙂

Реклама