Всички говорят за безсънните нощи през първите месеци след раждането на бебето. Колко било тежко, как малкото не спира да плаче, да се буди, да недоволства и т.н.
Да, до известна степен мога да се съглася, въпреки че има големи изключения. Понякога бебетата прекарват първия месец след раждането в дълбок сън, сякаш още не са осъзнали, че са извън утробата. Друг път наистина се скъсват от плач, но трябва да сте сигурни, че кърменето и многото, непрекъснато гушкане помагат на 100%! Никакви капки, прахчета, баене, молитви и подобни не могат да успокоят едно пеленаче така, както майчината прегръдка ❤
Аз обаче се сблъсках с нещо различно и ми се иска да го споделя, току виж помогнало на други родители.
През първата година и половина вечерният сън на дъщеря ми се развиваше чудесно. Имаше ревове и трудно (да не кажа невъзможно) заспиване само при дневните дремки, докато нощният сън се случваше като по учебник. С мъжа ми бяхме изградили желязна вечерна програма, която спазвахме педантично и не знам дали благодарение на нея или е, но детето ни заспиваше в момента, в който си подушеше леглото.
Случвало се е да има нужда няколко пъти да ходя в стаята, за да давам изпуснат биберон, както и да се буди през нощта в точно време, явно определено от биологичния ѝ часовник, за пиене на мляко, малко гушки и пак сън.
Единствените проблеми, които имах с нощния сън, бяха по времето, когато започна да се обръща от гръб по корем, но не можеше да се завърти обратно, когато си изпускаше биберона и не можеше да го намери или когато започна да се буди скандално рано сутрин (5:30-6ч!).
Но това бяха периоди, които бързо минаха.
Около година и половина стигнахме до прекрасните моменти, в които малката спеше по цяла нощ! Сега това ми се вижда почти невероятно, чак се съмнявам дали наистина се е случвало.
Всичко започна края на миналия септември, когато дъщеря ми беше прехвърлила година и половина. Настроението ѝ рязко се влоши и траеше така с дни, вечер започна да се буди все по-често и да заспива по-трудно, докато нещата не ескалираха в абсолютна невъзможност да спи по друг начин, освен в ръцете ми, а аз задължително да бъда права! Всяка промяна в позата ми водеше до писъци и плач…
Пробвахме какво ли не, може би единствено не сме ѝ баели против уроки и не сме я търкали с ракия (защото не вярваме в успеха и надеждността на подобни методи).
В един момент забелязах, че кучешките ѝ зъби са решили да избият всички наведнъж, та до известна степен се успокоих, че явно има обяснение за нощните драми.
Разбира се, никакви гелове, играчки, методи и лекарства не помогнаха, нужни бяха само здрави нерви и търпение.
Проблемът обаче не се разреши след появата на зъбите, а даже се задълбочи…
Милото ми момиче не можеше да заспива спокойно вечер, имаше нужда да бъде дълго време държана на ръце, гушкана и успокоявана, будеше се с писъци на всеки час, а през деня беше мрънлива, което е напълно обяснимо след лошия нощен сън.
Консултациите с педагог доведе до предложението, че най-вероятно вече е започнала да сънува кошмари – нещо като крайъгълен камък в развитието на съзнанието на децата. И също така нещо доста нормално.
Докато чаках да отшуми този нов период, взеха че ѝ се възпалиха ушите… По-лошото обаче беше, че на първия лекарски преглед погрешно решиха, че е просто вирус и трябва да я лекувам със стандартния панодил и стоене вкъщи. Когато на третия ден обаче положението ѝ се влоши и тичахме обратно към личния, отитът вече се ширеше с пълна сила в двете бебешки ушачета.
Която майка е имала бебе с отит, знае за какво иде реч… На другите мога само да кажа, че вечер всичко се влошава, детето го боли, но какво може да направи освен да плаче и да иска да бъде носено на ръце.
Работата е там, че когато са сложени в хоризонтално положение, ушите ги болят повече, заради налягането. Затова е някакво решение да повдигнете краката на креватчето с две дебели книги от страната на главата или да си устроите вашето легло така, че да ви е удобно да дремете полу-легнали, полу-седнали с бебе, гушнато на гърдите ви.
Така минаха октомври, декември и почти целия януари.
Не изглежда като толкова дълъг период, но когато всяка вечер не можеш да спиш, ти се вижда като вечност.
Имах дни (доста на брои), в които не исках да комуникирам с никого, освен с друга майка, която е минала през същото и може да ми даде адекватен съвет. Това исках най-силно от всичко – съвет какво да направя, че да помогна на детето и на себе си.
Търсих толкова много из необятния интернет, но всичко относно деца и нощни безсъници се отнася до бебета под една година.
Успях да поговоря с други майки и горе-долу почти всички са изпитали подони проблеми около втората година на детето.
В повечето случаи се наблюдава ненадейно будене през нощта без желание за сън. Децата просто си стоят в леглото с широко отворени очи и са готови за игра, храна и всякакви други занимавки. Решението било да настояваш нежно, но настойчиво да се опитат да заспят отново.
В нашия случай дъщеря ми иска да спи, но просто нещо не ѝ позволява.
Към момента – вече март, вече над 6 месеца от започването на среднощните проблеми, сънят ѝ се случва все по-лесно.
Заспива почти безпроблемно сама в стаята си, буди се един или два пъти за мляко (не я кърмя отдавна, давам ѝ краве или растително) и банан (явно огладнява), след което заспива пак. През вечер се случва да сънува кошмари или неспокойни сънища и да има нужда да чува, че съм в стаята при нея (аз отдавна си инсталирах матрак на земята до креватчето ѝ и когато се разбуди, се местя от нашата спалня в нейната стая.)
Хубавото е, че като отмине лошият период, после забравяш. Тялото има уникалната функция да се възстановява от всякакви травми светкавично бързо. Дори една вечер на добър нощен сън, е достатъчна да се почувстваш нов човек. Систематичната липса на сън е най-сигурният и кратък път към депресията.
Замислих се обаче какво щеше да бъде, ако бяхме преминали към осъществяване плана за второ дете, както имахме желание.
Мислехме си, че разлика от две години ще е чудесна, а и чувахме от различни места съвети да не чакаме с второто дете.
Не мога да си представя обаче колко по-тежко и притеснено щеше да ми бъде, ако в този период на безсъници и проблеми бях бременна.
Най-малкото нямаше да мога да нося на ръце дъщеря ми толкова, колкото тя имаше нужда, а със стреса и безсънието не знам как щях да се справя (може би някой ще каже “ами, таткото?!”, та да уточня – таткото беше активен и на линия през цялото време. Особено през деня малката не се отделяше от него, но вечер допускаше само за мен…)
Единственият съвет, който мога да дам в насока следващо дете, е изчакайте, докато сте напълно убедени, че първото вече е достатъчно голямо и самостоятелно, за да има братче или сестриче.
А на родителите, които са преживели нещо подобно на нашата одисея – съвети приемам всякакви! Можете да ми споделяте своите преживявания и опит на vitamorenablog@gmail.com
На останалите кандидат или отскоро мами и татковци – не се плашете, това не се случва с всяко дете. Повечето около втората година вече спят непробудно и само то време на време има събуждания или кошмари, но пък кой ли ги няма.
Единствените ми надежди са този текст да не се възприема като нищо различно от споделен опит и току виж някой ден попадне при друга майка/татко, които трескаво търсят из дебрите на интернета дали и други родители са се сблъсквали с такива епохални проблеми.
Всичко ще бъде наред, само трябва да дадем на себе си и детето ни време 🙂
Vita Morena 