Време за четене: „Балада за един счупен нос“

В края на миналата година издателство „Емас“ ни поднесоха една нестандартна, но стопляща сърцето история, идваща от Норвегия – „Балада за един счупен нос“ от един от най-извесните детско-юношески автори в страната Арне Свинген. Издателството е избрало това заглавие за специалната си поредица „Европейски разказвачи“, която приютява най-доброто от литературата за млади читатели на континента, а преводът е на награждаваната Ева Кънева.

Тринайсетгодишният Барт е непоправим оптимист, макар да не му е леко. Умее да вижда всичко откъм хубавата страна. Майка му никога не сменя чаршафите вкъщи. Толкова по-добре – тъкмо няма да намери съмнителната му колекция от снимки под матрака! Майка му не пазарува? Е, не е болка за умиране. Има къде-къде по-страшни неща.

С най-хубавото момиче от класа не могат да бъдат гаджета. Е, нищо! Нали все пак седи до нея в клас. Барт не може да си покани приятели вкъщи, защото с майка му живеят само в една стая. Да, но пък си има MP3 плейър. 

В училище е аутсайдер, а отгоре на всичко редовно яде бой на тренировките по бокс, които посещава само заради майка си. Но той не унива. От философската нагласа на Барт мъдрост могат да почерпят не само децата, но и възрастните. „Човек просто трябва да приеме някои неща в живота“ – убеден е вътрешно той. И да си намери отдушник. Неговият отдушник е музиката. И то не каква да е музика, а оперна. Сложи ли си слушалките, забравя за всички неприятности. И много обича да пее – но само в тоалетната. Там спокойно отпуска гласа си. 

Никой дори не подозира за таланта му, докато един ден съученичката му Ада, с която седят на един чин, не го моли да й направи запис със свое изпълнение. Силно впечатлена от гласовите му данни, Ада веднага връчва диска на класния, убедена, че прави услуга на скромния Барт. Съучениците са във възторг, а класният обявява, че Барт ще закрие тържеството по случай края на учебната година. Най-сетне Барт има възможността да се влее в редиците на харесваните в училище. Има обаче един проблем: Барт не може да пее пред хора…

 „Балада за счупения нос“ е очарователна история за смелостта, за страха, за тормоза в училище и за музиката. Но най-вече история за съдбоносните дни в живота, за дните, когато те залива лавина от събития. А после вече нищо не е същото. 

За автора:Норвежкият писател Арне Свинген е роден през 1967 в Осло и е автор на цели 99 книги, преведени на 20 езика! От 22 години работи като писател на пълен работен ден.

Посвещава голяма част от времето си на посещения в норвежки училища и срещи с ученици. Приел е за своя лична кауза да мотивира децата и най-вече момчетата да заобичат четенето. Арне е сред норвежките писатели с най-много участия в литературния четения в библиотеки и културни институти. Проучване, проведено през ноември 2019 година, показва, че в класацията на най-заеманите норвежки автори (автори както на детско-юношеска литература, така и на литература за възрастни, както и на документалистика)  в норвежките библиотеки Арне Свинген се нарежда на трето място. 

Особено голям успех писателят постига с „Балада за един счупен нос“, издадена през 2012 година – роман, пропит с хумор и тъга, с оптимизъм и обезсърчение. Книгата е номинирана за редица награди и е удостоена с престижната Литературна награда на Норвежкото министерство на културата, както и с френско-белгийска и американска литературна награда. „Балада за един счупен нос“ е най-превежданият роман на Арне Свинген и е издадена в шестнайсет държави.

 

Реклама

Как да спасим и „съживим“ кожата, попарена от снега и зимата?

Кожата има бариерна функция и през студеното време тази естествената липидна бариера се нарушава, което води до редица проблеми. В резултат на това се обострят розацеята, акнето, себорейният дерматит, атопичният дерматит, псориазисът, екземите.

Повечето симптоми се изразяват със зачервяване и обилна десквамация (лющене), придружена със сърбеж. Препоръчва се през зимата избягване рязко на много студено и на много топло, използването на по-мазни козметични продукти и богати на липиди емолиенти. Храненето трябва да е балансирано, като се увеличи приема вит А и Е, Омега 3 храни.

Розацеята е хронично заболяване, протичащо със зачервяване, оток, разширени капиляри и промени в текстурата на кожата.
Акнето пък се причинява от свръх секреция на себум от мастните жлези, водеща до запушване на отворите на мастните жлези и възпаление. Акнето не е бактериална инфекция както мнозина погрешно смятат, проявява се както в тинейджърска възраст, така и в по-късна възраст. Счита се, че това е провокирано от съвременния динамичен начин на живот, свързан със стреса. По време на бременността, предвид промените в хормоналните нива, също може да се наблюдава обостряне. То може да се получи и при прекомерна употреба на прясно мляко и храни с висок гликемичен индекс. 

Себорейният дерматит се проявява със залящване по скалпа, както и върху вътрешната страна на ухото, веждите и миглите, носа и носните гънки, както и средата на гръдния кош. Себорейният дерматит не е заразен и не се причинява от лоша хигиена. 

Друг дерматит е атопичният дерматит. Той протича с периоди на обостряне и ремисия. При пристъп, който се случва седмично, месечно или годишно, кожата в засегнатия участък се зачервява и се появява силен сърбеж. Това състояние се наблюдава обикновено при хора с персонална или фамилна история за атопия (алергична астма, ринит, конюнктивит или хранителни алергии).

Екземите се характеризират с възпаление, сухота, сърбеж или зачервяване на повърхността на кожата. Колкото повече разчесвате засегнатия участък, толкова по-голяма е вероятността вирусите, бактериите и замърсителите да проникнат в кожата и да ви засърби повече.

Необходим ли е специалист? 

По принцип да, всичките тези заболявания трябва да бъдат консултирани и лекувани от дерматолог. Често пъти състоянието може да опре до медикаментозно лечение с антибиотици. 

д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic

Според дерматологът д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic, пациентите с кожни проблеми трябва употребяват мазни продукти и задължително емулсия след баня. Още една превантивна мярка е избягването на синтетични и вълнени дрехи, защото те задълбочават кожните проблеми.

А козметиката?

И тук има няколко правила при избора на козметични продукти, сочи д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic. За да не се нарушава естествената защитна бариера, е добре когато се почиства лицето, да се използват меки гелове без съдържание на сапун, алкохол и оцветители. Фотозащитният крем пък трябва да предпазва не само срещу UV-B лъчите, но и срещу UV-A. С най-добра поносимост при чувствителна кожа са фотозащитните кремове, съдържащи титаниев диоксид и цинков оксид. При това индексът SPF трябва да бъде не по-малко от 50 единици. Необходимо е да се компенсира недостига на естествена влага с помощта на овлажняващи средства за чувствителна кожа. Те омекотяват кожата, насищат я с влага, укрепват капилярите, не допускат зачервяване и раздразнения. 

И не на последно място – процедурите!

Сред основните процедури, препоръчвани от д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic, са хидратиращи терапии, мезотерапии, както и всички по-абразивни терапии, лазерни процедури, фраксел. Те са идеални и като превенция на хиперпигментациите.

Например от немедикаментозните методи удачни за борба с акнето са процедурите с т.нар Blue Light (Syneron E-Max). Те намаляват възпалението и регулират мастната секреция. По думите на д-р Ива Иванова, необходими са от 8 до 10 сесии, два пъти седмично в рамките на месец, за да се постигне клинично подобрение. 

Друга подходяща процедура, която успокоява кожата на лицето, е Intraceuticals Clarity. Тази терапия е подходяща както за тийнейджърска проблемна кожа, така и да хора в по-зряла възраст с хормонални проблеми. Действа в дълбочина, като регулира себума, има антикомедонен, антибактериален и хидратиращ ефект. Освен това, както отбелязва д-р Ива Иванова, замества толкова разпространените в момента химични пилинги и лазерно третиране на акнето, но спестява на пациента зачервяването, болката и неприятното излющване. 

Голям плюс на Clarity терапията в борбата с акнето са нейните природни съставки. Екстрактът от алое вера е най-доброто природно средство за овлажняване и омекотяване на кожата.

Маслото от чаено дърво облекчава раздразнената и зачервена кожа. Това прави и лайката, която успокоява дори най-чувствителната кожа, а екстрактът от корен на джинджифил намалява зачервяванията и изравнява тена. Терапията е отличена с награда за иновация в Париж, Франция през 2011 година.

При мазна кожа пък особено полезна процедура е ексфолиращият гел, станал известен като Пилингът от Маями. Той повлиява добре и на хиперпигментирана кожа, на възрастна кожа и на кожа със слънчеви изгаряния. Тук ключово действие има салициловата киселина. Тя регулира функцията на мастните жлези и отделянето на мазнини, като нейното противовъзпалително действие намалява появата на пост-възпалителна хиперпигментация или тъмни петна.

Формулата на „Пилинга от Маями“ съдържа и екстракт от зелен чай, който е мощен антиоксидант, известен със своята защитна функция срещу стареене и притежащ противовъзпалително действие, разказва д-р Ива Иванова. Тя добавя, че:

„идеална процедура за зимата и подходяща за проблемна кожа е диамантеното микродермабразио, защото обновява кожата, като регулира себума и намалява белезите. Чрез специални стерилни диамантени глави се ексфолира най-горният, като се изсмукват замърсяванията и мъртвите клетки. В резултат на това се постига изсветляване на кожата, премахват се пигментациите и възрастовите петна, свиват се разширените пори“.

Подводни камъни

Текст на Петър Дончев

През декември 2018 г. сп. Вита Морена публикува статията ми, озаглавена „Едно мнение, което никого не задължава„. В нея отправих предупреждение, че едно известно детско стихотворение може да нанесе неподозирани поражения, ако не бъде поднесено както трябва и не бъде обяснено на децата.

     За съжаление още много произведения на изкуството, както и телевизионни програми, могат да бъдат подводни камъни, които не се забелязват на пръв поглед, но които могат да имат значителни негативни последствия, някои от които твърде тежки и дори общественоопасни.

     Най-напред ще насоча вниманието си към модния подиум. Чрез един известен телевизионен канал модните дефилета стават достояние на милиони зрители по целия свят.

     От години вече отделям по половин-един час седмично на този канал, воден от желанието да съм „в час“ с това, което се случва по света. Обикновено след гледане на този канал съм с доста смесено настроение. От една страна то е ведро и приповдигнато от някои интересни и дори красиви дизайнерски предложения, а в много други случаи някои хрумвания ме развеселяват.

От друга страна ми е тягостно от вида на повечето манекенки. Без да го увъртам излишно, ще си кажа мнението – според мене значителна част от тях приличат повече на ходещи скелети, отколкото на жени.

     Всеизвестен е стремежът на подрастващите да подражават на видяното на екрана. Млади момичета, подлъгани от привидно богатия, безгрижен и изпълнен с лукс живот на манекенките, започват да им подражават. Вманиачени от идеята да заприличат на тях, започват да гладуват и сами се обричат на тежко заболяване – анорексията. За съжаление понякога процесът става необратим, лечението е невъзможно, а мечтата за слава завършва със смърт. Преди години дъщерята на моя позната свърши трагично, почина от анорексия.

     От години вече разни организации и цели правителства по света се заканват, че ще забранят кльощавите манекенки, преди две-три години се чу и писа нещо за законодателни инициативи. И какво? Нищо.

Тези дни пак хвърлих поглед на телевизионния канал за мода. 180-190 сантиметрови върлини, тежащи по 40 кг., се разхождат по модните подиуми, продължавайки да кръстосват клечкоподобните си крака. Грозно и неестетично! Да се чуди човек кому е нужно то? Но това е само мое мнение, защото определено има някои категории мъже, които намират за престижно да си вземат манекенка – било за държанка или любовница, било за съпруга. През годините нееднократно съм наблюдавал на обществени места, в магазини, банки, скъпи ресторанти или просто по улицата карикатурно-кичозни двойки, които ще се опитам да обрисувам обобщено:

тя – облечена със скъпо визонено палто, с диамантена огърлица и клипсове, чантичка и обувки, струващи цяло състояние, и той – около половин глава по-нисък, с троен врат и двупръстово чело, по потник, шарени бермуди, джапанки и половин килограмов златен ланец.

Тя е с огромни слънчеви очила и пластове грим, които едва прикриват подутините и синините от ежедневните порции бой, нанасян от възлюбения ѝ. Но какво да се прави, такава е цената на „безгрижния“ и луксозен живот на част от манекенките, служещи и за боксови круши на мутрите си. Нека момичетата да имат предвид това, преди да започнат да гладуват. И нека най-сетне правителствата да ликвидират мършавите манекенки, подражаването на които води и до смърт.

     В последните години телевизионните канали все по-често ни заливат с помия от пошли филми. В мнозинството от тях войнствени жени, независимо дали играят ченгета или гангстери, стрелят с всички видове оръжия и хладнокръвно убиват хора. В други филми пък, същества от женски пол /трудно ми е да ги нарека жени, макар че като по правило са пестеливо облечени/, успяват да натръшкат с голи ръце една дузина Рамбовци.

Подобни филми се произвеждат под истеричния натиск на феминистките, които ратуват за равенство на половете и които могат да зашлевят шамар на мъж, имал неблагоразумието да им кавалерства.

     Какво чудно има тогава, че подражаващите им момичета, все по-често проявяват агресия и пребиват в училищата свои връстнички? Вече посягат и на момчета. Посягат и на учители. И ми се струва, че ще става все по-лошо. Защото определени неолиберални кръгове са се заели да премахнат разликата между половете и за тази цел пръскат милиарди долари. В резултат на което жени се занимават с мъжкарански дейности, а „мъже“ лежат в козметичните салони за поредната маска и епилация.

     Пошлостта, която извира от малкият екран не се ограничава само с шоу програми или феминистки филми. Някои телевизионни канали бълват и предавания, в които врачки, магьосници, ясновидки и вълшебници показват свръхестествените си способности. Най-странното е, че телефоните им непрекъснато звънят, обаждат се зрители с какви ли не странни въпроси. Например жена, която иска да разбере от кого е бременна. Но както казва Айнщайн, две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост, но за първото не бил толкова сигурен.

     Реших да надникна в обявите на магове и вълшебници и се хванах за главата. Това е една огромна армия от измамници, които предлагат всестранни услуги – изчистват всякакви магии и родови проклятия, помагат при безплодие и здравословни проблеми, отключват заключен късмет, събират разделени двойки, правят магия за любов, решават бизнес проблеми, намират работа, помагат при страхови неврози, депресии… Срещу солидни хонорари, разбира се.

Прегледах и форумите на клиенти на маговете и прочетох някои откровения на препатили клиенти.

Преди две-три години попаднах на форум за магове или на мнения за тях, не обърнах внимание тогава какво точно беше, но ме шокира изповедта на една жена. Посетила тя по обява врачка за някакъв дребен проблем, но била подплашена, че над нея тегне черна магия и родово проклятие и ако не вземе мерки, ще се случат ужасни неща не само на нея, а и на целия ѝ род. Изплашила се, естествено, женицата и се подложила на процедура по разваляне на магията. Но била предупредена, че това може да продължи шест, дори девет месеца, защото магията била много черна и трудна за разваляне. Но пък това щяло да свали родовото проклятие от всичките ѝ роднини.
Примирила се жената и започнала най-редовно да посещава „специалистката“ по разваляне на магии и да налива пари в бездънните ѝ джобове. Един ден, ей тъй, между другото я попитала къде е учила магьосничество. Отговорът бил: „Ние имаме специални училища за магия, но те са тайни и не са достъпни за всички. Ама ти не си ли чела книгите за Хари Потър?“

     Бях втрещен. Оказа се, че една книга, световен бестселър, е послужила за легитимиране на нашенските магове-измамници. Не бях чел нищо от поредицата, признавам си. Веднага реших да видя за какво става въпрос – прочетох първата книга „Хари Потър и философския камък“. 

     Няма да правя художествен анализ на книгата, нито дори ще изкажа каквото и да било мнение. Не се чувствам достатъчно подготвен, пък и не би било коректно, тъй като съм чел само първата книга. Но със сигурност зная, че няма да прочета останалите. Най-малкото заради това, че времето ми за четене на този жанр е отминало преди около седемдесет години. Сигурен съм обаче, че ако тогава ми беше попаднала поредицата, щях да я „изям с кориците“ за два – три дена, но за съжаление тогава още не беше написана. Обичах и четях книги за вълшебници и магьосници. Спомням си, че прочетох „Магьосникът от ОЗ“ в предучилищна възраст, а на девет години вече бях изчел всичко, издадено от този жанр. И мнението ми е, че това са много полезни за децата книги. Развиват въображението и това е от голяма полза в по-зряла възраст, помага за справяне с редица възникнали проблеми, освен това е един от двигателите на прогреса.

     „Хари Потър“ е класифицирана като детско-юношеска книга.

Моето мнение е, че е само детска. Мисля, че децата престават да вярват в магьосници, феи и вълшебници приблизително по времето, когато разберат, че Дядо Коледа не съществува. Юношите имат съвсем други литературни интереси. Поне личният ми опит го показва. Нямам кой знае какви наблюдения върху днешните юноши, но ми се струва, че повечето момчета и момичета в юношеска възраст, с някои изключения, разбира се, не четат книги и имат по-други интереси – чалга, алкохол, наркотици, Левски и ЦСКА и /с извинение/ проституция. Дано да греша. 

     Позадълбочих се в явлението Хари Потър, поразрових някои сайтове и останах, меко казано, удивен колко фен клубове има книгата. При това в тях членуват предимно хора, на възраст много по-голяма от юношеската. Особено много ме впечатли верига от клубове в цялата страна, с общото название „Дейли Потър“. Мотото на сайта, изтипосано най-отгоре гласи дословно: МЪГЪЛОФОБИЯ – ужас от общуване с хора, които не са чели „Хари Потър“. За тези, които не знаят, ще поясня, че според книгата човечеството се дели на две – магьосници и немагьосници, наричани мъгъли. Нещо като мюсюлмани и гяури /презрително название на хора, които не изповядват исляма/.

     И какво излиза? Че е достатъчно да прочетеш книгата, сетне да станеш член на „Дейли Потър“, за да не си вече презрян мъгъл.

Изглежда тези хора се вземат много на сериозно и се изживяват като персонажи от поредицата. И всички те са вълшебници, дори си имат главни вълшебници, афиширали се и подписали се с имената си. И представете си, моля, една от тях е учителка и гордо изтъква, че това е нейната мисия в живота. Господи, кой учи децата ни и на какво?

     Да се смее ли човек, да плаче ли!

     Впрочем вижте сами: 

https://www.daily-potter.com/p/harry-potter-fan-club-bulgaria.html

     Това е положението! Освен че се опростачва и чалгализира прогресивно, нещастният български народ се и инфантилизира с бързи темпове.

     А нашенските магове търгаши и измамници се опират и легализират на „вълшебниците“ в Дейли Потър. И одират по две кожи от клиентите си. Чета за фантастични суми, с които са ужилени наивници от маговете. 30 000, 43 000, 100 000 лева.

Например на една наивница специалистката по разваляне на магии обяснила, че нейната черна магия може да се развали само с даване на пари, които тя щяла да ѝ върне, когато магията се развали. И започнала клиентката да дава – по три хиляди, по пет хиляди, докато станали над 40 000 лева. Тогава тя се усъмнила и си поискала парите обратно, но магьосницата изчезнала.

     И се питам има ли разлика между ало измамниците и маговете измамници. На пръв поглед няма разлика. Но само на пръв поглед. Като се замисли по-сериозно човек, ще открие, че едните остават анонимни и никога не се срещат с измамените. Докато другите необезпокоявани и съвсем легално зарибяват наивниците от телевизионния екран или пускат обяви.

     Но така е, докато има риби, които кълват, ще има и въдичари.

Автор: Петър Дончев