„Прозорец към детството“ – графити изложба в столицата

На 27 февруари Национална художествена галерия „Квадрат 500“ ще представи за първи път графити изложба. Едни от най-добрите български графити артисти, а именно Nasimo, Sve, Esteo, Arsek & Erase ще изложат творбите си в изложбата „Прозорец към детството“, посветена на най-ценното – децата и тяхното безгрижно детство, изпълнено с игри и забавления навън. 

Зад тази творческа инициатива застава екипът на River Park, а арт директор и куратор е един от най-добрите и популярни графити артисти Nasimo. Посланията от графитите му в градска среда са познати не само в България, но и в Канада, Великобритания, Гармания, Австрия, Италия, Белгия, Португалия, Полша, Чехия, Румъния, Сърбия, Гърция, Косово, Турция, Индия, Китай, Русия. 

Национална художествена галерия „Квадрат 500“ подкрепи инициативата и реши да представи първата графити изложба у нас като част от съвременното модерно изкуство.

В рамките на близо два месеца до 5 април 2020 всеки посетител на Националната галерия ще може да надникне не само в личните спомени на графити артистите, но и да върне времето назад към своето собствено детство.

Целта на артистичния проект е както да популяризира това направление на съвременното изкуство, така и да акцентира върху важността на това децата отново да излязат да играят навън с приятели.

На 28 и 29 септември миналата година художниците създадоха пред очите на посетители пет творби, вдъхновени от безценните им детски спомени.

В рамките на два дни Nasimo и неговите колеги – SVE, ESTEO, Arsek & Erase, демонстрираха на живо различни техники и умения и събраха стотици хора, които станаха свидетели на процеса на създаване на графити изкуство.

Артистите рисуваха върху преносими пана с идеята да могат да излагат творбите си на различни места и да продължат да предават своето послание за безгрижните детски години, прекарани в игри и забавления навън. 

Именно изпълненото с игри и забавления на открито детство е определящо и за проекта на затворения комплекс River Park. Той се отличава с „умно планиране“ и панорамни гледки към Витоша и града.

Над 80% от площта му (или над 170 000 дка) е предвидена за паркова зона с над 3000 дървета, места за отдих, детски площадки, джогинг алеи, парк за кучета, частни дворове и обслужваща инфраструктура. Пространство, което да предразполага към създаването на спомени, прекарани далеч от виртуалното пространство, е основната цел на екипа зад проекта.

Реклама

Време за четене: “МОЧУРИЩА” – първата част от семейната сага на Филипа Грегъри

Англия, 1648. Опасно време за една жена да бъде различна…

В тези времена започва “МОЧУРИЩА” – първата част от новата семейна сага на кралицата на историческия роман Филипа Грегъри

Възможно ли е да вплетеш разказа за една много лична история в мащабното платно на истинските събития от епохата? Да. Ако носиш името Филипа Грегъри.

Англия е в хватката на кървава гражданска война между владетел, изменил на думата си, и разбунтувал се парламент. Войната стига до всяко кътче на кралството, дори до далечните, заливани от приливите, мочурливи земи по южното крайбрежие.

В нощта срещу Еньовден на 1648 година Алинор, последната от поколения знахарки, пленница на бедността и суеверието, чака под пълната луна в гробището призрака на своя жесток съпруг, за да се убеди, че е завинаги свободна от него.

Вместо това среща Джеймс, млад беглец, верен на краля и му показва тайните пътища през опасните мочурища, без да знае, че така въвежда в живота си любовта – и нещастието.

И техните съдби ще се преплетат по неподозиран начин, променящи представите за справедливост, но и животите им, в реалност, където репутацията е всичко.

Във време на суеверия, кръвопролития и безмилостни преследвания Алинор трябва да оцелява извън тежки подозрения  – като красива жена без съпруг, лечителка и познавачка на билки.

Съвсем малко е необходимо жителите на селото, тласкани от завист и страх, да се обърнат срещу нея. Повторяемостта на ежедневните действия ще се слее плавно със студенината на политическите обстоятелства, за да превърне обикновената героиня в необикновена.

Сурови земи, атмосфера на противоборства и лични избори, смели жени и предани на каузата си мъже очакват своите читатели. Какво ще се случи там, където е „нито море, нито бряг“ с една жена, белязана от стигмата „нито съпруга, нито вдовица“? Отговорът ще бъде незабравим, красив и крайно смел.

Свръхокосмяване при подрастващите – как да решим проблема?

Окосмяването и свръхокосмяването става все по-дразнителен проблем при тийнеджърите и ако появата на първите косъмчета е повод за радост при момчетата, давайки им знак, че скоро ще възмъжеят напълно, то при момичетата подобно окосмяване е източник на неудобство и премахването им отнема много време.

“Повечето жени и мъже имат нежелани косми по лицето и тялото, някои повече от другите. Човекът всъщност е обхванат в около 5 милиона мънички космени фоликули. Те са разпределени по цялото тяло, с изключение на дланите на ръцете, ходилата на стъпалата и устните.

Основните цели на космите са осигуряване на топлина и защита на кожата от UV лъчи и телесни замърсители.” – обяснява дерматологът от клиника Jewel Skin Бан Камуна. 

Количеството на космите обикновено е зависи от етническия произход и културата на мъжа и жената. Някои жени имат прекомерна коса поради медицински състояния като хормонални дисбаланси (по-високи от нормалните нива на андрогенни хормони и тестостерон), синдром на поликистозни яйчници, синдром на Cushing и нарушения на надбъбречните жлези. Други причини са генетични разстройства или лекарства.

В наши дни обезкосмяването се търси не само от жените, но и от мъжете. Повечето мъже не искат задължително всичките косми да бъдат премахнати, но искат да ги изтънят, особено космите на гърба и гърдите. 

Стандартни методи за борба с свръхокосмяването

“Повечето мъже и жени са склонни да използват класическите методи за премахване на нежеланите им косми, кола маска, скубане, премахване с конец, бръснене или използване на кремове, които са краткосрочни решения за епилация.

Тези методи могат да причинят допълнителни проблеми, включително враснали косми, пъпки, инфекция, дразнене, изгаряния, порязвания и понякога кървене.” – казва д-р Камуна. 

Електролиза, или термолиза, може да доведе до трайно обезкосмяване, но процедурата отнема много време, тъй като малка площ се обработва на всеки няколко седмици. Неквалифицираното лечение може да причини белези и цикатрикси.

Съвременни методи за борба с хиперкосмяването

Лазерите и интензивната пулсова светлина (IPL) са най-ефективните устройства за постоянно намаляване на броя на космите. Светлинната енергия се абсорбира от космените фоликули под кожата, които се изтеглят към меланина в косъмния вал и топлината се доставя до основата на вала, като причинява клетъчния протеин на косата да се изражда, като по този начин предотвратява повторното растене на космите, опаче, за да се осъществи успешно процесът, космите трябва да бъдат във растежната си фазата.

Д-р Бан Камуна разяснява, че лазерното премахване на космите е безопасно, независимо кои зони се третират, тъй като лазерните процедури използват нейонизираща енергия, която не преминава по-дълбоко от втория слой на кожата (дермата), където се намират космените фоликули.

Приетата минимална възраст за започване на лазерно обезкосмяване е 14 години, въпреки че повечето експерти препоръчват да се изчака, докато премине през пубертета и ако е момиче – да има менструален цикъл. Момичетата трябва да са хормонално стабилни и не трябва да имат медицински състояния, като синдром на поликистозни яйчници (PCOS). 

Важно е обаче да се осъзнае, че резултатите може да са временни от 14 до 17-годишна възраст, тъй като хормоните се променят толкова бързо, че могат да доведат до бързо растящи косми, дори след лазерна сесия за епилация. Въпреки че лечението ще премахне космите, които в момента растат, няма да засегне космите, която ще порастнат в седмиците или месеците след лечението. Вероятно ще са необходими повече сесии от обичайното, което води до по-високи разходи. След като хормоните се регулират и стабилизират, обикновено на възраст между 17 и 19 години, лечението е много по-ефективно и постоянно.

Кой са най-ефективният лазер за епилация?

Най-ефективният лазер за епилация е лазерът Александрит.

Този лазер е най-бързият от всички видове лазери и работи най-добре за третиране на по-големи участъци на тялото сред пациенти, които имат светла кожа. (Fitzpatrick кожа тип I-III).

От друга страна Nd:YAG, лазер с дълъг импулс, може да се използва безопасно при всички типове кожа, включително тъмна кожа и кожа с тен. “В Jewel Skin Clinic предлагаме  лазерната система Duetto MT – EVO, която е базирана на Александрит 755 nm и Nd:YAG 1064 nm лазерни вълни.

В зависимост от цвета на кожата, имаме възможност да използваме синергичният ефект на двата лазера или всяка лазерна система поотделно. В рамките на шест до осем сесии, разположени на разстояние около четири до 6 седмици, ще има намаляване на броя на космите от 70 до 80 процента. За най-добри резултати се препоръчва поддържителна терапия, извършвана веднъж годишно в продължение на поне две години.” – каза д-р Бан Камуна.

В днешното време търсенето на гладка кожа на тялото не е ограничено само за жените; повече мъже са склонни да премахват космите на гърдите, гърба и долните крайници. С новите постижения и наличието на постоянно усъвършенстващи се лазерни машини всеки трябва да се чувства комфортно в собственето си тяло.

Да надникнем в живота на една от най-скандалните и най-фаталните жени в световната литература

Издателство „Емас“ разширяват популярната си Колекция „Музи“ с романа „Истинската лейди Чатърли“ от Анабел Абс, обявен от в. „Таймс“ за книга на 2018-а в раздела историческа художествена проза. А Абс вече е известна на българските читатели с „Танцьорката от Париж“, който ни срещна с драматичната история на Лучия Джойс, единствената дъщеря на егоцентричния гений Джеймс Джойс.                                          

          „Навярно нито един велик писател не е бил толкова дълбоко и задълго повлиян от една жена, както Д. Х. Лорънс от Фрида фон Рихтхофен… И несъмнено никога дотогава жена, пресътворена от творец, не е променяла толкова коренно нравствения климат на времето.“ ~ Робърт Лукас – биограф на Лорънс

 

През 1928 г. малко известният английски писател Дейвид Хърбърт Лорънс дава за печат новата си книга във флорентинска печатница – като частно издание. Причината романът „Любовникът на лейди Чатърли“ да не се печата в Англия не се корени единствено във факта, че авторът живее в Италия. Голямата причина е друга – Лорънс прекрасно знае, че произведението му е взривоопасно и пуританската му родина ще го заклейми. Нещо повече – надали ще се намери издател, който да рискува името си – а и бизнеса си – със скандалното еротично съдържание.

И Лорънс се оказва прав – още с излизането си от печат романът бива обявен за скандален и упадъчен. В Англия е забранен до 1960 г. и забраната е вдигната с решение на съда! Откритите сексуални сцени и самата мисъл, че една аристократка може да се хвърли в леглото на един работник, търсейки сексуално удовлетворение,  са недопустими в английското общество. 

КОЯ Е ЛИТЕРАТУРНАТА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ?

Лорд Чатърли се е върнал от войната в инвалидна количка, лишен завинаги от възможността да създаде деца. Връзката с Констанс, младата му съпруга, някога започнала с любов и страст, се гради вече единствено на духовната близост. С времето лейди Чатърли чувства все по-ясно, че тази връзка не ѝ е достатъчна, че за да живее пълноценно, ѝ е необходима и физическа близост.

И намира пълноценната любов при горския пазач на семейното имение – страстен и същевременно нежен мъж, който ѝ дава усещането, че съществува истински. Очаквайки дете, Констанс напуска своя аристократичен съпруг и поема към неясното бъдеще.

В наши дни тези няколко реда, събрали съдържанието на романа „Любовникът на лейди Чатърли“, едва ли ще предизвикат нечие възмущение. Нещо повече – днес произведението се изучава в университетите по цял свят като основополагащо за определен жанр в началото на ХХ век. Но надали някой в началото на века – а и по-късно – е предполагал, че любовта между благородничка и мъж от по-долно потекло е била не само допустима, но и факт в живота на автора на произведението.

Английската писателка Анабел Абс ни въвежда в историята на прокълнатата любов на великия творец, син на беден миньор, и неговата муза и съпруга баронеса Фрида фон Рихтхофен – вдъхновението за образа на лейди Чатърли.                                                   

КОЯ Е „ИСТИНСКАТА ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛИ“?

„Напусне ли ме, не ще преживея и шест месеца… Колко я обичам, Господи, и как се терзая.” ~ Д.Х. Лорънс, 1912 г.

Баронеса Фрида фон Рихтхофен, издънка на стар германски аристократичен род, е „удобно“ омъжена за английския университетски преподавател и виден лингвист Ърнест Уикли. Ежедневието в дома им в Нотингам тече равно и безоблачно, Фрида е изцяло отдадена на грижите за своите три деца. А професор Уикли е изцяло отдаден на своята наука и прекарва нощите над дебелите томове в своя кабинет.

Но един ден в семейството пристига покана за посещение от сестрата на Фрида – Елзе. Елзе живее в Мюнхен и е важна част от местната бохема. Фрида отвръща на поканата и пристигайки в Мюнхен, попада в един друг, неподозиран свят, който я повлича неудържимо.

Младата жена започва авантюра с психолога Ото Грос, в която открива своята същност. Връща се у дома с убеждението, че е създадена за друг живот – за връзка и духовна, но и плътска.

Не след дълго на посещение в дома на Ърнест идва негов студент – млад, болезнено слаб мъж с изгарящ поглед. Професорът го представя на съпругата си с думите „Лорънс, бъдещ гений“.  Срещата е фатална за Фрида и за Лорънс, знаменателна и за световната литература. Срещата е началото на завладяваща и скандална любов, обогатила века с едни от най-новаторските произведения…

Анабел Абс

Преди да започне да пише, АНАБЕЛ АБС (род. 1964 г.) завършва английска литература и ръководи голяма маркетингова агенция. Първите ѝ къси разкази са посрещнати изключително благосклонно от критиката, а дебютният ѝ роман „Танцьорката от Париж“ бива отличен с редица литературни награди. Авторката живее в Лондон и Съсекс със съпруга и четирите си деца. 

През 2019 г. в. „Обзървър“ я определя като една от най-добрите автори на историческа литература в днешни дни.    

Майката, която си тръгна тихомълком – историята на последната кралица на Монголия

Наскоро попаднах на кратката и трагична история за последната монголска кралица – Генепил (Genepil), която реших, че искам да споделя с вас, читателите на Вита Морена.

Информацията за кралица Генепил (да ме поправи някой, ако не го изписвам правилно на български) била съпруга на последния монголски владетел, носещ титлата кан (khan).

За живота на кралицата не се знае много, освен че е бил кратък и трагичен.

След смъртта на съпруга ѝ, Генепил бива арестувана и екзекутирана без право на справедлив процес или дори възможност да се сбогува с близките и децата си. Целият този кошмар е част от Голямата чистка, известна още като “големия терор”, случили се в Съветския съюз и силно засегнали Монголия в периода 1937-1938 година.

Под диригентството на Сталин само в Монглоската народна република са избити между 20 000 и 35 000 набедени за “врагове на революцията” монголци, което е представлявало между 3 и 5% от тогавашното население на страната.

Съветските сили с особена жестокост и всеотдайност са изтребвали богатото културно наследство на Монголия, избивайки хиляди будистки монаси и унищожавайки над 2000 храма и манастира.

Кралица Генепил като ярък представител на традиционните монголски традиции и култура също не била пощадена…

Дъщеря ѝ Церенканд (Tserenkhand) успява да оцелее от Голямата чистка и след години да разкаже спомените си от кошмарния период.

Тя споделя:

“Отведоха майка ми през нощта. Тя не ни събуди, но беше оставила до възглавниците ни бучки захар. И досега си спомням радостта на следващата сутрин от ненадейното откритие на подобен деликатес…”

За периода 1937 – 1938 година над милион и половина души на територията на съветските републики биват арестувани, измъчвани, депортирани, затваряни в трудови лагери. Повече от половината биват екзекутирани…

Като майка дори не мога да си представя какво е да знаеш, че оставяш децата си завинаги и няма да доживееш да видиш зората, но да запазиш невинния им сън непокътнат, за да съхраниш в съзнанието им спомена за теб чист и лишен от драматичността и истерията на раздялата.

Мога само да се моля човечеството да си е взело достатъчно поука, че никога повече да не повтаря подобни ужаси и репресии!

Безплатен демо запис и шанс за пробив дава барабаниста на „Сигнал“ за млади изпълнители

Начинаещи рок и поп музиканти ще получат безплатен демо запис в New Spirit Studio, където са работили Данчо Караджов, Дичо, Любо Киров, Орлин Горанов, Стунджи и Марги Хранова

Барабанистът на „Сигнал“ Владимир Захариев и съоснователката заедно с него на New Spirit Studio Надежда Ковачева са решили да подпомогнат изпълнители, които тепърва ще правят кариера в поп и рок музиката. В отлично оборудваното  си студио двамата ентусиасти с щедри сърца дават възможност на млади хора, които се занимават с поп и рок музика да направят първия си демозапис при изключително професионални условия.

И за да подчертаят, добрините никога не бива да идват сами Влади и Надето добавят, че предоставят преференциални цени ако детски вокални групи, читалищни състави, издателства на учебници решат да записват там.

 За качествата на апаратурата и на специалистите в New Spirit Studio, говорят имената, които са работили там: Дичо, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Стоян Янкулов-Стунджи, Любо Киров, Ивайло Звездомиров, Данчо Караджов, Георги Андреев, Петър Миланов, Ансамбъл „Чинари“ и много други. 

Владимир Захариев и Надежда Ковачева, основателите на New Spirit Studio гарантират, че към всеки прохождащ музикант ще се отнесат със същия прецизен професионализъм, с който са подходили към големите звезди. 

Кандидатите могат да се свържат с тях чрез сайта http://www.newspiritstudio.eu

Както и на мейл office@newspiritstudio.eu

Там също така са изброени възможностите на студиото и широкия спектър от дейности.

Българската история и герои представени по увлекателен за децата начин в нова книжна поредица

Поредицата „Български исторически приказки и легенди“ се увеличи с още две книги, посветени на емблематични лица и събития от родната история. 

Сладкодумният разказвач Любомир Николов спира писателското си перо на знакови исторически моменти, които запознават децата с ханове и царе, с битки и победи, с мигове на изпитания и на триумф.

На достъпен и увлекателен език авторът поднася ключови моменти от славното минало на България и среща любознателните читатели с исторически личности, които са се прославили с делата си отвъд границите на България и с които всеки българин трябва да се гордее.

Четейки техните истории, децата ще научат, че също като приказка историята на България е скътала мъдростта на вековете, нашепва за славни времена и смели герои, предупреждава и носи поука.

В третата част от „Български исторически приказки и легенди“ Любомир Николов разказва за триумфалната победа на хан Крум над император Никифор I; за твърдия, но справедлив характер на княз Борис I и възкачването на престола на цар Симеон; за смелия и самоотвержен знаменосец Никола Корчев, който опазил Самарското знаме в люта битка между българското опълчение и турската войска.

Четвъртата книга от „Български исторически приказки и легенди“ среща читателите със семейството на Иван Вазов и разказва за тяхната грижовна майка Съба Вазова, която е възпитала синовете си в любов и уважение към родината; за легендата за съкровището на катарите, за което се говори, че е скрито по нашите земи; за приноса към космонавтиката на българина Иван Ночев – изобретател на двигателя на лунохода, благодарение на който са направени първите човешки стъпки на Луната. 

За автора:
Любомир Николов е писател с повече от 50 приказки зад гърба си, преводач на култовия труд „Властелинът на пръстените“ и автор на десетки книги-игри под псевдонима Колин Уолъмбъри. Сред последните му постижения са чудесният нов превод на „Малкият принц“ и веселата книжка „Азбучни гатанки“, отличена с второ място на конкурса „Бисерче вълшебно“.

Време за четене: „Балада за един счупен нос“

В края на миналата година издателство „Емас“ ни поднесоха една нестандартна, но стопляща сърцето история, идваща от Норвегия – „Балада за един счупен нос“ от един от най-извесните детско-юношески автори в страната Арне Свинген. Издателството е избрало това заглавие за специалната си поредица „Европейски разказвачи“, която приютява най-доброто от литературата за млади читатели на континента, а преводът е на награждаваната Ева Кънева.

Тринайсетгодишният Барт е непоправим оптимист, макар да не му е леко. Умее да вижда всичко откъм хубавата страна. Майка му никога не сменя чаршафите вкъщи. Толкова по-добре – тъкмо няма да намери съмнителната му колекция от снимки под матрака! Майка му не пазарува? Е, не е болка за умиране. Има къде-къде по-страшни неща.

С най-хубавото момиче от класа не могат да бъдат гаджета. Е, нищо! Нали все пак седи до нея в клас. Барт не може да си покани приятели вкъщи, защото с майка му живеят само в една стая. Да, но пък си има MP3 плейър. 

В училище е аутсайдер, а отгоре на всичко редовно яде бой на тренировките по бокс, които посещава само заради майка си. Но той не унива. От философската нагласа на Барт мъдрост могат да почерпят не само децата, но и възрастните. „Човек просто трябва да приеме някои неща в живота“ – убеден е вътрешно той. И да си намери отдушник. Неговият отдушник е музиката. И то не каква да е музика, а оперна. Сложи ли си слушалките, забравя за всички неприятности. И много обича да пее – но само в тоалетната. Там спокойно отпуска гласа си. 

Никой дори не подозира за таланта му, докато един ден съученичката му Ада, с която седят на един чин, не го моли да й направи запис със свое изпълнение. Силно впечатлена от гласовите му данни, Ада веднага връчва диска на класния, убедена, че прави услуга на скромния Барт. Съучениците са във възторг, а класният обявява, че Барт ще закрие тържеството по случай края на учебната година. Най-сетне Барт има възможността да се влее в редиците на харесваните в училище. Има обаче един проблем: Барт не може да пее пред хора…

 „Балада за счупения нос“ е очарователна история за смелостта, за страха, за тормоза в училище и за музиката. Но най-вече история за съдбоносните дни в живота, за дните, когато те залива лавина от събития. А после вече нищо не е същото. 

За автора:Норвежкият писател Арне Свинген е роден през 1967 в Осло и е автор на цели 99 книги, преведени на 20 езика! От 22 години работи като писател на пълен работен ден.

Посвещава голяма част от времето си на посещения в норвежки училища и срещи с ученици. Приел е за своя лична кауза да мотивира децата и най-вече момчетата да заобичат четенето. Арне е сред норвежките писатели с най-много участия в литературния четения в библиотеки и културни институти. Проучване, проведено през ноември 2019 година, показва, че в класацията на най-заеманите норвежки автори (автори както на детско-юношеска литература, така и на литература за възрастни, както и на документалистика)  в норвежките библиотеки Арне Свинген се нарежда на трето място. 

Особено голям успех писателят постига с „Балада за един счупен нос“, издадена през 2012 година – роман, пропит с хумор и тъга, с оптимизъм и обезсърчение. Книгата е номинирана за редица награди и е удостоена с престижната Литературна награда на Норвежкото министерство на културата, както и с френско-белгийска и американска литературна награда. „Балада за един счупен нос“ е най-превежданият роман на Арне Свинген и е издадена в шестнайсет държави.

 

Как да спасим и „съживим“ кожата, попарена от снега и зимата?

Кожата има бариерна функция и през студеното време тази естествената липидна бариера се нарушава, което води до редица проблеми. В резултат на това се обострят розацеята, акнето, себорейният дерматит, атопичният дерматит, псориазисът, екземите.

Повечето симптоми се изразяват със зачервяване и обилна десквамация (лющене), придружена със сърбеж. Препоръчва се през зимата избягване рязко на много студено и на много топло, използването на по-мазни козметични продукти и богати на липиди емолиенти. Храненето трябва да е балансирано, като се увеличи приема вит А и Е, Омега 3 храни.

Розацеята е хронично заболяване, протичащо със зачервяване, оток, разширени капиляри и промени в текстурата на кожата.
Акнето пък се причинява от свръх секреция на себум от мастните жлези, водеща до запушване на отворите на мастните жлези и възпаление. Акнето не е бактериална инфекция както мнозина погрешно смятат, проявява се както в тинейджърска възраст, така и в по-късна възраст. Счита се, че това е провокирано от съвременния динамичен начин на живот, свързан със стреса. По време на бременността, предвид промените в хормоналните нива, също може да се наблюдава обостряне. То може да се получи и при прекомерна употреба на прясно мляко и храни с висок гликемичен индекс. 

Себорейният дерматит се проявява със залящване по скалпа, както и върху вътрешната страна на ухото, веждите и миглите, носа и носните гънки, както и средата на гръдния кош. Себорейният дерматит не е заразен и не се причинява от лоша хигиена. 

Друг дерматит е атопичният дерматит. Той протича с периоди на обостряне и ремисия. При пристъп, който се случва седмично, месечно или годишно, кожата в засегнатия участък се зачервява и се появява силен сърбеж. Това състояние се наблюдава обикновено при хора с персонална или фамилна история за атопия (алергична астма, ринит, конюнктивит или хранителни алергии).

Екземите се характеризират с възпаление, сухота, сърбеж или зачервяване на повърхността на кожата. Колкото повече разчесвате засегнатия участък, толкова по-голяма е вероятността вирусите, бактериите и замърсителите да проникнат в кожата и да ви засърби повече.

Необходим ли е специалист? 

По принцип да, всичките тези заболявания трябва да бъдат консултирани и лекувани от дерматолог. Често пъти състоянието може да опре до медикаментозно лечение с антибиотици. 

д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic

Според дерматологът д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic, пациентите с кожни проблеми трябва употребяват мазни продукти и задължително емулсия след баня. Още една превантивна мярка е избягването на синтетични и вълнени дрехи, защото те задълбочават кожните проблеми.

А козметиката?

И тук има няколко правила при избора на козметични продукти, сочи д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic. За да не се нарушава естествената защитна бариера, е добре когато се почиства лицето, да се използват меки гелове без съдържание на сапун, алкохол и оцветители. Фотозащитният крем пък трябва да предпазва не само срещу UV-B лъчите, но и срещу UV-A. С най-добра поносимост при чувствителна кожа са фотозащитните кремове, съдържащи титаниев диоксид и цинков оксид. При това индексът SPF трябва да бъде не по-малко от 50 единици. Необходимо е да се компенсира недостига на естествена влага с помощта на овлажняващи средства за чувствителна кожа. Те омекотяват кожата, насищат я с влага, укрепват капилярите, не допускат зачервяване и раздразнения. 

И не на последно място – процедурите!

Сред основните процедури, препоръчвани от д-р Ива Иванова от Jewel Skin Clinic, са хидратиращи терапии, мезотерапии, както и всички по-абразивни терапии, лазерни процедури, фраксел. Те са идеални и като превенция на хиперпигментациите.

Например от немедикаментозните методи удачни за борба с акнето са процедурите с т.нар Blue Light (Syneron E-Max). Те намаляват възпалението и регулират мастната секреция. По думите на д-р Ива Иванова, необходими са от 8 до 10 сесии, два пъти седмично в рамките на месец, за да се постигне клинично подобрение. 

Друга подходяща процедура, която успокоява кожата на лицето, е Intraceuticals Clarity. Тази терапия е подходяща както за тийнейджърска проблемна кожа, така и да хора в по-зряла възраст с хормонални проблеми. Действа в дълбочина, като регулира себума, има антикомедонен, антибактериален и хидратиращ ефект. Освен това, както отбелязва д-р Ива Иванова, замества толкова разпространените в момента химични пилинги и лазерно третиране на акнето, но спестява на пациента зачервяването, болката и неприятното излющване. 

Голям плюс на Clarity терапията в борбата с акнето са нейните природни съставки. Екстрактът от алое вера е най-доброто природно средство за овлажняване и омекотяване на кожата.

Маслото от чаено дърво облекчава раздразнената и зачервена кожа. Това прави и лайката, която успокоява дори най-чувствителната кожа, а екстрактът от корен на джинджифил намалява зачервяванията и изравнява тена. Терапията е отличена с награда за иновация в Париж, Франция през 2011 година.

При мазна кожа пък особено полезна процедура е ексфолиращият гел, станал известен като Пилингът от Маями. Той повлиява добре и на хиперпигментирана кожа, на възрастна кожа и на кожа със слънчеви изгаряния. Тук ключово действие има салициловата киселина. Тя регулира функцията на мастните жлези и отделянето на мазнини, като нейното противовъзпалително действие намалява появата на пост-възпалителна хиперпигментация или тъмни петна.

Формулата на „Пилинга от Маями“ съдържа и екстракт от зелен чай, който е мощен антиоксидант, известен със своята защитна функция срещу стареене и притежащ противовъзпалително действие, разказва д-р Ива Иванова. Тя добавя, че:

„идеална процедура за зимата и подходяща за проблемна кожа е диамантеното микродермабразио, защото обновява кожата, като регулира себума и намалява белезите. Чрез специални стерилни диамантени глави се ексфолира най-горният, като се изсмукват замърсяванията и мъртвите клетки. В резултат на това се постига изсветляване на кожата, премахват се пигментациите и възрастовите петна, свиват се разширените пори“.

Подводни камъни

Текст на Петър Дончев

През декември 2018 г. сп. Вита Морена публикува статията ми, озаглавена „Едно мнение, което никого не задължава„. В нея отправих предупреждение, че едно известно детско стихотворение може да нанесе неподозирани поражения, ако не бъде поднесено както трябва и не бъде обяснено на децата.

     За съжаление още много произведения на изкуството, както и телевизионни програми, могат да бъдат подводни камъни, които не се забелязват на пръв поглед, но които могат да имат значителни негативни последствия, някои от които твърде тежки и дори общественоопасни.

     Най-напред ще насоча вниманието си към модния подиум. Чрез един известен телевизионен канал модните дефилета стават достояние на милиони зрители по целия свят.

     От години вече отделям по половин-един час седмично на този канал, воден от желанието да съм „в час“ с това, което се случва по света. Обикновено след гледане на този канал съм с доста смесено настроение. От една страна то е ведро и приповдигнато от някои интересни и дори красиви дизайнерски предложения, а в много други случаи някои хрумвания ме развеселяват.

От друга страна ми е тягостно от вида на повечето манекенки. Без да го увъртам излишно, ще си кажа мнението – според мене значителна част от тях приличат повече на ходещи скелети, отколкото на жени.

     Всеизвестен е стремежът на подрастващите да подражават на видяното на екрана. Млади момичета, подлъгани от привидно богатия, безгрижен и изпълнен с лукс живот на манекенките, започват да им подражават. Вманиачени от идеята да заприличат на тях, започват да гладуват и сами се обричат на тежко заболяване – анорексията. За съжаление понякога процесът става необратим, лечението е невъзможно, а мечтата за слава завършва със смърт. Преди години дъщерята на моя позната свърши трагично, почина от анорексия.

     От години вече разни организации и цели правителства по света се заканват, че ще забранят кльощавите манекенки, преди две-три години се чу и писа нещо за законодателни инициативи. И какво? Нищо.

Тези дни пак хвърлих поглед на телевизионния канал за мода. 180-190 сантиметрови върлини, тежащи по 40 кг., се разхождат по модните подиуми, продължавайки да кръстосват клечкоподобните си крака. Грозно и неестетично! Да се чуди човек кому е нужно то? Но това е само мое мнение, защото определено има някои категории мъже, които намират за престижно да си вземат манекенка – било за държанка или любовница, било за съпруга. През годините нееднократно съм наблюдавал на обществени места, в магазини, банки, скъпи ресторанти или просто по улицата карикатурно-кичозни двойки, които ще се опитам да обрисувам обобщено:

тя – облечена със скъпо визонено палто, с диамантена огърлица и клипсове, чантичка и обувки, струващи цяло състояние, и той – около половин глава по-нисък, с троен врат и двупръстово чело, по потник, шарени бермуди, джапанки и половин килограмов златен ланец.

Тя е с огромни слънчеви очила и пластове грим, които едва прикриват подутините и синините от ежедневните порции бой, нанасян от възлюбения ѝ. Но какво да се прави, такава е цената на „безгрижния“ и луксозен живот на част от манекенките, служещи и за боксови круши на мутрите си. Нека момичетата да имат предвид това, преди да започнат да гладуват. И нека най-сетне правителствата да ликвидират мършавите манекенки, подражаването на които води и до смърт.

     В последните години телевизионните канали все по-често ни заливат с помия от пошли филми. В мнозинството от тях войнствени жени, независимо дали играят ченгета или гангстери, стрелят с всички видове оръжия и хладнокръвно убиват хора. В други филми пък, същества от женски пол /трудно ми е да ги нарека жени, макар че като по правило са пестеливо облечени/, успяват да натръшкат с голи ръце една дузина Рамбовци.

Подобни филми се произвеждат под истеричния натиск на феминистките, които ратуват за равенство на половете и които могат да зашлевят шамар на мъж, имал неблагоразумието да им кавалерства.

     Какво чудно има тогава, че подражаващите им момичета, все по-често проявяват агресия и пребиват в училищата свои връстнички? Вече посягат и на момчета. Посягат и на учители. И ми се струва, че ще става все по-лошо. Защото определени неолиберални кръгове са се заели да премахнат разликата между половете и за тази цел пръскат милиарди долари. В резултат на което жени се занимават с мъжкарански дейности, а „мъже“ лежат в козметичните салони за поредната маска и епилация.

     Пошлостта, която извира от малкият екран не се ограничава само с шоу програми или феминистки филми. Някои телевизионни канали бълват и предавания, в които врачки, магьосници, ясновидки и вълшебници показват свръхестествените си способности. Най-странното е, че телефоните им непрекъснато звънят, обаждат се зрители с какви ли не странни въпроси. Например жена, която иска да разбере от кого е бременна. Но както казва Айнщайн, две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост, но за първото не бил толкова сигурен.

     Реших да надникна в обявите на магове и вълшебници и се хванах за главата. Това е една огромна армия от измамници, които предлагат всестранни услуги – изчистват всякакви магии и родови проклятия, помагат при безплодие и здравословни проблеми, отключват заключен късмет, събират разделени двойки, правят магия за любов, решават бизнес проблеми, намират работа, помагат при страхови неврози, депресии… Срещу солидни хонорари, разбира се.

Прегледах и форумите на клиенти на маговете и прочетох някои откровения на препатили клиенти.

Преди две-три години попаднах на форум за магове или на мнения за тях, не обърнах внимание тогава какво точно беше, но ме шокира изповедта на една жена. Посетила тя по обява врачка за някакъв дребен проблем, но била подплашена, че над нея тегне черна магия и родово проклятие и ако не вземе мерки, ще се случат ужасни неща не само на нея, а и на целия ѝ род. Изплашила се, естествено, женицата и се подложила на процедура по разваляне на магията. Но била предупредена, че това може да продължи шест, дори девет месеца, защото магията била много черна и трудна за разваляне. Но пък това щяло да свали родовото проклятие от всичките ѝ роднини.
Примирила се жената и започнала най-редовно да посещава „специалистката“ по разваляне на магии и да налива пари в бездънните ѝ джобове. Един ден, ей тъй, между другото я попитала къде е учила магьосничество. Отговорът бил: „Ние имаме специални училища за магия, но те са тайни и не са достъпни за всички. Ама ти не си ли чела книгите за Хари Потър?“

     Бях втрещен. Оказа се, че една книга, световен бестселър, е послужила за легитимиране на нашенските магове-измамници. Не бях чел нищо от поредицата, признавам си. Веднага реших да видя за какво става въпрос – прочетох първата книга „Хари Потър и философския камък“. 

     Няма да правя художествен анализ на книгата, нито дори ще изкажа каквото и да било мнение. Не се чувствам достатъчно подготвен, пък и не би било коректно, тъй като съм чел само първата книга. Но със сигурност зная, че няма да прочета останалите. Най-малкото заради това, че времето ми за четене на този жанр е отминало преди около седемдесет години. Сигурен съм обаче, че ако тогава ми беше попаднала поредицата, щях да я „изям с кориците“ за два – три дена, но за съжаление тогава още не беше написана. Обичах и четях книги за вълшебници и магьосници. Спомням си, че прочетох „Магьосникът от ОЗ“ в предучилищна възраст, а на девет години вече бях изчел всичко, издадено от този жанр. И мнението ми е, че това са много полезни за децата книги. Развиват въображението и това е от голяма полза в по-зряла възраст, помага за справяне с редица възникнали проблеми, освен това е един от двигателите на прогреса.

     „Хари Потър“ е класифицирана като детско-юношеска книга.

Моето мнение е, че е само детска. Мисля, че децата престават да вярват в магьосници, феи и вълшебници приблизително по времето, когато разберат, че Дядо Коледа не съществува. Юношите имат съвсем други литературни интереси. Поне личният ми опит го показва. Нямам кой знае какви наблюдения върху днешните юноши, но ми се струва, че повечето момчета и момичета в юношеска възраст, с някои изключения, разбира се, не четат книги и имат по-други интереси – чалга, алкохол, наркотици, Левски и ЦСКА и /с извинение/ проституция. Дано да греша. 

     Позадълбочих се в явлението Хари Потър, поразрових някои сайтове и останах, меко казано, удивен колко фен клубове има книгата. При това в тях членуват предимно хора, на възраст много по-голяма от юношеската. Особено много ме впечатли верига от клубове в цялата страна, с общото название „Дейли Потър“. Мотото на сайта, изтипосано най-отгоре гласи дословно: МЪГЪЛОФОБИЯ – ужас от общуване с хора, които не са чели „Хари Потър“. За тези, които не знаят, ще поясня, че според книгата човечеството се дели на две – магьосници и немагьосници, наричани мъгъли. Нещо като мюсюлмани и гяури /презрително название на хора, които не изповядват исляма/.

     И какво излиза? Че е достатъчно да прочетеш книгата, сетне да станеш член на „Дейли Потър“, за да не си вече презрян мъгъл.

Изглежда тези хора се вземат много на сериозно и се изживяват като персонажи от поредицата. И всички те са вълшебници, дори си имат главни вълшебници, афиширали се и подписали се с имената си. И представете си, моля, една от тях е учителка и гордо изтъква, че това е нейната мисия в живота. Господи, кой учи децата ни и на какво?

     Да се смее ли човек, да плаче ли!

     Впрочем вижте сами: 

https://www.daily-potter.com/p/harry-potter-fan-club-bulgaria.html

     Това е положението! Освен че се опростачва и чалгализира прогресивно, нещастният български народ се и инфантилизира с бързи темпове.

     А нашенските магове търгаши и измамници се опират и легализират на „вълшебниците“ в Дейли Потър. И одират по две кожи от клиентите си. Чета за фантастични суми, с които са ужилени наивници от маговете. 30 000, 43 000, 100 000 лева.

Например на една наивница специалистката по разваляне на магии обяснила, че нейната черна магия може да се развали само с даване на пари, които тя щяла да ѝ върне, когато магията се развали. И започнала клиентката да дава – по три хиляди, по пет хиляди, докато станали над 40 000 лева. Тогава тя се усъмнила и си поискала парите обратно, но магьосницата изчезнала.

     И се питам има ли разлика между ало измамниците и маговете измамници. На пръв поглед няма разлика. Но само на пръв поглед. Като се замисли по-сериозно човек, ще открие, че едните остават анонимни и никога не се срещат с измамените. Докато другите необезпокоявани и съвсем легално зарибяват наивниците от телевизионния екран или пускат обяви.

     Но така е, докато има риби, които кълват, ще има и въдичари.

Автор: Петър Дончев