Колкото повече нови години минават, толкова повече старите ми се размиват.
Имам предвид самото празнуване на 31 декември.
Не си спомням как съм посрещала конкретна година – не знам къде съм била на 1 януари 2014, не си спомням къде съм вдигала наздравици за 2013, още по-малко за 2012, 2011 и т.н.
Единствено изпращането на 2017 и 2018 си спомням ясно, защото беше достатъчно скоро.
Помня различните празненства, какъв е бил тоалета и цвета на косата ми, с кого съм била, къде, с какви надежди и страхове съм гледала към предстоящата година, но не мога да свържа тези събития с конкретните цифри от календара.
Какво да правиш, избор на съзнанието.
В главата ми празнуването на Нова година е една бърканица от забавление, наздравици, стрес, харчове, червило и пайети, всичко това озарено от фойерверки.
В 20те си години имах навика да пиша по един обобщаваш годината статус във фейсбук, а лично за себе си да създавам таен списък с цели за идната година. Неща, които искам да променя в себе си, да постигна или да усъвършенствам.
Ако изобщо успеех да запазя това листче с цели до идната Нова година, оставах учудена от себе си как половината от нещата, към които съм се стремяла, са се оказали въздушни кули без никаква стойност, а другата половина са били по-скоро повърхностни, отколкото истински заслужаващи време и труд.
Сега, в 30те си години, не си губя времето с подобни писаници, а по-скоро структурирам в съзнанието си план от едва две-три точки, по който ще се стремя да ръководя идните 12 месеца.
И тази адженда се върти основно около следните неща:
- Да не си позволявам да се стресирам за глупости;
- Да се грижа за здравето си (в ментален и физически аспект), за да мога да се грижа и за любимите хора около себе си;
- Да правя повече от това, което ме кара да се чувствам добре;
- Да правя колкото може по-малко от всичко, което ме стресира, натоварва, притеснява и обърква.
Относно материалния аспект на желанията, мога да кажа само едно – колкото по-малко вещи около нас, толкова повече място в буквален и преносен смисъл за самите нас.
Ужасна е консуматорската култура, която се опитва да те убеди, че ако си купиш това, и това, плюс онова, а най-вече и това другото, ще направиш живота си по-лесен и щастлив.
Истината е, че така само се превръщаш в роб на вещите си и неусетно започваш да съобразяваш ежедневието си с тях, а не със самия теб.
Затова опитайте се да държите повече пространство в дома и сърцето си.
Вярвате или не, само така може да привлечете щастие и спокойствие.
2020 ще бъде по-добра от 2019, защото пораснахме с една година повече, натрупахме още малко опит и мъдрост, и независимо осъзнали ли сме го или не, но сме готови за повече предизвикателства и сбъднати мечти 🙂
Наздраве!
Vita Morena 