Време за четене: „Вторият сън“ на Робърт Харис

Всички цивилизации смятат, че са неуязвими. Историята ни предупреждава, че никоя от тях не е.

1468 г. Младият свещеник Кристофър Феърфакс пристига в затънтено английско селце за погребението на местния пастор Лейси, умрял при странни обстоятелства.

The Second Sleep COVER

Хълмовете наоколо са осеяни с древни предмети – пластмасови бутилки и съдове, пластмасови кубчета, найлонови торбички, чудати малки устройства, върху които е изобразена нахапана ябълка. Отец Лейси ги е изравял и съхранявал, въпреки че това е престъпление. Дали пък обсебеността на стария свещеник от предишната внезапно загинала цивилизация не е причината за смъртта му? 

Феърфакс е твърдо решен да разбере истината.

Следващите шест дни преобръщат представата му за човешката история и разклащат вярата му в Църквата.

Брилянтен трилър, който разкрива крехкостта на съвременния високотехнологичен свят по оригинален начин.

Откъс от книгата можете да изтеглите от тук – The Second Sleep_excerpt

Реклама

Идете и вижте: „Чернобил: 33 години тишина“

Историята на една ужасяваща трагедия, даваща отражение на живота ни до днес, е обект на фоторазказ на фотограф Милен Цветанов. След пътуването си през май в Чернобил, той показва мястото и историите след инцидента в 33 уникални кадъра на специална изложба, наречена „Чернобил: 33 години тишина“

Chernobyl_0003

Нейното откриване се състоя в средата на октомври в Салон за съвременно изкуство към галерия „Сан Стефано“ и всеки желаещ ще може да разгледа фоторазказа от забранената зона до 31 октомври. След това изложбата ще обиколи други големи градове в страната ни.

Фотографиите на Милен Цветанов показват трагичността и призрачността на мястото, представят десетките изоставени села, два града и всичко онова, погубено от човешка грешка. Те още разказват за пагубната история на една нефункционираща вече атомна централа с два недовършени блока, една изоставена секретна руска база и природа, която си възвръща постепенно това, което хората сме взели от нея.

Chernobyl_0004

Изложбата е една своеобразна разходка из призрачните улици на Припят, вече „живият“ Чернобил и зоната около централата. Фотографиите пренасят в забранената зона, където все още тишината е пронизваща, а разрухата – ужасяваща.

Chernobyl_0001

По повод снимките, Милен Цветанов споделя „По време на своето пътуване направих няколко хиляди кадъра, а от тях избрах 33-те, които показват най-точно това, което видях и ми направи най-голямо впечатление. Те са толкова заради 33-те години, които са минали от самата авария, а заглавието на изложбата носи в себе си не само липсата на пълната истина на това, което е станало. То отрязва Чернобил като едно от най-тихите места на планетата.“

Chernobyl_0002

За създаването на впечатляващи кадри по една от най-коментираните теми на 2019 година, Милен Цветанов е използвал дрон и безогледалния Canon EOS R. „Гъвкавостта на апарата в заснемането на кадри от различни ъгли и възможността да фокусира и снима при различна, а в повечето случаи – и при изключително ниска осветеност ми позволи да заснема зоната около централата по още по-въздействащ начин„, споделя автора Милен Цветанов.

Непоносимо добрият Хоакин Финикс и новият безсмъртен образ на Артър Флек/Жокера

“Когато бях на 15 или 16, брат ми Ривър донесе вкъщи видеокасета с “Raging Bull” (един от иконичните филми на Мартин Скорзесе с участието на Робърт де Ниро – бел. ред.) и ме накара да го гледам. На следващия ден ме събуди сутринта и ме накара отново да видя същия филм. После каза: “Започваш отново с актьорството. Това е нещото, което трябва да правиш”. Не ме попита, просто ми каза. И аз ще съм му винаги задължен за това, тъй като актьорството ми даде толкова необикновен живот.” – Хоакин Финикс споделя как е започнала актьорската му кариера и колко важна роля е изиграл брат му.

Ривър умира от свръхдоза на 23 години, а Хоакин е бил само на 19.

***

Колкото и да знаех, че Финикс е страхотен актьор и да се колебаех харесва ли ми наистина особената му красота или по-скоро ме плаши, образът му оставаше в сянката на други по-любими мои холивудски актьори. Като Ейдриан Броуди, например, или Рами Малек (още далеч преди да изиграе Фреди бях харесала сините му очи).

MV5BYWQ4Mjk0Y2QtMDg0Mi00NWVjLWE2YmQtZmJjNGNmZThmMDQxXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY960_SX1776_AL_

Когато чух, че той ще влезе в образа на Жокера в нов филм, посветен на героя от комиксите на DC Comics, си помислих, че това ще бъде или много добър филм или пълно разочарование.

И честно казано, очаквах второто, не за друго, а защото Холивуд безкрайно разочарова с продукцията си в последно време.

MV5BMDNkYTMzZjctYjg5YS00MDgwLTg2MGYtMWNmOWY3Nzg0ZDVlXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Американците обичат да величаят добрия герой със сини очи, бели зъби и руса коса, а злодеите е най-добре да умрат епично от ръката на въпросния симпатяга, че да има баланс в света.

А и бозата “Suicide Squad” с изплагиатстваната от Die Antwoord визия, още не мога да преглътна, язък, че загубиха времето на Джаред Лето да участва.

MV5BZjRiMmQ2MzUtMDA2My00OGQxLWJiYjItNDU3YTA4NDIyMGEyXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Та, купувайки билети за “Жокера” на IMAX бях почти убедена, че давам 280кр да ям пуканки пред голям екран в шумна зала. Очакванията ми обаче бяха не само неоправдани, ами филмът не може да излезе от главата ми вече седмица. И по-конкретно – образа на Артър Флек/Жокера.

Не съм филмов критик, не искам да звуча като такъв, споделям личните ми впечатления и усещания от голямото кино и от актьорската игра, и ще си позволя да кажа, че Хоакин Финикс не просто изигра роля, а изцяло се разтвори в своя герой.

MV5BZjg0OWJmZmMtNjJlMy00OTkxLTkwMWQtNjYxZmRjNTNjN2UyXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_SX1500_AL_

На екрана не виждах холивудската звезда Финикс, отслабнал с десетина килограма и малко грим, а един смачкан от несправедливия свят, лицемерното общество и собственото си битие човек.

Сякаш не гледах худежествена измислица, а проследявах живота на реално съществуващ човек и съпреживявам емоциите му. Изпитвах неудобство от действията му, от несъвършената му личност, отчайващо и неуспешно опитваща се да намери своето място в света.

MV5BOWMyMjI5M2ItMGNjMC00MDhmLTkzMjAtYzVhODMwMTE3ZDMyXkEyXkFqcGdeQXVyNjg2NjQwMDQ@._V1_SY1000_SX1500_AL_

След това съпреживявах мъката му и исках да се разплача, но ме хващаше страх от действията му, от обрата в поведението и истеричната нестабилност в характера на нещастния Артър.

 

Едно от нещата, които особено много ми харесаха във филма, бе как режисьорът Тод Филипс беше успял да излезе от типичния за екранизирането на комикси наратив – наситени ефекти, зрелищни каскади, тийнейджърка наивност и лесно консумиран сюжет. Напротив. Тод Филипс е успял да построи действието и стилистиката така, че ти да не можеш веднага да прецениш и отсъдиш кои са добрите и кои лошите актьори, нито пък да е изначално предопределено, че главният герой е положителен такъв.

MV5BYmZlOTY2OGUtYWY2Yy00NGE0LTg5YmQtNmM2MmYxOWI2YmJiXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Действието те носи със себе си и ти мислиш, разсъждаваш, съпреживяваш и на края на филма не си убеден дали бялото и черното могат да бъдат разделени или както се случва в истинския живот, доброто и лошото са размити, сънищата хвърлят сянка върху реалността, а ти продължаваш да се чудиш дали живееш в комедия, екшън или драма.

MV5BMGNiYjhkZTQtYTU3OC00OGQ4LWE1N2QtYjExMWQyYTk3YjM1XkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Едно обаче знам със сигурност – искам да гледам филма отново. И отново. Това е като хубавите книги, които не ти омръзва да препрочиташ през годините и всеки път да откриваш по нещо ново.

MV5BMDZiZDQ2YjctMmE2Yy00YWMzLTg2NjItNmE0NGU4NGRkNjI5XkEyXkFqcGdeQXVyNDQxNjcxNQ@@._V1_

А на Академията ще им е особено трудно дали да отсъдят Оскар на Реми за “Бохемска рапсодия” или чудовищно добрия Хоакин с “Жокера”.

MV5BODJmZTI4MmMtMTc5Mi00OTZlLWFiNDItMTNlZjQyMzUxMmQyXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Въпреки че Малек ми е абсолютен любимец и смятам въплъщението му във Фреди Меркюри за връх на актьорското изкуство, гласът и надеждите ми са за Хоакин. Той излезе от обувките на актьора и сътвори изцяло нова, пълнокръвна човешка личност, която дълго ще живее в съзнанията на всички ни и ще пребъде поколения наред.

MV5BNmUzNDgwYjAtM2IyYS00ZTc3LWJjMDgtZTQ2MzA5N2IyMDZhXkEyXkFqcGdeQXVyMTkxNjUyNQ@@._V1_SY1000_CR0,0,1327,1000_AL_