Майката, която няма нужда от майки-приятелки

Наскоро една от най-добрите ми приятелки в Дания сподели, че със семейството ѝ се връщат обратно в Прага (откъдето е родом тя).

Те поживяха в Копенхаген близо две, няма и три години, но тя – приятелката ми, така и не успя да се адаптира и почувства щастлива в датската среда.

От една страна се зарадвах много за нея, защото човек няма нужда от нещастни приятели. Нито те са “полезни” за себе си, нито пък могат да изградят стабилни отношения с околните. Та, зарадвах се за нея, че ще може отново да диша с пълни гърди и няма да се чувства притеснена и подтисната, както ми е споделяла, че се усеща тук.

Но нямаше как да не ми стане мъчно, че оставам с приятел по-малко… Особено, че тя живее на съседната улица и неведнъж сме се срещали за по кафе или питие.

Имах чудесен късмет да се запозная с нея на курса ми по датски и след щастливо стечение на обстоятелствата да се окажем съседи в един и същи квартал. И тя е майка, но на две момчета, които полека-лека навлизат в пубертета и това води до покачване на градусите и настроенията в дома им.

За мен и мъжа ми е било винаги приятно да ходим на гости на тези наши приятели, “чехите”, както ги наричаме, въпреки че съпругът на жената е от френско-италиански произход, но пък основната част от живота им като възрастни е минала не другаде, а в Прага.

Замислих се как и друга моя позната – испанка, която също живее на хвърлей разстояние от мен, ще се завърне със семейството си към родната Испания, след като решиха, че Дания не е за тях.

За нея ми е по-малко (да не кажа изобщо) мъчно, че си тръгва. И двете имаме деца на почти еднаква възраст, като обаче въпросната жена има още една по-голяма дъщеря. По едно време бяхме особено близки, но постепенно разликите в това какви майки сме (или може би какви хора) започнаха да избуяват и да ни раздалечават.

Следва да споделя, че аз съм майка, която няма и вече май не иска да има други майки за приятелки. Е, поне не и майки с деца на същите години като моето.

На какво се дължи този факт? Не съм сигурна, но определено с всички досегашни майки досега успявам да достигна някакъв пик, след който нямам желание да продължавам отношения.

phil-hearing-42LLGP-QPj4-unsplash

Първата такава беше симпатична българка, с която се запознахме по време на курса за бременни. За нея това беше второ дете, което се роди съвсем малко преди дъщеря ми. Та, тази дама се опита да ме увлече в нейния модел на майчинство, който основно се изразяваше в обикаляне на възможно повече места – кафенета, ресторанти, паркове и кина, заедно с бебето, разбира се. Аз някак не се чувствах комфортно с това и не можех да откликна на постоянните ѝ призиви да излизаме.

Имах нужда да се “запозная” с това малко същество, което съвсем наскоро се бе появило в живота ми, да разбера какво му харесва и какво не (а това е страшно трудна задача, когато въпросното има плачът за единствено изразно средство), както и самата аз да се науча да бъда майка, ако мога така да се изразя.

Повярвайте ми, дори за управлението на количка се искат умения, да не говорим за цялото изкуство по организиране на бебешката чанта с нещата, от които наистина ще имаш нужда, както и привеждането във вид на самата теб.

Следва да кажа, че обожавах да излизам на разходки с бебето, но изпитвах физическа непоносимост към организирането на среща с други хора! Дори и сега – година и половина по-късно, не искам да се уговарям за точни часове, за които да се стресирам мога ли да спазя.

Пиковият момент в отношенията ми с тази майка обаче бяха, когато си говорихме за кърменето и аз споделих колко тежко преживях целия процес – страдах от невероятни болки, които така и не отшумяха, та след втория месец се отказах.

Тя ми отвърна, че ме разбира, а след това сподели как ще си прави бижута от кърма, защото кърменето за нея символизирало грижите и отдадеността ѝ към децата ѝ…

guille-pozzi-y1wVavuxZtE-unsplash

Попита ме дали и аз си пазя кърма, че да си поръчаме двете бижута. За малко да ѝ отвърна, че си пазя първото ако на дъщеря ми и предпочитам да ползвам него.

Но от този момент нататък комуникацията ни постепенно замря, ние се преместихме в друг квартал далеч от нейния и така.

С испанската майка (както галено си я наричам), с която бяхме съседки, имахме чудесни отношения и определено съм черпила доста от нейния опит.

Но фактът, че аз исках дъщеря ми да ходи на градина (защото вярвам, че е добре за нея), а аз започнах отново работа, както и курсове по датски, сякаш ни раздели като с нож.

В един разговор, в който ме питаше как успявам да се справям с всичко, тя сподели за себе си, че не била като “другите майки, които се опитват да бягат от децата си, ходейки на работа”, а се наслаждавала на времето си вкъщи с децата.

Не съм сигурна дали го разбирам точно, но някак ми прозвуча като леко осъждане от нейна страна.

Разбира се, може случаят изобщо да не е такъв и да го е казала съвсем непреднамерено и с добри чувства, но пък така или иначе комуникацията ми с нея се изчерпваше до обикновени битовизми – какво направило кучето ѝ, какво детето, пък съседите това, в училището на дъщеря ѝ онова.

Знам, че проблемът е в мен. Аз не мога да изградя прилични приятелски отношения с другите майки. По-точно казано можем да бъдем чудесни познати, но не и добри приятели… за мен приятелството е много повече от пиене на кафе и обсъждане на ежедневието. А времето ми е толкова безценно, че никак не ми се пилее в опити да превръщам в близки до мен хора, които не дават индикации да са сродни души.

Така се озовавам с много познати, но малко или даже никакви приятели (в истинския смисъл на думата) на датска почва и една шепа по-близки и доверени като сестри приятелки в България и почти никакво желание да променям това положение.

Някъде бях чела, че след 30 години човек трудно създава нови истински приятелства, но ако е запазил до този момент старите си приятели, то те ще си останат такива доживот.

Мисля, че това е доста вярно твърдение. Колкото повече напредваме във възрастта си, толкова повече се фокусираме върху най-близките до нас неща, които стават и най-ценни. Все по-малко имаме желание да излизаме от зоната си на комфорт, защото сме оставили авантюристичните години и скачането с главата напред в непознати ситуации и връзки някъде в 20-те. И това ни радва!

matt-hoffman-vL300WiTaMs-unsplash

Отдавна съм стигнала до прозрението, че човек няма нужда от хора, комуникацията с които не го обогатява по никакъв начин. Но пък не очаквах “майчинските” среди чак толкова да не ми допаднат и да не искам да имам “майчина” компания.

Е, винаги е възможно това да се промени с порастването на детето ми, когато тя сама ще се запознава и ще става приятел с други деца, а ние родителите ще трябва да се погаждаме по между си 🙂

Реклама

Доза вдъхновение: Д-р Алдрич-Блейк или първата жена хирург на Острова

И друг път съм споделяла колко много харесвам “новите технологии” – израз, превървал се в нарицателе за всичко от интернет през смарт-технологиите до домашните фотоепилатори.

Хората имаме навика периодично да ги плюваме или обвиняваме за намаляващата човечност сред човеците, но истината е, че тези нови технологии отдавна са променили за по-добро живота ни, а използвани правилно (и с мярка) могат да подосигурят и щастливото ни бъдеще.

Днес съм особено доволна от съобразителния Гугъл, който е извел на началната си страница образа на непозната за мен дама. С един клик разбрах, че това е д-р Луиза Алдрич-Блейк – първата жена лекар във Великобритания.

google

Родена на 15 август (днес почитаме рождението ѝ) 1865 година, тя се превръща в първата жена, получила диплома за хирург на Острова и гордо упражнявала професията си до последния си дъх на 28 декември 1925 г. (умира на 60 години от рак).

Louisa_Aldrich-Blake

Историята на Луиза е поредното доказателство, че стига да искат, жените са способни да постигнат всичко. Разбира се, в нейния случай тя е имала подкрепата на семейството си, но заслугите да завърши първа по успех и с почести Училището по медицина в Лондон през 1894 г., както и да стане магистър хирург са изцяло нейни заслуги и лични успехи.

Луиза е била и завидно смела жена, за което свидетелства доброволното ѝ заминаване като фронтови лекар по време на Първата световна война.

Тя е била и един от първите лекари, извършвали операции при рак на маточната шийка и/или ректума.

Д-р Алдрич-Блейк е автор и на различни статии, посветени на новостите в лечението на гастроентологични и гинекологични проблеми.

 

Портрет на д-р Алдрич-Блейк, дело на Хари Хелман Саломон и мемориалът ѝ, издигнат на площад Тависток

Нямаше как да знам за тази или за много други велики и заслужили вниманието ни личности, ако не беше интернет и желанието ми да си отворя лаптопа, за да потъна в паралелния виртуален свят.

А реших да споделя и тук за д-р Луиза, тъй като както добре знаете, ако следите блога, успелите жени винаги имат място във Вита Морена! Те са ни нужни, за да служат за пример, че ние – дамите, сме способни да изпълним всяка наша мечта, без значение каква всъщност е тя 🙂

Прочетете още:

Жените, разбиващи стъкления таван над всички нас

Муниба Мазари и силата да имаш всичко, което поискаш

Правата на жените и равенството на половете в Древен Египет

Ние, жените, които променяме света към по-добро!

Лара – една жена, която иска всичко. Една жена като всички

Дезодоранти с млечен екстракт от NIVEA за по-сигурна защита срещу неприятни аромати

Това лято NIVEA представя новата серия дезодоранти против изпотяване NIVEA BEAUTY ELIXIR. Компанията разработи първия дезодорант, обогатен с ценен млечен екстракт, предоставящ специална грижа, която защитава и разкрасява деликатната зона на подмишниците.

Лансирането на серията е повод за създаването на кампания, която има за цел да покаже, че всяко нещо има своята очарователна страна, а с #beautyunexpected всеки може да сподели кадър на неочаквано красиви за него места и моменти.

Прочуто от древни времена с благотворните си ползи върху кожата, млякото е важната съставка в новата формула на продуктите, предоставяща копринена мекота и специфичната грижа, от които се нуждае зоната на подмишниците. Дерматологично одобрената формула на NIVEA Deo Beauty Elixir е с 0% алкохол и осигурява 48-часова защита дори на най-чувствителната кожа.

NIVEA_Beautyunexpected

Новите продукти са с чудесни аромати и се предлагат в три различни серии спрямо индивидуалните нужди на кожата.

niveadeo1

NIVEA Deo Beauty Elixir Sensitive и NIVEA Deo Beauty Elixir Dry

NIVEA Deo Beauty Elixir Dry осигурява високоефективна защита от изпотяване, а в аромата му се долавят нежни нотки на бял жасмин.

NIVEA Deo Beauty Elixir Sensitive е със специално създадена формула за чувствителна кожа, обогатена с кремообразни съставки, оставяща усещане за чистота.

niveadeo2

NIVEA Deo Beauty Elixir Fresh предоставя дълготрайна свежест на зоната на подмишниците и деликатен аромат на цветен букет.

Формулата на Deo Beauty Elixir действа като еликсир, оставяйки кожата гладка и нежна на допир.

Ценният млечен екстракт е ключът към красотата на деликатна зона под мишниците, подпомагащ възстановяването й дори след бръснене и епилация.

Четете още:

Мисия на лято 2019: Спаси кожата от петна и бръчки!

Ново от Nivea: мицеларен шампоан и крем с дъх на лято

“Суха” радост в три вида за всяка коса

Последното дете в детската градина

Опитвам се да сетя дали друг път през живота си съм бързала така, както когато трябва да взема дъщеря ми от детска градина. 

Глаголът “придвижвам” се с колело не е правилен за мен, тъй като аз по-скоро летя. Не знам каква скорост развивам, честно казано не искам и да научавам, само ще споделя, че вече нося каска и малко са другите колоездачи, които ме изпреварват.

Не искам да звучи като хвалене, защото не съм особено горда с това. Бих предпочела да съм като онези романтични майки, елегантно кацнали на големите си дамски колелета, въртящи спокойно педалите из Копенхаген, придвижвайки се към градината на детето си.

Аз пак съм с дамски велосипед, но съм залегнала здраво над него и профучавам по алеите в стремеж да стигна колкото мога по-бързо при дъщеря си. Защото всяка минута ми е важна!

Миналият петък (2 август) някак се замотах на работа и в един момент осъзнах, че ще закъснея за прибирането на малката от ясла. Времето ми с велосипед от работното място до градината е 20-25 мин. Карах като луда и разбира се, заради стреса, който сама си причиних, обърках пътя, което ме забави едни допълнителни 3 минути и когато стигнах до градината (плувнала в пот и червена като презрял домат), часът беше 16:50 (работното им време е до 17ч).

Когато влетях вътре, видях, че дъщеря ми е останала последното детенце и щастливо стои с две от учителките си и нещо си играят.

Толкова зле се почувствах – че въпреки спартанските ми усилия да се надпреварвам с времето, пак съм закъсняла, че се разплаках като малко дете. Учителките трябваше да ме успокояват, неразбиращи какво ми има, а аз хлипайки да им обяснявам, че страшно много съм бързала, но не искам детето ми да е последното в градината и с мъжа ми се стараем, ама ни е трудно и т.н.

По-възрастната от двете педагожки майчински ме погледна и съвсем спокойно ми каза, че на дъщеря ми всъщност всичко ѝ е наред – забавлявала се е чудесно през целия ден, не е плакала, не е мрънкала, не е страдала от това, че закъснявам с 5-10 минути и че проблем, заради който да се разстройвам, реално няма. Също и допълни, че добре ме разбира какво ми е, след като е минала през същото с нейните деца преди години, но особен смисъл от нерви и притеснения няма. 

Не мога да ѝ отрека, че е права.

На мен обаче ми стана толкова мъчно, като я видях останала последна и как е виждала другите дечица да си тръгват с родителите си, а тя е чакала и чакала, без аз да дойда, докато не са останали повече деца, че сълзите ми отново са готови да тръгнат.

IMG_20190724_152231.jpg

А едно от любимите ѝ неща е след детска градина да отидем заедно на разходка с колелото

Не мога да си обясня какво работят другите хора, че успяват да си взимат децата от градина още в 15:30ч! Особено в петък в нашата ясла децата ги прибират преди 16ч, до 16:30 са останали по-малко от петима малчугани. Сериозно, какво работят тия хора?!

И двамата с мъжа ми се разкъсваме между работата си, взимането на време на детето от градина, желанието ни да спортуваме, да прекараме време заедно, да си почистим все пак къщата, да напазаруваме, да сготвим… 

Може би има и други родители, които разбират правилно написаното от мен и знаят точно какво изпитвам и с какво се боря. Ако имат някакъв (градивен) съвет или пък поне думи на съпричастност, ще се радвам да ги споделят с мен.

Все си мисля, че колкото повече време минава, толкова по-”умели” ставаме в родителството, но дали съм права, само времето може да покаже. А до тогава се моля само то да е на моя страна и да не се опитва да бяга по-бързо от мен.

Четете още:

Специфики на летенето с бебе

Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

Малка, драматична Одисея – да преживееш никненето на зъби и да бъдеш отново щастлив

Dermalinfusion или как да рехидратираме „ожаднялата“ от лятото кожа

Слънцето в комбинация със солената морска вода, стресът и другите външни фактори ускоряват дехидратацията и рушат защитната бариера на кожата.

Резултатите са поява и засилване на белезите на стареене. Нанасянето на слънцезащитна козметика и приемането на по-големи количества вода са изключително важни, но не са достатъчни.

Нужна е допълнителна специализирана грижа, която да спомогне овлажняването и регенерацията на кожата, да запази нейната еластичност, мекота и блясък. 

67766684_370324030297537_3311640610959523840_n

Как UV лъчите задействат процеса на стареене? 

“Слънцето излъчва два вида лъчи, които достигат до кожата – UVA и UVB. UVA лъчите са с по-широк спектър и проникват в по-дълбокия слой – дерма, изграден от колаген и еластинови влакна.” – казва Анелия Генчева, специалист от клиника по естетична медицина Jewel Skin. Когато UVA лъчите попаднат там, увреждат молекулите на колагена, кожата губи еластичността си. UVB достигат до епидермиса (външния слой на кожата), но с по-висок интензитет спрямо UVA и нанасят повече щети, веднъж проникнали в кожата ни.

Освен, че са причинители на зачервяване и на слънчево изгаряне, могат да увредят по-повърхностните епидермални слоеве, като причинят изгаряне. Науката смята, че в епидермиса UVB оказват влияние върху ДНК кода ни.

“UVB стимулира производството на меланин, което води до силно увеличение на тъмния пигмент в рамките на няколко дни.” – обяснява Анелия Генчева. За щастие, кожата ни има свойството да се самовъзстановява, но този процес отнема време. Ние можем да подпомогнем авторегенерацията, като  влеем директно в дермата витамини и ценни хранителни съставки серуми.

Терапевтична технология регенерира увредената от слънцето кожа

Новата патентована технология Dermalinfusion може да върне мекотата и блясъка на лицето и не само да отговори 100% на всички нужди на кожата ни, но и да прибави допълнителни ползи.

Dermalinfusion е първата и единствена терапевтична система с моментален и дълготраен ефект. Неинвазивната 3в1 технология светкавично регенерира и ремоделира кожата.” – разказва козметологът Анелия Генчева. Едновременно ексфолира, почиства в дълбочина порите, вливайки в кожата специално разработени, обогатени с мощни антиоксиданти, витамини и ценни хранителни съставки серуми.

Подходяща е за всеки тип кожа без да е необходим възстановителен период. Препоръчва се дори на бременни жени и кърмачки. Терапията е отличен избор както за лице – включително деликатните зони на устните и очите, така и за увредената от слънцето кожа в областта на шията и деколтето. Подмладява и хидратира сухата и напукана кожа на ръцете и краката. 

67560852_1735733163237554_5295751111838269440_n

“Тази усъвършенствана трифазова технология съчетава последно поколение дермабразио, което много нежно и деликатно ексфолира кожата, като отстранява мъртви клетки, бактерии и замърсявания. Всичко се случва едновременно – ексфолиране, екстракция и инфузия. Микроциркулацията е подобрена, кожата е  почистена в дълбочина и точно в този момент се вливат мощни антиоксиданти и ценни нутриградиенти.” – разказва за терапията Анелия Генчева. Терапевтично процедурата повлиява дори резистентното акне, хиперпигментирана, дехидратирана и увредена от слънцето кожа.

Провокирана е  стимулацията на колаген и дермата е ремоделирана, бръчиците и фините линии са загладени. Използвайки системата Dermalinfusion BODY можем да третираме и сухата, груба и хиперпигментирана кожа на ръцете, краката, гърба и гърдите. Dermalinfusion е най-добрият избор за подмладяване и поддържане на здравословен сияен блясък. Всяка терапия може да бъде адаптирана към  индивидуалните нужди на кожата.

Резултатът е ревитализирана, копринено гладка като стъкло кожа, озарена с най-свежия тен. Още след първата процедура са премахнати черните точки под повърхността на кожата. А серия от 4 до 6 процедури ще ускори съживяването, изчистването и подмладяването на кожата.