Знаете ли кой е най-големият порок на нас хората? Селективната емпатия…
Ще илюстрирам по най-лесния начин какво точно значи това – при пожара на Парижката Света Богородица, случил се съвсем наскоро, няма нито един загинал, трима са ранени и за едно денонощие са събрани близо милиард евро дарения (вече може да са и повече) от страна на мастития бизнес с цел реставрация на сградата.
Няма нищо лошо в това, даже е похвално, все пак става дума за една от най-значимите сгради в света, символ на европейското изкуство и човешкия гений.
В същото време обаче в Судан са се случили:
500 убийства;
723 ранени;
650 арестувани;
54 изнасилени;
1000 изчезнали.
Тези цифри нарастват главоломно с всеки изминал ден и дори не могат да отразят точната бройка на пострадалите сред масовите протести в страната.
Какво се случва в Судан?
Най-кратко казано – хората в страната протестират срещу военното управление и настояват за демократични избори и демократично избрано правителство.
Гражданската криза се засили през април тази година, когато военните свалиха от власт управлявалия от 1989 година насам (!!!) Омар ал-Башир*. Сформираният временен военен съвет обаче не пожела да изпълни исканията на протестиращия с месеци народ – демократично управление, а чрез груба сила се опита да наложи властта си.
На 3 юни ситуацията ескалира жестоко, когато военните решават да смажат протестиращите, нападайки лагера им. Стотици са избити, тежко ранени, изнасилени, а безброй тела биват захвърлени в река Нил в някакъв безумен опит за скриване на насилствените действия.
Важно е да се отбележи, че жените в Судан играят важна роля в протестите срещу диктаторската и военна власт, излизайки на улицата и призовавайки за промени. Те организират протести и въпреки страха си, се борят за своите човешки права.
Военната полиция обаче не само, че не се колебае да упражнява цялата си сила срещу суданките, но и прави нещо още по-извратено и ужасяващо – мъжете, изнасилили жени, взимат бельото им и гордо го веят като доказателство за деянието им и символ на тежко криворазбрано мъжество и сила.
Разбира се, военните не са глупави и старателно се опитаха да ограничат и дори изцяло да спрат достъпа в страната до социални мрежи като Туитър и Инстаграм. Протестиращите използват платформата не само, за да се организират, но и за да покажат на света какво се случва в страната и да молят за помощ. Защото те не искат нищо повече от това, което ние вече имаме – спазване на човешките им права и възможност за достоен живот.

22-годишната Алаа Салах е една от много жени, активно протестиращи срещу анти-демократичното управление на страната и бореща се за по-добър живот за себе си и останалите.
Можете да проследите част от публикациите за случващото се в Судан в Туитър тук – https://twitter.com/hashtag/sudanprotests или да прочетете детайлната статия на Financial Times по темата – https://www.ft.com/content/a78b55b2-86df-11e9-97ea-05ac2431f453
Кои са причините светът да не обръща особено внимание на кризата в Судан? Могат да се ограничат основно до три:
– Случващото се е в Африка;
– Засяга черни;
– Засяга мюсюлмани.
На белия свят някак не му се занимава с подобни неромантични проблеми на някакви друговерци от държавица в третия свят…
И ето така изпадаме в тежка селективна емпатия, а когато не показваме съпричастност, нито пък помагаме по какъвто и да е начин, а извръщаме глава, заставаме на страната на насилника и с нищо не сме по-добри от него.
Казаме си, че имаме достатъчно грижи, че не ни интересува, че сами са се докарали до това положение и какво ли още не, за да приспив съвестта си, удобно мислейки, че това на нас няма да се случи.
Дълбоко в душите си обаче знаем, че сме в грешка. Все пак една от най-силните божи заповеди е “Не убивай”, а винаги ни е повтаряно, че Бог е любов – към ближния, към семейството, към децата, към всички!
Защото всички ние сме абсолютно еднакво крехки – кървим, плачем, страдаме и се радваме, мечтаем, живеем и умираме.
Колкото повече се отдалечаваме от егоизма си, толкова повече се доближаваме до щастието.
Пък дано в някакъв момент в бъдещето успеем не само да се справим с климатичните промени, предизвикани от епахолната ни глупост, но и престанем да се избиваме, измъчваме и вредим взаимно, и престанем да подхранваме злото, скрито в човешката ни несъвършена природа.
*Интересен факт – ал-Башир се качва на власт през 1989 година, след организиран с дейно негово участие военен преврат, свалил от власт Садик ал-Махди.