„Личният стил“ или как облеклото ни променя

Добрият външен вид е първо уважение към самия теб, а след това и към околните.

Каквото и да си говорим, начинът на обличане и цялостно излъчване играят огромна роля върху самочувствието и цялостното ни пръсъствие.

Често обаче изпадаме в крайностите на кухата консуматорска култура и купуваме излишно количество дрехи, обувки и аксесоари в стремеж да се почувстваме по-добре. 

IMG_0881

Каква обаче е връзката между облекло и настроение, как да подберем правилните комбинации за нас, кои са „да“ и „не“ в добрия стил и още отговори дава експертът по личен стил и цветови анализ Румяна Пенева в книгата си „Личният стил“, която вече е на пазара благодарение на изд. „Софтпрес“.

В 128 пълноцветни страници Пенева разказва за това как облеклото променя всеки един от нас и дава най-доброто от своя 12-годишен опит като консултант. „Личният стил“ помага на читателите да внесат увереност, красота и радост в живота си, като същевременно разкрият своето истинско Аз.

lichniyat-stil-30

Умения за хармонично комбиниране на дрехите, за подчертаване на предимствата на тялото, основни правила на бизнес облеклото и не на последно място: как да изчистим гардероба си от ненужните дрехи – това са само част от съветите, заложени в „Личният стил“. Румяна Пенева дава подробно описание на шестте стила на обличане, както и на „Четирите сезона“ – типовете, които повлияват избора на грим, аксесоари, цвят на косата и облеклото.

Десетки истории от работата на авторката с клиенти придават на книгата онзи живец, характерен за най-добрите нехудожествени издания. Така за всеки читател ще бъде още по-лесно да открие своя подход към личния стил и съветите в изданието.

„С времето видях много жени и мъже, които търсеха себе си, а понякога даже не знаеха, че се търсят. Имах честта, защото наистина е чест, като консултант по цветови анализ и личен стил да мога да подкрепя техните лични процеси, да споделя знанието, което притежавам и което натрупах с времето, и после да наблюдавам чудесата, които се случват.

Промените на хората вдъхновяват живота ми и вливат дълбок смисъл, от който лично аз имам нужда. И това си заслужава!“, казва авторката на „Личният стил“, позната и от платформата Coloriten.com.

IMG_1104_pp

Пенева припомня, че представите за женствеността се изменят във времето, „защото Тя е променлива, гъвкава, различна, с много лица; воин и принцеса, брюнетка и блондинка, майка и любовница, непредвидима, но винаги женствена“. Едно от посланията на книгата е, че работата с дрехите и цветовете не е равносилна на суета и повърхностно мислене, а е начин да изразяваме себе си.

„Личният стил“ е практичен наръчник, който ще се чете от всеки различно – така, както се преживяват най-добрите романи – споделя редакторът на книгата Виктория Иванова. – Макар съветите тук да са изключително практични и до голяма степен универсални, книгата на Руми позволява на всеки читател да открие истини за собственото си уникално и различно Аз. Защото стиловете на обличане и цветовите типове, към които принадлежим, може и да са универсални, но в рамките на всеки от тях има безкрайно поле за интерпретации и импровизации.

Lichen stil baner

Затова още от черновата на ръкописа мисля за „Личният стил“ като за билет за едно много вълнуващо и цветно пътуване и се радвам, че идва в семейството на „Софтпрес“ на прага на най-прекрасния сезон за пътуване – лятото.“

Откъс можете да изтеглите от тук – Pages from Lichniqt_Stil_web

Реклама

Никога, при никакви обстоятелства, не влизайте в „Призрачната гора“!

Добре дошли! Все пак се осмелихте и пренебрегнахте първото, най-важно правило на професор Хорацио Тенгълуд. Значи успешно преминахте изпитанието! А сега да разберем основното: Самюъл Блинк е главният герой в тази история, но все още не го знае.

Призрачната гора

В настоящия момент той е на задната седалка на семейния автомобил заедно със сестра си Марта.

Дори не подозира за гигантския дънер, който ще се стовари от небето върху тях едва след минути и ще преобърне живота им завинаги.

Също така не очаква, че двамата ще са принудени да се преместят в Норвегия и да ядат от миризливото кафяво сирене на леля си Ида. Още по-малко пък има подозрения как Марта ще изчезне в дебрите на Призрачната гора – дом на еднооки тролове, злонамерени духчета Наистина, една магьосница, крадяща сенки, и на злия Променител.

Самюъл Блинк не знае нищо. Така че – недейте да му казвате. Възможно е това да развали историята…

Prizrachnata gora
Мат Хейг е автор от световна величина, който пише и за деца, и за възрастни. „Призрачната гора“ е дебютът му за млади читатели – малко зловеща, но много забавна и вълнуваща приказка, вдъхновена от северната митология.

Самият той признава, че процесът на писане му е доставил огромно удоволствие, защото си е дал пълна свобода в създаването на обитателите на гората, а и в крайна сметка е разказал точно по този начин една трудна история за брат и сестра, които трябва да се справят със загубата на родителите си.

Мат Хейг

Книгата веднага е оценена високо и му носи най-значимите награди и номинации на Острова, включително място в краткия списък на медала „Карнеги“, награда „Блу Питър“, гласувана от деца, златен медал на „Нестле“ за детска книга… 

Българските читатели ще я открият като част от поредицата на издателство „Емас“ „Европейски разказвачи“, в която намират място най-обичаните романи за деца и юноши от целия континент.

„Възхитителна и магична… Изключителна!“ Дъ Таймс

 

Как се заличават на 100% белези по кожата?

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения и комплекси у много хора, а понякога могат и сериозно да влошат качеството на живот.

Свикнали сме да мислим, че премахването на вече появил се белег е невъзможно, но в последните години развитието на медицината и естетическата хирургия достига нови върхове и може да сътвори чудеса.

Съществуват различни методи за премахване на белези – пластични операции, лазерни процедури, инжектиране на колаген, лекарствени продукти.

Медицинските препарати, които реално подпомагат заличаването и превенцията на белезите, бяха основна тема на провелия се преди дни семинар в МБАЛ „СВ. София“.

По покана на Global Aesthetics участници в него бяха д-р Янчо Делчев, гинеколог (завеждащ АГ отделение в МБАЛ „Доверие“), д-р Виолин Петров, пластичен хирург (УМБАЛ „Александровска“, ВиА “Медика”) и д-р Пепа Георгиева, дерматолог (МБАЛ „Св. София“). Модератор на събитието бе Иван Стоев от Global Aesthetics.

Тримата специалисти споделиха своя опит при третирането на хипертрофични и келоидни белези с препарата Kelo-Cote, който е на първо място сред медицинските изделия, успешно заличаващи упорити белези по лицето и тялото.

Д-р Янчо Делчев обърна особено внимание на това каква интервенция трябва да извърши хирургът, за да се постигне бързо възстановяване след операцията и белегът да бъде с минимални размери.

„Добро адаптиране на срещуположните участъци на кожата, естетичен шев, използване на резорбируем конец и не на последно място по важност – минимален разрез, са ключовите изисквания за бързото зарастване на раната. Именно така се избягват и неприятните последици, свързани с белезите.“ – каза гинекологът.

Той отбеляза, че Kelo-Cote се използва за заличаване на белези след отворена операция, ендоскопска хирургия и цезарово сечение.

Факторите, влияещи негативно върху лечението на белезите, могат да са анатомични (разтягане на кожата), генетични (променена клетъчна функция), външни (инфекция и хронично възпаление) и физични (прекомерна дехидратация на кожата).
Д-р Пепа Георгиева сподели, че дори и при наличие на тези фактори, Kelo-Cote има пълния потенциал и възможности да заличи всякакъв вид белези. Съществуват клинични изследвания, които показват, че продуктът е ефективен при третиране на стари белези (до 2 години).

60944146_464703660736732_4274890144957333504_n

Силиконовият гел трябва да бъде нанасян всекидневно – сутрин и вечер, без втриване, на тънък слой върху раната. Присъствието му под дрехите не създава никакъв дискомфорт на пациента, защото самоизсъхва до 3-4 минути, оставя разреза „да диша“, като в същото време създава предпазни филтри върху него. Това прави Kelo-Cote перфектен и в комбинация при лечение с лазерна терапия.

Д-р Виолин Петров отбеляза, че Kelo-Cote e лидер сред продуктите за заличаване на белези и много успешно в областта на лицето. Може да се използва от момента на сваляне на конците и/или от отпадането на коричките от раневата повърхност, както за нови и зрели белези.

60727179_385591118716289_7048172737260421120_n

Продуктът може да се закупи в аптечната мрежа и не е нужна рецепта. Една опаковка от 6 г е с цена под 30 лв. и тя е достатъчна за целия период на лечение на белег с размер до 7,5 мм.

Д-р Петров бе категоричен, че препаратът е най-ефективен, ако се прилага през първите от 2 до 6 месеца от появата на белега. Той сподели също така и личния си опит в използването на продукта с формата на спрей от 100 мл за големи и труднодостъпни зони по тялото.

body2005

Какво представлява Kelo-Cote?
Kelo-Cote e патентован, 100% силиконов гел, с доказана ефективност за третиране и превенция на хипертрофични белези и келоиди. Той е подходящ за чувствителна кожа, дори и при деца. Бързо изсъхва – не замърсява и не мокри дрехите. Прозрачен гел, без миризма и цвят.

Как действа?
Успокоява дразненето на тъканите, подобрява хидратацията и еластичността на участъка. Намалява сърбежа и зачервяването. Омекотява и изравнява белега. Превръща се в защитен филм, който предпазва от негативни фактори на околната среда, които затрудняват оздравителните процеси.

Как се използва?
Нанася се в много тънък слой върху първичния белег и околната кожа два пъти дневно, като повърхността трябва да е чиста и суха. Не е необходимо да се втрива. След нанасянето изсъхва за около 4-5мин., като оставя ултра тънък прозрачен еластичен дишащ филм, който значително намалява дехидратацията на участъка.

Луда майка с бинокъл или как се случва свикването с детската градина

От днес официално мога да се обявя за луда майка.

Ако някой ме беше видял как съм залегнала на прозореца в хола и шпионирам с бинокъл дъщеря ми, намираща се в детската градина отсреща, щеше да се обади на полицията моментално.

Всъщност, полицаите може да са вече тръгнали към мен, защото пиша текста десетина минути след случката. Не че толкова силно искам да споделя падението си в здравия разум, но просто трябваше да се разсея с нещо от шпионското си занимание, а подреждането на къщата не беше толкова привлекателна опция.

Сигурна съм обаче, че има майки, които биха ме разбрали!

Разбирате ли, дъщеря ми ходи на детска ясла едва от миналата седмица и днес, когато я оставих, тя се разплака сърцераздирателно и протегна ръчички към мен, за да я гушна, а аз си тръгнах от нея (също разплакана).

Интересното обаче е, че детската градина се намира в жилищния комплекс, където живеем ние и от прозорците на хола има изглед към задната страна на градината. И тъй като навсякъде прозорците са огромни, видимостта е чудесна, особено пък ако имаш бинокъл под ръка (а домакинството ни притежава такъв, подарък от баща ми, за да може съпругът ми да държи под по-добро око случващото се наоколо…)

И така аз реших, че не мога да игнорирам чудесната възможност за тих шпионаж, подтикнат изцяло от майчински чувства. Ами, ако тя още плаче?! Ами, ако не я гушкат, за да я успокоят?! Ами, ако нещо си друго?! Вероятностите са прекалено много, за да ги игнорирам и се поддадох на лудостта.

Ако някой ме беше видял как се мъча да наглася бинокъла, докато установя, че гледам от грешната страна, щеше да се търкаля от смях.

Но пък в крайна сметка успях да видя каквото ме интересуваше – дъщеря ми стои на масата с другите деца и хапва плодове, хляб с масло, залива се с вода в опита си да пие от чаша и като цяло цари мир и разбирателство.

Обещах пред себе си, че повече няма да посягам към бинокъла и няма да се поддавам на глупави паранои. Сега само се моля да спазя обещанието си.

Това да имаш детска градина буквално на една минута от входната ти врата има и своите минуси. Така например ще е нужно да заобикалям, ако искам да отида до магазина, за да не ме види случайно дъщеря ми как минавам под прозорците на яслата.

Може би трябва да уточня, че учреждението, където ходи тя, приема деца от 0 до 5 години, затова така смело ползвам “градина” и “ясла” като синоними.

gabriel-crismariu-1233476-unsplash

Иска ми се да споделя малко повече за метода, по който децата в Дания започват да посещават børnehuset (от дат. “Детска къща” буквален превод и “детска градина” по смисъл). Записването за детска градина става от момента, в който детето има CPR номер (еквивалент на нашето ЕГН). Родителите могат да изберат до две детски градини и да чакат място в тях. Препоръката е детето да е на поне година, преди да тръгне на ясла, но на някои им се налага да започнат още на 8-9 месеца, ако майката/бащата нямат възможност за по-дълго майчинство.

Самото майчинство е 12 месеца и започва да тече относително 30 дни преди термина. Интересното обаче е, че за работещите на трудов договор татковци има 12-месечно платено бащинство, което те могат да ползват до навършване на 6 (или 8, не съм сигурна) години на детето.

Най-честата практика тук е бащата да си вземе 1-2 или дори 3 последователни месеца бащинство и да гледа детето, когато майката вече се е върнала на работа, а място в детска градина още не е получено.

Относно списъците с чакащи – има градини, които са силно желани, защото се водят “по-хубави” заради местоположение, големина, оборудване и т.н., съответно за тях се чака по-дълго. Има и т.нар. “експресни” списъци, в които можеш да запишеш детето, ако е много наложително, и ще получиш място до 3 месеца, но то може да е къде да е из Копенхаген и в коя да е градина.

Има и т.нар. частни детски градини, което представлява жена, гледаща до 4 деца, част от които може да са нейните собствени. Тя (и домът ѝ) действат като нещо средно между детска градина и бавачка.
За подобна услуга таксите са по-високи – около 5000кр на месец +/-, ако не ме лъже паметта, а за стандартна ясла е 3798кр на месец (за да се ориентирате крони спрямо лева, делите на 4). Ако годишният доход на домакинството ви е под 551 700кр бруто, то имате право на отстъпка в таксата, процентът от която се изчислява индивидуално.

Като цяло това не е малка сума за плащане, при положение, че детските за деца до 2 години са към 4500кр за тримесечие (от 2 години нататък сумата постепенно намалява), но пък в Дания стандартът така или иначе е висок, а и плащайки тази такса, не е нужно да се дават абсолютно никакви пари повече. Нито пък изискват от теб да носиш/осигуряваш нещо допълнително за детето ти.

Единственото, което съм занесла в градината, е втори чифт дрехи, биберон и парцалче за гушки (малка плюшена кърпа с мече към нея, с която дъщеря ми се приспива).

Отделно на това е цялостното отношение на персонала към децата, което е просто чудесно! Искрено се възхищавам на търпението и устойчивостта на тези хора. Средно на 4-5 деца се явява един педагог, полагащ грижи за тях. Никой никога по никакъв повод не вика на децата и не се държи зле с тях. Напротив. Гушкат ги много, оставят ги да си играят свободно, но не ги оставят да се държат лошо едно с друго и т.н., помагат им да се хранят, да се обличат и т.н.

След първия ден, в който беше сама за един час в градината, дъщеря ми – на 14 месеца, твърдо реши, че иска да яде с лъжица, защото беше видяла другите деца да го правят.

И така вече втора седмица тя се маже цялата в опита си да яде самостоятелно, но пък ѝ се получава и аз я оставям да се справя както може (особено след като опитите ми да ѝ помогна се посрещат с рев и блъскане).

60069298_441382639954066_7521149916173828096_n.jpg

Папарашка снимка от нашата детска градина и как бебинаторите спят в тези колички

И най-важното – спането! Никое дете не е принудено да спи в конкретен час, защото “така трябва”. До 2 години децата спят в големи колички, задължително изкарани в двора (спането навън е нещо, на което датчаните ужасно много държат), а над 2 спят на подвижни дюшеци, които се нахвърлят на земята, всеки си взима завивката и спинка, ако иска. Ако не иска, бива заведен в друго помещение на градината, където да си играе спокойно с педагог под ръка.

Свикването с градината се случва, като в първия ден мама остава заедно с бебе за час, час и нещо, вторият ден остава бебе само за един час, след това за 2, после за още толкова + една дрямка и така, докато детето свикне изцяло.
Относно казването на “чао” с мама подходът е детето да чуе и види майка си да му казва “довиждане” и да си тръгне, дори и това да коства сълзи, защото се вярва (и аз изцяло подкрепям), че “изчезване” на майката, докато детето е залисано с нещо друго, може да е в пъти по-стресиращо за малкото. А и с времето то ще разбира все по-добре, че мама казва “чао”, но ще се върне и ще си го вземе вкъщи. До момента дъщеря ми е плакала само за минута-две, след като я оставя и след това си играе с останалите деца и не е имало проблеми.

Изключително ми харесва този метод и съм щастлива, че упорито изчаках да получим място в именно тази детска градина, дори и това да значи, че ще се изкушавам да шпионирам с бинокъла 🙂

Ако имате някакви въпроси или пък искате да споделите ваш опит с оставянето на градина и майчинството като цяло, можете да ми пишете на vitamorenablog@gmail.com