Какво всъщност означава „идеална любов“ и възможна ли е тя?

Вероника като много други тийнейджърки мечтае за идеалната любов, но не очаква, че тези мечти ще се сбъднат, защото няма идеална любов, а и тя е песимистка. Или реалистка.

Достатъчно е че те има

Убедена е, че няма как да ѝ се случи нещо толкова прекрасно. Животът я е научил, че на хора като нея не им се случва нищо хубаво. Но попада на романа „Здрач“ и в нея се загнездва мечтата за голямото, невероятното чувство и за принца, твърде съвършен, за да е истински.

Идеалното момче се ражда във въображението ѝ и живее във виртуалния свят, в нейния блог. 

Дали обаче действителността може да прилича на мечтите? Какво става, когато в истинския живот тя среща изведнъж трима изключителни мъже – Филип, актьор и изгряваща звезда, изпълнения с емпатия Марек и Пьотр, психолог, готов да ѝ помогне със съветите си в интернет?

Кого да избере? Дали тази книга е поредната приказка за Пепеляшка, или по-скоро за Бриджит Джоунс, която се влюбва в неподходящия мъж, докато истинската ѝ сродна душа всъщност вече е до нея? 

Известната полска авторка Малгожата Гутовска-Адамчик е успяла да създаде вълнуващ, небанален, дълбок роман, засягащ съвременни проблеми, впрочем не само младежки – съперничеството, необходимостта да си „някой“ в очите на другите, желанието да бъдеш обичан.

Романът е номиниран за престижния Каталог на най-добрите детско-юношески книги на годината в света „Бели гарвани“, а у нас излиза в превод на Милена Милева с логото на издателство „Емас“ и награждаваната им поредица „Европейски разказвачи“.

За автора
Малгожата Гутовска-Адамчик вече е известна на българските читатели с друг актуален роман за тийнейджъри, „13-а пряка“, в който отново говори за съвременните взаимоотношения и търсения на тази възраст с изненадваща точност и разбиране.
По образование Малгожата е историк на театъра, по призвание – писателка. Авторка на повече от десет романа и много сценарии. Учителка по полски и латински. Съсобственичка на фирма. Авторка на бестселъра „Сладкарница „Амур“, замисълът за който отлежавал повече от 20 години.

fot. Robert Gutowski

Майка на двама сина (Мачей – комик, и Пьотр – композитор) и съпруга на един мъж (Войчех Адамчик – театрален и филмов режисьор).
Изпълнена с топлота и спонтанност, с чувство за хумор, със здравословна дистанция към самата себе си и любопитство към хората. Колекционира странни фамилии и чашки за кафе, цени добрата кухня, любител градинар. Обожава кучетата и книгите. Купува по много книги наведнъж и вечно смята, че чете прекалено малко.

Реклама

Кръглата кула на Копенхаген – уникална архитектура, богата история и дом на най-старата обсерватория в Европа

Живея в Копенхаген вече две години и за първи път миналия уикенд посетих Кръглата кула – едно от най-популярните и интересни места в града.

Една от причините да подминавам мястото досега е, че винаги е претъпкано с туристи, а аз предпочитах по-нетрадиционните дестинации наоколо.

С мъжа ми обаче се разхождахме из центъра и видяхме, че на входа на кулата няма обичайната извиваща се опашка и решихме, че това е нашият момент.

Купихме си билети (само 25кр на човек) и поехме по спиралата нагоре.

Кръглата кула има уникална спираловидна архитектура – няма стълбище, а завъртяна няколко пъти около оста ѝ спирала (дълга 281м), която отвежда към върха. Там има уникална панорамна тераса и обсерватория.

IMG_20190331_151249

Изглед от кулата

Подобен дизайн е бил рядкост и изключително архитектурно явление за времето, когато Кулата е строена – 1637 – 1642 година.

Сградата е вдигната по нареждане на крал Крисчън Четвърти (най-обичаният от датчаните), като идеята е била в една сграда да се комбинират църква, библиотека и обсерватория.

IMG_20190331_151252

Към днешна дата църква вече няма, но обсерваторията още е налична, като представлява най-старата действаща обсерватория в Европа.

Интересното е, че видният астроном Тихо Брахе (Tycho Brahe), който е бил и датчанин, е оказал сериозно влияние за създаването на обсерватория на Кръглата кула и отдаването ѝ на Университета в Копенхаген. За жалост той умира преди да види кулата построена, но желанието му е изпълнено и поколения наред астрономи са му били благодарни.

Относно библиотеката, помещавана в Кулата, тя е била най-голямата в страната. Открита през 1657 г. Като част от копенхагенския университет, тя е побирала над 10 000 издания, които са се множели толкова активно през годините, че се е наложило да бъде преместена на по-широко и удобно място.

IMG_20190331_150315

Днес помещението на библиотеката е превърнато в галерия, в която безплатно се показват различни изложби. Ние имахме късмета да уцелим прекрасна такава – изпринтени в огромен мащаб фотографии на небесни красоти като залези, изгреви, лунни нощи, облаци и т.н.

IMG_20190331_151840

Особено любопитен елемент в Кръглата кула е нужникът. Да, точно така, в сградата има разположена тоалетна с вътрешна канализация.

Не е кой знае какво, но съм убедена, че астрономи, библиотекари и студенти са били доста доволни да го имат, а не да тичат почти 300 метра надолу, за да търсят тоалетна.

Ако имате възможност, то посетете Кръглата кула, няма да съжалявате 🙂