След една година с бебе – все така объркана, но с няколко нови бръчки

Нямам идея как мина една година, откакто родих дъщеря си.

Спомням си раждането сякаш беше вчера и едновременно с това имам чувството, че светлинни години ме делят от онзи ден.

Подозирам, че занапред в опита си като родител, ще продължавам да усещам как времето се движи по този така объркващ начин.

Мислех си обаче, че година по-късно ще мога да извлека поне няколко полезни съвета относно бебегледането, които да споделя с останалите, тръгнали по същия път, но нямам смелост за подобна инициатива и се чувствам крайно неуверена в цялото това така сложно изкуство на майчинството.

Говорих си с една приятелка, майка на две момичета – на 4 и на 1 години, която ми каза, че все още не знае как се приспиват бебета. С нея стигнахме до заключението, че универсална формула няма (не само за приспиването, за всичко), просто съществуват различни методи, които може да се тестват.

Затова реших да не давам съвети, а да споделя личните ми заключения след първата година с бебе.

jonathan-gallegos-753424-unsplash

Та, ето и моите наблюдения:

Гушкането винаги помага – само една майка знае колко може да бъде изнервящ бебешкия плач ѝ и колко зле може да се чувства самата тя от това, че хем обича безкрайно детето, хем се натоварва до краен предел от неспиращия рев. Работата  е там, че бебетата не плачат нарочно, за да ни ядосат (това го умеят по-големите вече деца). Те страдат от нещо и плачът е единственият им начин за комуникация с нас. Първите няколко месеца от живота си, дъщеря ми прекара плътно долепена до мен в ергономичната си раница (за чудесата на ErgoBaby съм писала по-подробно тук) и трябва да кажа, че този метод на постоянни гушки ни е спасявал във всякакви ситуации.

Няма нужда от много – това важи за всичко, но най-вече за дрехи и играчки. Не сме купували никакви играчки и въпреки това в къщата ни има предостатъчно (подарени от роднини и приятели), а дъщеря ми не им обръща почти никакво внимание. За нея в пъти по-интересни са пликовете за боклук (или пълни с такъв), ключовете, книгите, тенджерите и изобщо всичко, което не е бебешки продукт.
Относно дрехите не знаех какви количества ми трябват, затова се опитах да подходя по-пестеливо, а от 4-я месец нататък преминах почти изцяло на втора употреба. Причините за това са две:

  • намирам страхотни попадения втора ръка
  • дрехите прекалено бръзо се цапат/късат/надрасват, та не виждам смисъл да купувам всичко ново

Гледайки други родители, си мисля, че ние не сме взимали и наполовина толкова бебешки неща, колкото останалите, но просто не виждаме смисъл. Всеки обаче преценя според себе си и детето от какво би имал нужда.

Километрични разходки – дъщеря ми искаше не просто да е навън в количката/раницата, но и да е в движение. Нямам идея колко километри съм навъртяла, но за няколко месеца опознах квартала и съседния на него по-добре, отколкото хората, живеещи тук от десетилетия. Просто моето бебе имаше нужда от ежедневни дълги разходки, на които бях винаги сама, защото другите майки подобни маратони не си причиняваха (а и децата им не го налагаха). Но пък опознах околността в детайли и се нагледах на разкошни природни гледки (в инстаграм акаунта ми тук често споделям снимки на природните красоти на Дания)

Примирение – и аз, като доста други родители, едно време съм си казвала “О, моето дете няма да е такова!”, гледайки нечие чуждо как руши/пищи или се тръшка. Ето, че към днешна дата поне 20-30 пъти съм била от “онези” родители с “онези” деца.

Дъщеря ми без да ѝ мигне окото е оревавала истерично кафенета, държавна администрация (в България и в Дания), автобуси, самолети, супермаркети, детски площадки, отделно на това е имало хвърляне на храна, биберони, играчки, събаряне на всичко, до което може да се докопа и т.н.

Със сигурност ми предстоят още и по-страшни подобни случки, но от един момент нататък претръпваш. В началото с мъжа ми бяхме като гърмяни зайци и щом я чуем как започва с ревливите звуци, предвещаващи истерия, хвърляхме каквото сме хванали в магазина и излизахме на бегом. Работата е там, че когато става дума за бебе, няма много какво да направиш. Гушкаш, разсейваш, говориш, пееш, стараеш се да спасиш положението и после забравяш за случката 🙂

Към момента съм се примирила и с факта, че домът ни трябва да е издържан в стила на минимализма, защото дъщеря ми приема като предизвикателство всякакви растения и предмети, които може да докопа и събори. Ще редя домашния интериор след няколко години…

Всичко е само период – домашната сестра, както я наричам, а всъщност е здравен съветник, навестяващ те в първите няколко месеца след раждането, за да помогне със съвет или отговори на въпроси и т.н., ни беше казала още в началото нещо много важно – „ще имаш моменти на отчаяние, но трябва да помниш, че това е само период  и то много кратък на фона на целия ти живот„. Аз кимах с глава и казвах „о да, да, разбира се, така е“, но доста късно успях да вникна в истинския смисъл на думите ѝ.

alexander-dummer-124678-unsplash

Когато малката плачеше или имаше криви дни, се напрягах и стресирах изключително много, защото не мислех за това като за период, а сякаш ще продължи завинаги. Е, това е най-бързият начин към изпадането в депресия, затова и може би единственият съвет, който си позволявам да дам към всички нови родители, е – спокойно, не се напрягай, ще мине. Повтарям си го и сама на себе си, като не винаги има успеваемост, но пък със сигурност мога да кажа, че е самата истина.

Времето лети и както вчера са детето е било едно скимтящо вързопче, така днес търчи из апартамента и пищи от радост.
Това е най-хубавото – времето тече, периодите отминават, бебето расте и вече никак не е бебе. Да, имам повече бръчки и уморен поглед от преди, но пък щастието се трупа, а от това по-хубаво няма.

Прочетете още:

Специфики на летенето с бебе

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Шестото чувство на бебетата

Реклама

Как се правят захаросани ябълки и захарни петлета

Майстори-занаятчии ще представят над 30 традиционни български занаята в Сердика Център.

Между 15 и 17 март, на ниво -1, всеки посетител ще може да се запознае и да се докосне до някои от занаятите с дългогодишна история. По време на занаятчийския уикенд всеки ще има възможност да сътвори свое традиционно българско произведение, както и да види истински стан и грънчарско колело.

Сред най-интересните занаяти, които ще бъдат представени през уикенда, се нарежда шекерджийството. Това е стар и любим български занаят, с който мнозина свързват детството си и шарените панаири, гостуващи във всеки град.

Shekerdjiistvo1

Посетителите на Сердика Център ще имат възможността да опитат автентичния вкус на захарните петлета и захаросаните ябълки.

Пенка Петрова се занимава с този „вкусен“ занаят вече няколко години и продължава да усъвършенства рецептите си, като добавя различни аромати в близалките и измисля нестандартни форми – елхички с вкус на зелена ябълка и мента, украсени със захарни пръчици и кокос, и ябълки, посипани със „сняг“ от кокос. Сред продукцията ѝ има и бели захарни пръчици без боя за хора, които предпочитат по-здравословните храни.

Shekerdjiistvo

За всички дами, които ценят уникалните бижута, в Сердика Център ще ги очаква майстор в рисуването и гравирането на украшения от стъкло и кристали. Борислав Коруджиков ще представи уникални, изцяло ръчно изработени – три или повече пластови бижута. Всяко едно от тях се обработва на ръка, минавайки през миниум четири различни фракции (едрини) на шлифоване, след което се полира – последният етап, придаващ бляскавия завършек на всяко неповторимо творение.

Многобройните нюанси на цветния витраж, в съчетание с някои нюанси на кристално огледало, по-екстравагантните форми и така прецизната ръчна обработка превръщат всяко бижу в шедьовър.

Музиката също ще завладее Сердика Център през уикенда. Майсторът Пламен Петракиев ще демонстрира пред почитателите на българския фолклор как се изработват сувенирни български народни музикални инструменти (гайда и тъпан) и ще разкаже повече за този вълнуващ занаят.
Посетителите на търговския център ще научат повече за това как се изработват и реставрират автентични музикални инструменти като кавал, гайда, тъпан, тамбура, двоянка, дудук, цафара и бозук.

MuzikalniInstrumenti_Serdika

Събитието подкрепя Регионална занаятчийска камара – София, които насърчават развитието на занаятите в България.

Повече информация можете да откриете тук.