Когато първоначално разбрах за 10-годишното предизвикателство – споделяш свои снимки от 2009 и сега, се замислих дали си заслужава да го правя.
Като цяло не обичам да се обръщам често назад, не заради друго, а защото смятам, че човек живее по-добре, ако е вгледан в настоящето и мисли за бъдещето. Но пък е важно да не забравяме и какво сме оставили зад гърба си.
Затова отворих файловете със стари снимки и разгледах какво се е случвало с мен през 2009 година.
Първоначално се шокирах от веждите си! Че аз преди 10 години почти не съм имала такива! После от бузите – тогава и сега съм едни и същи килограми, може би с два по-малко в последните години, но как е възможно да съм имала такива бузки като матрьошка?
Разбира се, скандалните прически, както и перхидроленият рус цвят, няма да коментирам. Кой не е имал модни прегрешения.
Повече се замислих за това каква съм била тогава…
През 2009 навърших 22 години, бях студентска в мечтаното ФЖМК, живеех в Студентски град (след неприятен и скъп опит с наемане на стая в частен апартамент), работех в аутлет на майната си в София и със зъби и нокти се опитвах да се издържам, докато уча, че да продължа да уча.
Исках да си сменя работата и търсих стаж в някоя медия, който за щастие намерих. Отидох на интервюто със скандални ботуши на висок ток, та интервюиращият бе с три глави по-нисък от мен. Почувствах се като Голямото пиле от “Улица Сезам” и тъпа като подметката на ботушите си.
Тогавашното ми гадже за кратко ми беше внушило, че това да си вдигаме скандали за всичко, е нещо нормално за връзките, а на мен целият ми ден можеше да се скапе от това, че го виждам да е активен във фейсбук, а още не ми е пратил смс за добро утро.
И още, и още…
Изумявам се колко слаба емоционална интелигентност съм имала тогава, но въпреки (или може би точно) затова съм била изключително надъхана и смело съм си проправяла път напред.
Е, за 10 години ми се случиха какви ли не неща и научих толкова много уроци, че сега с лек срам и неудобство се сещам за различни случки и грешки от миналото. Но това всъщност е чудесно!
Щеше да е толкова жалко, ако от тогава досега не намирах разлика в себе си, ако бях останала същата. И далеч не говоря за външния вид (въпреки че хора, които не си сменят прическата цял живот леко ме плашат).
Радвам се и даже съм благодарна за всичко, през което съм преминала, особено тежките изпитания, защото те ми помогнаха да осъзная още по-добре коя съм, на какво съм способна (и на какво не), какво искам и как бих могла да го постигна, както и къде бъркам и какво трябва да променя.
Сред най-важните неща, които научих, е това, че ако непрестанно се сблъскваш с едни и същи проблеми и несгоди, значи сам ги предизвикваш. Трябва да промениш нещо генерално в поведението/подхода си, за да излезеш от омагьосаният кръг, създаден от самия теб.
Също така и че няма нищо по-хубаво от промяната, дори когато ти се струва, че не е за добро.
След всяка тежка ситуация съм се чувствала по-доволна, уверена и щастлива, че съм се справила с нея. Трудно е само, докато намериш правилното решение на проблема.
Искрено се надявам след 10 години да се чувствам още по-добре със себе си и в кожата си, и най-вече да не съм забравила от къде съм тръгнала и какво съм научила.
А от появата на нови бръчки не се вълнувам особено. Остаряването е привилегия, която не е отредена на всеки.
Радвайте се на живота и по-често мислете за днес и утре, отколкото за вчера и онзи ден.
Vita Morena 