Много харесвам шоуто на Елън Дедженеръс и редовно гледам епизоди от него в ютуб. Това ми е дозата добро настроение, която мога да получа бързо, лесно и на практика безплатно.
Вчера попаднах на клип от скорошното гостуване на Дженифър Анистън при нея. Джен, която за мен завинаги ще си остане Рейчъл от “Приятели”, може би защото всичките ѝ роли след това са досущ като тази в сериала (за да съм честна обаче, ще изключа филма Cake, където показва страхотна игра. Ако по-често правеше подобни роли, може би щеше да има вече един Оскар, ама нейсе).
Та, Елън и Дженифър, които от години са в добри приятелски отношения, си говореха сладко за нещата от живота и по-точно как Джен скоро ще навърши 50 години и уау, колко добре изглеждала!
И тук се замислих… Да, наистина Анистън е в топ форма и така, като я гледам от екрана, не бих ѝ дала 50 години. Но също така, не очаквам и да е иначе.
Искам да кажа, че ми е изключително трудно да приема да се хвалят холивудски актриси, модели и сие, че изглеждат страхотно за годините си и младеят с по едно-две десетилетия.
Ами, как да е иначе!?
Особено когато става дума за модели, на тях това е им е работата – да изглеждат перфектно! Без значение дали става дума за нимфите на Victoria’s Secret или плюс-сайз модели, всички те инвестират безобразни количества финансови средства, време и лични усилия в това да нямат косми, бръчки, разширени пори, черни точки и целулит. И в това е чудесно, но както казах – това им е част от професията.
Относно актрисите и в частност Джен Анистън – какво да ѝ пречи да изглежда добре?
Не искам да бъда погрешно разбрана, но съм сигурна и че много жени ще се съгласят с мен:
Първо – тялото на Джен никога не е минавало през бременността. Колкото и леко да минат 9-те месеца износване на бебе (аз съм такъв пример), все пак дават отражение, особено пък върху психиката.
Второ – тя има чудесни ресурси, които да вложи в здравето и външния си вид. Може да си позволи лични инструктори, личен готвач, личен асистент и каквито още пожелае хора, на които ще им се плаща за това тя да изглежда по възможно най-добрия начин.
Трето – никой не се явява в една от най-гледаните шоу програми с мазна коса, подпухнали очи и анцуг. Минаваш най-малкото през грим и прическа, а отделно обличаш чисто нови дрехи и обувки, с които да обереш овациите. След това стоиш на диван за половин-един час, говориш, усмихваш се и после шофьорът ти те откарва вкъщи или закъдето си тръгнал.
Мога да изброя и още неща, но мисля, че илюстрирах достатъчно добре идеята си.
Искам да чувам комплименти към жени от живия живот! Тези, които се надпреварват ежедневно с часовника, за да успеят да изпълнят професионалните си И битови задължения, да намерят време за близки и приятели, едновременно с това да са добре хидратирани и прилично гримирани, а за капак да бъдат и социално адекватни.
Или иначе казано, като чуят коментар “какво ти е, да не си болна?!”, само защото днес не са имали време за спирала, червило и руж, да не избухнат с викове, а кротко да се усмихнат и да кажат “не, всичко е наред”.
И аз искам да съм сияеща, кръшна и стилна, да се оглеждам в отражението си доволно и да си казвам „каква жена си само!“, а околните да ми обясняват колко е чудесно и похвално, че се справям с кариерата си така добре и същевременно приличам на богиня, НО просто не винаги се получава.
Има и дни с тъмни кръгове под очите, кофти коса и липса на всякакво желание за токчета и маникюр. Има и такива месеци.
Не трябва да се поддаваме на внушенията, че щом не изглеждаме толкова добре, колкото холивудските си набори, значи не правим нещо както трябва. Самата аз периодично попадам в подобен капан на нереалистични очаквания към себе си, именно защото се сравнявам с жени, с които ни делят вселени.
И без да звуча негативно, но всеки човек има своите кофти периоди. Както Синди Крауфорд беше казала преди години „И аз не се будя всеки ден, изглеждайки така“.