Нова порция книги

От вчера – 11 декември, вторник, до 16-и неделя в НДК се провежда традиционния предколеден Софийски международен панаир на книгата.

В Двореца на културата ви очакват повече от 160 щанда и стотици хиляди печатни издания от всякакъв характер – книги, атласи, енциклопедии и какво ли още не.

Изборът е главозамайващ, всеки ще намери нещо за себе си, както и за подаръци за близки и приятели, защото едно от най-приятните неща, които можеш да подариш, е книга.

Ще си позволя да ви представя само някои от най-новите заглавия на книжния пазар у нас и да ви посъветвам да отидете до панаира, да разгледате и да се приберете с книга (а може и повече) вкъщи, като това ще обогати не само дома ви, но и самите вас 🙂

„Танцьорката от Париж“ автор Анабел Абс, издателство „Емас“

След като ни срещна отблизо с възхода на хотел „Захер“, с пламъка на семейство Шагал, този декември популярната Колекция „Музи“ на издателство „Емас“ „приютява“ и вълнуващата история на дъщерята на Джеймс Джойс – Лучия.

Тя расте сред най-великите представители на парижката бохема и жадува да намери своето място в живота, място, където няма да е дъщерята на Джойс, а тя, Лучия. И младото момиче намира призвание в модерния танц, ставайки една от най-аплодираните танцьорки в този преситен от изкуство град. Но успехът на Лучия не е причина за гордост на родителите ѝ. 

Не само майката Нора, носеща все още тесногръдието на ирландската провинциалистка, спъва развитието ѝ, но и нейният баща – самият той пионер на литературния модернизъм – наблюдава успеха на дъщеря си с голяма доза скепсис. 

Колкото и модерен да е в своето творчество, геният показва своите жестоки граници в живота…

Авторката Анабел Абс (род. 1964 г.) завършва английска литература и ръководи голяма маркетингова агенция, преди да се посвети на литературата.

Първите ѝ къси разкази са посрещнати изключително благосклонно от критиката.

Дебютният ѝ роман „Танцьорката от Париж“ бива отличен с редица литературни награди.

Живее в Лондон и Съсекс със съпруга и четирите си деца.

 

„Разплата“ автор Джон Гришам, издателство „Обсидиан“

Октомври 1946 г. Клантън в щата Мисисипи.

Пийт Банинг е любимецът на Клантън – легендарен герой от Втората световна война и глава на уважавано фермерско семейство. Една сутрин той става рано, отива в методистката църква и хладнокръвно застрелва своя пастор и приятел Декстър Бел.

Убийството на обичания от всички свещеник е шокиращо и много озадачаващо, но още по-озадачаващ е единственият коментар на Пийт пред шерифа, съдебните заседатели и семейството му: „Нямам какво да кажа“. Той не се бои от смъртта и е решен да отнесе в гроба мотива за престъплението си.

В тази сага за любов и война Джон Гришам ни повежда на невероятно пътешествие от расово разделения щат Мисисипи до джунглите на Филипините, от пълна с тайни лудница до съда, където адвокатът на Пийт отчаяно се опитва да го спаси от екзекуция.

В „Разплата“ Гришам руши правилата на съдебния трилър, създадени от самия него. Тази забележителна сага за любовта и войната разкрива как се става герой, как се става злодей и колко тънка може да бъде границата между двете.  

„Макбет“ автор Ю Несбьо, издателство „Емас“

Макбет в прочита на Несбьо живее в безименен град. Градът напомня Берген и Глазгоу, а отчасти и Манхатън от седемдесетте години.

В този безименен град властват наркобарони, корупция на високо ниво и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в престъпни връзки с ръководните кадри в полицейското управление. Там работи и Макбет.

Движещият фактор в живота на Макбет е жена.

По-възрастна от Макбет, неговата любима Лейди – собственичка на казино и бивша проститутка – е по-силната от двамата. Преживяла редица житейски перипетии, тя е тласкана от потребността най-сетне да си извоюва името на уважавана дама, която никой вече да не може да тъпче. Водена от бизнес интересите си, тя съзира редица икономически облаги, ако успее да намърда Макбет на директорския стол в полицията.

Конкретно за творческия процес Несбьо споделя следното:

Държах да разкажа тази история със собствен маниер и затова първото, което направих, беше да оголя рамковата конструкция, смъквайки от нея Шекспировата поезия.

Онова, което го впечатлява особено, е, че в тази Шекспирова драма не всичко е идеално.

Читателят не остава с чувството, че всичко се връзва и е перфектно подредено. Но навярно именно това упражнява толкова силно въздействие – независимо дали става въпрос за кино, литература, или музика: леко странното. Онова, което ти боде очите, което дразни слуха ти. И което същевременно е великолепно, завладяващо и потресаващо…

Едва след като написал криминален римейк на великата трагедия на Шекспир, Ю Несбьо прозрял величието на легендарния драматург:

Непрекъснато имах чувството, че в повествованието на моя „Макбет“ нещо куца, ала всеки път, когато променях нещо в конструкцията, тя рухваше. Постепенно разбрах, че „Макбет“ просто трябва да накуцва; че именно недоизясненото, онова, което дава възможност за свободно тълкуване, ни очарова толкова силно в тази велика пиеса. „Макбет“ съвсем не случайно е класика. Да, нещо куца. Но куца точно както трябва.

Макар „Макбет“ да се смята за една от най-кървавите Шекспирови пиеси, според Несбьо любовта е централна тема. Лейди и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им.

У всеки от нас дреме един потенциален убиец, който може да се събуди, ако се поддадем на низките си инстинкти – обобщава Несбьо.

Реклама