От известно време насам искам да ви разкажа за Йона Йинтън (Jonna Jinton*). Много е вероятно да сте виждали някое от забавните ѝ кратки видеа, в които гази през сняг до гърдите, за да стигне до простора на двора или пък вика кравата си с типични шведски напеви. Още по-вероятно е да сте попадали на разкошните ѝ природни снимки или дори да имате такава в дома си, след като Икеа предлагат една от фотографиите ѝ като картина за дома.
Историята на Йона заслужава внимание, защото звучи като модерна приказка, но и не само заради това.
Нека обаче започна от начало.
Йона е шведка и то типична такава – бяла, руса, синеока и мила. През 2010 година, когато е на 21 години, тя установява, че животът в града не я прави щастлива.
След известно обмисляне, взима трудното решение да напусне университета и квартирата си, за да се премести в стара семейна къща в село Грюнчан, северна Швеция, където живеят едва 10 души.
Мотивите за решението на девойката са, че има нужда да бъде в колкото може по-близък контакт с природата. Целта ѝ е да успява да печели достатъчно, че да се изхранва. Методите за това са изкуството на Йона.
Тя споделя, че озовавайки се сред дивото, усетила силен прилив на творческа енергия. Започнала да снима, да записва музика, да рисува, да прави кратки видеа и да списва свой блог.
Постепенно успехът идва и нещата за Йона се нареждат чудесно. Сега тя има достатъчно средства не само да живее спокойно, но и да инвестира в изкуството си и да го развива.
Към момента майка ѝ работи за нея, като помага в сметките и организирането на бизнеса, а годеникът на Йона, с когото се е запознала впоследствие, също съдейства, като изработва сребърни бижута, продавани под бранда “Jonna Jinton”.
Йона заедно с годеника си
Марката им ръчно изработени сребърни бижута носи нейното име
Това върху, което аз искам да акцентирам в историята на Йона, е трудът, лишенията, мъките и притесненията, които тя е преживяла, за да достигне до сегашния така идилично изглеждащ живот.
Самата тя споделя, че първата зима в почти изоставената семейна селска къща е била толкова тежка, че за малко да я откаже от плановете ѝ.
Поддържането на къщата и запазването ѝ в приличен за живот вид е изисквало ежедневна работа, която никак не е била лека, най-малкото пък романтична. Защото отстрани всичко може да изглежда напудрено и сладко, все едно е коледна комедия по “Холмарк”.
Който обаче има идея какво означава да живееш в селска къща насред нищото, знае колко е трудно, че и опасно подобно начинание.
Резултатът след няколко часа ходене боса в гората – краката на Йона били нахапни от стотици комари, а в блога си тя споделя, че от болка е получила паник атака.
Отделно на това са всички дълги скандинавски нощи, в които Йона е имала за компания единствено Северното сияние, едно добродушно, космато куче и всички мисли дали това не е грешка, ще успее ли да се справи и т.н.
Споделям това не заради друго, а за да сложа акцент върху нещата, които често не виждаме зад бляскавия успех на някого, особено когато става дума за истории от типа на “те продадоха къщата си, за да пътуват по света и сега са богати”.
Да решиш да обърнеш живота си на 180 градуса, за да преследваш мечтите си, изисква много повече усилия, отдаденост и жертви, отколкото когато имаш работа на заплата.
Възхищавам се на хора на Йона и мисля, че те дават ценен урок – няма смисъл да живееш сигурен, но нещастен, но трябва и да си подготвен за трудности и несполуки щом тръгнеш по пътя на мечтите.
Можете да разгледате повече от творчеството на Йона на страницата ѝ във фейсбук, както и на нейния сайт – jonnajinton.se
Разкажете ми за вашите любими личности на vitamorenablog@gmail.com.
*Скандинавците нямат звук дж и когато видите J в име или дума, то да знаете, че се произнася като йо/ьо или в някои случаи дори ю.
Vita Morena 