Силата на едно безплатно кафе

Миналият ден беше от онези специфични майчински периоди, когато всичко ти се вижда по-черно, отколкото е. Mоже би по-точно ще е да кажа сиво.

Лепкаво и сиво във всичките му нюанси.

Имаш чувството, че само при теб ежедневието тече с безизразна повтаряемост, а когато се случва нещо, то е по-скоро натоварващо, отколкото забавно и отмарящо.

Детето ти е криво поради някакви бебешки причини*, ти си опитала вече всичко, за да му помогнеш, но без успех, буташ вяло количката и поглеждайки случайно отражението си, установяваш, че не само се чувстваш като настъпана жаба, но и изглеждаш като такава.

Тъпо ти е и толкоз.

Като всеки друг ден, влязох в близкия супермаркет, за да купя хляб, мляко, плодове и други прозаични битови продукти.
Като плащах сметката, касиерът ми предложи плод за малката, която любопитно го наблюдаваше от количката. (В магазините в Дания редовно дават на децата безплатен плод.)
Благодарих му и отказах, защото така или иначе бях купила банани.

Тогава човекът настоя да ми направи кафе (продават прясно приготвено кафе, капучино и т.н. от машина до касата).

Погледнах го леко въпросително.

– Но защо?
– Защото настоявам. Със захар или не? – отговори той и стана да приготви кафето.

Вродената ми българска подозрителност леко се наостри – какво ли цели този?После пък се смутих от жеста.

Винаги се смущавам от такива неща (защото съм смотана!) и никога не се редя да взема безплатна кола, шоколад и т.н., когато има промоция някъде. Трябва да ми набутат продукта в ръцете, за да го взема и после се чувствам някак задължена.

Взех си голямата чаша топло кафе, благодарих на човека, който се върна спокойно към работата си и потеглих към вкъщи, нахилена до уши с количката.

В главата ми обаче се въртяха какви ли не мисли. Може би въпреки грима, ми личи, че съм будна от 5:30? Или пък човекът ме е видял с посърналата физиономия и си е помисли – “сигурно тази майка са я налегнали някакви много лоши проблеми, че да изглежда така нещастна.”

Разбира се, най-вероятно не си е мислил нищо конкретно или е искал да ме “зариби” с кафето в магазина.

Но на мен ми стана неудобно от самата себе си. Замислих се как изглеждам отстрани и има ли наистина основание за кривото ми настроение? Това, което ме измъчва, реални проблеми ли са, че изглеждам все едно нося мировата скръб на плещите си, или е само едно недоспиване?

Дoпивайки кафето, си дадох сметка, че напук на собствените ми съвети (можете да ги прочетете тук), се пренавивам заради глупости и безпочвени проблеми. Вместо да виждам хубавите неща около себе си, се вторачвам с дребни несгоди, които не заслужават капка внимание.

Нахоках се сама заради всичко това и настроението ми рязко се подобри.

Отрезвяващо е от време на време да провеждаме честен и личен вътрешен разговор, за да се запитаме имат ли значение наистина тия работи, с които се тормозим или само мрънкаме?

И е добре да не чакаме случайни жестове на добрина от непознати да бъдат повод за тези разговори, а да живеем по-осъзнато и в хармония със себе си.

*бебешкият кривиндул се оказа първо зъбче. Напук на стандарта, че уж предните зъби излизали първи, малката се сдоби с горен ляв резец.

Реклама

Хайде на театър! Спектакъл по романа „Виенски апартамент“ с нови премиери

Постановката  „Цъфнали очи“ на унгарско-българската трупа „Малко театро“, чиято премиера беше тази есен в Будапеща, ще бъде представена пред българска публика в Сливен и София.

„Цъфнали очи“ е базирана на романа „Виенски апартамент“ от Радостина А. Ангелова.  Режисьор на спектакъла е Габриела Хаджикостова, която през 2013 година е част от представянето на романа пред българската общност по покана на Българското самоуправление в Будапещa.

Oще тогава тя се зарича, че един ден ще направи спектакъл по книгата. През ноември 2017 романът на Радостина А. Ангелова излиза на унгарски с логото на издателство Napkút.

„И този път бягаме от конвенционалност, което е типично за спектаклите ни.
Това е спектакъл, който съчетава слово, модерен танцов театър, музика, движение, изобразително изкуство. Но от всичко това се ражда едно цяло. Основата е не сюжетната линия, която е гръбнакът на романа, а необикновените, поетични, магични текстове, бих казала лирически отклонения, които Радостина Ангелова е вплела в него“, казва Габриела Хаджикостова

Постановката, част от програмата на Malko teatro, се осъществява  със съдействието на ДКТ Сливен и е финансирана от Министерството на човешките ресурси на Унгария.

Malko teatro е независим театър, основан през 1996 година в Будапеща от Габриела Хаджикостова и унгареца Ищван Наги и е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.

Двамата си партнират в режисурата и на спектакъла „Цъфнали очи“, а в ролите влизат младите български актриси Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова и Цветелина Николова. Декорът, костюмите и анимацията са дело на сценографката Хана Вегшьо, а музиката – на Атила Шимон.

Шимон Атила

Българската премиера на спектакъла ще бъде в града на Сините камъни, на сцената на Държавен куклен театър – Сливен на 14 ноември, а няколко дни по-късно (на 19 ноември) и в София в Нов театър в НДК.

„Малко театро“ се занимава с експериментален театър, затова и „Цъфнали очи“ е хармонична сплав от думи, танц и музика. Изненада в спектакъла „Цъфнали очи“ е, че освен текст от „Виенски апартамент“ актрисите представят монолози, писани от самите тях, в стилистиката на романа.

„Тези откъси за мен са пълни с мехурчета въздух, толкова важни за превръщането на обикновеното вино в шампанско…“,  казва Радостина А. Ангелова и „подарява“ на всяка една от актрисите текст, създаден специално за нея и публикуван във фейсбук страницата на писателката.

От издателство „Софтпрес“, което публикува най-новия роман на Радостина А. Ангелова „Афиши в огледалото“, съобщиха, че освен че работят по нова книга, която трябва да излезе по Коледа, планират и второ издание на „Виенски апартамент“.