„Тиха нощ, свята нощ“ – отбелязваме 200-годишнината на песента с луксозно книжно издание

Изключително съм щастлива (и малко горда), че имам възможността да ви представя може би най-красивата книга за тази година – „Тиха нощ, свята нощ“!

Изданието е ювелирно книжно бижу с омагьосващи илюстрации, дело на Роберт Ингпен* и аудио диск**, съдържащ две изпълнения на български, както и допълнителни обяснения и история.

Заслугата за присъствието на тази невероятна книга на българския пазар в навечерието на Коледа имат издателска къща „Емас“!

Нека обаче споделя малко повече за книгата.

„Тиха нощ! Свята нощ!“ – милиони хора по света познават песента, но на малцина е известно как е била създадена тя. Повечето мислят, че това е английска, или пък американска песен. Нерядко ще я срещнем и като… българска. Явно всеки народ я чувства толкова близка, че я припознава като своя.

А „Тиха нощ, свята нощ“ има своята дълга и необикновена история.

„Тиха нощ, свята нощ“ е една дълбоко изстрадана песен, затова е толкова затрогваща, затова влиза в сърцата. Днес тя става на 200 години и е обявена за най-популярната песен на всички времена в цял свят. 

Началото на историята започва в навечерието на Коледа, 1818-а година в малкото австрийско селце Оберндорф на река Залцах. В църквата служел младият помощник-свещеник Йозеф Мор, а на органа свирел неговият приятел Франц Ксавер Грубер.

Селото се опитвало да се съвземе от току-що утихналата война. Мостът бил срутен, по къщите зеели дупки от оръдейни гюлета. Много от хората били загинали, когато нахлули чужди войници и започнали да плячкосват домовете им.

А и зимата била люта. Замръзнела ли реката, мъжете оставали без работа, защото повечето били лодкари и превозвали сол от планината до големите градове.

Помощник-свещеникът Йозеф Мор и органистът Франц Ксавер Грубер знаели твърде добре що е немотия. И двамата били израснали в бедност. Мор идвал от град Залцбург. Баща си, загинал като войник, не познавал. Майка му припечелвала оскъдната прехрана на семейството като бродирачка. Кръстникът му – само си представете – бил последният палач на Залцбург.

А Грубер щял да си остане у дома и да превива гръб над тъкачния стан като братята и сестрите си, ако зависело от родителите му. Но малкият Франц се учел прилежно, особено много обичал часовете по музика и неговият талант бил забелязан от учителя му, който го насочил по друг път в живота.

       Двамата мъже решили да направят един съвсем специален коледен подарък за изстрадалите хора от Оберндорф – песен, която да ги изтръгне от злочестините. Мор дал на приятеля си едно стихотворение, което бил написал преди време, а Грубер съчинил за кратко време мелодията към него.

Но по същото време органът бил в окаяно състояние. Някои извори твърдят, че мишките били прегризали мяховете му. Затова двамата решили да изпълнят песента в края на коледната литургия в съпровод  на китара. И с това изпълнение започнал шеметният път на тази велика песен.

Път, извел я по села и градове на цяла Европа и на света във време без интернет, без телефони, грамофони и дори без автомобили. За да стане днес символ на Рождеството и на мира в душите в този светъл, коледен ден.

***

*Австралиецът Роберт Ингпен е носител на най-престижната и значима награда за илюстрация – медала „Ханс Кристиан Андерсен“.

**Дискът към книгата включва две от най-прекрасните български изпълнения – на камерния хор „Бодра смяна“ и на Стефан Илчев.

 

Реклама

Лазерната епилация не дава резултат? Пробвайте по-добрия уред!

Колко пъти сте ходили на лазерна епилация? Един, два, десет, двайсет пъти, безброй… Вече не вярвате, че лазерната епилация работи. Няма резултат, само пари на вятъра!

Няма повод за отчаяние, просто е нужно да се насочите към по-добър уред (и специалисти) за епилация.

Светът на козметиката се развива забележително бързо и най-новото на пазара е апаратът Duetto MT Evo, който представлява революционна система, надминаваща функционално всички останали апарати.

Първата технология, която комбинира в едно два истински лазерни източника в перфектна синергия – Александрит и ND: YAG. Специално проектирана да осигури безопасни и дълготрайни резултати за всички типове кожа, новата технология е вече достъпна в клиника Jewel Skin.

Апаратът е конструиран през 2016 г. от изследователски екипи с познания в квантовите процеси и медицината. Производителят, италианската компания Quanta System, е водеща за проучвания в областта на лазерите и оптиката още от края на 19 век.

Компанията е лидер в производството на индустриални и медицински лазери. Създава първия арт лазер за реставрация на произведения на изкуството, използван във Ватикана за съхраняване на архиви. Нейни са и първите лазери, прилагани при научните открития на НАСА.

ПРЕМАХВА УСПЕШНО ОКОСМЯВАНЕТО ДОРИ ПРИ КОЖА С ТЕН

Иновацията на еволюционната технология е вътре-лазерното хомогенизиране на две лъчения със свръх висока за епилацията пикова мощност.

Анелия Николова

“Технологията ни позволява на  избираме едновременно лъченията (различни дължини на вълната) и на двата лазера в прецизирани пропорции в зависимост от типа на кожата и пигментацията на космите на пациента.” – казва специалистът от Jewel Skin Clinic Анелия Николова.

Александритен лазер (755 nm) се миксира с лъчение от Nd:YAG лазер (1064 nm). Тези две доказали се в обезкосмяването лъчения работят в абсолютен синхрон (дует – от където идва и името на апарата) за постигане на фантастичен ефект.

“Александритната съставка, благодарение на високите характеристики на абсорбция на меланин, въздейства в по-повърхностните зони и на по-светлите, фини и тънки косми. Докато Nd:YAG-овото лъчение има потенциала да унищожава по-дълбоко разположените фоликули. Nd: YAG е златен стандарт лазер за безопасна употреба върху кожа тип VI. По-ниската абсорбция на меланин при тази дължина на вълната го прави идеален за третиране и на най-тъмна кожа, тип IV до VI.” – обяснява как работи лазера специалиста.  

Стандартните диодни лазери не могат да повлияят руси, червени и тънки кафяви косми, докато Duetto ги елиминира с едно докосване. И не е нужно да чакате месеци, за избледняване на тена. Кожата може да се третира две седмици след море и солариум. Светлината се поглъща от кръвоносните съдове, затова повлиява дори най-тъмната кожа.

ДИОДНИТЕ ЛАЗЕРИ СА НЕЕФЕКТИВНИ СЛЕД ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП

Срявнявайки различните видове лазерни лъчения, предимствата на александритния и Nd: YAG са безспорни и неопровержими.

“Диодните лазери основно залагат на лъчение в интервала: 800 – 810 nm при изключително ниска пикова мощност. Като тези дължини на вълните не са най-оптималните за епилация в космено-абсорбционен аспект. И докато при Duetto двете лазерни лъчения са с вътре-лазерно хомогенизиране на фотоните, то при диодните лазери на практика миксиране на лъченията не се случва.” – обяснява разликите Анелия Николова. 

Ниската мощност и тесният диапазон от настройки прави възможностите на диодните лазери в лазерната епилация доста ограничени. Резултатите са незадоволителни и особено неефективни при тънки и фини косми. А броят на необходимите процедури за пълен курс на обезкосмяване са двойно повече в сравнение с другите два лазера.

ДВОЕН КОМФОРТ БЕЗ РИСК ОТ ИЗГАРЯНЕ И ПИГМЕНТАЦИЯ

Duetto TM Evo работи с половината от стандартната доза енергия, използвана от другите лазерни системи за епилация. Това гарантира максимална безопасност и липса на болка по време на процедурата, което е преимущество при силно окосмени пациенти и при хора с тъмни кожи или с тен.

“Вградените в Dueto Александритен и Nd:YAG лазери работят с изключително висока пикова мощност. Предимство на технологията е възможността да генерира до десет импулса в секунда. В комбинация с огромната енергия превръща лазера в един от най-бързите в класа си. 

Високата честота заедно със сапфиреното контактно охлаждане, което неутрализира подаваната топлина, прави процедурата безболезнена и безопасна спрямо тена благодарение на SHR (super hair removal) режим на модула.” – разяснява предимствата Анелия Николова и добавя, че  уникалната ефективност на лазера е подкрепена и доказана от клинични изследвания.

Броят на процедурите зависи от гъстотата на окосмяването, вида на третираното място, индивидуалния цикъл на растеж на косъма и хормоналния фон на пациента.

Освен в миксиран режим, операторът може да използва Александритния и Nd:YAG лазери както комбинирано за епилация, така и по отделно за подмладяване, премахване на пигментации, фотоподмладяване, третиране на съдови проблеми, гъбички по ноктите, карбонов пилинг и други. И всичко това само с един накрайник.

“Технологията има революционен протокол за премахване на съдови лезии от всякакъв тип. В случая се залага на интересна технология. Ако се третира с само Nd:YAG, за да се постигне резултат, е нужна висока енергия. Когато проблемните зони се облъчат с по-ниска енергия от Александритното лъчение хемоглобинът се превръща в метахемоглобин.  С два пъти по-малко енергия се постига по-добър резултат. Особено в зоните на лицето.” – обяснява специалистът от Jewel Skin Clinic. Процедурата е гарантирано по-безболезнена, като са необходими 1-2, максимум 3 процедури.

Творец под Северното сияние – историята на Йона Йинтън

От известно време насам искам да ви разкажа за Йона Йинтън (Jonna Jinton*). Много е вероятно да сте виждали някое от забавните ѝ кратки видеа, в които гази през сняг до гърдите, за да стигне до простора на двора или пък вика кравата си с типични шведски напеви. Още по-вероятно е да сте попадали на разкошните ѝ природни снимки или дори да имате такава в дома си, след като Икеа предлагат една от фотографиите ѝ като картина за дома.

Историята на Йона заслужава внимание, защото звучи като модерна приказка, но и не само заради това.

Нека обаче започна от начало.

Йона е шведка и то типична такава – бяла, руса, синеока и мила. През 2010 година, когато е на 21 години, тя установява, че животът в града не я прави щастлива.

След известно обмисляне, взима трудното решение да напусне университета и квартирата си, за да се премести в стара семейна къща в село Грюнчан, северна Швеция, където живеят едва 10 души.

Мотивите за решението на девойката са, че има нужда да бъде в колкото може по-близък контакт с природата. Целта ѝ е да успява да печели достатъчно, че да се изхранва. Методите за това са изкуството на Йона.

Тя споделя, че озовавайки се сред дивото, усетила силен прилив на творческа енергия. Започнала да снима, да записва музика, да рисува, да прави кратки видеа и да списва свой блог.

 

Постепенно успехът идва и нещата за Йона се нареждат чудесно. Сега тя има достатъчно средства не само да живее спокойно, но и да инвестира в изкуството си и да го развива.

Към момента майка ѝ работи за нея, като помага в сметките и организирането на бизнеса, а годеникът на Йона, с когото се е запознала впоследствие, също съдейства, като изработва сребърни бижута, продавани под бранда “Jonna Jinton”.

Йона заедно с годеника си

Марката им ръчно изработени сребърни бижута носи нейното име

Това върху, което аз искам да акцентирам в историята на Йона, е трудът, лишенията, мъките и притесненията, които тя е преживяла, за да достигне до сегашния така идилично изглеждащ живот.

Самата тя споделя, че първата зима в почти изоставената семейна селска къща е била толкова тежка, че за малко да я откаже от плановете ѝ.

 

Поддържането на къщата и запазването ѝ в приличен за живот вид е изисквало ежедневна работа, която никак не е била лека, най-малкото пък романтична. Защото отстрани всичко може да изглежда напудрено и сладко, все едно е коледна комедия по “Холмарк”.

Който обаче има идея какво означава да живееш в селска къща насред нищото, знае колко е трудно, че и опасно подобно начинание.

Резултатът след няколко часа ходене боса в гората – краката на Йона били нахапни от стотици комари, а в блога си тя споделя, че от болка е получила паник атака.

Отделно на това са всички дълги скандинавски нощи, в които Йона е имала за компания единствено Северното сияние, едно добродушно, космато куче и всички мисли дали това не е грешка, ще успее ли да се справи и т.н.

Споделям това не заради друго, а за да сложа акцент върху нещата, които често не виждаме зад бляскавия успех на някого, особено когато става дума за истории от типа на “те продадоха къщата си, за да пътуват по света и сега са богати”.

Да решиш да обърнеш живота си на 180 градуса, за да преследваш мечтите си, изисква много повече усилия, отдаденост и жертви, отколкото когато имаш работа на заплата.

Възхищавам се на хора на Йона и мисля, че те дават ценен урок – няма смисъл да живееш сигурен, но нещастен, но трябва и да си подготвен за трудности и несполуки щом тръгнеш по пътя на мечтите.

Можете да разгледате повече от творчеството на Йона на страницата ѝ във фейсбук, както и на нейния сайт – jonnajinton.se

Разкажете ми за вашите любими личности на vitamorenablog@gmail.com.

*Скандинавците нямат звук дж и когато видите J в име или дума, то да знаете, че се произнася като йо/ьо или в някои случаи дори ю.

Ноемврийски книжки съкровища

Пазарът на българската книга е много по-богат и активен, отколкото мнозина си мислят. Само за последните седмици няколко нови заглавия „цъфнаха“ по книжарските рафтове, а аз ви ги представям на кратко, но с удоволствие.

„Внезапна смърт“ от Ане и Евен Холт, изд. „Емас“

Показна кражба на картини от частна колекция. Поредица от странни смъртни случаи на проминентни футболисти от „Нотингам Хил“. Какво общо може да има в двата случая? Единственото общо всъщност е собственикът и на картините, и на футболния клуб – крупният бизнесмен и меценат от ливански произход Наджиб Айша.

Колкото и да е абсурдна тази връзка, тя привлича вниманието на кардиоложката Сара Цукерман, чийто приятел Ула е лекар на отбора.

Дали необяснимата смърт на младите мъже в цветущо здраве не се дължи на неизвестно стимулиращо вешщество?

Ако е така, защо Наджиб Айша е прибегнал до него?

Заради недобро финасово положение? И има ли застраховката на картините връзка с това?

Все въпроси, трудно разрешими за една лекарка.

Но в съзнанието на Сара изниква стара снимка.

И ключът на загадката се оказва в нея…

Ане Холт

Вторият роман на тандема Ане и Евен Холт – писателката юристка и братът кардиолог – отново ни повежда в лабиринта на една от най-страшните мафии: фармацевтичната…

„Магията на пътешествията“ от Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма, изд. „СофтПрес“

Истинският пътешественик знае, че всяко място на Земята е уникално и си заслужава да бъде посетено.

Отдайте се на страстта си за пътешествия и предизвикайте откривателския си дух. Разлистете страниците на тази книга и пътувайте до уникални световни дестинации, където ще се срещнете с нови хора и ще опознаете чудни места, на които никога не сте били. В нея са поместени пътеписите на автори, част от Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма (според изписването ѝ на френски език – ABUJET). В нея членуват повече от 50 журналисти и писатели. Част от членовете на АBUJET са членове на FIJET.

FIJET е Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (Fédération Internationale des Journalistes et Ecrivains du Tourisme). Създадена е в Париж в края на 1954 година от журналисти от Белгия, Франция и Италия. 

„Дълга нощ в Париж“ от Дов Алфон, изд. „Обсидиан“

Дов Алфон, писател, журналист и бивш офицер от секретното звено на израелското разузнаване, познава отлично света на сенките и шпионските игри. Дебютният му трилър „Дълга нощ в Париж“ определено ще зарадва почитателите на Джон льо Каре и Чарлс Къминг, както и зрителите на „Вътрешна сигурност“.

След полет от Тел Авив и невинен флирт с облечена в червена униформа блондинка на летище „Шарл дьо Гол“ млад компютърен специалист изчезва безследно. Причини за безпокойство на пръв поглед няма, но в Израел е обявена тревога. А полковник Зеев Абади, новият шеф на Специалната секция към суперсекретното Звено 8200, точно в този момент съвсем случайно се намира в Париж.

За комисар Леже всяко съвпадение е подозрително. И когато след няколко часа друг млад израелец е отвлечен от хотелската си стая, опасенията на френския полицай прерастват в неприкрита паника. Възложеното му разследване се оказва неочаквано сложно. Очертава се дипломатически скандал. Намесват се политически фигури от най-висок ранг. Медиите внасят допълнителен хаос и объркване.

Единствено полковник Абади успява да се ориентира в извънредната ситуация. И реагира светкавично. За помощ той може да разчита само на своята заместничка в Тел Авив Ориана Талмор, която трябва да идентифицира жертвите.

Но всяка тяхна стъпка се следи от китайски командоси, които провеждат невероятна по мащабите и жестокостта си тайна операция във френската столица. Убийствата следват едно след друго. Напрежението в кабинетите на властта расте.

Очертава се дълга нощ в Града на светлината…

„Леонардо да Винчи“ от Уолтър Айзъксън, изд. „СофтПрес“ 

Почти пет века животът и творчеството на Леонардо да Винчи са обект на възхищение, клюки и конспирации. На български излиза най-новата му биография, плод на задълбочените проучвания на Уолтър Айзъксън –  автор на биографиите на Стив Джобс, Айнщайн, Кисинджър и Бенджамин Франклин.

За разлика от много биографи, Айзъксън никога не се съсредоточава единствено върху сухите факти и формалната хронология на събитията.

Той търси връзките, подводните течения, процесите, които влияят върху съдбата на човека и го превръщат в гениален учен, в креативен гений, или в случая на да Винчи – и двете.

Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития — това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении. Откъс изтеглете от тук – Pages from Leonardo_da_Vinci_web

Силата на едно безплатно кафе

Миналият ден беше от онези специфични майчински периоди, когато всичко ти се вижда по-черно, отколкото е. Mоже би по-точно ще е да кажа сиво.

Лепкаво и сиво във всичките му нюанси.

Имаш чувството, че само при теб ежедневието тече с безизразна повтаряемост, а когато се случва нещо, то е по-скоро натоварващо, отколкото забавно и отмарящо.

Детето ти е криво поради някакви бебешки причини*, ти си опитала вече всичко, за да му помогнеш, но без успех, буташ вяло количката и поглеждайки случайно отражението си, установяваш, че не само се чувстваш като настъпана жаба, но и изглеждаш като такава.

Тъпо ти е и толкоз.

Като всеки друг ден, влязох в близкия супермаркет, за да купя хляб, мляко, плодове и други прозаични битови продукти.
Като плащах сметката, касиерът ми предложи плод за малката, която любопитно го наблюдаваше от количката. (В магазините в Дания редовно дават на децата безплатен плод.)
Благодарих му и отказах, защото така или иначе бях купила банани.

Тогава човекът настоя да ми направи кафе (продават прясно приготвено кафе, капучино и т.н. от машина до касата).

Погледнах го леко въпросително.

– Но защо?
– Защото настоявам. Със захар или не? – отговори той и стана да приготви кафето.

Вродената ми българска подозрителност леко се наостри – какво ли цели този?После пък се смутих от жеста.

Винаги се смущавам от такива неща (защото съм смотана!) и никога не се редя да взема безплатна кола, шоколад и т.н., когато има промоция някъде. Трябва да ми набутат продукта в ръцете, за да го взема и после се чувствам някак задължена.

Взех си голямата чаша топло кафе, благодарих на човека, който се върна спокойно към работата си и потеглих към вкъщи, нахилена до уши с количката.

В главата ми обаче се въртяха какви ли не мисли. Може би въпреки грима, ми личи, че съм будна от 5:30? Или пък човекът ме е видял с посърналата физиономия и си е помисли – “сигурно тази майка са я налегнали някакви много лоши проблеми, че да изглежда така нещастна.”

Разбира се, най-вероятно не си е мислил нищо конкретно или е искал да ме “зариби” с кафето в магазина.

Но на мен ми стана неудобно от самата себе си. Замислих се как изглеждам отстрани и има ли наистина основание за кривото ми настроение? Това, което ме измъчва, реални проблеми ли са, че изглеждам все едно нося мировата скръб на плещите си, или е само едно недоспиване?

Дoпивайки кафето, си дадох сметка, че напук на собствените ми съвети (можете да ги прочетете тук), се пренавивам заради глупости и безпочвени проблеми. Вместо да виждам хубавите неща около себе си, се вторачвам с дребни несгоди, които не заслужават капка внимание.

Нахоках се сама заради всичко това и настроението ми рязко се подобри.

Отрезвяващо е от време на време да провеждаме честен и личен вътрешен разговор, за да се запитаме имат ли значение наистина тия работи, с които се тормозим или само мрънкаме?

И е добре да не чакаме случайни жестове на добрина от непознати да бъдат повод за тези разговори, а да живеем по-осъзнато и в хармония със себе си.

*бебешкият кривиндул се оказа първо зъбче. Напук на стандарта, че уж предните зъби излизали първи, малката се сдоби с горен ляв резец.

Хайде на театър! Спектакъл по романа „Виенски апартамент“ с нови премиери

Постановката  „Цъфнали очи“ на унгарско-българската трупа „Малко театро“, чиято премиера беше тази есен в Будапеща, ще бъде представена пред българска публика в Сливен и София.

„Цъфнали очи“ е базирана на романа „Виенски апартамент“ от Радостина А. Ангелова.  Режисьор на спектакъла е Габриела Хаджикостова, която през 2013 година е част от представянето на романа пред българската общност по покана на Българското самоуправление в Будапещa.

Oще тогава тя се зарича, че един ден ще направи спектакъл по книгата. През ноември 2017 романът на Радостина А. Ангелова излиза на унгарски с логото на издателство Napkút.

„И този път бягаме от конвенционалност, което е типично за спектаклите ни.
Това е спектакъл, който съчетава слово, модерен танцов театър, музика, движение, изобразително изкуство. Но от всичко това се ражда едно цяло. Основата е не сюжетната линия, която е гръбнакът на романа, а необикновените, поетични, магични текстове, бих казала лирически отклонения, които Радостина Ангелова е вплела в него“, казва Габриела Хаджикостова

Постановката, част от програмата на Malko teatro, се осъществява  със съдействието на ДКТ Сливен и е финансирана от Министерството на човешките ресурси на Унгария.

Malko teatro е независим театър, основан през 1996 година в Будапеща от Габриела Хаджикостова и унгареца Ищван Наги и е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.

Двамата си партнират в режисурата и на спектакъла „Цъфнали очи“, а в ролите влизат младите български актриси Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова и Цветелина Николова. Декорът, костюмите и анимацията са дело на сценографката Хана Вегшьо, а музиката – на Атила Шимон.

Шимон Атила

Българската премиера на спектакъла ще бъде в града на Сините камъни, на сцената на Държавен куклен театър – Сливен на 14 ноември, а няколко дни по-късно (на 19 ноември) и в София в Нов театър в НДК.

„Малко театро“ се занимава с експериментален театър, затова и „Цъфнали очи“ е хармонична сплав от думи, танц и музика. Изненада в спектакъла „Цъфнали очи“ е, че освен текст от „Виенски апартамент“ актрисите представят монолози, писани от самите тях, в стилистиката на романа.

„Тези откъси за мен са пълни с мехурчета въздух, толкова важни за превръщането на обикновеното вино в шампанско…“,  казва Радостина А. Ангелова и „подарява“ на всяка една от актрисите текст, създаден специално за нея и публикуван във фейсбук страницата на писателката.

От издателство „Софтпрес“, което публикува най-новия роман на Радостина А. Ангелова „Афиши в огледалото“, съобщиха, че освен че работят по нова книга, която трябва да излезе по Коледа, планират и второ издание на „Виенски апартамент“.

Как да оцелеем през майчинството – 3 отрезвяващи съвета

За мен едно от най-трудните неща по време на майчинството е липсата на време за себе си.

Отстрани изглежда, че майките само търкат колелата на количките, разхождайки се от градинка на градинка и са свободни през целия ден. Забавното е, че това от една страна е точно така, от друга не съвсем.

(Защо и как майките се мотат по цял ден вижте тук)

Лично аз за осемте месеца бебегледане съм навъртяла стотици километри в разходка. Моето дете е такова, че има нужда да бъде разхождано дълго и често. Аз пък периодично страдам от чувството, че хем съм постоянно заета, хем нищо не съм свършила.

Разбира се, като се замислиш за всички сменени памперси, измити шишенца, забъркани каши, отделно ежедневно пазаруване, готвене и чистене, се учудваш как още не си припаднала под масата в кухнята. А като си дадеш сметка и за емоционалната комуникация с детето, се радваш, че все още не си полудяла тотално.

Това всичкото не искам да звучи като оплакване, въпреки че много прилича на такова. Просто ежедневието на майките с бебета е леко специфично.

Та, ако някоя друга жена също като мен започва да усеща необосновани пориви на депресия, то ще си позволя да споделя моите съвети за противодействие и дано да съм от полза.

Първо и най-важно – не се самонавивай и се опитвай да държиш ясна представа за ситуацията.

Много е лесно да потънеш в лоши мисли и да започнеш да вярваш, че всичко е кофти и ти си най-прецаканата. От личен опит го казвам… След поредна нощ на безпокоен сън и прекалено ранно сутрешно събуждане, е лесно да ти се вижда черно всичко.
Особено пък, ако детето има кофти ден и е криво и мрънкащо, тежките мисли идват една след друга в ума ти. Започваш да си повтаряш всички случаи, в които сама си се справяла с бебето, струва ти се, че никой не ти помага, а всичко лежи на теб и т.н.
Изключително лесно е в подобна ситуация да гръмне скандал с таткото, което обаче е абсолютно излишно. Изнервена обстановка, обвинения и оплакване няма да помогнат на никого, най-малкото на майката. Защото все пак тя е тази, която остава през целия ден сама с детето и нищо не е по-лошо от това да има черни мисли в главата си и лошо настроение.

Затова е полезно и конструктивно да се държи фокус върху хубавите неща, които са се случили или предстоят, както и да се запази “осъзнатост” на мрънкането. Иначе казано – недей да преувеличаваш, само защото не си в добро настроение, защото така ще ти стане по-зле.

Следващият ми съвет може да се стори леко странен или “кифленски”, но съм изпитала силата му и го давам смело – гримирай се всеки ден! Нямам предвид тежък фон дьо тен, изкуствени мигли и два пръста червило, въпреки че ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, защо не.

Съветът ми е да се намират пет минути на ден (точно толкова са нужни), за да сложиш малко коректор под очите, спирала на миглите, лек руж и/или хайлатър на скулите и цвят на устните. Идеята на упражнението не е да бъдеш по-привлекателна за другите, а да се чувстваш по-добре самата ти. Мнението ми е, че човек не може да бъде щастлив, ако пренебрегва себе си. А когато си нещастен, изнервен и стресиран, няма как да направиш някой около теб щастлив. Това важи особено много за родителите.

Нещастните родители нямат щастливи деца.

От друга страна, когато правиш нещо специално и само за теб, дори да е толкова елементарно, като да си сложиш червило или изправиш косата, това те кара да се чувстваш една идея по-добре, отделно има силата да ти помогне с депресивни чувства и подобни неприятности.

Затова не се изоставяйте – както визуално, така и душевно.

Третият ми съвет, който мисля да е и последен, е частично свързан с предходния. Тук обаче става дума за грижа за тялото, а именно – движи се! Колкото можеш повече, въпреки че съм наясно колко изморена може да се чувства една майка. Истината обаче е, че физическата активност помага да “презареждаме” батериите и да се почувстваме по-добре.

При мен движението е под формата на дългите разходки, за които вече споменах, както и йога веднъж седмично. Преди месец-два, когато малката имаше различен режим, успявах да тренирам през ден. Сега положението е различно и нямам лукса на време за себе си, но въпреки това таткото ми помага през уикендите да имам няколко часа само за мен, които посвещавам на езикови курсове и йога.

Не е нужно да се гони някаква топ форма и изтощителни тренировки, но липсата на движение е най-сигурният и кратък път към депресия. Затова помисли си кое е твоето нещо и как да отделиш час-два (или повече) за него и давай смело. Не се притеснявай да помолиш за помощ с детето, както и да го оставиш само с баща му или роднина.

Най-лошата черта на майките е необоснованата параноя, че само те знаят как най-добре да се грижат за децата. Определено те са най-наясно и с най-голям успех могат да мултитаскват, но татковци, баби и дядовци имат също своите начини, а и заслужават да имат своето време с детето.

Надявам се да са били полезни на някого тези съвети, а ако искате да ми споделите вашия опит или съвет относно родителство, деца и т.н., можете да ми пишете на – vitamorenablog@gmail.com

Ще се радвам да прочета и други мнения 🙂

Moby предоставя музиката си безвъзмездно

По отношение на музиката съм абсолютен лаик и може би доста хора ще ме оборят, като кажа, че според мен Моби е един от най-великите музикални творци на нашето време.

Дали е така или не може да се спори, пък и музиката като много други неща е въпрос на вкус. Това обаче, което прави той с изкуството си, го поставя високо над другите.

Какво имам предвид – Моби обяви, че предоставя цялото си музикално творчество, включително неиздавани досега тракове, за изцяло безплатно ползване на филмовите създатели.

В кратко видео от октомври тази година творецът обяснява, че знаейки колко е трудно на режисьорите на независимо кино да озвучат филмите си (музикалните лицензи са доста скъпи), той е решил да предостави безвъзмедно своята музика.

Всеки, който има нужда от озвучение на филма си, може да потърси нещо подходящо в mobygratis.com, да го свали на момента и да го ползва. А ако случайно някога филмът генерира печалби и създателите му решат да дадат пари на платформата на Моби, средставата биват насочвани към подкрепа на други каузи или иначе казано – нищо не отива в джоба на Моби, абсолютно нищо.

Целта му е да помогне на колегите си в областта на киното да реализират своите мечти и проекти.

Можете да видите изявлението на Моби тук:

Искрено ми стана щастливо, когато изгледах клипа. Светът не е изгубил добрия си облик, докато има такива хора.

Време за четене: ноемврийски предложения

Личните ми впечатления от книгоиздаването у нас е, че  в книжарниците изобилства от нови заглавия и издания! Което означава само едно – народът чете, издателствата публикуват. Е, може би цялата тази дейност не е в кой знае какви титанични измерения, но важното е, че се случва.

Та, ако се чудите коя книга да подхванете, мога да ви дам някои насоки в различни жанрове от новите издания на пазара.

Ако ме попитат кой е любимият ми автор мъж, дълго бих се колебала между Маркес и Халед Хосейни. Накрая може би бих казала Хосейни, просто защото той има четири романа, които смятам за велики! „Хиляди сияйни слънца“, „Ловецът на хвърчила“, „А планините ехтяха“ и последната му творба „Молитва към морето“.

На огрян от луната плаж един баща бди над спящия си син, докато чакат изгрева и лодка, която да ги отведе до спасителен бряг. Той разказва на момченцето за дългите лета на детството си, за каменната къща на дядо му в Сирия, за маслиновите дръвчета и ливадите, осеяни с диви цветя. Бащата си спомня и оживения град Хомс от дните, преди да завалят бомби от небето и войната да принуди хората да бягат. Когато утрото настъпи, те ще предприемат опасно морско пътуване в търсене на нов дом.

Тази история е вдъхновена от трагичната съдба на Айлан Кюрди, тригодишното сирийско дете, което през септември 2015 г. се удави в Средиземно море, бягайки със семейството си от войната. През следващата година загинаха още 4176 души, поели по същия път като Айлан. Броят на удавените продължава да расте.

Красиво илюстрираната книга е както за деца, така и за възрастни и се издава в 35 страни. Част от приходите ще бъдат дарени за облекчаване на тежката участ на бежанците по цял свят.

От началото на ноември по книжарниците може да се види своеобразното продължение на „Дяволът носи „Прада“ – „Когато животът те хване натясно“.

Издателите определят книгата като зрял чиклит.

Отново срещаме от „Дяволът носи Прада“ вече поулегнали, някои от тях с деца, преместили се в предградията, оставили бляскавия външен вид да отстъпи пред семейните ценности.

Една такава трансформация не може да дойде плавно, „като на филм“, а с цената на болезнени осъзнавания и вътрешни конфликти.

Героите се сблъскват с изневери, проблеми в работата, предателства от неочаквани места и още куп проблеми.

Те обаче нямат шанс, когато три приятелки обединят силите си и се борят рамо до рамо, както за собственото си оцеляване, така и за щастието на другата.

Автор е Лорън Уайзбъргър.

Родена през 1977 г. в Скрантън (щата Пенсилвания, САЩ) – провинциален град (както тя самата го нарича) с население 77 хил. души. Тя обаче е космополит по душа и след като завършва английски език в университета Корнуел, се връща в родното си място с единствената цел да спести пари, за да направи околосветско пътешествие. Постига целта си и се отправя на пътуване с раница на гърба из Европа, Израел, Египет, Йордания, Тайланд, Индия, Непал и Хонг Конг. След завръщането си в САЩ започва работа като асистент на главната редакторка на списание Vogue – Анна Уинтър. Вдъхновена от преживяванията си и уроците, които получава там, тя написва „Дяволът носи Прада“ (2003) – бестселър, задържал се начело в класацията на The New York Times в продължение на година.

Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц

„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“

Когато Сюзан Райланд, редактор в лондонско издателство, започва да чете новия роман на Алан Конуей, за нея това е просто редовна работна задача. След като е работила години наред по криминалните романи на нашумелия автор, тя познава отлично и неговия детектив Атикус Тип, който разрешава заплетени мистерии в тихи английски селца. Традиционната формула на Алан, израз на почит към кралиците на британската криминална мистерия като Агата Кристи и Дороти Сейърс, му донася зашеметяващ успех. Той е неоспоримата звезда на издателство „Клоувърлийф“ и Сюзан е длъжна да се примирява със странното му поведение, ако държи да запази работата си. Но не би могла да предположи, че новата му книга, „Мозайка от убийства“, ще промени изцяло живота ѝ.

Авторът Антъни Хоровиц

„Мозайка от убийства“ разказва за убийство в провинциално имение. Естествено, следват още трупове, има изобилие на заподозрени, всеки със своята тайна, но колкото повече Сюзан навлиза в текста, толкова повече се убеждава, че в страниците на ръкописа е скрита друга история за престъпления – история от действителния живот, изпълнена с ревност, алчност, безмилостна амбиция и смърт.

Готварската книга на „Жената днес“

Изданието събира най-доброто от кулинарните страници на иконичното списание, за да осъществи своеобразен мост между поколенията и да предаде класиката от миналото към модерността на настоящето и заедно да продължат към по-вкусното бъдеще.

На страниците на книгаta са включени и любимите ястия и кулинарни съвети на известни актьори, музиканти, певци, преводачи и готвачи – така, както са били публикувани в „Жената днес“. Сега обаче е предоставен шанс на самите читатели да запишат сред тях и своите рецепти.

„Христо Стоичков. Историята“

В края на октомври издателство „Софтпрес“ официално представи единствената официална биография на Христо Стоичков. Луксозното издание не е книга само за футбола, а и за живота. В нея единственият български футболист, носител на „Златна топка“, най-после допуска публиката близо до себе си. 

Написана в съавторство с популярния спортен журналист Владимир Памуков – носител на наградата за спортна журналистика „Черноризец Храбър“, книгата разказва за смайващото пътешествие на едно момче от уличката на съседния блок до стохилядната сцена на „Камп Ноу“. От 25 октомври читателите ще могат да намерят луксозното издание навсякъде, където се продават книги.

Откъс можете да изтеглите от тук – Откъси от Христо Стоичков Историята

MISSION by Avon и японските ритуали за красота

В началото на зимния сезон, когато кожата на лицето усеща първите предизвикателства пред студения вятър и ниските температури, Avon изненадват с ново попълнение в портфолиото си.

Този път са заложили на японските традиции и изпитани формули за успех.

MISSION by Avon е японска козметика с над 30-годишна история на доверие и отлични резултати в източните страни. Ексклузивни за българския пазар, двете серии козметика MISSION Y и MISSION Eclat нежно съчетават богати формули с първокласни компоненти, които хармонично комбинират традиционния японски ритуал с ефективна подмладяваща грижа.

Тайната съставка на MISSION е именно моментът на лично уединение – японският ритуал за красота. Той е върховно удоволствие за сетивата – миг за отдих, израз на любов и грижа към кожата. 

Серията MISSION Y е подходяща за всеки тип кожа и е специално създадена за дами над 30-годишна възраст. Иновативните ѝ природни съставки включват екстракт от ферментирала мая, богат източник на витамини, аминокиселини, минерали и органични киселини, които подобряват еластичността на кожата, укрепват кожната бариера и освежават тена и текстурата. Тази композиция от ценни съставки драстично подобрява естествения процес на обновяване повърхността на кожата.

Първата стъпка от ритуала за MISSION Y включва почистване с деликатна пяна. Следва дълбока хидратация, концентрирано подхранване с есенция-мляко и за финал – трайна защита за кожата с подхранващия дневен и нощен крем.

За дамите над 40-годишна възраст MISSION Eclat осигурява дълбока подхранваща грижа против стареене, вдъхновена от най-модерната ДНК технология, отличена с Нобелова Награда. Формулата с оригинален Mission ген-ефектор таргетира генетичния материал, който стимулира клетъчното стареене, и повишава производството на колаген, еластин и фибрилин. Всеки козметичен продукт от серията има своята последователност на нанасяне в специалния ритуал за красота. Започваме с луксозна почистваща пяна, която се масажира внимателно в кожата. Следва интензивно хидратиращ лосион, малко количество концентрирана есенция и нежен завършек с обновяващата серия от крем за устни и очи и дневен и нощен крем.

Подарете си ценно време за себе като превърнете тези моменти за уединение в своя неприкосновен бюти ритуал с MISSION by Avon.