„Совата“ от Самюел Бьорк винаги ловува през нощта

„Совата“ последва криминалния дебют на норвежеца Самюел Бьорк „Пътувам сама“ и отново пренася милионите си читатели в мрачния, атмосферен свят на Холгер Мунк и Миа Крюгер. 

Номинирана е за Наградата на норвежките книготърговци и получава нидерландската награда „Хебан“ за най-добър трилър на годината. 

Интелигентно поднесен, заплетен и проницателен, романът ни потапя още по-дълбоко в живота на вече познатите герои, които се борят не само с разкриването на сложен случай, но и със собствените си демони…

17-годишно момиче е изчезнало от пансиона, който е споделяла с други тийнейджъри в неравностойно положение. Но съвсем скоро я откриват – убита по особено жесток начин – и по всичко изглежда, че смъртта ѝ е част от зловещ ритуал.

Отдел „Убийства“ към полицията в Осло, начело с ветерана Холгер Мунк, поема случая. А брилянтната следователка Миа Крюгер все още е обзета от мисли за самоубийство, подхранвани от притегалната сила на хапчетата и алкохола, и впускането в ужасяващото разследване я приближава все повече към пропастта.

Миа не може да се освободи от хватката на спомена за сестра си, която преди десетилетие губи живота си в битката с наркотиците. Но какво всъщност се е случило със Сигри?

Така детайлното местопрестъпление обаче не дава никаква информация на следователите, всички посоки водят до задънени улици, докато внезапно мистериозен хакер не се свързва с компютърния специалист на отдела. Показва му изключително смущаващо видео, отварящо нова врата към съдбата на жертвата. В потресаващите кадри с борещото се за живота си момиче се забелязва и фигурата на убиеца – мъж, покрит с пера на сова. Птицата на смъртта… 

Междувременно дъщерята на Мунк, Мириам, е насред екзистенциална криза. Разтърсват я съмнения дали е направила правилните избори – да бъде вярната половинка на лекар работохолик и вечно нагърбената с отговорности майка. Къде отидоха страстта, политическата ангажираност от младостта ѝ? В своята несигурност тя допуска в живота си млад мъж, чиито идеали я увличат, но връзката им ще я отведе на пътя на много болен ум…

Отзиви от световната преса:

„С майсторско темпо и обмислен сюжет „Совата“ ще ви разтърси из основи.“ Бъсъл

„Напрежението и залозите нарастват главоломно с напредването на тази внимателно замислена история… Бьорк превъзходно развива героите, което придава на романа нюанси и тежест.“ Пъблишърс Уикли

„Самюел Бьорк диша във врата на Ю Несбьо.“ Сънди Експрес

Реклама

Преди 70 лета, когато пламва любовта на кралица Елизабет II

На 20 ноември 2018 кралица Елизабет II и принц Филип отбелязаха 70 години брак. Това е най-дългият брачен съюз в историята на британската монархия.

Историята им започва през един класически английски следобед – дъждовно и мачно време, нищо че е средата на юли, 1939 година.

Елизабет тогава е едва на 13 години и заедно със сестра си принцеса Маргарет придружава баща си крал Джордж Шести и майка си кралица Елизабет на кратка визита до татковия ѝ alma mater кралския военен колеж “Dartmouth”.

По време на визита им обаче се оказва, че е пламнала епидемия от заушка и варицела. Родителите решили двете момичета да не присъстват на официалните им ангажименти с кадетите, за да не излагат здравето им на излишен риск. Кой обаче да придружава момичетата и да им прави компания? Тук в картинката се появява Филип – от благороднически потекло и беден като мишка. По онова време той е бил на 18 години, кадет във военното училище, на който му предстояли няколко години плаване с британската флота.

Двамата с бъдещата кралица Елизабет даже са трети братовчеди по линия на пра-прабаба им кралица Виктория. Това по никакъв начин не попречило на Елизабет да се влюби от пръв поглед и до уши в красивия, синеок, висок и добре сложен Филип.

Гувернантката на Елизабет Мариан Крауфорд описва младия Филип в своята книга “Малките принцеси” повече викинг, отколкото гръцки бог с авантюристичния му дух, нестихваща енергия и буйни коси (от които към днешна дата не е останало почти нищо, но старостта не прощава на никого).

 

В следобеда на 1939 година Филип решил да изведе момичетата на тенис кортовете на колежа, където да бъдат на открито и където ще може да се перчи по-лесно. Малката Елизабет е била силно впечатлена от маймунджолъците му и не спирала да се изчервява, когато погледите им се срещнели.

 

През останалите дни от кралската визита Филип присъствал почти постоянно сред семейството, посещавайки обеди и вечери и хапвайки впечатляващо количество скариди и бананови мелби (поне така твърдят мемоарите на различни хора от кралския персонал).

Бащата на Елизабет – крал Джордж Шести, далеч не бил впечатлен от младия кадет с благородническо потекло, както дъщеря му. Той не гледал с особено добро около на нахакания момък, но по-изненадващото е, че самият Филип далеч не бил така омаян от Елизабет, както тя от него.

Всъщност, на младежа ще са му нужни няколко години, за да се влюби в принцесата. Годежът им бива официално обявен чак през 1947, като в същата годината двамата се вричат във вечна вярност един на друг.

Пет години по-късно Елизабет става кралица на Великобритания, а бракът ѝ с Филип е факт до ден днешен.

Никога не се е разбрало дали сегашната кралица е била влюбена в друг или е мислила за различен кандидат за съпруг освен Филип. Историята от Дартмот е разказвана винаги като пример за решителността и любовта ѝ към Филип.

Каквото ѝ да се случва в сърцето на кралицата, ще остане тайна, но 70-годишен сватбен юбилей е достоен за уважение и добър пример.

Прочетете още

Пролетта на 2019 ще донесе още едно кралско бебе!

Принцът, който обичаше живота, дакелите и… тревата

Когато Хари срещна Меган и как се предлага брак по кралски

Скулптурите, които трябваше да са истински

Чад Найт е 41-годишен 3D дизайнер, чийто скулптори обикалят навред интернет-пространството и изумяват с красота и мащаб на въображението.

За жалост, нито една от творбите му не е изпълнена реално и засега можем да им се наслаждаваме само като 3D рисунки. Дори и така, те са силно въздействащи.

Найт казва за изкуството си, че му помага да се фокусира. Той има зад гърба си 16-годишна кариера като професионален скейтбордист, но това е брутален спорт, който е до време. Сега се е пренасочил към намиране на начин за изобразяване на всички идеи и визии, върлуващи из съзнанието му.

Гледайки творбите му, се заражда усещането за свобода, пространство, сила и всепоглъщаша красота. Предлагам ви някои от нещата му тук, а повече можете да разгледате в инстаграм профила му.