Преди време в скечовете на “Пълна лудница” актьорът Алексей Кожухаров влизаше в образа на Мартин Габровски – комичен еквивалент на всеизвестния Карбовски.
Кожухаров по много смешен начин имитираше журналиста и напяваше в неговия стил – “милата ни, гадна, опоскана, оглозгана държавичка” България.
Доста забавно му се получаваше, докато не почна да звучи прекалено истински, което се случи някъде в последните години и особено сега.
Сега, когато имаме поредната жестоко убита жена. Да, говоря за разследващия журналист Виктория Маринова.
30 годишна майка на момиче, излязла да тича, тъй като се готвела да участва в маратон. Също така доста смел разследващ журналист, работещ заедно с колегите си Атила Биро и Димитър Стоянов по т. нар. ДжиПиГейт – сериозните съмнения за жестока корупция и неправомерно усвояване на еврофондове от GP Group, които в последно време станаха известни покрай скандалния ремонт на ул. “Граф Игнатиев” в София.
Това са горе-долу грубите факти. Трябва да се спомене също, че в момента основно европейските медии изказват съмнение, че може би убийството на Маринова е свързано с работата и разследванията ѝ. У нас да тази теория много бързо бе отхвърлена от вътрешния министър Младен Маринов, който уверено заяви, че става дума за изнасилване.
Ами да, толкова “удобно” звучи, особено с оглед на това, че сега полицията разполага с достатъчно днк, че да намери бързо предполагаемия убиец.
Проблемът обаче е, че каквато и да се окаже истината, ужасяващото е, че това е поредната убита жена в България! Поредната!
По-малко страшно ли е, ако Виктория е измъчвана и убита не по линия на работата си, а просто така случайно, от някой престъпник, психопат, ревнив бивш приятел или случаен побойник? Каквато и да се окаже развръзката, аз лично съм ужасена от случая. От поредния случай на без време и в мъки загинала жена в България…
Полицията и правителството се сърдят, че не сме имали доверие в тях, че в социалните мрежи хората били “хейтъри”, че не ги оставяме да си свършат работата, че сме прибързвали със заключенията и присъдите и т.н.
Как обаче да е по друг начин? С кое точно държавата е успяла да вдъхне сигурност в гражданите си, а полицията да заслужи уважение? Колко са тези от нас, които са се сблъсквали лично с корупция, без значение дали става дума за уж дребни услуги или големи такива?
А колко жени бихме излезли привечер да тичаме сами в парка? Колко изобщо се чувстваме сигурни дори да се приберем сами до вкъщи, когато навън е тъмно?
За жалост недоверието в полицията е огромно и методично трупано в последните години, а всички уверения какви добри закони сме имали не носят успокоение на никого, защото престъпления от всякакъв характер се извършват ежедневно, а справедливо осъдени и излежащи присъдите си почти няма.
Лично аз усещам цялата ситуация като отново завърнали се “мутренски” години. Същото като през ужасните 90-те, но този път със социални мрежи, където шепа хора се вълнуват и протестират. А и сега се навява чувството, че мутрите далеч не са само по улиците, а ги виждаме и на телевизора всеки петък по време на парламентарния контрол… Контрол на какво? Може би на това кой по-първи да заграби повече от държавата.
Явно България наистина е богата страна, щом още има какво да се краде от нея.
Вместо финал бих искала да споделя личните си чувства от ситуцията, а те са крайно минорни. Страх ме е, че нищо няма да се подобри, а само ще се замаже положението, с времето хората ще забравят, докато не се случи поредният ужас.
Искрено съжалявам и за семействата на всички жертви, защото те са тези, които оставят да живеят с кошмарите, както и да четат всички простотии, които се пишат по кафявите медии. Семействата и най-вече децата на жертвите, чието детство е вече ограбено, а животът им белязан от трагедия.
Мога само да се надявам, че един ден черната хроника ще е само лош период в историята на страната и че някак, като с магическа пръчка, всичко ще се подреди към по-добро.
Дано, дано…
Vita Morena 