Постановка по текстове на Радостина А. Ангелова с премиера в Будапеща

На 17 септември в камерната театрална зала на Културно средище Eötvös 10 ще се играе постановката „Цъфнали очи“ по текстове от „Виенски апартамент“ – дебютния роман на българската писателка Радостина А. Ангелова.

Режисьор на спектакъла е Габриела Хаджикостова, която през 2013 година е част от представянето на романа пред българската общност по покана на Българското самоуправление в Будапещa. Oще тогава тя се зарича, че един ден ще направи спектакъл по книгата. През ноември 2017 романът на Радостина А. Ангелова излиза на унгарски с логото на издателство Napkút.

Постановката, част от програмата на Malko teatro, се осъществява  със съдействието на ДКТ Сливен и е финансирана от Министерството на човешките ресурси на Унгария.

Malko teatro е независим театър, основан през 1996 година в Будапеща от Габриела Хаджикостова и унгарецът Ищван Наги и е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.  Двамата си партинрат в режисурата и на спектакала „Цъфнали очи“.

В ролите ще влязат младите български актриси Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова и Цветелина Николова. Декорът, костюмите и анимацията са дело на сценографката Хана Вегшьо, а музиката – на Атила Шимон.  

„Връзката ми с Malko teatro в лицето на актрисата Габриела Хаджикостова и режисьора Ищван Наги започна през 2013 година. Тогава Светла Кьосева, директор на Българското училище за роден език в Будапеща, ме покани за участие в Будапещенския панаир на книгата, където ежегодно се провежда Фестивал на романистите дебютанти.

Впрочем, благодарение на Светла, много съвременни български автори са имали тази възможност. В уютния театрален салон на Българското самоуправление се състоя премиера на „Виенски апартамент“, на която дойде и българската посланичка в Унгария тогава. Габриела Хаджикостова чете текстове от книгата, а Виктор Тот допълваше емоцията на Габи с духови инстрименти. Беше магична вечер.  Нямам търпение да преживея срещата си с тези хора отново.“ – споделя Радстина А. Ангелова, чиито последен роман „Афиши в огледалото“ също е обвързан с театъра.

В него Радостина вдъхва живот на спомена за Роза Попова – най-знаменитата българска актриса от началото на XX век. „Афиши в огледалото” увлича като пълноводна река и умело впримчва шепота на историята. Редовете чертаят пълнокръвна карта на София преди 100 години и София днес, а героите – и реално съществувалите, и тези, родени на страниците, се оглеждат във всеки от нас.

Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.

Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания и САЩ. Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.

„Афиши в огледалото“ е петият й роман след „Виенски апартамент“, „Имаго“, „Обратната страна“ и „Не сме тукашни“.

Реклама

Как да запазим бронзовия тен след морето

Надявам се вече на всички е ясно, че за да имаш красив летен загар, е нужно задължително да ползваш правилната слънцезащитна козметика и да не прекаляваш с излагането на слънце.

В противен случай ще се получат кожни изгарания, които освен че не са красиви, са доста болезнени, могат да оставят белези за цял живот, както и да доведат до рак на кожата.

След като обаче сме успели да се сдобием с бронзов тен, как да го запазим максимално дълго? Нашата любимка сред дерматолозите – д-р Анелия Здравкова от Jewel Skin Clinic дава няколко ценни съвета.

На първо място кожата трябва да бъде добре хидратирана, за което спомага взимането на хладки душове.

Доктор Анелия Здравкова

Топлата вода по-бързо дехидратира кожата, а това от своя страна ускорява излющването на повърхностния епителен слой, който пигментира от слънцето. Хидратацията е важна не само за поддържане на летния загар, но и за възстановяване на мекотата и хидробаланса на кожата, вследствие продължителното излагане на слънце.

Най-добре е да използваме интензивно хидратиращ продукт за тяло с по-плътна формула или обогатена с естествени подхранващи и овлажняващи съставки както бадемово масло, какао, алое вера, кафе, нар.

“Ексфолирането на кожата на всеки 2 седмици” също спомага за по-дълготраен тен, e мнението на специалиста. По този начин ще подпомогнем излющването на мъртвия кожен слой, който се образува периодично и покрива произведения под въздействието на слънцето меланин, а по този начин замаскирва и тена.

Приемът на повече вода е полезно за кожата. Това е ясно и без да имаме тен, нопрез лятото организмът изхвърля много вода чрез потта и престоя под жарките лъчи. А когато кожата изсъхне вследствие на дехидратация, започва да се лющи, което много по-бързо причинява изсветляване на тена- обяснява д-р Здравкова.

Необходимо е също така да се увеличи приема на витамин А. Той е от съществено значение за развитието на кожните клетки и за предпазването им от свободните радикали, подхранвайки здравето и блясъка на кожата в дълбочина.

Може да се конусмира под формата на добавки, на червено-оранжеви плодове и зеленчуци, черен дроб, яйца, мляко, рибено масло, спанак, или просто чрез козметични продукти за лице и тяло, обогатени с витамин А, които да нанасяте след баня и преди лягане.

Храненето също има значение. Оказва се не само за добрата фигура, но и за бронзовия загар.

Според  редица проучвания, запазването на тена от лятото може да бъде подпомогнато с консумация на определени храни. Тъй като меланоцитите се нуждаят най-вече от аминокиселината тирозин, за да произвеждат меланин, е необходимо да се увеличи приема на пуешко месо, яйчени белтъци, извара, сьомга, соя, бадеми и авокадо.

Вода, вода и пак вода
Както се каза и по-горе, хидратацията е най-важна за хубава кожа и това важи особено след като сме се върнали от ваканция.

Много важно хигиенните и козметичните продукти да са щадящи към кожата: измиващи средства без детергенти, съобразени с типа кожа, хидратиращи (според зоната и степента на сухота под формата на млека, кремове, балсами, помади, масла).

Дерматологът д-р Здрвкова обяснява че, чрез правилната хигиена и грижа може да се намали изпаряването на водата и да се поддържа необходимото количество вода в епидермиса, както и да се възстанови увредената кожна бариера.

Както за тялото, така и за лицето трябва да използваме продукти, с подходящо рН, които не са агресивни за кожата и са без сапун и които имат хидратиращи и овлажяващи съставки.

Специалистът съветва два пъти дневно след измиване да не забравяме да нанесем деликатен хидратиращ и омекотяващ крем за грижа за поддържане на кожната бариера и намаляване усещането за опънатост на кожата.

Дълбока и интензивна хидратация на кожата можем да постигнем и с професионалните процедури в естетичните центрове- различни  видове мезотерапиии и хидратиращи маски.

Летен „ремонт“ на епидермиса
Д-р Здравкова споделя, че от помощ на кожата след лятото са процедурите мезотерапия, богата на хиалуронова киселина и комплекс от витамини, които хидратират кожата и намаляват увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи, а така забавят и преждевременното стареене.

През този сезон и устните се дехидратират, напукват и губят обем. Това може да бъде възстановено с поставяне на филър хиалуронова киселина, устните стават по-сочни и оформени.

Процедурата е сред най-често прилаганите през лятото.

„Поставянето на филъри в областта на скулите, брадичката, устните е сред много желаните процедури особено преди лятната отпуска заради постигането на по-младежки вид.“ – допълва дерматологът.

Неприятните бръчици около очите, между веждите и по челото могат да бъдат загладени чрез инжектиране на ботокс. Много коментирана процедура за намаляване на изпотяването в подмишниците е инжектирането на ботокс.

Ако имате въпроси по тази или друга тема, можете да ни ги зададете на vitamorenablog@gmail.com

„Ставай, мами, да идеш за хляб“

Преди време, когато разбра, че по света се продава предварително нарязан хляб, баба ми беше особено впечатлена и периодично напяваше: “Ето, на Запад дори хляба не ти дават да си нарежеш, уредени държави! А тука…”

А тука – Пловдив средата на 90-те, ме пращаха до малко павилионче в близкия парк, откъдето да купя “по-препечен” хляб. Много беше важно да съм на щрек и да не позволя да ми дадат недоопечен, защото вярвате или не, в онези години често магазинерите пробутваха застоялата и не толкова добра стока на децата.

Така веднъж се случи да се прибера вкъщи с вчерашен вестник “Труд”. Баба ми настоя да отида обратно и да поискам днешен. Продавачката бе особено възмутена и се оправда с това, че не съм била уточнила от кой точно ден искам вестник. Жалко, че не се сетих да ѝ поискам утрешния “Труд” и да приключа спора.

Въпреки тези премеждия, в града беше по-лесно. За мен трудностите с пазаруването започваха на вилата – там прекарвах лятната ваканция.

Казвам “вила”, защото беше точно това – къща с не голям двор, засят с овошки, където бабите ми си “почиваха” от града през летните месеци.

Там вятърът свиреше в боровете, слънцето напичаше плочките на двора, аз хапвах праскови, четях книги от задължителната литература за училище и честно казано скучаех. Чаках да стане следобед, за да гледам “Спасители на плажа” и “Брейкър Хай” и да си мисля дали и на мен ще ми се случват такива приключения, като стана голяма.

Приключения обаче имах и тогава, просто не го осъзнавах.

Главно мое задължение бе да слизам до селото, за да купя хляб.

Разбирате ли, виждането на баба ми за вилна къща включваше повече гора и гледки към балкана, отколкото съседски курник и комшии от вси страни. Затова и къщата, която купи, се намираше в края на селото. Селяните обичаха да казват, че живеем “на върха”. Реално до истинския връх имаше няколко километра планински преход, а до нашата обител се стигаше след 10 минути изкачване на лек баир, но кой ли обръща внимание на подробностите.

Та, отделени на нашия връх трябваше да се подсигурим да не останем без запаси. Затова аз два пъти в седмицата слизах до селото да купувам хляб.

Тук идва специфичната уловка. Хлябът се поръчваше предварително и през ден го караха от близкия град – Първомай. Тоест, нямаше ежедневно пресен хляб. Всеки желаещ заявяваше от сега колко точно хляб иска, а намръщената магазинерка вписваше в мазна тетрадка името на човека и исканата бройка. В селската реалност обаче бъдещето е несигурно и ако не отидеш навреме, като нищо ще останеш без хляб.

Това метафизично явление се дължеше на тривиалния факт, че била и намусена, магазинерката с приятелско намигване ще даде на леля Гица – сестра на комшията на вуйчо ѝ от другата страна на реката, три хляба вместо записания един. Защото на леля Гица ще ѝ идват на гости внуците, а и се е наредила сред първите на опашката.
Та, който има намерение да се успива до 9-10 часа и да разчита, че заявените от преди два хляба ще го чакат, накацани от мухи в магазина, е голям оптимист и ще яде за обяд и вечеря ювка.

Така аз, въпреки че съм в лятна ваканция, трябва да стана рано, да закуся филия с масло, чаша мляко с какао и с платнена торбичка под ръка да сляза до селото и да се наредя на опашката за хляб. Задължително беше да не забравя да запиша за петък два хляба и разбира се, да поискам по-изпечен, ако може.

Друго предизвикателство бе да не изгубя някъде хелбните купони – хартийки с крехко качество и размери на пощенска марка. Да, случваше се да платим с купони, които имахме от комшийката баба Петра, която пък разполагаше с тях, защото преди един живот време със съпруга ѝ си дали земите на ТКЗС-то.

Демокрацията си е демокрация, модернизацията също, но измачкани купони за хляб с печат на тях бяха покупателна единица в нашето (а предполагам и в други) село до преди двайсетина години.

Преди също толкова време торбите от плат за многократна употреба бяха типичен бабешки атрибут. Често ушити вкъщи от стар плат и различни цветове, те се носеха ежедневно, прилежно сгънати в дамската чанта или натъпкани в джоба на палтото. После дойдоха найлоновите торбички и дълбокото убеждение, че са една от белите лястовици на развитите “западни” общества. Платнените торби вече служеха, за да събират всички найлонови, които се складираха и ползваха отново по няколко пъти. Точно както се миеха и пазеха кофичките от киселото мляко, безцеремонни изместили стъклените буркани, които ако не ги счупиш по пътя за магазина, се връщаха като амбалаж.

А сега се чудим как да се отървем от найлона и с удоволствие си носим платнена торба за покупките, а за нарязания предварително хляб отдавна осъзнахме, че не може да се мери като вкус с ръчно направения.

Доколкото чувам от баба ми обаче в селото продължават да се “записват” за разни неща – половинка кайма “от хубавата”, прясна риба, бака сирене и други подобни. Не заради друго, а защото хората са малко и магазинерите не си позволяват лукса на изобилието, който да ги доведе до изхвърляне на непродадена стока. А иначе пак всички стават рано – не за да се редят на опашка, а защото са свикнали, а и “да почна работата рано, че да я приключа навреме”.

Никой не се успива на село, пък дори и да му казва вила и да ходи само за лятото. Жалко, че отдавна съм приключила с летните ваканции и списъците задължителна литература и до къщата в края на селото стигам все по-рядко. Сякаш е кацнала не “на върха”, а в друга вселена. Но ароматът и вкусът на селския хляб усещам и сега.

Ново място за деца и родители отваря врати в София

Пространството насърчава  родителите да прекарват смислено и пълноценно време с децата си извън обичайната среда

Тази събота (01 септември) София ще се сдобие с ново и алтернативно място за малки и големи.

“Малки приказки” e пространство, създадено с много внимание за нуждите на съвременния родител и неговото креативно и любопитно дете. Вратите отварят в 11:00, а очакванията включват: домашни десерти, крафт бири, уникална детска инсталация и изненади. Локацията е в квартал “Изток“ – ул. “Методи Попов: 1, близо до парка.

Зад проекта стоят две млади семейства, които в търсене на комфорт, забавления и пълноценно прекарано време с децата си осъзнават липсата на подобно пространство в столицата, място, където грижата е споделена, а връзката насърчена.

В “Малки приказки” родителите са насърчени да прекарат смислено време с децата си извън обичайната среда. Пространството стимулира активно взаимодействие и позитивно общуване между малки и големи и изграждането на здрава връзка дете-родител, която е ключова за емоционалното, физиологично, когнитивно и социално развитие на детето.

В ядрото на инициативата е семейното кафене, специално създадено да функционира като място за хапване и игра, с подходяща обстановка и асортимент от храни и напитки. Това е пространство, в което детето има свободата да се движи, играе и да опознава други връстници, а родителят да се възползва от възможността и лукса да замени семейната среда, да излезе от ежедневната рутина и на спокойствие да изпие едно кафе, да прочете вестник или списание, да се социализира с други родители, а защо не дори и да свърши някоя работа на лаптопа си. Това пространство също освобождава родителя от стреса да мисли с какво да нахрани детето си (а и себе си), защото то предлага храна, която е замислена за децата, но и с отношение към родителя.

Наборът от допълнителни услуги – лекции, дискусии, рождени дни и семейни празници, работилници и ателиета, почасова грижа, магазинче, зона за почивка – допринасят за едно наистина пълноценно родителство и безгрижно детство.

Екипът на “Малки приказки” ще организира два пъти в месеца разговори, лекции, дискусии на теми, свързани с майчинство, родителство, първа помощ, хранене, възпитание, образование и всякакви други подходящи теми.

Целта на тези събития е да се стимулира среда на ангажираност от страна на родителите, те биват провокирани и подпомагани в осигуряването на адекватна грижа както за децата си, така и за себе си. За да има повече образовани, щастливи и добри хора, вършещи смислени дела.

Морска романтика и приключения в новата книга на Артуро Перес-Реверте

Мануел Кой – моряк, останал без кораб, се лута на сушата като загубена душа. Загадъчната красавица Танхер Сото го въвлича в преследването на призрачен кораб, потопен от пирати в Средиземно море.

Останките на потопения кораб „Деи Глория“, собственост на йезуитския орден, така и не са открити. Сянката му се мярка в музеи и библиотеки, привлича мечтатели и престъпници.

Какво е превозвала бригантината „Деи Глория“, когато прекосява за последен път Атлантика? Кой е бил на борда ѝ? Защо изчезва безследно единственият оцелял свидетел на морската битка, завършила с гибелта на двата сражавали се кораба?

Тези въпроси явно вълнуват и собственика на фирмата „Ковчегът на мъртвеца“, занимаваща се с издирване на потънали кораби. Заедно със съмнителните си сътрудници той също е тръгнал по следите на „Деи Глория“. Започва преследване на живот и смърт, пътуване между любовта и измамата, по следите на една химера, към мрачните сенки в края на дългия път.

„Винаги има един потънал кораб, един остров, едно убежище, едно приключение, едно място отвъд морето, на неясната линия, където мечтите се сливат с хоризонта…“

GRA226. MADRID, 19/10/2016.- El escritor y académico Arturo Pérez-Reverte, durante el encuentro con Efe con motivo de la presentación de „Falcó“, su nueva novela, en la que da un paso más en su carrera para meterse en un lugar en el que no había estado, la Europa convulsa de los años 30 y 40 del siglo XX, con espías, luchas de poder, traiciones, violencia y lado oscuro. EFE/Sergio Barrenechea

„Творба, която е прецизно структурирана, изящна и елегантно помиряваща високата литература и поп културното забавление, заслужава специално място във всяка библиотека.“
Ню Йорк Мегъзин

„С „Морската карта“, нейните мистериозни герои и прецизен, като великолепно изиграна партия шах сюжет, Артуро Перес-Реверте още веднъж затвърждава славата си на майстор на интелектуалния трилър.”
Чикаго Трибюн

За автора:
Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани – “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Венсан Касел – бивш мъжкар и поредно клише

Венсан Касел бе един от любимите ми актьори и пример за мъж като цяло.

Той излъчваше тази спокойна мъжка увереност, неустоима за жените, която се среща така рядко. Без да е самонадеян или самовлюбен, Венсан имаше излъчването на мъж, знаещ точно какво иска и как да го постигне – бавно, методично, без мрънкане и лиготии, с нужния натиск когато и както трябва. А с Моника Белучи до себе си придоби завършеният вид на почти идеалния мъж. Казвам “почти”, защото тотален идеал няма и така трябва да бъде, за да можем да продължим да се стремим към по-доброто.

Разбира се, говоря в минало време.

Към момента описаното по-горе е със стойността на рухнала въздушна кула, а Венсан има очарование колкото всеки застаряващ чичо, решил да се бори с критическата възраст и комплексите, като хване младо гадже под ръка.

Абсолютно клише и пълно разочарование.

От гордата окраска на лъв на Венсан не е останало почти нищо и той наподобява повече хлъзгав гущер с набръчкана кожа. Годините обаче не са причината за тази неприятна промяна, а действията му.

Казано накратко – след 14-годишен брак и две деца, Венсан Касел и Моника Белучи се разделиха. До момента нищо толкова фрапантно или осъдително, случват се такива неща, особено пък в света на богатите и известните.

По-неприятното обаче дойде, когато Касел реши, че трябва да удари репутацията си в земята и да се нареди в смешния паноптикум на останалите “колеги”, които изплашени от старостта хукнаха след някоя девойка на възрастта на дъщеря им.

Връзката на 52-годишният Венсан с 31 години по-младата от него Тина Кунаки предизвика силен отзвук в медиите, но ето че преди няколко дни двамата се ожениха и вече са по кориците на списанията.

Опитайте се да отгатнете с какво се занимава Тина? Модел, разбира се, какво друго.

Нека не бъда разбрана грешно тук – момичето е прекрасно. Истинска красавица с очарованието на романтичен летен залез край екзотичен остров. Мъже от всякакви възрасти ще се влюбят в нея без проблем. Тя е от онзи тип хора, които са лесни за харесване, а защо не и обичане.

Разликата във възрастта между двамата обаче няма как да се подмине.

Венсан коментира тия 31 години с думите “Не е винаги честно. Аз съм на 52 и се женя за 21-годишно момиче. Но ние сме много влюбени и скоро ще започнем да правим бебета.”

Освен това допълва, че човек не избирал в кого да се влюби, любовта просто се случвала.

Айде бе!

Тогава как така не се влюби в някоя дама на 70 или 80 години?! Как и той, и другото клише Джони Деп, и още плеяда застаряващи милионери успяват да се влюбят все в момичета на половина по-малки от тях!? И все с безкрайно дълги крака, тънка талия, сочни устни и омайващи погледи.

Явно любовта им никак не е сляпа, а си има точно определен вкус.

Разбира се, нищо ново под слънцето не се е появило. Такива случки винаги е имало и ще продължи да има. Ненапразно се казва, че мъжете са просто устроени създания и за жалост те не спират да го доказват.

Има и изключения от “правилото”* като Дензъл Уошингтън, например или Леонардо ди Каприо. Първият е женен за съпругата си от 1983 година насам и споделя, че е щастлив до нея, а вторият цял живот сменя манекенка след моделка, но поне е искрен във вкусовете и намеренията си.

Не е като Джони Деп, който 14 години твърдеше, че любовта няма нужда от документ и затова с Ванеса Паради не се женят, а след това похарчи 100 000 долара за годежен пръстен и сключи брак с 23-години по-младата от него Амбър Хърд.

Всеки е свободен сам да избира посоката на живота си и след като тези господа са решили да експериментират с нови взаимоотношения и търсене на втора младост, няма нищо лошо.

За техните бивши партньорки промяната също се отразява добре. Всяка продължи уверено напред в живота си, че някои откриха и нова любов (Ванеса Паради се омъжи тази година), така че нищо страшно няма.

Остава само да видим кой ще е следващият богат чичо, присъединен към колекцията-клишета.

*За да съм честна, следва да спомена, че Аштън Кътчър се ожени за 16-години по-голямата от него Деми Мур, но пък бракът им се разруши след като той ѝ изневерил и в крайна сметка се събра с Мила Кунис. Двамата уж бяха само приятели, но една сватба и две деца по-късно явно има нещо повече между двамата.

*Също така да не забравя и за Григор Димитров, който имаше връзка с 13-години по-голямата от него певица Никол Шерцингер, но пък двамата не стигнаха до подписи и деца.

*Не може да не се спомене и Еманюел Макрон със съпругата му Бриджит, която е с 24 години по-възрастна от него. Той е решил да се ожени за нея още когато е бил на 15 години и я е срещнал за първи път. Мисля обаче, че той е единственото подобно изключение от неписаното правило мъжете с влас и пари да държат до себе си много по-млади от тях момичета.

10 идеи за булките на есен 2018

С настъпването на есента и понижаващите температури в модата на булчинските рокли идват по-дългите ръкави и уютните слоеве в полите. Актуални са моделите в две части, а за най-смелите е съчетанието от кашмирени топове и обемни, въздушни поли.

Роклите са по-бухнали от всякога и дизайнерите интерпретират традицията със съвременна чувственост.

Разбира се, някои тенденции се налагат повече от други, но разнообразието от стилове е толкова голямо, че за всеки има по нещо, за да изразите индивидуалността си на Големия ден.

1. Изобилие от декорации

От ослепително прекрасни кристали или изискани перли до проблясващи прозрачни пайети във фигурални форми, сватбените рокли са възхитителни. Присъствие обявяват също ресни и пера със закачливо ретро намигване.

2. Чист минимализъм

Като контрапункт е минимализмът. Класическата булка може да избере семплата елегантност и да заложи на модел от коприна или сатен. Роклята е изчистена и липсва всякаква украса, а за изящността й е достатъчна луксозната материя.

3. Волани & къдри

Дизайнерите отправят поглед към 80-те години и внасят детайли с каскада от волани и къдри. Те красят рамената, деколтето или долната част, а сватбената рокля с вълнисти акценти е изключително жива при движение.

4. Обемни поли

Олекотена от слоеве въздушен тюл, долната част на булчинската рокля е обемна. Изваян корсет от дантела или за по-смелите – кашмирен топ, допълват сватбената визия.

5. Романтични панделки

Те могат да присъстват като сатенено тънко коланче на талията ви отпред или отзад, както и под формата на огромна фльонга от тафта, разположена асиметрично в полата. Панделката  може да краси и едното ви рамо на модел с асиметрично деколте.

6. Колани на талията

Дизайнерите откриват нови и интересни начини да дефинират талията този сезон и във фокуса са коланите. От такива, които дават цветен акцент в булчинската рокля, до тънки ленти или ювелирни нанизи, вдъхновени от бижута.

7. Ерата на 70-те

Boho настроението от 70-те години остава силна тенденция и този сезон. Дългите дантелени рокли с ръкави са с дълбока странична цепка и изразително V-образно деколте.

8. Вдъхновени от природата

Есента се превръща в сезон на цъфтеж. Моделите изобилстват от флорални мотиви под формата на 3D апликации и сложна бродерия. Дизайнерите поглеждат дори към ярките цветове, за да внесат акцент във визията.

9. Пелерини

Прозначни и дълги до земята, те се налагат като силна тенденция този сезон. Пелерините са допълнителен елемент в булчинската визия за елегантно покритие по време на църковния брак, както и за хладното есенно време. Може дори да са с дълъг ръкав и качулка.

10. Втора рокля

А защо не и трета? Сватбените рокли 2-в-1 и 3-в-1 продължават да държат позиции. Предлагат звездни варианти за официалните церемонии, приема и партито. Моделът тип „Принцеса“ неочаквано се превръща в блестящ мини тоалет за  възхитителни танци.

Текст и снимки: сп. БУЛКА

Какво да очакваме от новия брой на сп. „Булка“
Обем, дантела и кристален блясък олицетворяват визията на младоженката този сезон. В ролята на булка е Николета Лозанова, която позира с рокля на Bridal Fashion от колекция Enzoani 2019.

Моделът е с корсетна горна част и гол гръб от френска дантела с ръчно нашити кристали Swarovski и пола от 30 метров италиански тюл с асиметричен дизайн и богат шлейф. А дали самата Николета планира скоро сватба, ще разберете от ексклузивното й интервю в новия брой на сп. Булка. В него ви очакват още над 100 подбрани модни предложения за Нея и за Него с колекции на български и чужди дизайнери. Смокинг или костюм – какво да избере младоженецът?  Как да се превърнете в перфектната шаферка и какъв е подходящият тоалет, ако сте кума? На фокус е сватбената прическа с ретро звучене, тенденциите в грима и ароматните предизвикателства за сезона. Очакват ви идеи къде да кажете „Да“, каква тема на тържеството да изберете, как да измислите сватбен сценарий и още полезна информация за Големия ден.
От рубриката „Булки споделят с БУЛКА“ може да си „откраднете“ още идеи от младоженците, които вече са минали по този път – над 20 истории за любов и красиви сватбени емоции.

Нова колекция демократично изкуство от ИКЕА

ИКЕА стартират новия сезон с интериорни изненади. Компанията представя колаборацията си с емблематичния фотографски бранд Hasselblad в нова колекция на име NORRHASSEL – лимитирана колекция от постери. С това партньорство двата бранда помагат на хората да се докоснат до изкуство и да го направят част от всекидневието си.

NORRHASSEL не е колекция, включваща просто фотографии, a произведения на изкуството, с които да изразиш себе си. Осемте постера обхващат широк спектър от обекти и внасят в нова идея, мнение и гледна точка. Те пренасят всеки в очарователния свят на този, който е уловил образа. Колекцията е част от стремежа на ИКЕА да направи изкуството по-достъпно за повече хора.

Фотографите, уловили осемте мотива в колекцията, са с награда от Masters Hasselblad –  престижен приз за дългосрочни постижения в тази област. Те са Дмитрий Аджев, Ларс ван де Гуор, Ханс Штранд, Бара Прашилова, Али Раджаби, Том Джоунс и Йоахим Шмайзер.

„Фотографията е възможността човек да изрази себе си и да покаже света от своята перспектива. Във времето на социалните мрежи, тази форма на израз и изкуство става още по-популярна, създавайки една съвсем нова група от фотографи, които улавят красивите моменти в живота.

С тази колекция от фотографии, ИКЕА и Hasselblad се стремят да вдъхновяват хората да продължат да улавят света, предлагайки зашеметяващи снимки, с които дома става уникален“, споделя Маркус Енгман, ръководител „Дизайн“ в ИКЕА.

Лятно (безплатно) кино в Габрово

Днес – 24 август, както и на 28 (вторник) в Парка на смеха в Габрово ще се представят испански комедии (със субтитри), любезно предоставени от Институт Сервантес – София.

На 29 август пък българската пълнометражна анимация „Зоотроп“ на братя Гелеви. Входът е свободен, място има за всички, като можете да гледате филма и в любимия си сгъваем стол ако си го донесете!

При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите.

Начален час на всички прожекции е 20:30, а входът е безплатен

Музеят е мястото, където хуморът и сатирата са представяни под различни форми, а седмото изкуство притежава едни от най-разбираемите за всякаква публика изразни средства и похвати. Отправяме нашата покана към всички габровци и гостите на града да се насладят на  четири стойностни филма.

24 август, петък, 20:30
Овцете не изпускат влака /Las ovejas no pierden el tren/
Режисьор: Алваро Фернандес Армеро 
Година: 2014, Испания
Продължителност: 103 мин.
със субтитри

Луиса и Алберто са принудени да напуснат големия град и да се преместят в малко селце. Идиличният живот на село обаче бързо започва да показва и своето не толкова дружелюбно лице. Въпреки че двойката не е в най-прекрасния момент в отношенията си, Луиса е обсебена от идеята за второ дете на всяка цена.

Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=Yydjy_8o-YY

28 август, вторник, 20:30
Изисквания да бъдеш нормален човек /Requisitos para ser una persona normal/
Режисьор: Летисия Долера
Година: 2015, Испания
Продължителност: 94 мин.
със субтитри

Мария е тридесетгодишна млада жена, чийто живот сякаш ѝ е обърнал гръб – няма работа, изхвърлили са я от апартамента й, няма приятел и живее далеч от семейството си. В едно интервю я питат какъв човек е. Тя си дава сметка, че не отговаря на нито едно от изискванията, за да бъде считана за “нормална” и се залавя да се превърне в „нормален човек“.

Трейлър: www.youtube.com/watch?v=W8MHSGz0rCQ

29 август, сряда, 20:30
Зоотроп
режисьор и сценарист – Сотир Гелев
България, 2016, 100 мин., анимация (за възрастни, но подходяща и за деца)

За да изпълнят мисията си два робота – Примус и Децимус, трябва да преминат през лабиринт, който е пълен с необикновени предмети. Филмът показва тази страна от битието, когато надеждата почти напуска героите, но те се движат, водени от упорство, от глупост или просто от липса на други идеи.

Поставени в непривични за тях условия, роботите са принудени да вземат решения, за които не са програмирани.

Трейлър: www.youtube.com/watch?v=iHAcqT-nWj0&t=3s

Хей здравей, бебешки дерматит! Знам как да те елиминирам

Бебешкият дерматит не подмина и моето бебе.

До голяма степен обвинявам себе си за появата му, въпреки твърденията на педиатъра, че е от рязкото падане на температурите – от изключително нетипичните за Дания 30 градуса през деня и 28 през нощта, до 24 денем и 15 нощем.

Малката имаше едно не малко сухо петно на предмишницата, което мажех старателно с бебешко олио след баня, но изведнъж подобни петна се появиха по цялата ѝ ръчичка, както и по другата, а по гушката и гърдите ѝ беше направо ужас – червена грапава кожа като шкурка.

Доста се стреснах, особено колко рязко се стигна до това състояние, но за щастие малката не даваше никакви признаци да я боли, сърби или да изпитва дискомфорт.

Запазих веднага час за лекар, но трябваше да преживеем уикенда.

Знам, че повечето ще се смеят на притесненията ми, все пак има къде по-сложни и тежки проблеми със здравето на бебета и деца. Страховете ми обаче са породени от собствените ми проблеми с кожата, с които съм се борила години наред. И понеже помня колко съм била нещастна заради тях, никак не исках детето ми да страда след време, защото съм подценила някой проблем. Та, исках да направя всичко по силите си бебешкият дерматит да стане хроничен.

Мерките, които предприех незабавно, бяха следните:

– Спрях да ползвам душ гел и шампоан, въпреки че са специални бебешки, без парфюми, парабени, оцветители и т.н. Банята ѝ преди лягане беше само плацикане с вода.

– Започнах мазане по няколко пъти на ден със специален крем, който ми препоръчаха в аптеката:

Марката е медицинска и ако можете да я намерите/поръчате от някъде, няма да сбъркате. Помага при всякакви проблеми с кожата вследствие на дехидратиране, като възстановява липидния слой, а и попива бързо.

Когато вече дойде часът ни при лекаря, кожата на беба се беше успокоила. Петната видимо се смаляваха и изчезваха, а лекарят ми заяви, че всичко, което съм предприела като действия е правилно и предупреди, че зимно време дерматитът може пак да се обади. Тогава отново следва да започна мазане със същия крем и да огранича измиващата козметика.

Та, защо в началото заявих, че сама съм виновна за появата на дерматита на първо място. Появата му се дължи не толкова на захлаждането на времето, колкото на прекаляването с измиваща козметика… Това изсушава изключително нежната бебешка кожа и я предразполага към появата на неприятните сухи петна. Явно мазането след баня със специални бебешки кремове, лосиони и т.н. не е достатъчно или поне в случая на моето дете не помага толкова.

Здравните съветници тук, който посещават майката и бебето периодично, за да видят как се развива растежът на детето и да дадат различни напътствия, препоръчват новородените да се изкъпят за първи път след като им падне пъпчето и в първия месец-два (може и повече) да се къпят през ден.

Това за доста хора звучи неправилно, защото съдим по себе си, нормално. Ние изпитваме нужда да се къпем всеки ден, защо да не го правим и с бебето?

В къпането и водата няма нищо лошо, разбира се, проблемът идва с прекаляването с козметиката…

Убедена съм, че ако не бях къпала малката така старателно и ежедневно с иначе подходящите за редовна употреба бебешки душгелове, тия сухи петна или изобщо нямаше да се появят или не в такъв размер.

Ако и вие се сблъскате с бебешки дерматит, бъдете спокойни – децата постепенно го надрастват, но все пак намалете измиващите продукти и увеличете хидратацията на кожата и всичко ще е наред 🙂