„Посока. Движение. Следа“ и модни успехи за Евгения Попова в Азия

Винаги обичаме да съобщаваме добри новини за родни творци и техните постижения! Затова с удоволствие съобщаваме, че брандът на младия български дизайнер Евгения Попова е избран да бъде част от един от най-големите инвестиционни проекти в сферата на модната индустрия в Азия.

Новосъздадена дигитална платформа (YMYX), с централа в Шанхай, както и физически магазини, ще предлага селектирани модни колекции на дизайнери от цял свят, както за крайния потребител, така и за големи магазинни мрежи.

Селекцията от дизайнери, които ще бъдат част от проекта, продължава около 2 години, като в нея влизат над 150 творци от цяла Европа. Във финалната фаза от подборът са определени близо 30 бранда, които ще работят с екипи от азиатската модна индустрия и съвместно с тях ще развиват своите креативни концепции.

Проектът „Посока. Движение. Следа.“ на бранда EVGENIA Popova бе официално представен на събитие, с участието на дизайнерката и нейния екип, което се проведе с подкрепата на „Vogue Vision by Митко Дамов“.

История
Брандът EVGENIA Popova е създаден през 2013 г. в Лондон, когато Евгения решава да следва соята мечта и да тръгне по този не лек път на твореца. През януари 2014 г. Евгения създава своето ателие в България и премества бизнеса си в София. Тя прави своят първи дебют в Париж, което става по време на модното шоу Who’s next. Първата колекция на марката е много добре приета печели своите първи международни клиенти.

Колекциите на Евгения Попова привличат интереса на клиенти от цял свят, сред които Кувейт, Ливан, ХонгКонг, Италия, Тайван, Бахрейн, Египет, Русия и Китай.

Всеки сезон брандът представя своите колекции на Парижката седмица на модата.

Дизайнерът подбира своите доставчици и партньори изключително прецизно, което гарантира изключително високото качество на колекциите.

Материите се изработват в Италия и Швейцария, цветните принтове и дизайни в Холандия, а производството на самите облекла се случва в ателието на Евгения в София.

През 2017 г., съвместно с дизайнерското студио Claudia Doms, Евгения създава нов проект OCCI, който представлява креативна комбинация от иновативни методи приложени в дизайна и в изработката на дрехата – съвременни принт технологии в комбинация с майсторска ръчна изработка и материи от най-високо качество.

OCCI предлага на млади творци да работят с Евгения и нейния екип, като заедно вдъхват живот на съвместни идеи. Проектът дава възможност на творците да наблюдават и изследват спецификите в поведението и третирането на различни материи и разширява техните творчески умения в областта на дизайна.

Евгения Попова

Лабораторията създава нови таланти, като им дава възможност да покажат своето креативно виждане чрез идеи, които да бъдат развити в реални колекции. Идеята на проекта е OCCI съвместно с млади творци да презентират своите колекции в Париж и Азия.

„Новото бизнес начинание Азия – EVGENIA Popova ще даде нова перспектива и хоризонти за развитие на марката. Изпълнени сме с много положителни емоции, но осъзнаваме, че поемаме голяма отговорност.

Готови сме да работим упорито, за да успеем да докажем своя професионализъм, както и да утвърдим и развием успешно EVGENIA Popova на азиатския пазар.“, коментира Евгения Попова по време на представянето на новата си колекция.

Реклама

„За благодарността като изгубено умение“ и новите приключения на Изабел Далхаузи

Дори през спокойните летни вечери в Единбург се явяват немалко неща, които нарушават етичните принципи на Изабел Далхаузи и ѝ създават грижи.

Подлият ѝ съперник, професор Дъв, продължава с подмолните си опити да ѝ отнеме ръководното място в управляваното от нея списание. Появява се и един отдавнашен враг – безсърдечната, а може би и направо зла Минти Ахтърлоуни, която сега обаче търси помощ от Изабел.

Как трябва да постъпи Изабел, която толкова държи на своите морални принципи? Дилемата се усложнява от слуховете, че Минти отново е нарушила професионалната етика. Но само добрите хора ли заслужават да им се помогне?

Племенницата на Изабел отново има неподходящ мъж край себе си, но редно ли е Изабел да му се присмива?

В постоянните си морални дилеми Изабел се уповава на любовта и непрестанно се убеждава в цената на добротата и на изгубеното умение да проявяваме благодарност.

„Идеалното уютно четиво“
Индипендънт

„Читателите обичат Маккол Смит заради присъщото му съчетание на ирония и великодушие, за неговото добросърдечие и хуманност“
Ню Йорк Таймс

За автора:

Алегзандър Маккол Смит е автор на повече от петдесет романа. Получава международна известност с поредицата “Дамска детективска агенция № 1”. Носител е на три награди “Автор на годината”. През 2003 г получава наградата „Сага“ за хумор, известна още и като „Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”. През 2007 година получава Ордена на Британската империя. През 2015 година е удостоен с наградата „Болингър Удхаус“ за хумористична литература, а през 2017 година – с медала на Националния Клуб по Изкуствата на Америка за постижения в областта на литературата.

******FREE PIX ****** Globally renowned author Alexander McCall Smith has been recognised in a new public art installation unveiled today (tues). The art wall, which forms part of the new Atria Edinburgh office development that is being developed and funded by the City of Edinburgh Council, features a quote* from the Edinburgh based author in celebration of his acclaimed works that have helped profile the capital city around the globe. * ‘This is a city of shifting light, of changing skies, of sudden vistas. A city so beautiful it breaks the heart again and again.’ further info from : Suzanne Clark / Kate Forster 0141 222 2040 0797 083 4354 / 07866 694 021

Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е вицепредседател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на „Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика на ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в „Наистина ужасния оркестър”.

 

Великият Карл Май

Миналата година (2017), през месец май, публикувах в сп. Вита Морена статията си „Дворжакова симфония„, в която разказах за симфония № 9 „Из новия свят” от Антонин Дворжак. За да подчертая майсторската визуализация на музикалните образи, споменах редица писатели, писали за индианци, прерии, Дивия Запад, за Новия свят – Емилио Салгари, Хенри Лонгфелоу, Фенимор Купър, Майн Рид и особено Карл Май.

Днес ще спра вниманието си върху Карл Май, който е бил между моите любимите автори не само през юношеските ми години. Защото мисля, че освен неоспоримият писателски талант, който притежава, е една интересна и самобитна личност, винаги готова да ни изненада с нещо, което не знаем за него.

Карл Май е не само мой любим писател, а и на много поколения българи и европейци. Ще спомена  няколко известни личности, на които той също е любим писател, а неговите герои, на първо място Винету и Поразяващата ръка са оставили неизличими следи в съзнанието им – Хелмут Кол, Хенрих Хесе, Карл Либкнехт, дори и Адолф Хитлер. А Алберт Анщайн казва, че единствените приключенски книги, които никога не му доскучават, са романите на Карл Май. И добавя, че без Винету и Поразяващата ръка светът не би бил същия. Именно чрез неговите романи, милиони европейци са си създали представа за бита на индианците, за необятните прерии със стада препускащи диви мустанги, за заселниците, за колоритните трапери, за героите на Дивия Запад и техните подвизи и приключения.

И тук идва първата изненада. Въпреки убедителното (макар и не винаги съвсем точно) описание на Новия свят и в частност на Дивия Запад, Карл Май никога не е стъпвал в Америка. Едва в края на живота той посещава само няколко Източни щати на САЩ. Но той пише и романи, чието действие се развива в Южна Америка, Китай, Африка, Близкия Изток и много други страни, също без да ги е посещавал никога и едва в края на живота си той пътува до някои от тях. За какво друго, ако не за невероятна начетеност и енциклопедични знания говори този факт?

И сега една специална изненада за нас, българите. Не вярвам да са много нашите сънародници, които знаят, че действието на един от неговите романи се развива в… България. Да, в България! Заглавието на романа е „През дебрите на Балкана”.

Когато преди много години попаднах на тази книга, изпаднах в лек шок от изненада, но почуствах и гордост от това, че толкова велик писател е писал за моята България. В интерес на истината действието и на други романи от големи писатели се развива изцяло или отчасти в България, например Жул Верн, но това е друга тема.

Карл Май е всестранно развита личност. Освен изключително продуктивен писател, той е историк и поет. В един от неговите романи – третия том на „Винету” можем да прочетем текста на песента Аве Мария, чиито автор е Карл Май. Индианският вожд Винету, който преди смъртта си приема християнството, иска да чуе именно Аве Мария и хор от немски заселници му я изпява. И сега следва новата голяма изненада. Един факт, който малцина знаят. Карл Май е не само автор на текста, но и композитор на песента. Ако не се лъжа, общо седемнадесет са композиторите, сътворили своята Аве Мария и един от тях е Карл Май!

По този начин той заема своето скромно място, редом с такива великани в музиката, като Шуберт, Моцарт, Брамс, Бах, Гуно, Качини, Шуман и много други. Но повечето от тях пишат произведението си по текста на известна католическа молитва, докато Карл Май създава своята Аве Мария по собствен текст и музика.

Предлагам ви запис на две изпълнения на Аве Мария от Карл Май. А по-любознателните читатели ще имат възможност да видят във втория клип кадри от къщата-музей на писателя.

         Приятно слушане!

         https://www.youtube.com/watch?v=yhBBi9Aw9Ag

         https://www.youtube.com/watch?v=RmZAnbrzi9A

Автор: Петър Дончев

Още от Петър:

Един славянин разказва за Америка

По телефона

Сегедински гулаш

А Ш А

Пратерът и среднощната истроия на една разбита мечта

Как бях цар за една нощ

„Умно дете си ти, Тино”

Нели Беширова е адвокат и работи в сферата на енергетиката, но вече може да се определи и като писател. Нейната детска книжка “Умно дете си ти, Тино” вече е издадена на български и арабски.

Може би ще попитате защо и на арабски? Отговорът идва от работната среда на Нели.

„В Дубай моят сътрудник Гасан Насър седеше на една маса с две момчета. Аз се присъединих към тях в края на работния си ден. Гасан спонтанно разказа на събеседниците си за книгата ми. Това, което аз не знаех бе, че двамата са журналисти от Ал Джазира. Много впечатлени, те настояха да я преведа и на арабски.

Имахме идея те да я филмират, но този проект замря след кончината на Гасан…” споделя Нели Беширова.

Беширова започва да пише като на шега, а ето че вече има две издадени книги и е член на Международния ПЕН клуб.

Идеята ѝ е да запълни дългите служебни полети със записки на случки и мисли, които да предаде на дъщеря си като житейски уроци. По онова време Нели пътува доста, и съзнава, че изпуска ценни моменти от израстването на детето си. Веднъж по време на полет неин колега надниква над рамото ѝ и спонтанно предлага „Защо не ги издадеш тези неща?”. Тя отхвърля предложението със замах – все пак тя не е писателка, а за деца се пише най-трудно и отговорно. Идеята отлежава близо година, но колегата упорства.

„Един ден ми каза: Виж какво, имам една идея. Тръгвай си от офиса в пет часа вместо в шест и този един час отделяй, за да напишеш книгата”. Аз като седнах и за три дена я приключих. Дори нямаше нужда да го мисля – всичко ми беше в главата. Всичко се изля все едно пишех писмо”, припомня си Нели.

След това „Умно дете си ти, Тино” сякаш заживява собствен живот. Издадена със съдействието на УНИЦЕФ, книжката се подарява на деца от социални домове или на многодетни семейства, които живеят в оскъдица.

„Книгата ми се раздава на деца от бедни семейства, които нямат нищо – нито четка за зъби, нито дори обувки за зимата. Изпратиха ми снимка, от която настръхнах. Видях порутена стаичка, в която има само едно дрипаво легло, икона и моята книга до нея, покрита с отпечатъци от мръсни детски ръчички. Толкова мило ми стана.  Когато я написах си помислих, че ако помогна с един урок на едно дете, съм си свършила работата. Повече не искам”, казва Нели Беширова.

Другата ѝ издадена книга е романът „Любов и его”.

Великата тайна за успокояване на бебета

Колкото по-малко е бебето, толкова повече плаче. Може и да има изключения, но този досегашният ми опит с моето и тези на приятелки показва точно това.

Особено пък в първите дни (седмици или дори първия месец) след раждането бебетата са изключително ревливи. И ние не трябва да им се сърдим или ядосваме за това! Те преживяват шок от “сблъсъка” с новия свят, след като доскоро са обитавали съвсем различен и доста по-комфортен за тях.

Дори допирът на дрехите до кожата им е неприятен, както и светлината (новородените са почти слепи), да не говорим пък останалите хора наоколо. Затова и те изпитват паническа нужда от майка си – да усещат мириса на тялото ѝ, да чуват нейния глас и да усещат топлината и кожата ѝ. Да, това може да е изключително трудоемко (и изнервящо) за жената, особено когато след раждането има нужда да обърне внимание на тялото си и да подреди мислите (и хормоните) си.

За евентуалните проблеми с кърменето пък дори не искам да отварям дума. Но това малките бебета не ги интересува…

Те имат нужда да се почувстват отново защитени, както са били в утробата, а единственият им начин за комуникация е плачът. Или скимтенето, защото някои са още толкова мънички и немощни, че по-скоро скимтят, отколкото плачат.

Има най-различни техники описани в хиляди книги, но най-лесният и удачин начин е като се имитира утроба или иначе казано – бебето да е добре нагушено и подплатено от всички страни, да е тъмно и по възможност да има някакъв константен страничен шум (бял звук).

Една от големите заблуди е, че бебетата имат нужда от абсолютна тишина, за да спят.

Напротив – в корема на мама те са изложени на доста шумове дори от самото функциониране на тялото на майката, отделно на нейния глас и т.н., така че след това осигуряването на фонов шум ще помогне. Има различни приложения за телефон и устройства, създаващи такива звуци. Аз лично лекичко повтарях протяжно “Шшшшш шшшш шшшшш шшшшшш”, докато малката заспи и работеше чудесно.

Разбира се, аз не съм открила топлата вода, методът е чудесно описан от педиатъра д-р Харви Карп. Можете да видите кратко и изключително полезно видео с неговата техника тук – https://www.facebook.com/kineducom/videos/1731524140249297/.

Повече са самия доктор четете тук – https://en.wikipedia.org/wiki/Harvey_Karp

Единственото, което аз не правя, е това повиване на бебето в стегнато вързопче. Но пък носенето в ергономична раница или слинг създава същия ефект, а аз разнасях дъщеря ми всяка вечер и всеки ден в ергобейби.

Това е най-удачната бебешка покупка, която съм направила! Дори и да не заспи, малката винаги се успокоява, когато я нося в раницата. Разказвала съм повече тук – Шестото чувство на бебетата

Едно от най-неприятните и стресиращи неща за всеки родител е, когато детето му плаче. Особено докато е бебе и се чудиш какво може да му има. Прехвърляш различните вероятности през ума си, правиш едно, тестваш друго, но сякаш нищо не действа и започваш леко да се паникьосваш.

Гушкането обаче винаги помага! И не се притеснявайте, няма опасност да “разглезите” новороденото с това, че го носите на ръце. То има нужда от това да ви усеща близо, особено че още изобщо не е осъзнало, че е отделно същество, а се стреми да се почувства отново толкова добре, колкото преди появата си на “белия” свят.

Ако пък подозирате, че бебето ви има колики, не бързайте веднага да давате лекарства билки и т.н. Гушнете бебето или го сложете в слинг/ергономична раница, разходете се с него из апартамента или навън, ако времето позволява и ще видите как съвсем скоро малкото ще се успокои и заспи. Това го казвам от дълбок личен опит 🙂

Най-доброто средство за успокоение на деца е родителската ласка и обич, а най-добрият начин за приспиване – създаването на уют и спокойствие.

Методи от сорта на “нека се наплаче и после ще заспи” ще ви осигурят само още по-изнервено, стресирано и лесно разреваващо се бебе. А пък то ще напрегне излишно самите вас.

Затова повече гушки и любов и не забравяйте, че бебешкият период на децата, колкото и тежък да е за родителите понякога, ще отмине бързо и ще остави само спомен 🙂

Още по майчинско-бебешката тема:

Аз съм такава майка

Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте

Шестото чувство на бебетата

„Полунощ в книжарница Блестящи идеи“

„Четем, за да знаем, че не сме сами.“

Тези думи са любими на много читатели. Появяват се върху чаши и книгоразделители, като татуировки и тениски, те обясняват любовта ни към четенето и често обсесивната страст към книгите. Тези думи, припознати от толкова много читатели, всъщност имат странна и необичайна съдба. Погрешно приписвани на К. С. Луис, те всъщност принадлежат на Уилям Никълсън – автор на сценария на филма „Земя на секни“ (Shadowlands, 1993), посветен на създателя на Нарния и връзката му с поетесата Джой Дейвидман.

Може би затова обичаме книги за книжарници и библиотеки. Защото в тях намираме дом.

Книжарница „Блестящи идеи“ е като излязла от роман. Трите етажа на бившата фабрика за електрически крушки са място за среща на страстни читатели – чудати книжари и още по-странни клиенти, които бягат от мрачните си тайни сред книгите.  

Книжарницата е втори дом за Лидия – скрита наяве между рафтовете с книги, тя винаги намира точната книга за всеки човек и прекарва дните си в наблюдение на клиентите.

Като във всеки добър криминален роман, всичко започва с мистериозна смърт. 

Джоуи – един от най-младите посетители на книжарницата, избира да сложи край на живота си между лавиците с книги и завещава всичките си притежания –  книги, обезобразени по обезпокоителен и необясним начин – на любимата си книжарка Лидия.

Странните обстоятелства около смъртта на Джоуи пробуждат кървави кошмари от собственото ѝ минало. Дали в книгите на младия мъж не се крие ключът към загадката около смъртта му?

Защо в нощта на смъртта си той е носел у себе си снимка от десетия рожден ден на книжарката – един от последните щастливи дни на Лидия, преди животът й да потъне в болка и отчаяние?

Умопомрачаваща, пристрастяваща и интелигентно написана, „Полунощ в книжарница Блестящи идеи“ е криминална мистерия с неочакван финал, която перфектно улавя ексцентричността на книжарския свят и ни превежда през тъмните коридори на човешкия ум.

Матю Дж. Съливан работи години наред като книжар в Денвър и Бостън, а днес преподава творческо писане и литература. Автор е на множество награждавани разкази. „Полунощ в книжарница Блестящи идеи” е първият му трилър.

Как да спасим кожата от лятото

В разгара на летния сезон предлагаме няколко бързи и полезни съвета от д-р Анелия Здравкова за това как да опазим здравето, кожата и красотата си.

1. Как да подготвим кожата си за морето?

– За  да се запазим млада кожата си и да стимулираме здравословното почерняване през лятото, трябва да подготвим епидермиса за по-засиленото излагане на слънце. Подготовката включва няколко етапа:

Постепенно увеличаване излагането на слънце. Трябва да се започне с 15 минути първия ден и да се увеличава с толкова всеки ден. Така кожата ще натрупва тен постепенно, като се избягват досадните изгаряния и белене. Кожата трябва допълнително да се хидратира с лосиони за след слънце или естествени масла.

2. Какви правила трябва да спазваме, ако сме се епилирали преди плажа?

– Трябва да бъдете информирани за правилата относно слънцеизлагането на вида епилация, който използвате – преди да се изложите на слънце, проверете дали това не е забранено от вида епилация, който сте прилагали скоро. При фотоепилация две седмици преди и след процедурата не бива да се излагате на слънце. При кола маската не се препоръчва излагане на слънчеви лъчи в деня на самата процедура или до успокояване на кожата при по-чувствителните хора.

3. Как да изберем най-подходящия слънцезащитен продукт?

– За да изберете най-подходящия слънцезащитен продукт, трябва първо да определите вашия типа кожа. Учените класифицират 6 фототипа, според цвета на кожата:

1 тип: много бяла кожа, светли очи, руси или рижи коси – Хората от този тип са силно застрашени от слънчеви изгаряния, като кожата почервенява, но не почернява.
2 тип: светла кожа, руси, рижи или светло кестеняви коси, зелени или кафеви очи – Хората от този тип са застрашени от изгаряне, но придобиват лек тен.
3 тип: “средна” кожа, кестеняви или тъмни коси, кафеви очи. – Хората от този тип почерняват равномерно и прогресивно.
4 тип: матова кожа, кафеви или черни коси, кафеви или черни очи- Хората от този тип най-лесно достигат желания бронзов тен и рядко изгарят.
5 тип: тъмна кожа, черни очи и коси – Хората от този тип натрупват силен тен наподобяващ цвят на тъмен шоколад.
6 тип: черна кожа, очи и коси – Кожата е перманентно оцветена и не натрупва допълнителен тен.

За фототипове 5 и 6 учените препоръчват нисък фактор на защита, тъй като кожата има развито усвояване на слънчевите лъчи, тоест под 6 фактор /SPF/.

За фототип 4 учените препоръчват поетапно намаляване на защитния фактор и продукти от 6-10 фактор /SPF/

За фототипове 2-3 учените препоръчват продукти със среден слънцезащитен фактор – 15 – 25 фактор /SPF/

За фототип 1, децата и участъците от кожата, на които има татуировки учените препоръчват продукти с висок слънцезащитен фактор – 30 – 50 фактор /SPF/

4. Как да използваме правилно продуктите?

– Правилната употреба на слънцезащитните продукти изисква да сe нанесе слой от продукта върху кожата на всеки 2 часа и след всяко излизане от водата. Насянето трябва да е равномерно, най-добре с кръгообразни движения от най-ниската част на тялото – от стъпалата посока към главата. Така освен, че продуктът ще попие добре, ще сe стимулира и кръвообръщението.  

Съветваме да се избягва стоенето и излагането на слънце в периода от 11 до 16 ч. през лятото. В останалото време трябва да се ползват слънцезащитни продукти с колкото е възможно по-висок фактор.

Това помага да приемаме витамин Д, но и да предпазим кожата си от вредните UVA и UVB. Всички знаем, че с увреждането на озоновия слой все повече от вредните лъчи достигат до нас.

4. На коя възраст кожата е най-податлива на вредното въздействие на слънцето?

– Кожата при децата е по-чувствителна от тази на възрастните, защото тяхния хидролипиден слой е по-малко развит. А и фактът, че те често играят навън, ги излага на 3 пъти по-голяма слънчева радиация, отколкото възрастните. Затова при всяко излизане навън е хубаво да защитите детето си със слънцезащитен крем с фактор поне 15. Бебетата не трябва да бъдат излагани на пряка слънчева светлина, но е хубаво да бъдат извеждани навън, за да приемат по естествен начин изключително полезния за развитието на костите витамин Д.

5. Какви разкрасителни процедури са подходящи за лятото?

– Кожата често е дехидратирана и се нуждае от хидратация през летните месеци.  Много подходящи са процедурите мезотерапия, богата на хиалуронова киселина и комплекс от витамини, които хидратират кожата и намаляват увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи, а така забавят и  преждевременното стареене. Мезолифт е друг ефективен метод за подмладяване на кожата, защото съдържа само хиалуронова киселина и намалява  фините бръчки, освежава кожата на лицето. Плазмотерапията е процедура, изключително подходяща за летните месеци, значително повишава колагеновата синтеза, цялостно регенерира и освежава кожата.

През този сезон и устните се дехидратират, напукват и губят обем.

Това може да бъде  възстановено с поставяне на филър хиалуронова киселина, устните стават по-сочни и оформени. Процедурата  е сред най-често прилаганите през лятото.

Неприятните бръчици около очите, между веждите и по челото могат да бъдат загладени чрез инжектиране на ботулинов токсин.

Много ефикасна и безопасна процедура за намаляване на изпотяването в подмишниците е инжектирането на ботокс.

Радиочестотната терапия с лазер е процедура, която може да се извършва и през лятото. Тя стимулира фибробластите за производство на нов колаген и цялостен лифтинг ефект се постига само след 4 процедури.

Препоръчително е веднъж месечно да се посещава квалифициран козметик, който ще почисти лицето и ще приложи подходящи хидратиращи терапии, масаж на лице, грижа да околоочния контур.

През летните месеци е особено важна и грижата за тялото.

Антицелулитните процедури са подходящи целогодишно, но се препоръчва да са особено интензивни през пролетните месеци ,за да постигнем желания резултат за лятото.

6. Кои процедури не се правят през лятото?

– През летните месеци ултравиолетовите лъчи въздействат най-силно върху кожата, като увреждат на първо място епидермиса, но проникват и в по-дълбоките слоеве.

Затова на първо място се препоръчва през периода май – септември да не се правят процедури, свързани с премахването на клетки на епидермиса – това са пилингът и избелването на кожата, аблативните лазерни процедури. Би могло да се прилагат по-леки пилинги с нисък процент вещество за общо освежаване на кожата, за стягане на порите и изсветляване на леки повърхностни пигментации,но задължително съчетано с висок фактор фотозащита.

За избелване на кожата е най-подходящ периодът между месеците септември и март, защото през останалото време може да се получи обратен резултат – засилване на пигментацията.

През лятото не трябва да се отстраняват също новообразувания като папиломи, бенки, кератоми и т.н. съдови “звездички”. Под въздействието на слънцето на мястото на отстранената бенка можа да възникне устойчива пигментация и ще се наложи повторно отстраняване.

Трябва да се внимава и с маските за лице. Лимонът, краставицата, ягодите и други продукти съдържат фруктови киселини и избелват кожата. След тяхната употреба не се препоръчват слънчеви бани за период от 1-2 дни, за да се избегне появата на пигментни петна.

7. Кога е най-удачно време за ботокс?

– Когато лятото  предстои всеки иска да изглежда най-добре. Един от най-лесните и бързи  начини за подмладяване на външния вид е чрез инжекции с ботокс. Тази безболезнена, бърза процедура позволява да изчезнат дълбоките мимически бръчки, осигурявайки свеж, естетически приятен външен вид. Целият процес на инжектиране  е около 15 минути , а ефектът е средно между 3-6 месеца. Добре е да се направи преди летните отпуски за да обхване лятото,когато най-интензивно набръчкваме зоните около очите, между веждите и челото.Обикновено процедурата се повтаря през есенните или зимните месеци.Добре е да се знае,че ефекта започва средно от 2-3 дни до 10 дни след процедурата,така че ако искаме да изглеждаме свежи за морето или лятно събитие е удачно да направите процедурата поне 2 седмици преди това.

8. Как могат да бъдат премахнати луничките?

– Решението на този проблем винаги трябва да бъде комплексно и включва както високо степенна слънцезащита и локални изсветляващи продукти, така и специализирани процедури – лазерна терапия, химически пилинг, мезотерапия и др. Желателно е повечето такива терапии да не се осъществяват през летните месеци на годината и при планирано излагане на действието на слънчевите лъчи защото се засилва риска от хиперпигментации.

Прочетете още от д-р Здравкова:

Новини от Монако за бъдещето на красотата

Нова тенденция в anti-age процедурите – траен резултат без болка

“Ремонт” на околоочния контур или защо ни е нужна мезотерапия

Остаряваме здрави и красиви и ще живеем до 120!

Аз съм такава майка

Всеки ти казва “Ти ще видиш един ден, като ти дойде до главата”.

Това съм го чувала толкова често. Последно беше по повод на родителството.

И честно да си кажа, очаквах, че може да се окаже вярно. Бях приела, че като нищо може и аз да се променя под напора на промяната в живота ми, хормоните и класическата заплаха за безкрайни безсънни нощи.

За няколкото месеца, през които имам щастието да съм родител, мога да кажа, че нямам идея дали съм се променила или не, но мога да споделя каква майка съм аз. Поне засега.

Аз съм:

Спокойна майка. Като цяло. Притеснявам се за някои неща, но колкото повече време минава, толкова по-спокойна се чувствам. Както съм споделяла и преди (виж тук – Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте), с всеки изминал ден става по-лесно да гледаш бебе, тъй като въпросното расте като гъба и започва по-ясно да му личи кога е гладно, кога му се спи и т.н. Единственият ми натрапчив страх е да не изпуснем бебето. Иначе без угризения я оставям да спи сама в стаята ѝ още от третия месец, не се плаша, че ще настине и други такива.

Антисоциална майка. Е, не чак до степен да се изолирам, но определено не изпитвам никакво желание да се срещам с други “мами”. Опитвам се да разбера на какво се дължи този феномен. Може би основната причина е, че не искам всичко, за което говоря с всички срещнати хора да е свързано с бебешки неща. А колкото и да се опитват, майките основно говорят за децата си.

От друга страна изпитвам усещането, че детето и мъжът до мен са ми напълно достатъчни. Никога не ми е скучно, когато съм с малката, нито пък съм изпитвала нужда от компания, докато обикалям с часове на бебешки разходки. Все по-високо ценя приятелките ми без деца, благодарение на които не потъвам безкрайно в бебешкия свят, а държа връзка и с другия.

Неромантична майка. Или поне така най-добре мога да определя пълната ми липса на желание за всякакви бебешки фотосесии, рамкиране на отпечатъци на малки крачета и ръчички, бижута от кърма (да, съвсем сериозно има такова нещо), хвърляне на пъпа на знаково място и т.н. Не виждам нищо лошо в тези неща, просто не са моето нещо. С таткото много повече харесваме непринудените снимки, които сами правим и които не споделяме в социалните мрежи, а в една конкретна – Lifecake, където достъп имат само определени от нас хора, които могат да се радват на бебето, когато преценят (а не да им изскачат по 20 почти еднакви снимки щом отворят фейсбук).

Също така не съм си снимала корема, докато бях бременна. Добре че няколко приятелки настояваха да им се показвам (защото ни делят няколко държави разстояние), та имам “документиран” бременен корем.

Оглеждаща майка. Да, признавам си, винаги оглеждам другите деца (и майки). Не съм вманиачена в това занимание, нито пък си го слагам кой знае колко на сърце, но винаги оглеждам чуждите бебета. Обръщам внимание как са облечени – дебело или тънко, колко коса имат, какъв цвят са им очите, колко са големи като килограми и т.н. Въпреки тази ми слабост, не страдам изобщо от излишни терзания как изглежда моето дете, количката му или аз самата. Заради личния ми комфорт се старая да изглеждаме всички спретнати и чисти, но не ме вълнува “какво ще кажат хората”.

Неглиже майка. Ще прозвучи противоречиво на горните редове, но съм такъв тип жена, че обичам козметиката и гримирането в частност. Имам ли желание, намирам и време да сложа малко руж, спирала, да подчертая миглите и устните, дори и когато съм с бебе. Това обаче не ми е фикс идея. Случвало се е да изляза от вкъщи с неизмити зъби, несресана коса и ревящо бебе.

Неглижираността ми произтича по-скоро от там, че не се напъвам излишно всичко да изглежда перфектно. Ако случайно се случи така, че да постигна изглед на съвършенство, съм доволна, но лекият хаос не ми причинява душевни терзания.
Отделно не изпитвам никакво желание да обличам малката с рокли, да ѝ слагам ленти с панделки на главата и т.н. Не че не е изключително сладка с тях, просто ги намирам за крайно непрактични за първите почти 12 месеца. Роклите ми създават неудобство да ги намествам отново и отново, след като ѝ са се увили около врата. Що се отнася до аксесоарите за бебешки главички – все още не ѝ стават, нито пък има достатъчно коса, за да закрепя нещо върху нея. Мога да я облека “като момиченце” колкото да се щракнат една-две снимки и толкоз.

Що се отнася до пробиването на уши, мисля, че е истинско престъпление от страна на родителите да го правят, докато детето не е достатъчно голямо, че да го пожелае само. Дори и тогава следва да се обмисли внимателно.

Спортна майка. Четири месеца след раждането бях същите килограми, както преди да забременея. И да, започнах да спортувам по малко, но редовно, веднага щом минаха осемте седмици след раждането и лекарят ми каза, че всичко ми е наред. Не мога да кажа, че се подлагам на диети, но определено внимавам да не преяждам със захар и мазнини. Спортът е здраве, въпреки че понякога ти става ужасно досадно дори само при мисълта да тренираш. Но е нужно упорство и воля, за да може после спокойно да се гледаш в огледалото без да тръсиш оправдания защо отражението там не ти харесва. Или както казва една моя приятелка – за 9 месеца си качила тия килограми, за още толкова трябва да можеш да ги свалиш. И е права.

Виновна майка. Майчината вина ме хваща неочаквано и за различни неща, като за това гушкам ли достатъчно детето си? Или огромната тежест в гърдите, че съм ѝ се ядосала, когато се е засинявала от рев поради единствената причина, че иска да я взема на ръце. Когато съм ѝ се дразнила, че не ми позволява да вечерям спокойно, а изисква цялото ми внимание.

Ужасна, тежка, лепкава и задушаваща майчина вина… Все още търся начини как да се боря с нея и най-вече да се старая да не си я причинявам, но за момента не знам да има перфектни родители. Само такива, които се стараят да дават най-доброто от себе си и аз се нареждам сред тях.

Въпреки всичко обаче се чувствам благодарна, щастлива и горда дори, че на първо място съм майка! Това дава смисъл на всичко, а останалото са подробности 🙂