Въпреки че в последните години филмовата индустрия бълва филми и сериали от абсолютно всякакъв вид, зрителският ми интерес трудно може да бъде съблазнен.
Да, ефектите стават все по-главозамайващи, сюжетите все по-богати, предлага се всичко за всеки, а единствената цел на телевизионерите и кинаджиите е да те държат максимално дълго пред екрана.
Напук на това или може би точно заради пренасищането, хората се отегчават и разсейват, махват с ръка и казват “какви са тия глупости пак”.
Наскоро обаче изгледах една поредица кратки филми, които ме държаха с отворени очи и уста пред телевизора да повтарям удивено “Оооо!” и да не мога да се наситя на телевизионните образи.
Става дума за новите серии на “Planet Earth II”.
Сър Дейвид Атънбъро се завръща отново с още по-изумителни и впечатляващи истории за живота на нашата планета и по-точно – как се изменя той през последните десетителия.
Кадрите на всяка серия са спиращи дъха!
Ако имате възможност да гледате документалните филми от поредицата на възможно най-добро качество, направето го и няма да съжалявате.
Картините и сюжетите, показани в сериите, са толкова невероятни, че на моменти се питах “Това на нашата земя ли се случва?! Наистина ли има подобни места и животни на този свят?!”
Няма нужда от научно-фантастични филми, флората и фауната на Земята са в пъти по-изумителни. Стига да имаме очите за тях.
Искрено се възхищавам на целия екип, който стои зад продукцията и може би най-много на операторите. Да успееш да проследиш живота на двойка снежни леопарди, при положение, че в радиус на 40 км из почти невъзможно проходими планини има едва две животни, е истински подвиг.
Отделно на това са изумителните факти, които научаваш. Като това, че вече има речен делфин, обитаващ джунглите (да, точно така – джунглите) на Бразилия или че в 20 милионен Мумбай живее най-голямата популация на леопарди (не в зоопарк, не в резерват, а свободно обикалящи), или пък, че редица животински видове са се адаптирали толкова успешно към динамично разрастващата се градска среда, че живеят в нея по-добре, отколкото в дивата природа. И още много, много…
Съветът ми е да изгледате сериите. Изключително приятни, ненатоварващи, а напротив – зареждащи с енергия, насищащи с красота и даващи уверението, че животът на планетата е в пъти по-силен и устойчив, отколкото ние си мислим.
Чудесата са там някъде навън и дори никога да не успеем да видим Килиманджаро на живо или да посетим Сингапур, да топнем крака в Атлантическия океан и да плуваме с делфини, имаме невероятната възможност да обиколим Земята, докато стоим на дивана пред телевизора, благодарение на точно тези серии.